Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (2) (Как тялото задържа и създава светлина)

Глава І
Свързване с вътрешната мъдрост

Ние живеем в най-вълнуващото време. Земята търпи значителни промени и нашата галактика навлиза в нова астрологична епоха. В науката и технологиите почти всекидневно се правят нови открития. В природния свят откриват нови видове, възраждат се привидно изгубени стари знания, а ние имаме достъп до огромно количество нова информация. Общуваме помежду си на ниво, недостижимо преди. Сега информацията е по-достъпна за нас от всякога и сякаш ни залива порой от нови идеи, нови научни открития и новини. Всеки ден знаем повече от предишния. Всеки ден съзнанието ни се разширява. Всяка сутрин се будим с нови въпроси в ума си, все едно дали си даваме сметка за тях или не. Въпросите на мнозина са обикновени, но все повече и повече хора си задават по-дълбоки въпроси, свързани с нашата същност и смисъла на живота.

Всеки ден получаваме нова информация от медиите и може би в нея са скрити някои от търсените отговори. Но как да пресеем цялата информация и да решим кое е значимо за нас и кое не е? И — по-важното — как да различим истинското от фалшивото? Огромна част от информацията е противоречива, особено що се отнася до здравето. Днес шоколадът е полезен, утре вече е вреден. Днес червеното вино ще ти помогне да живееш по-дълго, като те предпазва от сърдечни заболявалия, утре може да скъси живота ти, като те предразположи към чернодробни болести. Трудно е да решиш на кое да вярваш.

Ние на Запад сме обект на огромен заговор. Учили са ни, че ако искаме мъдрост и знание, трябва да търсим извън себе си. Учили са ни, че жизненоважната информация е в библиотеките, в университетите и в умовете на другите. Никога не са ни казвали, че можем да погледнем и навътре. Въпреки че през последните години много хора започнаха пътуването към себе си чрез медитация, йога и други източни практики, все още сме склонни да чакаме други да ни казват как да бъдем себе си. Но всеки път, когато потърсим мъдростта извън себе си, тя мигновено престава да бъде наша и се превръща в нечия чужда мъдрост. Ние не сме в състояние да внесем собствената си неповторимост, собствената си мъдрост в универсалната картина, в по-голямото цяло. А трябва да изживяваме своята уникалност, защото тя създава реда в по-голямото цяло. Щом престанем да се вглеждаме навътре и насочим поглед навън, това води до посредственост, стандартизация и контрол в целия свят.

Отговорът на всеки въпрос, който бихте могли да зададете, е вътре във вас. Истината не е „там някъде“, а вътре във вашата изумителна същност, защото вие сте много повече, отколкото бихте могли да си представите.

Ние не сме отделни, изолирани индивиди, а многоизмерни взаимносвързани същества от светлина, живеещи във взаимносвързана вселена. Ставащото около нас оказва пряко и осезаемо въздействие върху телата ни и — също така — нашият начин на живот влияе пряко върху вселената. Ние сме вибрационни създания, живеещи във вибрационна вселена, която на най-фундаменталното си ниво е комбинация между енергия и съзнание. Всеки от нас създава собствената си реалност чрез съзнанието си, но тялото е вместилището на това съзнание. Ако тялото не е балансирано, то и съзнанието не може да бъде напълно изразено. В резултат ние се свиваме и на свой ред светът за нас се свива.

Проблемът не е в самата вселена — тя е в съвършен баланс. Този баланс не е статичен, а е състояние на динамично равновесие, тъй като вселената постоянно се движи и разширява. Тя е съзнаваща и знае как да се балансира, затова постоянното разширение е възможно. Самата й тъкан съдържа знанието за постигането на този баланс. Това знание се нарича универсална мъдрост, мъдростта на хармонията. Универсалната мъдрост обхваща всичко. Тя е във всяка материя, всяка планета, всяко живо същество и всяка субатомна частица.

По същия начин проблемът не е в Майката Земя, тъй като тя е част от съзнаващата вселена и носи мъдростта, която й помага да остане в баланс. Независимо какво ние, хората, причиняваме на планетата, природата винаги възстановява хармонията. Там, където сме изчерпали или замърсили, с течение на времето природата възстановява и почиства. Това е великата сила, която позволява животът да продължава.

