Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Порочен милиардер (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dirty Pleasures, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 100 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Порочни удоволствия

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2105

История

  1. — Добавяне

Глава тринадесета
Холи

— Не спирай. Моля те. Не спирай. — Стоновете ми бяха като на много опитна порнозвезда.

Крейтън изръмжа срещу клитора ми, а пръстите на едната му ръка стиснаха по-силно бедрото ми.

Част от мен се надяваше, че ще ми остави синини, следа, че ме е докосвал там. Имах нужда от доказателство, че тази огромна шестица, на която бях залепила и синя панделка на победител в уникални умения, беше реална. Той заслужаваше диплома от някой лъскав университет за таланта си в тази сфера.

Притиснах женствеността си към устата му, отчаяно копнееща за още и нетърпелива да стигна до върха и да се потопя в оргазма. С това свое движение си спечелих силно плясване по бедрото.

— Стой мирна или няма да ти позволя да свършиш.

— О, господи, моля те — простенах аз.

Той повдигна глава, а пръстите му все още бяха заровени в мен, карайки ме да проплача заради загубената ласка на устните му.

— Ще вземеш това, което ти давам и когато ти го дам.

— Вече те моля. Какво повече искаш от мен? Остави ме да свърша!

Очите ми се отвориха шокирано, когато дълбок смях изпълни новия ми автобус. Точно сега не ме беше грижа колко е блестящ, лъскав и изумителен. Просто исках да свърша.

— Командаджийка. Предполагам се отнесох, тъй като изглежда не мога да се насладя на малката ти сладка вагина.

Предполагах, че би трябвало да се измъкна от омаята и да му кажа, че не ми допада да използва тази дума. Думата с „в“. Но мозъкът ми нямаше контрол върху влагата, която се стичаше от центъра ми, чувайки това изказване.

И той не пропусна този факт. Двата пръста, заровени в женствеността ми, се извиха напред, докосвайки G-точката ми.

— Мамка му, скъпа, толкова си влажна.

— Кажи го пак.

— Толкова си…

— Не. Онова, което каза преди това. — Говорех задъхано, но не ме беше грижа. Просто исках да чуя порочните му думи и да усетя опустошителния му език.

— Това, че не мога да се насладя на малката ти сладка вагина?

Вътрешните ми мускули се свиха и той простена. Ще ми се да имах координацията да посегна и да погаля пениса му, но се бях разтопила на черния кожен диван, а той беше на колене пред мен.

Самата мисъл, че съм поставила този мъж на колене, беше достатъчна да ме отведе до ръба на оргазма.

— Ще свърша.

Крейтън отново вдигна глава.

— Не, няма. Защото все още не съм приключил да изпивам котенцето ти.

— Но…

— Ще чакаш, докато ти позволя.

Крейтън наведе глава над женствеността ми и облиза влагата там, преди да започне да дразни, да хапе и да смучи клитора ми. Забих нокти в новата кожа, без да ме е грижа какви следи ще оставя, защото изведнъж осъзнах, че не искам да го разочаровам и да свърша, преди да ми е позволил. Удоволствието ми нарастваше силно и бързо и контролът ми започна да се изпарява.

Отворих уста отново да го помоля, но Крейтън пръв изрече думите, директно срещу клитора ми.

— Свърши за мен. Веднага! Силно!

Затворих очи, когато напрежението ми изригна, преминавайки през мен и докосвайки всеки мой нерв. Напълно изгубих контрол, притиснах се към него и зарових ръце в косата му, докато крещях името му.

Яхнах вълната, а той продължи да ме дразни, докато не можех да издържам повече. Издърпах главата му нагоре и се разтопих върху дивана. Мамка. Му. Бих казала, че езикът на този мъж трябва да бъде позлатен, но щеше да е голяма загуба.

Все още лежах лениво след разбиващия оргазъм, наслаждавайки се на ръката на Крейтън, нежно галеща вътрешната страна на бедрото ми, когато някой почука на вратата на автобуса.

— Кажи им да се махат — прошепнах немощно.

