Владимир Мегре
Анаста (19)

— Нима, Анастасия, съвременното човечество живее наистина в измерението на антиразума, за което говори тъмнокосият юноша? И какво представлява антиразумът? Как да го видя?

— Мисъл, информация се е появила, а действителността трябва само чрез себе си да проверяваш.

— Как може обаче да се провери, с какво? Ако човек живее в антиразумно измерение, то и ще разсъждава с категориите на антиразума.

— Да, така е, но човек все пак съхранява разум, макар и в значително по-малка степен. И ако се обърнеш мислено към него, той се активизира и тогава с негова помощ можеш да определиш антиразумните прояви. Хайде да не говорим повече на тази тема, Владимире, а се поразходи сам из тайгата и помисли. Тук, в това място Разумът и антиразумът са уравновесени. А в теб не са, така че помогни на своя Разум, като от време на време го активизираш.

— Как да го активизирам?

— Просто произнеси наум: „Разум.“ А още по-добре: „Рааззуумм“.

Останаха сам и се опитах да мисля от позициите на Разума. И ето до какви изводи стигнах:

Изкуственият свят

Днешното човешко общество живее не в естествен, а в изкуствен свят.

То го е създало и го обслужва покорно като роб.

Ние сме създали изкуствен свят и живеем изкуствен живот в него.

Реалният естествен свят е край асфалтовите пътища, по които съвременното човечество се носи към пропастта.

В масовото съзнание на съвременните хора са внушени изкуствени понятия.

Нашите учени и „интелигентни“ изследователи са се изхитрили да нарекат съвременната медицина, която е само на двеста години, традиционна, а народната, чиято история наброява стотици хиляди години — нетрадиционна. При това лечителите, имам предвид истинските лечители, които добре познават свойствата на лекарствените растения, са наричани шарлатани. В резултат редица заболявания, които хората преди сто години са лекували с лекота и безплатно с билки от собствената си градина, съвременният човек трябва да цери със скъпоструващи химични хапчета, препоръчани от лекар. Може би трябва да се признаят две направления в медицината. Народната медицина да се преподава в училищата и да се подготвят специалисти по нея в институтите. Осемдесет процента от заболяванията могат да се излекуват с помощта на народната медицина, като по този начин значително ще намалее натоварването върху съществуващите днес медицински учреждения. По този начин съществено ще се подобри качеството на медицинските услуги. За това обаче трябва да се мисли с категориите на Разума.

Изкуственият водопровод

Човечеството е закопало в земята милиони километри метални тръби, наричани водопровод. Хвърлени са колосални усилия за производството на тези тръби и поставянето им в изкопите. Те изискват постоянно обслужване и капитални ремонти, за които хората са принудени да плащат с тежък труд. При това водата, течаща от чешмите в апартаментите ни, се оказва негодна за пиене. И всичко това, при положение че в природата съществува естествен водопровод, не само реки, но и подпочвени води. Във „вените“ на Земята тече животворна, лечебна вода, която да напълни милиони кладенци. Естественият водопровод не се нуждае от ремонт, още повече че може да пречиства замърсената на повърхността вода, насищайки с минерали и други необходими вещества жизненоважния продукт. Съвременният начин на живот на човека в града обаче го е лишил от възможността да ползва естествения водопровод, проектиран и построен от Създателя.

Възниква въпросът дали човекът е избрал сам този начин на живот, или го е направил под въздействието на някакви сили? За да отговорим, нека разгледаме още една ситуация, която е трудно да бъде наречена другояче, освен психично заболяване на обществото. Какви действия трябва да предприеме съвременното средностатистическо семейство в Европа, Америка или Русия, за да си осигури собствен апартамент, дом?

Ипотеката на антиразума

Предлага се например ипотека. Или — още по-конкретно — се предлага банков кредит за срок от двадесет, тридесет години. Той дава възможност да се закупи с пари от банката скромно жилище и в продължение на двадесет години да се връщат на банката всеки месец пари с лихва. Ако семейството не може да върне парите, му вземат апартамента. Младите трябва да живеят двадесет години в страх да не загубят жилището си и да се занимават най-често с неприятна работа, само и само да им плащат повече. Да се унижава пред работодателите от страх да не загубят работата си. Може би не съществува алтернатива на това угнетяващо положение? Напротив, съществува! И алтернативата показва точно, че препятствията при получаване на жилище от млади хора са изкуствено насаждани в техните съзнания. Тези пречки са виртуални и са присъщи само на виртуалната реалност. Ще приведа твърде характерен пример от реалния живот.

