Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (7) (Как тялото задържа и създава светлина)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cellular Awakening, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2015)
Корекция и форматиране
Nmereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Рен

Заглавие: Клетъчно пробуждане

Преводач: Станислава Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издател: ИК „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011, 2013, 2015

Националност: Английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Сирма Велева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-474-560-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3593

История

  1. — Добавяне

Сигнал за дехидратация

Нека сега видим какво се случва на клетъчно ниво в обезводненото тяло. Казахме, че тялото никога не работи срещу нас. То винаги — без изключение — прави за нас най-доброто по силите си във всеки момент. Когато сме обезводнени, ще ни защити, но ако не преодолеем обезводняването, ще останем впримчени в него. Това е един от защитните механизми на тялото, но създава ситуация, при която сме склонни да живеем в миналото, а не в настоящето.

И така, как реагира тялото, когато регистрира обезводняване? То мигновено преминава в състояние на повишена бдителност, което наричаме „сигнал за дехидратация“. Чрез въздействие върху черния дроб тялото увеличава производството на холестерол и го транспортира до обезводнените клетки.

Клетъчната мембрана се състои от три слоя. Има два поляризирани пласта от външната страна, носещи заряда, за който току-що говорихме, а в средата има липиден слой без заряд. Когато тялото произведе допълнителен холестерол, то го поставя вътре в клетъчната мембрана, за да предотврати по-нататъшната загуба на бода. Това намалява пропускливостта на клетъчната мембрана, а това, на свой ред, въздейства върху способността на каналите вътре в нея да се отварят и затварят. Намалената пропускливост възпрепятства нормалното движение на четирите електролита навътре и навън от клетката.

Спъването на нормалното движение може да окаже видимо въздействие върху здравето, но е естествена реакция в дадената ситуация. Работа на тялото е да ни предпази от сериозни вреди, функцията на холестерола е да пази вътреклетъчните течности, така че да не се обезводним до смърт.

През деня въздействието на слънцето е достатъчно силно, за да предизвика навлизането на натрия и калция в клетката, така че да изместят калия и магнезия. Но въздействието на луната върху нас е много по-слабо. Това създава ситуация, при която нощем силата на луната да извлича натрия и калция обратно през трипластовата клетъчна мембрана, покрита с холестерол, намалява. Друго, което установяваме, особено при храненето на Запад, е, че страдаме от дефицит на магнезий, а магнезият е необходим, за да позволи на своя партньор калия нощем да се връща в клетката. Затова през деня натрият навлиза в клетката, но през нощта клетката не успява да изтласка навън цялото количество натрий. Недостатъчното движение означава, че има повече натрий с неговия положителен заряд в клетката, отколкото би трябвало, и затова условията вътре започват да се променят.

Цикълът ден/нощ (в хидратирано тяло)
Нормална здрава клетка — движение на електролитите през деня
slance.png

Естественото място на Na и Ca е извън клетката. Естественото място на Mg и K е вътре в клетката. През деня слънцето изтласква Na/Ca + липидите (които винаги пътуват заедно) вътре в клетката. Това измества техните противоположности — Na измества K, а Ca измества Mg. Липидната клетъчна мембрана е порьозна благодарение на незаменимите мастни киселини в храненето.

Нормална здрава клетка — движение на електролитите през нощта
luna.png

През нощта луната изтегля Na (привличайки Ca и липидите заедно с него, тъй като те винаги пътуват заедно) извън клетката. За това помага натискът на Mg и K при завръщането им вътре в клетката. Липидната клетъчна мембрана е порьозна благодарение на незаменимите мастни киселини в храненето.

Цикълът ден/нощ (в дехидратирано тяло)
Дехидратирана клетка — движение на електролитите през деня
slance_1.png

Тук клетъчната мембрана е много по-малко порьозна и това затруднява движението на електролитите. Но през деня енергийният тласък на слънцето е силен, затова холестеролът не създава особена пречка за Na, Ca и липидите и те успяват да си пробият път навътре, измествайки Mg и K.

Дехидратирана клетка — движение на електролитите през нощта
luna_1.png

Тук клетъчната мембрана е много по-малко порьозна, отколкото трябва да бъде, и това затруднява движението на електролитите. Тъй като лунното притегляне е далеч по-слабо от тласъка на слънцето, нощният обмен на електролити е по-затруднен. Освен това храненето на Запад е богато на Na/Ca, но бедно на Mg/K, затова нивата на Mg/K и обратното им навлизане в клетката не са достатъчни. Всичко това води до остатъци от Na, Ca и липиди вътре в клетката.

 

 

Първо се променя зарядът вътре в клетката. Това означава, че стресът се проявява вътре в клетката и като непосредствен резултат потенциалът на клетъчната мембрана намалява и ние губим способността си да задържаме електронните облаци. Затова моментално губим и способността си да задържаме всички послания, които получаваме — чрез светлината — от вселената. Ние не получаваме онова, което ни се полага по право, и не откликваме така, както бихме реагирали в нормална ситуация. Престанали сме да танцуваме добре с ритъма на обмена ден/нощ. Не сме в хармония, което води до липса на покой — първото проявление на болестния процес.