Във всеки друг момент може би бих се поинтересувала кой е отвън, но това сега мен наистина, ама наистина не ме интересуваше. Всичко, което исках, бе да запазя това усещане за няколко дълги минути, а след това да застана на колене и да се потрудя, докато върна услугата.

Крейтън изпълни искането ми и дълбокият му глас огласи тишината в автобуса.

— Махай се!

Точка по стил за Крейтън.

Чукането обаче продължи.

— Ъхх. Сериозно ли?

Отворих очи и погледнах към часовника. Някакъв спомен за девет часа сутринта се забиваше в мозъка ми, но не можех да се сетя какъв беше. Вече минах интервюто в радиото, което беше в седем сутринта, и тази малка интерлюдия бе наградата ми, задето се измъкнах толкова рано от леглото. Е, или поне така го наричах аз.

Крейтън се изправи и огледа тялото ми, което бе голо от кръста надолу.

— Колкото и да се мразя, че го казвам, налага се да си облечеш нещо.

Изръмжах сърдито, което не бе никак секси. За щастие Крейтън само се усмихна и добави.

— Ще ида до вратата и ще разсея този, който е отвън.

Смъкнах се от дивана и се запрепъвах към задната част на автобуса, мислейки си разсеяно, че така трябва да изглежда работата в екип. Не беше ли точно това брачният живот? Работа в екип?

Този брак, който бе започнал като импулс и вече бе на една седмица, с всеки изминал ден ставаше все по-реален и не бях напълно сигурна какво изпитвам. А се предполагаше, че ще е толкова просто. Без усложнения. Лесен начин да се измъкна от историята с фалшивата годеница на Джей Си и да се опитам да поема малка част от контрола върху кариерата си… както и да преживея много оргазми като този, който изживях току-що. Но всичко се превърна в нещо напълно различно.

Исках ли да бъда друга? Наистина ли бях подготвена да превърна този брак в истински? Ами Крейтън дали бе готов?

Притиснах ръка към челото си, което туптеше от болка. Трябваше да намеря време да седна и да помисля над коренните промени в програмата, която бях предначертала, и да реша как да реагирам… но докато бях на турне, не намирах особено много свободни минути за сядане и мислене. Не можех да спра да се удивявам на факта, че Крейтън бе излязъл от комфортната си зона и както изглежда, той беше този, който създаваше тези промени.

Но какво ще стане след турнето? Болката в главата ми се увеличи няколкократно. Супер. Нямах време за главоболие.

От другата част на автобуса чух мъжки гласове и се намъкнах бързо в клин за йога, поглеждайки към огледалото. Косата и цялото ми изражение казваха „току-що изчукана“, което не бе много далеч от истината. Да, току-що имах оргазъм, но тъкмо започна да става интересно, когато ни прекъснаха. Връщайки се обратно, все още се удивявах на гранитните плотове, кожените дивани и тъмното черешово дърво, които правеха автобуса по-лъскав и шикозен от всички други, които бях виждала. Продължавах да не мога да си спомня какво трябваше да се случи в девет часа.

Защото имах насрочена среща. С текстописец. С тази разлика, че никой не се бе сетил да ми каже, че това е Вал Гарсия.

Мамицата му.

Насилих се да се усмихна.

— Виж ти какво е довлякла котката — провлачих аз.

Усмивката на Вал бе знаеща и ми се наложи да стисна зъби.

— Нямах намерение да ви прекъсвам — каза той.

Крейтън прехвърли поглед от Вал към мен.

— Да разбирам ли, че и преди сте работили заедно?

Вал ме гледаше, докато отговаряше на Крейтън.

— Холи и аз бяхме много близки и работихме заедно веднага след като тя спечели „Кънтри мечти“. Нали така, Холи?

Той не можеше да е по-ясен, дори и да бе изписал думите „Правех всичко, освен да чукам жена ти“ с големи черни букви върху жълто неоново табло, което да размаха над главата си. С изключение на някой страничен наблюдател, всеки би сметнал, че лукавата му усмивка вероятно означаваше „Чуках жена ти“… което не беше истина.

Отвърнах с това, което се надявах да звучи безгрижно, но да разбие егото му.

