Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (27) (Как тялото задържа и създава светлина)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cellular Awakening, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2015)
Корекция и форматиране
Nmereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Рен

Заглавие: Клетъчно пробуждане

Преводач: Станислава Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издател: ИК „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011, 2013, 2015

Националност: Английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Сирма Велева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-474-560-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3593

История

  1. — Добавяне

Грешката на Пастьор/Бешан

Много от съвременните хронични заболявалия са свързани с този туберкулозен аспект, защото ако не можем да разграждаме ефикасно мазнините, това оказва въздействие върху централната нервна система, ендокринната система и всички клетки на тялото.

Ще започнете да разбирате, че идеята на съвременната медицина, че се разболяваме от бактериите и вирусите, е погрешна в самата си основа. Идеята, че сме уязвими за атаките на микроби, е на Луи Пастьор. Според него причина за болестта е нещо, което нахлува в човешкото тяло отвън. Тези нашественици са били наречени бактерии и от тази теория идва идеята, че лечението на болестта се свежда просто до убиването на бактериите. Когато Флеминг открива пеницилина, откритието му е приветствано като край на всички болести и оттогава са произведени още много, много антибиотици срещу нашествениците. Проблемът е, че антибиотиците не само не са заличили болестите, но и са създали нови и по-сложни заболявания. Бактериалната активност се осъществява извън клетката и, както видяхме, е част от начина на тялото да се освободи от токсичността. Ако процесът спре, болестта неизбежно трябва да навлезе по-надълбоко и поради тази причина днес виждаме голяма вирусна активност вътре в клетката.

Защо в цял автобус, претъпкан с хора, изложени на множество различни бактерии във въздуха и по седалките, малцина — ако изобщо има такава — развиват инфекция? Единственият логичен извод е, че тялото на всеки индивид диктува дали болестта ще се прояви или не. Тъкмо това осъзнава Антоан Бешан по същото време, когато Пастьор огласява теорията си. Бешан се опитва да сподели своето виждане със света, но за съжаление идеите на Пастьор, които самият той отрича на смъртния си одър, вече са се утвърдили.

За съжаление, западната медицина и до днес твърдо отстоява убеждението, че болестта се дължи на външно нашествие, въпреки че толкова много хронични болести не могат да бъдат свързани с активността на микробите. Много е съмнително и дали синдромът, известен като СПИН, се дължи на външно нашествие, особено когато се вземе под внимание, че всъщност вирусът на HIV никога не е бил изолиран. Д-р Дъглас Луис от института „Пастьор“ в Сиатъл, САЩ, доста е работил с болни от СПИН и е установил, че СПИН може да се прояви само при човек с телесна температура, по-ниска от нормалната. Отново виждаме, че всъщност условията в епруветката трябва да се вземат под внимание. В моята работа съм забелязала, че при вземащите антибиотици страничният ефект е спадане в телесната температура. Важна част от ефективното лечение на СПИН на Дъглас Луис включва загряване на пациентите два пъти седмично, за да се предизвика повишаване на температурата.

Общоприетата теория за СПИН е, че той е причинен от вирус. Дори това да е вярно, трябва да се запитаме дали човекът е хванал вируса, дали той вече е бил в клетката и се е активирал само заради подходящите условия или всъщност е бил създаден от условията в клетката. Теориите на Пастьор нямат отговори на тези въпроси. Може би по-внимателният поглед към работата на Бешан ще ни изясни картината.

Бешан казва, че всички проявления на болестта се дължат на нещо, което е вътре в човека, а не извън него. Това звучи разумно дори и в най-простия смисъл, когато помислим, че хората в автобуса са изложени на предполагаемите инфекциозни патогени. Ако човек от автобуса наистина развие инфекция, да се запитаме — какво го е направило податлив на нея?

Бешан установява, че в тялото има микроорганизми, наричани от него микрозими, които променят формата си в зависимост от средата. Именно средата в тялото диктува формата и целта на тяхната активност. С две думи — когато средата извън клетката има нужда от пречистване, налице е бактериална активност. Ако този естествен процес бъде спрян чрез алопатични средства като антибиотиците, токсичността се придвижва по-навътре в клетката. Тогава, за да се пречисти средата вътре в клетката, в нея започва вирусна активност. Целта на вирусната активност е да предизвика промяна; тя е създадена от клетката, за да й позволи да се освободи от токсините. Но тази ситуация възниква само когато токсичният товар в тялото стане достатъчно голям, за да е възможна бактериална активност.

Едно от най-вълнуващите неща в работата ми е откриването на връзки. Повечето хора не биха свързали проблемите в колона с психичното заболяване, но когато разбираш как действат петте елемента и свържеш това разбиране с трудовете на Антоан Бешан и Константин Херинг, връзката е очевидна и много важна. А когато дадеш на пациента ясна картина как е възникнала и се е развила болестта му, той веднага вижда обратния път към здравето.

Чрез разбиране на взаимносвързаността на всичко в нашата изумителна вселена ние можем да възстановим връзката с нашата вътрешна мъдрост. Когато работим с природата, тя ясно ни насочва по пътеката към благополучието. Това означава да се храним и да живеем възможно най-природосъобразно и да танцуваме с всички универсални ритми. Щом го постигнем, ставаме истински създатели на собствената си реалност с дълбоко вътрешно знание за същността ни и причината да сме тук.

Следващият раздел на книгата показва как да прилагате тази информация внимателно върху себе си и да бъдете в хармония с естествения танц на живота.