Рудолф Щайнер казва, че ако искаме да се излекуваме, първо трябва да изцелим земята и в тези думи наистина има голяма мъдрост. Майката Земя е щедра кърмилница и колкото повече грижи и внимание й посвещаваме, толкова по-щедро ни се отплаща тя. Когато й бъде позволено, тя осигурява всичко, което ни е необходимо, в най-ефикасна и жизнена форма, за да подпомогне добруването ни и по-нататъшния ни растеж.

Наше естествено състояние е да бъдем едно със Земята и вселената. Мъдреците от древността са го разбирали. Когато нашият микрокосмос, енергията на клетъчно ниво, е в хармония с макрокосмоса — света извън тялото — няма нещо, което да не можем да направим. Родени сме да мечтаем и чрез нарастващото си съзнание да превърнем мечтите в реалност. Родени сме да имаме велики идеи и да ги осъществяваме. Какъв живот искате да живеете? Какви преживявания желаете и — по-важното — кои преживявания бихте искали да отбягвате? Всичко е възможно за нас, когато живеем в хармония с макрокосмоса. Това е истинското значение на човешкия потенциал.

В наши дни рядко се говори за осъществяването на нашия потенциал, а когато се говори, картината е доста неясна. В съвременното общество реализирането на потенциала се свързва с неща като получаване на хубави оценки в училище, намиране на хубава работа, купуване на имот, финансово благополучие и спестявания за старини. А в дъното на тези идеи се крие страхът да не би да не успееш да реализираш този потенциал поради лошо здраве.

Като деца ние, всички, мечтаем какво искаме да правим, когато пораснем, но с годините обикновено ни научават да правим компромиси с мечтите си, да се събудим и да започнем да живеем в „реалния свят“. Всъщност истината е, че са ни научили да спим и да прекъснем връзката с истинската същност на живота.

Само страхът може да ви попречи да правите онова, което наистина желаете. В съвременното общество се отделя огромно внимание на увековечаването на страха, тъй като той е най-ефективният начин за контрол над масите. Страхуваме се от бедността, от лошото здраве, от войната и тероризма и правителствата се грижат да продължаваме да насочваме вниманието си към тези неща, като ни казват, че обявяват война на всичко, от което се страхуваме. Но страхът никога не се преодолява чрез борба, тъй като всяка война само поражда още страх. Може би е време да изберем да насочваме вниманието си към желаното, вместо към нежеланото.

Можете ли да си представите колко прекрасно е да не се страхувате? Нима не би било прекрасно да разбирате собственото си тяло толкова добре, че да можете бързо и ефикасно да възстановявате баланса и хармонията му? Нима не би било прекрасно да можете да живеете в изобилие на всяко ниво, да се радвате на живота, за който сте мечтали?

Ако се научим да се освобождаваме от страха и да се свързваме с вътрешната си мъдрост, няма да има нещо, което не можем да направим. Казват, че използваме само 10 процента от мозъка си. Само си представете какво бихме могли да постигнем, ако съумеем да осветлим и останалите 90 процента. Къде бихме стигнали тогава в развитието си като раса и какъв би бил светът, ако можехме да го усещаме по този по-мащабен начин?

Щастието, здравето и свободата са рождено право на всеки човек на тази планета и са постижими за всекиго. Независимо къде сте в живота, независимо от доброто или лошото здравословно състояние, вие имате потенциала да намерите щастие, здраве и свобода.

Учейки се да реализираме своя потенциал, ние се превръщаме в нещо, което другите възприемат като ходещо чудо. Вече никоя болест не е „нелечима“, тъй като разбираме, че всяка болест е изцяло и недвусмислено лечима отвътре, без изключение. Вече не се страхуваме от бъдещето, тъй като вътрешно знаем, че сме господари на съдбата си. Това е същината на човешкия потенциал — озаряването на живота, който става все по-прекрасен и вълнуващ, смелостта да мечтаеш и после да поемеш към мечтите си, свободен от страх. Да бъдеш себе си — такъв, какъвто в сърцето си винаги си знаел, че трябва да бъдеш.

Най-големият стрес, който можем да изживеем, е невъзможността да бъдем себе си. За да бъдем себе си, трябва да поддържаме правилно връзката си със Земята и вселената, да сме в баланс с всичко наоколо. Това означава да хармонизираме своя микрокосмос, вибрацията на клетъчно ниво, с макрокосмоса — заобикалящия ни свят.