— Последната година бях толкова затрупана от работа, че едва помнех какво съм правила през последните няколко минути. — Плъзнах се близо до Крейтън и го погледнах. — Е, не съм напълно искрена. Някои неща помня много добре.

Усмихнах се към Вал, чудейки се дали изражението ми изглежда толкова самодоволно, колкото си мислех.

— Извинявам се. Колко съм груба. Вал, това е съпругът ми, Крейтън Карас. Крейтън, това е Вал Гарсия.

Вал протегна ръка и Крейтън я разтърси, очевидно беше, че двамата се премерваха с поглед.

— Така и предположих — каза Вал, пускайки след миг ръката на Крейтън. — Все още съм изненадан, че си се навила на секс за една нощ. Нали беше против тези неща?

Раменете на Крейтън се стегнаха.

— На ваше място бих внимавал какво говоря, господин Гарсия. Все пак разговаряте със съпругата ми. — Тонът му съдържаше едва сдържан гняв.

— Нямам нищо против. Просто предполагам, че ревнувам. Достатъчно съм голям, за да си призная, че ми се иска аз да бях този, който да я спечели.

Прочистих гърлото си.

— Добре тогава. Продължаваме. Вал, защо не се настаниш, а аз ще си взема нотите.

Мъжът може и да беше задникът, който изскочи от хотелската ми стая, след като не му позволих да отбележи тъчдаун… само за да се озове в спалнята на друга жена няколко часа по-късно… но все пак беше дяволски добър текстописец.

Ръката на Крейтън се напрегна под дланта ми и бях напълно наясно с факта, че той не иска Вал да се доближава до мен, особено ако сме сами.

Повлякох Крейтън към спалнята заедно с мен. Е, влача е силно казано. Не си правех илюзията, че бих могла да го отведа, където и да е било, ако той сам не го пожелае.

В мига, в който влязохме и затворих вратата, веднага избъбрих:

— Не съм спала с него. Бяхме много близо да го направим и съм сигурна, че не ти допада, но ти казвам истината. Много време преди теб не съм била с друг мъж. Както и да е, просто искам да знаеш, че нямаш никаква причина да се изнервяш от Вал.

Очите на Крейтън прогаряха дупки в мен.

— Не се изнервям, Холи. Обхванат съм от шибана ревност. — Той прокара ръка през гъстата си кестенява коса. — И, мамка му, хич не ми харесва. Мразя дори мисълта, че те е докосвал.

Не казах нищо, защото, честно казано, нямах идея какво да отвърна. Освен това знаех, че Вал чака. Е, щеше да му се наложи да почака още малко.

Сграбчих тениската на Крейтън и го дръпнах към мен.

— Тогава ме целуни. Маркирай ме. Дай му да разбере, че съм напълно и абсолютно извън обхвата му, тъй като принадлежа на теб.

Откъде се появиха тези думи… по дяволите… тези мисли, нямах никаква представа. Бунтувах се срещу собственическите чувства на Крейтън още от деня, в който си казахме „да“, но това бе нещо напълно различно. Беше нещо, от което бях отчаяна. Все още не бях готова да му сложа етикет и не бе нещо, към което се стремях в живота си. Или поне преди не бих го признала.

Крейтън ме изгледа и не бях сигурна какви заключения си направи, но не се поколеба да обвие ръце около задните ми части и да ме вдигне към себе си. Устата му се притисна в моята с почти луда интензивност. С устни, зъби и езици ние пирувахме един с друг.

Обвих едната си ръка около врата му и плъзнах ноктите на другата по тила и в косата му. Целувката продължи само минута, най-много две, но когато ме пусна на пода, краката ми трепереха, а сърцето ми биеше лудешки, карайки ме да мисля, че би могло да изскочи през ребрата ми.

Вид на току-що изчукана? Нямаше нужда да поглеждам към огледалото, за да знам, че лъхам на секс. Клинът ми подгизна и в този миг нямаше друго на света, което исках повече от това да го умолявам да ме събори на леглото и да ме чука като за последно.

— Дяволски красива си. — Той се наведе към мен. — И си моя. Не го забравяй и, мамка му, не позволявай и на него да го забрави.