Виждам това положение много ясно при хора, проявяващи ME (myalgic encephalomyelitis). Обикновено питам „Как се чувствате след сън?“ и те често ми отговарят, че се чувстват по-зле, отколкото преди да си легнат. Натрупването на положителен заряд вътре в клетката трябва да бъде преодоляно през нощта, той трябва да бъде изведен от клетката, за да няма болестни симптоми. Тук решението е да помогнем на човека да се рехидратира. Приемането на лекарство само ще добави стрес в тялото, тъй като е още едно послание, което трябва да бъде дешифрирано. А ако вземете хомеопатичен препарат, той ще действа само дотолкова, доколкото нивото на вашата хидратация позволява.

Когато зарядът в клетката не е правилен, това означава, че и pH на клетката не е правилен. А ако pH на клетката не е правилен, то и pH на цялото тяло няма да е правилен. Помните ли, че когато говорихме за тялото като за епруветка, казахме, че хидратацията, pH, температурата и способността му да задържа и използва светлината са важни фактори. Ако погледнем човек, при който има сигнал за дехидратация, ще видим, че хидратацията е променена, pH е променен, наличието на светлина е променено, защото има проблем с формирането на електронните облаци, и тъй като клетката се затваря, тя ще започне да променя и температурата си, ставайки по-студена. Колкото по-силно е обезводняването, толкова по-студен е човекът.

Едно от нещата, които наблюдаваме, е, че при тези обстоятелства индивидът губи способността си за остри болестни състояния. При човек с МЕ няма силна проява на настинка или грип, при които тялото има енергията да се загрее. Така че при сигнала за дехидратация започваме да наблюдаваме стагнация и всички болести, които са свързани със стагнацията. При застой на лимфата например, може да има постоянни ушни инфекции при децата. Ниската енергия е показателен знак за застой.

Ако стагнацията стане прекомерна, тя може да засегне мозъчната функция доста драматично. Човек с шизоиден епизод например, всъщност е в състояние на силна дехидратация. Хиперактивността, биполярното разстройство и странното поведение бележат състояние, при което човекът е все по-затворен и по-затворен за вселената. Индивид, който сякаш води някакво откачено или странно съществувание — например при изявено психично заболяване, — е откъснат от външните влияния и цялото му същество е насочено навътре. Такива хора са заключени в себе си, в някаква променена реалност, която по никакъв начин не е свързана с универсалната мъдрост. Мисленето и поведението им не отговарят на действително случващото се наоколо и за тях общуването е невъзможно.

Колкото по-дълбоко е нивото на дехидратация, толкова по-дълбока и сериозна е болестта. Ясно е, че при болест като рак ще има картина на силна дехидратация, т.е. много страшна картина. Когато човекът е много сух, от тялото му се излъчва послание за силен страх.

При така наречени „нелечими“ болести имаме ситуация „Параграф 22“, тъй като стресът и страхът предизвикват дехидратация, а дехидратацията предизвиква страх и стрес. Няма смисъл от интелектуални разсъждения за причините човекът да е болен, нито пък да казваме, че — понеже е болен — трябва да взема купища медикаменти. Първото, което трябва да направим, е да окуражим тялото, като изключим сигнала за дехидратация. Трябва да насърчим пречистването при цикъла ден/нощ, вместо да хвърляме в тялото още куп боклуци. Ако го направим, то ще получи още много послания и това ще породи още стрес, карайки го да произведе още холестерол, като по този начин затруднява още повече клетъчния обмен.

Може би трябва да обмислим възможността, че създаваме дегенеративна болест, като изпращаме още и още послания на тялото, което вече не може да разпознае себе си. Човекът не е в състояние да поеме към истинското изцеление, когато го бомбардират външни послания под формата на лекарства (традиционни или алтернативни). В случаи на сериозно заболяване — като рак — имаме ситуация, в която хората са откъснати от вътрешната си мъдрост. Това обяснява защо толкова често се впускат в доста ужасяващи лечения.

Когато има сигнал за дехидратация, това влияе и върху енергията. В своята книга „Ниска кръвна захар“ Мартин Л. Бъд описва хипогликемията (ниската кръвна захар) като неспособност за поддържане на подходящи нива на калция в кръвта. Виждаме, че ако калцият заседне заедно с натрия вътре в клетката, не е възможно да се поддържа стабилно ниво на кръвната захар и това мигновено оказва въздействие върху енергията. Затова всяка ситуация, която предизвиква дехидратация, ще доведе и до спад в енергията. На свой ред, този спад оказва силно въздействие върху всички части на тялото и може да доведе до широк кръг проблеми като конгестия на лимфата, високо кръвно налягане, умора и отслабване на имунната система.

Накратко казано — ако в тялото е налице някаква болест, значи вече има и дехидратация. Причината е, че когато клетъчният обмен не се осъществява, човекът става все по-токсичен. Всички болести, било то задържане на течности, главоболие, запек или сериозно заболяване, ни отвеждат към първия принцип: индивидът е дехидратиран.