Младежът Андрей, живеещ в град Владимир, не се различавал от връстниците си. Посещавал кафенета и дискотеки, пушел и пиел алкохол. След като прочел за родовите имения, започнал да мечтае за собствена земя и дом.

Нямал средства да си купи участък и да построи дом, а родителите му не били в състояние да му окажат материална подкрепа. През 2005 година хектар изоставена земя, обрасла с бурени, на тридесет километра от град Владимир, до село Коняево, струвал тридесет хиляди рубли^[1]. Почти петдесет семейства от читателите ми станали собственици на имения в тази пустош и започнали да строят. Били предимно хора в зряла възраст, с известни парични спестявания. На Андрей също му харесвало това място на брега на горското езеро и там все още имало свободна земя. Воден от мечтата за собствено имение, той престанал да ходи на младежки събирания и като работел усилено, успял само за половин година да спести тридесет хиляди рубли и да закупи хектар земя в пустошта. Откъде обаче да вземел пари за построяването на дом? По онова време един квадратен метър жилищна площ в град Владимир струвал двадесет хиляди рубли, следователно за построяването на къща с покрита площ от само петдесет квадратни метри било необходимо да има още един милион рубли. Андрей не взел кредит от банката, за да не го връща в продължение на двадесет години с лихвите. Двадесет и три годишният младеж отишъл в магазина, купил си хубава брадва и за една година си построил дървена къща на своя терен. Това е разказано накратко. Ако искате малко по-подробно, то Андрей първо отишъл да работи във фирма, занимаваща се със строителство. От майсторите се научил как да борави с дървен материал и същевременно спечелил парите за трупите за бъдещия си дом. Сега в парцела на младия човек има градина, изкопан е кладенец, езеро, издигната е дървена къща, а новодошлите в селището хора се редят на опашка при него да им построи дървени домове. Днес Андрей е признат и уважаван майстор.

Може да се каже, че с действията си Андрей е икономисал един милион рубли за една година. Или пък че ги е спечелил? Мисля, че не това е важното. Той получил много повече, отколкото струва един милион, а именно увереност в собствените си сили и дом, построен собственоръчно.

Сигурен съм, че ще се намери достойна девойка, която ще влезе в този дом и ще роди на Андрей син и дъщеря.

И децата им ще разказват на внуците си кой е построил със собствените си ръце къщата, кой е засадил градината и кой е създал малката им родина.

Историята за Андрей не е единствената. В това селище има и други семейства, които са построили сами къщите си.

Спомням си и как баща ми и дядо ми също си построиха собствен дървен дом, а след тях същото направиха и съседите ни, родителите на моите връстници. Измина повече от половин век, но в тези къщи продължават да живеят хора.

Точно тук възникват въпросите. Как така се получава, че половин век обществото е разработвало нови строителни технологии, нови материали, механизми и приспособления, които са уж по-съвършени, а в крайна сметка…

Средностатистическото семейство трябва да работи усилено двадесет-тридесет години, за да се сдобие с жилище, каквото преди е можело да си осигури за година-две. За много семейства жилищният проблем е станал неразрешим и с него е принудено да се занимава правителството.

Случайна ли е тази ситуация, или е създадена изкуствено от някого? Всъщност не това е важно, главното е, че тя е напълно антиразумна. Но се оказва, че обществото не е в състояние да разсъждава и анализира във всекидневната си суета. То е свикнало с нея и не може да си представи друга. Обществото е свикнало с антиразума. И престава да е разумно.

Защо си отива любовта?

Съвременният начин на живот на човека е породил много проблеми, обсъждането им е строго забранено, а когато няма обсъждане, няма и решение.

По целия свят се случват милиарди семейни конфликти, стигащи до физически тормоз и убийства между съпрузите. До осемдесет процента от младите хора в така наречените цивилизовани страни се развеждат скоро след като са се оженили. Тази процедура се предхожда от продължителни отрицателни емоции, стрес, раждат се нещастни деца.

