Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (17) (Как тялото задържа и създава светлина)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cellular Awakening, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2015)
Корекция и форматиране
Nmereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Рен

Заглавие: Клетъчно пробуждане

Преводач: Станислава Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издател: ИК „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011, 2013, 2015

Националност: Английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Сирма Велева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-474-560-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3593

История

  1. — Добавяне

Последствията от дехидратацията

В глава 2 показахме, че дехидратацията е фундаментален израз и причина за болестта. Нека сега видим какви са последствията, ако не овладеем обезводняването. Какво ще се случи, ако оставим сигнала за дехидратация без отговор?

Виждайки тялото като епруветка, знаем, че условията в епруветката ще окажат въздействие върху всеки експеримент, проведен в нея. Да речем, например че решите да приемете малко витамини от групата B. Как ще подействат тези витамини зависи от условията в епруветката. Когато вземаме под внимание условията, първият въпрос е „Хидратирана ли е епруветката?“. Знаем, че ако не е хидратирана, всичко ще се свива и няма да може да се движи свободно.

Следващото условие, което трябва да вземем предвид, е pH. Знаем, че дехидратацията влияе силно върху pH. Вече говорихме за движението на четирите основни минерала — натрий, калций, калий и магнезий. Разположението им създава pH в тялото. Когато натрият не бъде изчистен добре от клетката през нощта, клетката остава по-киселинна и тялото става по-киселинно. Когато тялото стане киселинно, то е много по-предразположено към болести. Язвите и артритът, например, се появяват само в тяло, което е твърде киселинно.

Промените в хидратацията и pH винаги въздействат върху телесната температура. Установила съм, че когато хората имат сериозни проблеми — продължителни заболявалия — те често са твърде студени. Това се наблюдава особено при хора, на които са поставили сериозна диагноза като СПИН и след това са им предписали множество ваксини. При тези хора телесната температура често е доста под нормалната стойност. Поради тези обстоятелства в клетките им обикновено протича силна вирусна активност. Такава активност не може да има в клетка, която е хидратирана, леко алкална и с правилна температура, тъй като вирусната активност започва в клетката с цел коригиране на токсичността.

Знаем, че когато хидратацията, pH и температурата не са правилни, зарядът около клетъчната мембрана също няма да е правилен. Както видяхме, трябва да има отчетлива разлика между зарядите вътре в клетъчната мембрана и извън нея, за да можем да функционираме с пълния си потенциал. Силният потенциал на клетъчната мембрана ни осигурява енергия и жизненост. При болните от рак, например, установяваме, че зарядите вътре и извън клетъчната мембрана са доста сходни. Това отслабва потенциала, т.е. възможно е малко движение към и от клетката. Така се стига до застой, което напълно отговаря на виждането на китайската медицина, описваща рака като проявление на застой на кръв и енергия.

Имала съм и пациенти с огромна електрическа чувствителност и алергии, което отново е сигурен признак, че потенциалът на клетъчната мембрана се е променил. Знам и за хора, които изпитват нужда редовно да пипат нещо метално, като радиатор, за да се заземят и да разредят електроните, които вече не са по местата си около клетъчните им мембрани.

Ние знаем, че потенциалът на клетъчните ни мембрани трябва да е правилен, за да сме в състояние да задържаме електронните облаци и че само когато тези облаци са около клетките, те могат да приемат и задържат фотоните светлина. Променящите се нива на фотонната активност през деня и при смяната на сезоните не влияят прекомерно на хората, които задържат, произвеждат и използват светлината, докато онези, чиято способност да го правят е нарушена, може да са склонни към състояния като САР.

Една от областите, върху които промяната в потенциала на клетъчната мембрана оказва най-силно влияние, е плодовитостта. Светлината е изключително важна за създаването на нов живот. Плодовитостта става все по-голям проблем както при животните, така и при хората в съвременния свят и аз знам, че това е неразривно свързано със способността ни да задържаме и използваме светлината.

Нещо, което не сме обсъждали до момента, е значението на кислорода в тялото. Всички знаем, че не можем да оцелеем без въздух и без кислорода в него, но не се замисляме какво става с кислорода, след като влезе в тялото. Установено е, че фотоните и електроните около клетъчната мембрана привличат кислорода и позволяват на клетката да диша.

Вероятно астмата е най-очевидното състояние, при което се вижда, че кислородът не успява да достигне до необходимите места в тялото. Всъщност високата киселинност може да намали способността на тялото да използва кислорода до 80 процента.

Електроните имат голям афинитет към кислорода и богатите на електрони мазнини в тялото са най-активни спрямо него. Виждате колко е важно клетките да бъдат с правилен pH. Тогава електроните, фотоните и кислородът в нас могат да бъдат използвани максимално, а ние ще разгърнем своя потенциал.