Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (11) (Как тялото задържа и създава светлина)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cellular Awakening, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2015)
Корекция и форматиране
Nmereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Рен

Заглавие: Клетъчно пробуждане

Преводач: Станислава Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издател: ИК „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011, 2013, 2015

Националност: Английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Сирма Велева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-474-560-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3593

История

  1. — Добавяне

Зарядът на клетката и електронните облаци

Нека сега разгледаме клетката по-внимателно. Тя трябва да бъде с правилен електричен заряд. Причината е, че когато поемаме незаменими мастни киселини, а именно омега 3 и омега 6, те имат потенциала да създават много електронни облаци, а електроните приемат фотоните светлина, които носят посланието на вселената.

Когато условията в епруветката са подходящи, незаменимите мастни киселини се разграждат и усвояват бързо и ефикасно и създават електронни облаци. Тези облаци се състоят от отрицателно заредени субатомни частици. За да могат те да бъдат привлечени към външната страна на клетъчната мембрана, зарядът от външната страна трябва да бъде силно положителен в края на всеки 24-часов цикъл. Облаците трябва да се задържат около клетъчната мембрана, защото ако се отдалечат, няма да имат необходимото въздействие и посланията, които се извличат чрез фотоните, няма да проникнат в клетката.

И така, за да се свържем със собствената си вътрешна мъдрост, трябва да работим върху условията вътре в клетката. Ядрото трябва да бъде със силен положителен заряд, вътрешността на клетъчната мембрана да има силен отрицателен заряд, а външната й страна — силен положителен заряд. Това позволява на отрицателно заредените електрони да се задържат от външната страна на клетъчната мембрана. Поради тази причина потенциалът на клетъчната мембрана е толкова жизненоважен. Също така, трябва да има значителна разлика между заряда вътре и извън клетката.

Цялостният заряд на клетката се променя в зависимост от момента на 24-часовия цикъл и много зависи от здравословното състояние. При здрав индивид е необходим целият 24-часов цикъл, за да се върне клетката към правилния си заряд. Земята също променя заряда си в течението на всеки 24 часа.

Що се отнася до електронните облаци, колкото по-еволюирал е човекът или животното, толкова повече електронни облаци се натрупват около клетъчната мембрана и толкова по-лесно е за човека (животното) не само да улови постъпващата информация, но и да проявява правилно същността си. С две думи, колкото по-големи са електронните облаци, толкова повече светлина носи и излъчва човекът.

Интересно е, че само китовете, делфините и хората са способни да създават вериги от 28 въглеродни атома, докато всички останали животни създават вериги от 26 въглеродни атома. Колкото по-дълги са тези вериги, толкова по-голяма е способността да се задържа светлина и толкова по-голям е потенциалът за просветление.

Омега 3 и омега 6
Разграждане на омега 3 и омега 6

Омега 3 и омега 6 са единствените незаменими мастни киселини за човека. Някои смятат, че омега 9 също е незаменима, но не е, защото тялото може да я произвежда от омега 3. Но какво толкова специално притежават тези две мастни киселини, особено що се отнася до светлината и ендокринната система?

Омега 3 и омега 6 са необходими за производството на вещества, наречени простагландини, които обслужват ендокринната система. За да може тялото да произвежда целия кръг необходими простагландини, има нужда от омега 3, омега 6, магнезий, цинк и витамините B3, B6, C и E. Тези вещества трябва да са налице постоянно, за да се произвеждат простагландините и ендокринната система да функционира с пълния си потенциал.

Къде е връзката със светлината? Нека първо разгледаме омега 3. Съдържащата омега 3 мазнина като лененото масло, има три двойни въглеродни връзки. Тялото ги разгражда до ЕРА, която има пет двойни въглеродни връзки. След това ЕРА се разгражда до DHA, която има шест двойни въглеродни връзки. Колкото по-разградена е мазнината, толкова повече двойни въглеродни връзки има. Омега 6 има само две двойни въглеродни връзки. Когато се разгради до GLA, тя има три двойни въглеродни връзки. След това GLA се разгражда до арахидонова киселина, която има четири двойни въглеродни връзки. И така, когато се разгради омега 3, получава се DHA, която има шест двойни въглеродни връзки, а когато се разгради омега 6, има четири.

Хубавото е, че мозъкът има голяма нужда от DHA и арахидонова киселина, които са с най-голям потенциал да задържат светлина. И така, най-висшият ни орган, мозъкът, притежава много по-голям потенциал да задържа светлина в сравнение с всички останали части на тялото. DHA и арахидонова киселина има и в други части на тялото, но най-голямата концентрация е в мозъка. Но ако условията „в епруветката“ не са подходящи, индивидът едва ли ще успее да разгради незаменимите мастни киселини.