На практика по целия свят в продължение на хилядолетия се водят милиони локални войни между хората, опитващи се да създадат любовен съюз. В тях претърпяват жестоко поражение не само двете страни, но и децата им.

Тази ситуация е представена пред съвременното човечество като закономерност. В смисъл че е естествено, защото любовта идва и си отива. Оказва се обаче, че тя е присъща само за хората от изкуствения свят, докато за истинската природа на човека тя не е характерна.

За пръв път отшелницата от тайгата ми показа, че първоначалното влечение между младите не е любов, а само импулс за зараждането на великото чувство, което възниква при сливането на трите съставки.

Тя назова тези съставки и ми показа трите древни обреда, помагащи за раждането на истинската любов. Аз говорих за тях в предишните си книги. Наложи ми се да употребя думата „обред“, защото в нашия език липсва по-точно определение, характеризиращо разумните действия на почувствалите влечение един към друг млади хора и на техните родители.

Тази тема обаче, както и много други, се оказа забранена за свободните средства за масова информация. И дори се положиха усилия за очерняне на източника под благовидни предлози. Стигна се до там, че в предаването „Тайнствената Анастасия“, излъчвано по първи канал на централната руска телевизия, някои хора организирано заявяваха, че вследствие на моите книги с убежденията на отшелницата от тайгата хората били започнали да полудяват. Това е смешно! Не полудяват от четенето на порнографски списания, кървави военни романи и гледането на филми с насилие, а от философските възгледи за любовта, от естествения начин на живот на човека полудяват? Тази позиция свидетелства, че в съвременното общество съществуват сили, програмиращи социалните катаклизми, и има хора, чрез които те действат, като използват тяхното неразбиране на случващото се.

Тези хора могат да бъдат разбрани. Представете си какво би станало, ако след като прочете поредицата книги „Звънтящите кедри на Русия“, човек заяви, че, използвайки трите древни обреда, съвременните младежи могат за тридесет минути по време на бракосъчетанието си да сътворят в пустошта и пред очите на всичките си роднини родово имение и градина с около стотина необходими за жизненото осигуряване на семейството насаждения. Да издигнат дом с нужните пристройки и да се заселят в тях като с магия предани животни. Който не е чел поредицата книги „Звънтящите кедри на Русия“ може да сметне човека, твърдящ този факт, за луд или лековерен. Нека обаче да разбуля леко тайната на механизма, с помощта, на който се случват тези „чудеса“ в реалността.

Съгласно древните правила, или обреди — наречете ги както искате, — двамата млади, почувствали влечение един към друг, отиват извън населеното място, намират си парцел, не по-малък от един хектар, построяват си там малка колиба и заедно изграждат подробно проекта на бъдещото си имение. Де факто те сътворяват и пространството, в което да живее енергията на любовта. В този проект те отбелязват не само местоположението на своя бъдещ дом и пристройките му, но определят и мястото на всички насаждения.

Действията им по създаването на проекта могат да отнемат от три месеца до година. След като той е завършен, те обикалят своите роднини — и на невестата, и на жениха — и ги канят да участват в обреда на венчаването им. При това на всеки те казват примерно: „Ах, каква красива ябълка имате.“ Тези думи подсказват на поканения какво да дари на венчавката, в дадения случай — калем от харесалата им ябълка. На друг поканен те могат например да кажат: „Колко е пъргаво жребчето ви.“ Това означава, че поканеният не трябва да мисли какъв подарък да поднесе на младите, а ще им подари жребче и така нататък.

По време на самия обред на венчавката младоженците, като на най-важния изпит в живота си, ще разкажат пред своите роднини и приятели създадения от тях проект на имение, посочвайки подробно къде какво трябва да се разположени. След като свършат, те ще дадат знак и събралите се роднини и приятели ще оставят своите живи дарове точно на посочените места. Младоженците ще наблюдават с трепет великите съвместни действия на техните най-близки роднини и приятели. След това вече венчаните и изпитали голямо вдъхновение и емоционален подем млади ще бъдат отведени поотделно в домовете на родителите си, където ще преспят две нощи. През това време роднините на жениха и на невестата ще пренесат на части приготвените предварително постройки. На сутринта на втория ден той и тя ще бързат към току-що създаденото родово имение за своята първа среща вече в качеството им на съпруг и съпруга. Онова, което ще се случи с тях в новия им дом, изпълнен само с положителни емоции и небивала вдъхновена енергия на любов един към друг, както и с току-що сътвореното пространство на любовта, не е възможно да бъде описано.