Кимнах бързо, Крейтън се обърна и излезе от стаята. С треперещи пръсти затворих отново вратата, бързо смъкнах клина за йога, обух си бельо и пъхнах крака в чифт дънки.

Поех си дълбок, успокояващ дъх с намерението да забавя лудо биещото си сърце до ритъм, който не се усещаше така, сякаш ще експлодира. Когато излязох от спалнята с тетрадка в ръка, Крейтън се мотаеше в предната част на автобуса, а Вал бе седнал на стол с тефтер в едната ръка и китара в скута.

Крейтън ме погледна и краката ми сами ме отнесоха до него, без съзнателно да бях мислела да го направя. Той отмести косата от лицето ми и хвана с пръсти брадичката ми.

— Трябва да се погрижа за някои неща. Ще се върна след няколко часа.

Обяснението му бе мъгляво и събуди любопитството ми. Каква работа би могъл да има Крейтън в Далас, че да му отнеме няколко часа? Но не го попитах.

Уча се да му се доверявам, казах си аз. Все пак, не прави ли и той абсолютно същото, позволявайки ми да остана насаме с Вал?

— Добре. Какво ще кажеш да си уговорим среща за обяд? Имам радио интервю от два до три часа и след това съм напълно свободна, докато дойде време за срещата с феновете.

— Идеално — каза Крейтън.

Притискайки се към него, аз се вдигнах на пръсти и го целунах по устните.

— Още една целувка за из път — прошепнах аз, чувствайки се като истинска съпруга.

Все още размишлявах над тази мисъл, когато той отстъпи назад и отново приглади една къдрица зад ухото ми, оставяйки ме да усещам вкуса му по устните си. Хареса ми да знам, че и аз съм сложила отпечатъка си върху него.

— Една никога няма да е достатъчна — каза той, преди да притисне отново устни към моите. След това се обърна и се насочи към вратата.

Когато излезе от автобуса, аз се още гледах след него като оглупяла от любов тийнейджърка.

* * *

Отпуснах китарата си и последния акорд на „Изгубена на Пето авеню“ увисна във въздуха между мен и Вал. Той остана смълчан за миг, а сърцето ми затуптя лудо, чакайки мнението му. Аз може и да мислех, че е страхотна, но той беше този, който имаше няколко награди „Грами“, а аз — само инстинкта си.

Най-после Вал проговори:

— С тази песен ще избиеш конкуренцията. Абсолютен убиец е. Стигнала си адски далеч след последния път, в който работихме заедно, ако всичките ти работи са като тази.

Сърцето ми затуптя още по-бързо.

— Мислиш ли, че е… добра?

— Холи, тази песен е върхът. Много добре знам кое е добро и кое е адски добро, а ти, момиче, си написала тотален хит. Предполагам, че си го написала наскоро?

Той повдигна вежда. Имайки предвид текста, беше очевидно, че съм я написала, след като срещнах Крейтън в Ню Йорк. В песента се пееше какво е да се чувстваш малък в големия град и осъзнаването, че докато имаш нещо, което да ти служи като котва, никога няма да си напълно изгубен.

Когато пишех песента, мислех, че тази котва е музиката ми… но сега, след като я чух, знаех, че греша. Крепеше ме не тя, а един човек. Този мъж, към който започвах да се привързвам прекалено много.

Спомних си въпроса на Вал.

— Да, написах я наскоро. Имам и още две, мога да ти ги изпея, ако мислиш, че не е нужно да работим по тази.

Той поклати глава.

— Не, нямам намерения да сменям нищо в тази. Освен това, ако започнем да я ровичкаме, ще трябва да приема част от заслугите, а тя си е напълно твоя, бебче.

Обръщението му увисна във въздуха, точно както бяха увиснали и акордите на песента преди малко.

— Вероятно не би трябвало да те наричам така, нали? Милиардерът ще дойде да ми откъсне топките и ще ми ги натика в гърлото.

Изкисках се леко, извивайки устни.

— Той е малко властен.

— Има си добра причина. Радвам се, че мъжът е разбрал, че е сложил ръце на нещо, което трябва да бъде ценено. Аз не се усетих, преди да стане прекалено късно. Ти си специална жена, Холи Уикс, и каквито и емоции да ражда в теб той, те допринасят по страхотен начин за песните ти. Изпя ли му я?

