Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анаста, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция, форматиране
devira (2018)

Издание:

Автор: Владимир Мегре

Заглавие: Анаста

Преводач: Мариян Петров

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Аливго

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: руска

ISBN: 978-954-8454-89-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4883

История

  1. — Добавяне

Змиите посредници

— На мнозина е известно, че прадедите ни са се стремили да разберат предназначението на всички твари, живеещи на Земята. Когато го постигали, те учели животните как да бъдат най-полезни за човека. После животните го предавали на своето потомство и по такъв начин нашето поколение, както и предишните, получило голям подарък от предците. И ние на свой ред трябва не само да се възползваме от него, но и да усъвършенстваме способностите на всички земни твари, живеещи около нас. Пред поколението ни стои задачата да открие предназначението на онези твари, за които предците ни не са успели. При тези думи Вуд извадил изпод ризата си един смок и продължил: — Например да разберем, за какво са създадени влечугите и как биха могли да служат на човека.

Присъстващите гледали обвилия ръката на Вуд смок и мълчали. Първо вдигнало ръка рижо момче на пет години. Вуд му разрешил да говори.

— Видях — започнало момчето — как тази змия или подобна на нея допълзя до рогатата ни коза и пи мляко от вимето й. Козата стоеше мирно, значи бе съгласна да й дава млякото си.

— Така е. Смоковете и другите влечуги обичат да сучат мляко от крави или кози, така че си видял правилно, Изоре. Сега обаче се опитваме да решим задачата каква може да е ползата за човека от съществуването на тази твар — напомнил на събралите се Вуд.

— Помня задачата ни — продължил рижавият, — но като си сетих как пиеше млякото, си помислих, че може да се пробие дупчица в противоположния й край, така че, когато суче мляко, опашката й с дупчицата да се пусне в стомна, за да се пълни тя с мляко. Тогава на мама няма да й се налага да дои козата.

От всички страни се разнесъл нестроен хор от детски гласове:

— Не трябва да се пробива дупчица…

— Не може дупчица, защото ще я боли!

— От дупчицата няма да потече мляко, ако животинката не го поиска сама.

— Основният аргумент срещу дупчицата е болката, която ще изпита смокът — заключил Вуд, — а човекът не трябва да причинява болка на земните твари. Предложението ти не се приема, Изоре.

Вуд искал да премине към следващия въпрос, но рижавото момче не се предавало.

— Щом не бива да се прави дупчица в опашката й, може и по друг начин — заявило то. — Когато тази твар сучеше мляко от козата, тя ставаше все по-дебела и по-дебела. Това бе така, защото бе пълна с мляко. Трябва тя да се научи да допълзява с млякото вкъщи и да го изсипва в стомната. Тогава няма да е необходимо хората да ходят със стомни до пасището за мляко и на млечните животни няма да им се налага да идват от пасищата до домовете, за да бъдат издоени. Много и различни твари ще пълзят към домовете и щом видят празни стомни, ще ги пълнят с мляко.

На децата им харесала идеята на рижавото момче и те започнали едно през друго да я допълват:

— А още може и далече от дома да ни дават мляко, ако ти се дояде, а домът ти е далече.

— Трябва да се научат при определен звук да пълзят с млякото към човека, за да не ги търсим в тревата. Плясваш, да кажем, с длани или свирваш, и те веднага да се надпреварват да пълзят към човека.

— Аз не искам да пия мляко, изцедено от змии, защото може да добавят нещо свое към него — обадило се плахо едно момиче, но веднага всички заспорили с него.

— Нали млякото е било и вътре в кравата, но всички го пият.

— Дори и да добавят нещо свое, то ще стане още по-хубаво, защото нали самите те, тези твари, винаги са чисти, въпреки че пълзят по земята.

— Точно така, те винаги са чистички, аз никога не съм виждала мръсна змия.

Изор слушал как децата обсъждат предложението му и дори се изчервил от гордост.

— Вторият ти вариант, Изоре, заслужава внимание — похвалил момчето Вуд и добавил: — Ще го обсъдим по-подробно следващия път, а дотогава нека всички помислят и изкажат мнението си или да предложат собствен вариант за използването на пълзящите твари. Сега искам да ви попитам кое предназначение на познатите ви животни ви е вече известно. Който е готов…

Вуд не се доизказал, защото видял вдигнатата ръчичка на Анаста, обърната с дланта към него. Този жест означавал, че момичето не е съгласно с нещо и възнамерява да изложи несъгласието си пред присъстващите.

— Кажи с какво не си съгласна, Анаста — разрешил й Вуд.

— Аз съм против доставката на мляко вкъщи от пълзящите твари.

Едно след друго децата започнали да възразяват на Анаста:

— Ама защо?

— Ние не трябва да се отказваме от удобствата!

— Сега тварите не правят нищо за човека, а така ще има полза от тях.

— Хората ще имат повече време да се занимават с нещо приятно, а не да доят крави.

Анаста изслушала спокойно възраженията им и продължила:

— Ако пълзящите твари започнат да носят на човека млякото от кравите, то самият човек ще се превърне в крава.

— Какви ги приказваш, момиче? Обясни — не издържал един от присъстващите на урока възрастни.

И Анаста продължила:

— Човекът получава от кравата или от козата, или от камилата, или от друго животно мляко и дарява в замяна вниманието и чувствата си на животното. Ако той не взема млякото от кравата лично и тя не почувства вниманието му към нея, то и млякото няма да е добро. Човекът ще отдава чувството си на благодарност на пълзящата твар, получавайки от нея змийско мляко. Така змията ще застане между кравата и човека. Ще е посредник между всички същества и човека. Тя ще изкуси човека със съблазнителната си услуга и ще го дои, изсмуквайки благородните чувства, които са предназначени за всички земни твари.

Всички замълчали замислено за известно време.

Във въображението на Вуд внезапно се появила картина на разклонена ябълка, обсипана със зреещи плодове. Пред нея стояли мъж и жена. Жената казала:

— Виж, скъпи, една ябълка вече е узряла и е много красива. Ябълковото дръвче иска да ни я подари. Стигни клончето, наведи го и откъсни узрялата ябълка.

Мъжът се опитал да достигне клонката, но не успял. Понечил да подскочи, за да хване клончето с узрялата на нея ябълка, но в това време на него се появила змия. Тя откъснала ябълката, захванала се с опашката си за клонката и увиснала услужливо, подавайки плода на човека.

— Благодаря ти, влечуго — казал човекът и погалил змията.

Мъжът и жената се отдалечили от дървото, без да му благодарят. Те предали благодатната енергия на чувствата си на змията. Ябълката трепнала и половината от плодовете й паднали още неузрели на земята.

Вуд нарушил настъпилата тишина:

— Възражението ти, Анасточка, също заслужава внимание и частично се приема. Ние всички трябва да обмислим замяната на пряката връзка с посредничество между човека и всичко растящо и живеещо на земята. Да помислим до какво може да доведе това в бъдеще. Предлагам да се върнем към тази тема в следващите уроци. А сега — огледал всички събрали се той, — както се разбрахме, моля да се назоват предназначенията на познатите ви животни.