Какво ли би било, ако на младоженците от древността им разкажат, че ще настъпи време, когато венчавката ще се провежда по съвсем друг начин. Че двамата млади хора ще влизат в сграда, ще се разписват в тетрадка и ще се возят в чужда кола, украсена с лента, в град, който не им принадлежи и никога няма да им принадлежи. След това ще седят заедно с гостите си на трапеза в ресторант и ще ядат храна, приготвена не от техните ръце и не от близките им; ще пият водка, а вече пийналите гости ще ги призовават с: „Горчиво, горчиво“, да се целуват пред хората. И това ще е всичко. Следва така наречената „първа брачна нощ“ и никакви приятни последствия от случилото се, плюс пълната липса на пространство, което да може да се запълни с енергията на любовта.

„Това не може да бъде! Никога не може да се случи! — ще кажат младоженците от древността. — Човекът е разумно същество, а не бясно животно, за да унищожава в зародиш все още неукрепналата любов“

Така че кой е лудият всъщност? Преценете сами, уважаеми читатели.

В отговор на въпроса защо си отива любовта, може да се каже, че истинската и пълноценна любов просто не идва при повече от съвременни младоженци, защото за нея няма подходящо пространство.

Какво е любовта? Това е чувство, велика енергия, способна да вдъхновява човека за творчество и увеличава физическите и духовните му сили и способности. Това е разумна енергия, която запълва пространството, в което се намират двамата влюбени, и създава за тях единно цяло — пространството на любовта. А вижте какво става сега. Младоженците отиват в ритуалната зала, за да регистрират брака си. Ритуалната зала не е тяхно пространство, а само временно местопребиваване, като в същото помещение могат да се извършват и бракоразводни процеси. И разумната енергия на любовта не може да изпълни подобно пространство.

Пътуването с кола, често чужда, също не е подходящо за енергията на любовта. Тя не може да изпълни и съвременния апартамент. Та нали енергията на любовта не може да гали бездушните мъртви предмети, а в сегашните домове, дори и в най-модерните, всичко остарява и се руши с всеки изминал миг, нищо не се възражда в тях. И енергията на любовта не може да се примирява с подобно разрешение, не може да одобрява подобна ситуация, намирайки се в нея.

За енергията на любовта е необходимо живо пространство, създадено от хора, в конкретния случай — от почувствали влечение един към друг. Доказателство за това от векове са множеството бракоразводни дела по целия свят.

Въпросът защо си отива любовта, заслужава подробни изследвания и аз планирам да посветя на това следващата си книга, в която ще разкажа за древна страна, в която хората са знаели тайната на непреходната любов. Днешното отношение към любовта наистина е антиразумно.

Власт над властта

Влияние върху хората — и властта в случая не прави изключение — може да се оказва по различни начини. И най-силно въздействащ е образът. Хората свикват с абсурдни представи и образи и ги приемат за даденост. Съществува представата, че властта, а в това число и парламентът, където се „коват“ и приемат законите, трябва да се намира задължително в центъра на мегаполиса. Така сме свикнали. Разумно ли е обаче това?

Къде са получавали пророците своите откровения? И къде са размишлявали мъдреците? Откъде са носели Божиите закони?

Мойсей е получил скрижалите с десетте заповеди, когато се уединил в планината Синай. Христос се е оттеглил за четиридесет дни в пустинята. Буда е живял няколко години в горските дебри. Мохамед е прекарвал месеци в уединение в пещерата Хира в планината Нур.

Философи и учени също са живели с години в усамотение — като Конфуций, Лао Дзъ, Кант, Ницше и много други.

А къде се намира сградата на нашия парламент. Къде пишат нашите закони, избраните от народа мъдреци?

Сградата на нашето Народно събрание се намира до кръстовище на оживени булеварди — може ли да се създадат по-абсурдни условия за работата на народните избраници?

