Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (21) (Как тялото задържа и създава светлина)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cellular Awakening, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2015)
Корекция и форматиране
Nmereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Рен

Заглавие: Клетъчно пробуждане

Преводач: Станислава Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издател: ИК „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011, 2013, 2015

Националност: Английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Сирма Велева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-474-560-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3593

История

  1. — Добавяне

Как да изчистим токсичността от тялото

Как можем да изчистим токсичността от тялото по безопасен и непотискащ начин? Ето къде това, което наричам „изкуството на клетъчното пробуждане“, става толкова могъщо. Виждаме как клетките освобождават токсичността в лимфата, която — както разбрахме — след това се просмуква в кръвта, филтрира се от черния дроб, транспортира се в жлъчката и се изхвърля от тялото, и как можем да подкрепим естествения процес на изцеление и възстановяване на баланса.

Докато пътуваме обратно по собствените си уникални коридори на болестта, е много важно да освобождаваме токсичността напълно на всеки етап. Ако тялото не успее да изхвърли токсичността, неминуемо ще му се наложи да намери място в себе си, където да я остави. Не това искаме, ако желаем да се завърнем към здравето и своя потенциал.

За пример нека видим как може да бъде потиснато възпалението на гърлото и до какво би могло да доведе, а после ще посочим и по-доброто лечение по естествен път.

Когато е възпалено гърлото, налице е бактериална активност, чиято цел е да се справи с токсичността. По-нататък ще разгледаме работата на Антоан Бешан, който много ясно показва как действа този процес. Принципно той посочва, че когато в тялото има натрупана токсичност, то създава ситуация, която да улесни нейното изчистване. Ние го наричаме остро заболяване. Тялото се загрява и насочва излишната топлина и кръвта към особено токсичната област. Този процес на загряване има за цел да улесни изчистването на токсините, като повишената температура не се потиска и същевременно главата остава хладна.

Но ако възпалението на гърлото се лекува с антибиотици, целият процес спира. Това означава, че застоялата лимфа, която се проявява в гърлото, не може да бъде изхвърлена. Антибиотикът е ново предизвикателство, с което тялото трябва да се справи. Това предизвиква стрес, а ние знаем, че той води до дехидратация. Антибиотиците пораждат още застой и тъй като тялото не може да се освободи от него, болестта навлиза малко по-надълбоко.

Когато се занимавам със случаи на повтарящи се възпаления на гърлото, особено при деца, често откривам, че интервалът между възпаленията се скъсява с всеки прием на антибиотици. С времето обаче възпаленията на гърлото изведнъж изчезват. Често това се случва в периоди на преход, като например началото на пубертета. Тогава болестта започва да се проявява на по-дълбоко ниво, навлизайки в белите дробове, и се усеща като дефицит на енергия, неспособност за концентрация или липса на посока в живота. Може би в този момент тийнейджърът се определя като „труден“. Впоследствие, когато младежът встъпи в зрелостта, болестта може да е навлязла толкова надълбоко, че да се проявява в ума като депресия. Китайците наричат белия дроб „обиталище на депресията“, което напълно съвпада с нашето разбиране за закона на Херинг. Към този момент е обичайно да се установи, че естествените цикли на сън и храносмилане са се нарушили, влошавайки ситуацията още повече. В крайна сметка, ако депресията също бъде потисната с медикаменти, човекът може да прояви болест като МЕ (често наричана „синдром на хроничната умора“). При МЕ индивидът е в такъв застой и лимфата му е толкова сгъстена от токсините, че тялото вече няма достатъчно енергия, за да повиши температурата си и да я изчисти. Очевидно това засяга цялостната жизненост и потенциал.

Ако няма потискане, изходът от възпалението на гърлото може да бъде много различен. При идеалния сценарий веднага, щом в гърлото възникне дискомфорт, вие ще му обърнете внимание. Ще обмислите храненето си и ще премахнете всички храни, които водят до образуването на слуз, тъй като лимфата трябва да се разреди. Ще трябва също да подбирате и по-лека храна, и да увеличите приема на вода. След това ще подпомогнете оздравителния процес на тялото с техники. Студен и влажен компрес например, поставен на гърлото, ще привлече допълнителна енергия към тази област, тъй като тялото ще иска да изсуши и стопли студения влажен плат. Ако към гърлото се насочи допълнителна енергия, тя може да бъде използвана за справяне със ситуацията. Тялото използва топлината на повишената температура, за да разреди лимфата, затова потискането на температурата не е разумно. Просто трябва да се погрижите главата да остане хладна, за да предпазите мозъка. Можете да насърчите притока на лимфа с други техники като изчеткване на кожата, редуване на горещи и студени душове или дори гореща вана, последвана от увиване в студен чаршаф. Когато лимфата започне да тече правилно, тя ще изчисти конгестията в гърлото. Можете също да подпомогнете хидратацията чрез водни клизми, което допълнително ще стимулира потока на лимфата.

Този подход към болестта взема под внимание факта, че възпалението на гърлото е момент, свързан с токсичност и конгестия. Завръщането към здравето означава изчистване на токсините от тялото. Последното, което ни трябва, е да блокираме процеса.

Има едно общо правило за острите заболявания. То гласи, че острото заболяване ще възникне три пъти под формата на лечебна криза (ще го разгледаме по-нататък в тази глава). Но ако тази болест бъде потисната три пъти, състоянието ще се задълбочи. Затова следващия път, когато чуете за ново лекарство или ваксина, които уж ще заличат дадено заболяване, трябва да се запитате: „Къде всъщност отива тази болест? Наистина ли е преодоляна и води до усъвършенстване на човешкия потенциал? Или е само поредната форма на потискане, която в крайна сметка ще предизвика депресия при още повече хора?“.