Нещо, което ученията и редукционизмът на Запада отхвърлят, е фактът, че имаме тяло. Аз оприличавам тялото на „автомобил“. Именно то притежава способността да създава отвътре всичко, което има във външната вселена. Но само когато сме в състояние на баланс и хармония, можем истински да се свържем с универсалната мъдрост и да я превърнем в своя на клетъчно равнище. Голяма част от съвместната ни работа в тази книга ще бъде свързана с подготовката на тялото, нашия „автомобил“, за получаването и задържането на универсалната мъдрост. За мен най-важният аспект на здравето е как се отнасяме към „автомобила“.

Когато говоря за здраве, нямам предвид отсъствието на болестни симптоми, а дълбоката свързаност с нашата същност и с нашето място във вселената. Тази свързаност трябва да се усеща на физическо, емоционално и духовно ниво. Сега на Запад тези три аспекта не са обединени, те са напълно откъснати. В единия край с объркващата и често противоречива информация как да поддържаме физическото тяло чрез хранене, а в другия са духовните практики. Колкото до емоциите, на тях не им се обръща почти никакво внимание. Ако имате емоционални проблеми, в най-добрия случай можете да отидете при психотерапевт, а в най-лошия ще ви предпишат успокоително, което още повече ще ви откъсне от вашата същност. Но тъкмо емоционалното съединява физическото и духовното в едно цяло. Емоционалното състояние безспорно е най-добрият възможен индикатор дали вървите към хармония или към дисхармония. То е водачът към осъществяването на мечтите. Когато се чувствате добре, вие знаете, че вървите в правилната посока. Когато се чувствате зле, значи се отдалечавате от живота, който наистина желаете. Ако последователно се стремите към по-добри емоции, тялото ви ще ви поведе в житейското приключение — към места, които надминават всичките ви мечти.

Когато говоря за свързване с чувствата, нямам предвид свързване с вътрешния гняв, с чувството за вина, с разочарованието и страха, а връзката с вътрешната мъдрост и с макрокосмоса. Нашата планета преживява множество цикли на промяна, а ние сме неразривно свързани с тези цикли. Умението да съзнаваме променящите се цикли и да ги усещаме ни позволява да бъдем в хармоничния съюз с Майката Земя.

Все едно дали си даваме сметка или не, на клетъчно ниво ние усещаме всяка промяна на Земята. Когато сме в състояние успешно да направляваме промените, всичко е наред, но когато не сме в хармония с тях, се появява болест. Ние сме неразривно свързани и с промените, които се осъществяват извън нашата планета. Всеки знае, че луната оказва силно влияние върху водата на нашата планета, но мнозина са забравили, че ние сме съставени предимно от вода, затова луната влияе и върху нас.

Всички планети в слънчевата система оказват влияние върху нас и докато обикалят орбитите си, въздействат върху различни органи и минерали в тялото. Знам този факт от много години и това ми е било от огромна полза — особено когато съм се опитвала да свържа хората със случващото се в собственото им тяло в различни моменти.

Например, при мен дойде един господин и по време на консултацията аз го попитах дали страда от главоболие. Той отвърна, че преди е имал, но след като отишъл при една от бившите ми ученички, която го посъветвала да пие по два и половина литра вода дневно, главоболието изчезнало. След това нямал главоболие съвсем доскоро, когато получил неочаквана мигрена. Прекъснах го и казах, че знам точния ден, в който се е случило това. Казах му деня и той изненадан потвърди. Успях да го направя, тъй като знаех за няколко взаимносвързани факти. Знаех, че мигрените и черният дроб са неразривно свързани и че планетата Марс оказва силно енергийно въздействие върху черния дроб. Знаех също, че — обикаляйки по орбитата си около слънцето — Марс неотдавна се бе оказал много близо до Земята, така че избрах деня на най-голямата близост и съответно на най-силното влияние. Ако този пациент разполагаше с информацията, преди да дойде при мен, би могъл да укрепи черния си дроб чрез подходящата техника (виж Глава 9) и по този начин да избегне мигрената. Но дори и да не бе успял да го направи, мигрената нямаше да бъде неочаквана и необяснима.

Нищо във вселената не е случайно; всичко е част от неспирен и взаимносвързан процес.