Това да не би да е пътно управление?!

Защо загиват империите

Може да бъдат приведени много исторически примери, свързани с въздействието на представите, които влияят на човешкото общество и провокират планетарните катастрофи. За съвременния човек, особено ако живее в Русия, най-нагледен пример може да е ситуацията, свързана с краха на царска Русия, а по-късно — и с разпадането на СССР.

„От искрата — пламък“ — казва вождът на световния пролетариат В. И. Ленин за болшевишкия вестник „Искра“, в който се заклеймява царският режим. Системно се насажда отрицателен образ на царската власт и се създава нов, привлекателен образ на съветската власт. Царизмът е свален. Възниква и започва да се развива нова империя — СССР — с огромна армия, въоръжена с ядрено оръжие.

Само след седемдесет години обаче великата империя СССР се разпада на няколко отделни държави, при това не всички приятелски настроени една към друга. Политолозите винят политиците за разпадането, подписали споразумението за раздялата, а също така икономическата и политическата ситуация.

Но ако разгледаме отблизо всичко, то се оказва просто следствие от въздействието на образите. Нека си припомним талантливо написаните книги на Солженицин за ГУЛАГ и произведенията на други майстори на перото, заклеймяващи СССР. Същевременно други писатели създават образа на процъфтяващите западни държави, в които — за разлика от СССР — стелажите на магазините се пукат от изобилието от всевъзможни стоки, а щастливите и свободни хора се возят в разкошни автомобили. Но когато говорят за достойнствата на западната цивилизация, премълчават съществуващите там проблеми.

Бъдещето на Русия се изобразява също с представи, внушавани на населението. За съжаление е налице изобилие от представи, водещи до унищожаването на държавата. Култът към насилието и култът към парите в хиляди игрални филми формират образа на разрушението. „Равнис по Запада“ — пропагандират много руски политици. И никакви икономически и военни постижения, никакви призиви да бъдем патриоти не са в състояние да противостоят на този образ.

Да се противопостави на един образ може само друг образ — на съзидание, който да вдъхнови милиони хора. Анастасия го е създала в противовес на разрушителните армади. Стотици хиляди възприемат образа на бъдещата прекрасна страна, добавят в него своите идеи и се опитват да го въплътят в реалната действителност, като строят родови имения. Инициативата в низините съвпада и с плановете на правителството. За строителството на родови имения се изказват положително мнозина известни политици, държавни дейци, прочути учени, културтрегери и лидери на духовни течения. Няма да цитирам тук изказванията им, но желаещите може да се запознаят с тях на сайта Anastasia.ru.

Тези изказвания вдъхновиха, разбира се, хората, но са сравнително кулоарни, въпреки че и безкрайно смели, защото разумните думи звучат в средата на антиразума и я разкъсват.

Някои от възгледите на отшелницата от тайгата могат да изглеждат фантастични и в началото на нашето общуване и аз ги възприемах така. Сега, петнадесет години след първата среща, се наложи да преосмисля много неща. Нашето съвременно общество живее във фантастично неестествена за разумния живот жизнена среда.

Анастасия говори за разумна реалност. Последователно я изгражда и ще я съгради, а аз се старая да й помагам, както стотици хиляди вече го правят.

И ето още нещо интересно. В електронните и печатните средства за масова информация, в литературата и киното почти няма положителни герои, които общуват разумно със земята. Припомнете си начина на живот и жизнената среда на любимите си главни персонажи. Те са представени предимно в апартаменти, офиси, ресторанти, казина, по улиците на мегаполиси и други подобни. Ако става дума за човек, който общува смислено със земята, макар и крайно рядко, то той е представен като недоразвит дегенерат. На човешкото общество се внушава системно и целенасочено в каква жизнена среда трябва да протича животът му. Случайно ли е това? Мисля и дори съм сигурен, че не е случайно. То води към личностна, социална и планетарна катастрофа.

След като поразмишлявах, казах уверено на Анастасия:

— Напълно съм сигурен, че съвременното човечество живее в измерението на антиразума. То мисли с категориите на антиразума, защото няма ясни планове за построяването на хармонично бъдеще. То само констатира факта на своята кончина, като тръби за нея.