Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (13) (Как тялото задържа и създава светлина)

Д-р Джоана Бъдуиг и светлината

Д-р Джоана Бъдуиг беше един от най-големите изследователи на начина, по който тялото задържа и използва светлината, и много добре разбираше, че светлината е жизнено необходима за успешното лечение на сериозните болести, като рака, така разпространени днес. Тя откри колко жизненоважни са незаменимите мастни киселини за задържането на знанието и информацията и че правилното им използване би могло да отключи пълния ни потенциал като човешки същества. Тя откри също, че богатите на сяра аминокиселини, съдържащи се в протеините, трябва да се приемат едновременно с незаменими мастни киселини, за да могат мазнините да бъдат усвоени. Това не е учудващо, ако вземем предвид, че в природата тези мазнини винаги се появяват заедно с протеин, все едно дали в растение или животно. Тя разбираше, че трябва да можем да усвоим тези мазнини, да ги придвижим по лимфната система и да ги отведем до клетъчната мембрана.

В началото на лечението д-р Бъдуиг предлагала на пациентите си да направят клизма с ленено масло. Искала от тях да вкарат 500 мл ленено масло с телесна температура в аналния отвор и да го задържат там в продължение на един час. По думите й, през този час човекът получавал по-голяма електронно-фотонна активност от всякога преди. Това щяло да отключи достъпа до универсалната мъдрост и да спомогне да намерят решения за проблемите.

Мазнините са важни за хидратацията, а хидратацията е важна за спиране на страха. Работата на Джоана Бъдуиг с рака е особено интригуваща, защото тя по същество казва, че за да оздравее човек, вътрешната му антена трябва да бъде напълно отворена за целия спектър на светлината. Тук тя говори не само за цветовия спектър, но също и за ултравиолетовите и космическите лъчи. Тя казва, че всички тези лъчи носят жизненоважна информация, която трябва да постъпи във физическото тяло, да се задържи в електронните облаци и да бъде използвана от клетките. А ние знаем, че ако сме дехидратирани и свити, това не е възможно, тъй като зарядът около клетъчната мембрана се променя и не се образуват електронни облаци. Знаем също, че ако останем в това свито състояние, ще изпитваме страх.

Спомняте ли си, че в глава 1 говорихме за фотонния пояс и че днес наличието на фотони е по-голямо, отколкото през последните 11000 години? Това означава, че имаме достъп до повече мъдрост, но ще можем да достигнем до нея само ако правилно сме подготвили епруветката. Повечето светлина, по-слабият магнетизъм и по-силното пулсиране на Земята ни осигуряват огромен потенциал за промяна както на личностно, така и на глобално ниво. Започнали сме да навлизаме във фотонния пояс през 1987 г. и на 21 декември 2012 г. напълно ще навлезем в него, така че всеки от нас трябва да направи този преход.

Светлината идва не само от вселената, но се произвежда и от сблъскването на свободните радикали с огромна скорост. Тази произвеждана вътре светлина се нарича биофотони. Нашата ДНК персонализира светлината от вселената. Тя носи отпечатъка на същността ни и когато функционираме пълноценно и сме в състояние да създаваме и излъчваме биофотони, успяваме напълно да изразим себе си.

Виждаме как изрази като просветление и да бъдеш всевиждащ и всезнаещ всъщност говорят за способността ни да задържаме и използваме светлината. В действителност светлината е всевиждаща и всезнаеща. Тя притежава потенциала да вижда всичко свързано и тази радостна свързаност означава хармония, единение с всичко. Това не е ново, а изключително древно познание. Древните египетски храмове са имали специални помещения, където са се смесвали масла за помазване, и други помещения, специално създадени за засилване на вибрациите на индивида. Помазването с миро всъщност е помазване със светлина и се е свързвало с изцелението в течение на хилядолетия, а изцелението засилва вибрацията и балансира енергията.

Когато в тялото има достатъчно кислород и светлина, може да настъпи преобразуване. Това напълно променя начина, по който възприемаме телесните си функции.