Премигнах няколко пъти.

— Да му я изпея? Ъм, не. Не съм.

Замислих се за следващия текст, която смятах да покажа на Вал, и стомахът ми се преобърна. Разголих душата си в тези песни и за обикновения фен може би не беше нищо особено. Но за някой, който ме познаваше? Със същия успех можех да напиша текста със собствената си кръв, защото това бе моето сърце, извадено на редовете в тетрадката. Надеждите ми, но най-вече страховете ми.

— Нали осъзнаваш, че рано или късно той ще я чуе? Все пак това ти е работата. — Вал беше привел глава настрани и говореше бавно, все едно съм идиот.

— Знам, но… не съм мислила толкова напред.

Той повдигна вежди.

— Не си очаквала брака да продължи достатъчно дълго, че да издадеш албума си?

Погледът ми беше автоматичен, но отговорът вероятно бе изписан на лицето ми. Дори сега ми беше трудно да осъзная как всичко това може да проработи, а в дългосрочен план не беше нещо, което ме караше да се чувствам удобно. Животът ми беше фокусиран върху това да живея ден за ден и никога не бях мислила напред в бъдещето.

— Какво ще кажеш да ти изпея следващата песен? Имаме — погледнах към часовника на стената — още няколко часа, затова не бива да ги губим. Все пак трябва да измисля още пет песни за ексклузивния албум.

— От звукозаписната компания ще преобърнат целия албум, след като им представиш това твое лошо момче. Няма да се изненадам, ако го направят първи сингъл.

Думите му изпълниха гърдите ми с топлина и аз взех китарата си, прехвърляйки страниците на тетрадката си. И останалите песни щяха да разголят душата ми, затова най-доброто, което можех да направя, бе да ги прегледаме и да ги изгладим възможно най-добре. Това беше повече от кариерата ми, това бе моята страст и бях благословена да имам тази възможност… и този късмет Вал да ми помага.

— Готов ли си да чуеш следващата?

— Давай, момиче.

Започнах да свиря и усмивката на лицето му нарасна. Докато свърших, той вече потриваше ръце.

— Добре, имаме да сменим няколко акорда и да преправим припева, и мисля, че и тази ще е адски готина.

Посегнах към молива си.

— Да действаме тогава.

* * *

Вал взе китарата си и напусна автобуса в дванадесет без петнайсет. Здрависахме се и се почувствах като професионалист, а това бе нещо, което не осъзнавах, че искам. Вече не бях просто наивното момиче, което стъпи на сцената на „Кънтри мечти“. Бях изгряващ талант в света на кънтри музиката, както от страна на текстописците, така и от страна на изпълнителите.

С тази увереност, която ме изпълваше, продължих да се занимавам с песните до дванадесет и двайсет. Крейтън още го нямаше.

Увереността в съпруга ми и опитът да му гласувам доверие обаче започваха да се рушат. Все още го нямаше, а не се бе обадил. Бавното ми плъзгане в ямата на съмненията бе спряно от звъненето на телефона ми… онзи, който пристигна вчера с експресната поща. Вътре в кутията имаше бележка от Тана.

„Гледай фокуса ти от турнето да не се измести към страхотния задник на съпруга ти. Това е бъдещето ти, момиче. Обичам те.

Т.“

Дори на километри от мен тя не пропускаше да ме засипва с мъдростите си, а това беше добро напомняне.

Телефонът ми иззвъня още веднъж. Обикновено, щом не познавах номера, оставях на гласова поща, но точно сега бих приела всяко разсейване.

— Ало?

— Ще приемете ли обаждане за ваша сметка от окръжния затвор? — попита компютъризиран глас.

Какво, по дяволите? Не съм получавала обаждания от затвора от много дълго време. Не и откакто преди много години вече живеех при баба, а майка ми бе изхвърлена от един бар, задето се бе сбила с последното си завоевание.

Би трябвало да затворя, но любопитството ми надделя.

— Да, ще приема.

Гласът, който чух след това, ме върна в миналото.

— Здрасти, бебче. Много липсваш на майка си.