Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анаста, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция, форматиране
devira (2018)

Издание:

Автор: Владимир Мегре

Заглавие: Анаста

Преводач: Мариян Петров

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Аливго

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: руска

ISBN: 978-954-8454-89-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4883

История

  1. — Добавяне

На кого прилича дъщеря ни?

Вечерта пред входа на малката землянка, в която Настенка понякога спеше, Анастасия я кърмеше. Аз седях тихо отстрани и наблюдавах интересния процес.

Изглеждаше, сякаш основната цел на кърменето не е задоволяването на детето с майчино мляко. Обхванала гърдата на Анастасия с ръчички, Настенка мляскаше известно време и сучеше, но после се откъсна от зърното и се загледа в лицето на майка си. Анастасия също не отделяше поглед от детето и не обръщаше внимание нито на мен, нито на нищо около себе си.

Като че ли майка и дъщеря се бяха слели по време на кърменето в едно цяло и общуваха помежду си без думи.

Това продължи двадесетина минути, след което Настенка заспа.

Анастасия положи дъщеричката ни върху постелка от сено, покрита с плат. Със свободните краища на плата тя зави спящото дете и като придърпа отстрани сено, му направи уютно гнезденце. После остана известно време на колене до входа и погледа спящата ни дъщеря. След като Анастасия стана и най-сетне ми обърна внимание, попитах:

— Как мислиш, Анастасия, на кого прилича повече дъщеря ни — на теб или на мен?

— Както всички родители, ти, разбира се, би искал детето да прилича повече на теб, нали, Владимире?

— Ето че не позна. Аз, разбира се, искам в дъщеря ми да има нещо и от мен. Тя обаче е момиче, трябва да е красива, което означава, че е добре да прилича повече на теб.

— Значи ти ме смяташ за по-красива от теб, Владимире?

— Аз те смятам за по-красива не само от мен, Анастасия. Смятам те за най-красивата от всички, които съм виждал някога, включително и на международните конкурси за красота. Красотата на участничките в сравнение с твоята изглежда някак половинчата. Ти си най-хубава от всички.

— Благодаря ти, Владимире. Думите ти комплимент ли са? Или обяснение?

— Те са и комплимент, и обяснение, и възхищение.

— Благодаря. Значи няма да се разстроиш, Владимире, ако ти кажа, че общо в лице Настенка прилича малко на теб, а очичките й, миглите й, телцето й са като моите, а и косата й ще е като моята. Приликата на хората по външност говори още и за подобни способности, навици, общност на Душите. Това означава, че някои от уменията й и навиците й ще са от теб, а някои — от мен. В душата на новородения човек обаче, Владимире, винаги има три съставки.

— Три ли? А третата от кого е?

— Третата съставка е частичка от Душата, която е обитавала човешкото тяло в предишния му живот — може би преди сто години, а може и преди хиляда или милион години. В хармоничния човек тази трета съставка не се разпада на части, а чака своя миг, когато ще придобие ново тяло и чрез неговите очи ще може да вижда околния свят, и чрез неговите уши ще може да чува звуците от този свят, както и да го докосва и да се ползва от даровете му.

— След като Душите ни обаче са се обединили в новия живот в едно цяло, те би трябвало да знаят за всичките животи на всяка една от тях?

— Разбира се, че трябва. И те знаят. Иначе сливането им ще е невъзможно. Не биха могли да станат единна Душа.

— Следователно Душата ми може да види предишния живот на нашата дъщеря?

— Може, разбира се, но ти ще усетиш и ще го видиш само ако си в хармония с Душата си и мисълта ти не е объркана от извращенията на околния свят, ако тя може да се концентрира.

— За мен всичко е ясно, защото аз и хората като мен не можем да видим миналото, но ти, Анастасия, явно можеш да научиш нещо за предишния живот на дъщеря ни чрез частичката от Душата й.

— Опитвам се, Владимире, да видя и да разбера предишния живот на дъщеря ни и той ми изглежда доста странен. Животът на дъщеря ни в тяло е бил много кратък — не повече от седем години, и тя е живяла преди много хиляди години.

— Да, при толкова кратък живот на детето не може да се научи много за миналото.

— Така е, не е много, но е вероятно и през съвсем краткия си живот човек да извърши постъпка, в състояние да повлияе на събитията следващите хилядолетия.

— Интересно, как едно дете може да извърши нещо, което да влияе с хилядолетия на живота на хората? Можеш ли, Анастасия, да ми разкажеш, а още по-добре — да ми покажеш, картини от предишния живот на нашата дъщеря?

— Мога, Владимире.

— Направи го, моля те.

И Анастасия започна необикновения си разказ за предишния живот на дъщеря ни. Или разказа за момичето, частичка, от чиято Душа живееше сега в малката Настенка.