Владимир Мегре
Анаста (12)

Братята противоположности

И двамата юноши били еднакви на ръст и с атлетично телосложение. Външно си приличали много, като се различавали само по цвета на косите и очите си. Единият бил светлокос и синеок, а другият — тъмнокос и черноок.

Известно време младежите стояли на място, сякаш да дадат възможност на Анаста да се окопити от неочакваната им поява. След това се приближили, без да бързат, към момичето.

— Здравей, момиче! — обърнал се към нея Тъмнокосия. — Трябва да действаш по-бързо. Интуитивно си усетила, че можеш да спреш ледника, че имаш сили да промениш Божия промисъл. Това, разбира се, е невъзможно. Ти обаче ще търсиш тези сили. И аз ще науча за човека повече, отколкото знам сега. Готов съм да ти разкажа за устройството на света, да отговоря на всеки твой въпрос, само че, момиче, трябва да побързаш.

Анаста не успяла да отговори. Заговорил вторият момък:

— Здравей, Анаста. Ти си красива и отзивчива, ти си прекрасна, както и много от чудните творения по великата планета Земя. Брат ми знае много за устройството на света, но аз мисля, че трябва да слушаш най-вече себе си.

— Добър ви ден и приятни и светли помисли за вас — могла най-сетне да приветства юношите Анаста.

— Спри — прекъснал Анаста Тъмнокосия. — Винаги е така, а толкова мразя заучените и глупави и безсмислени думи. Ние сме двама, аз съм тъмен, така че защо ми пожелаваш светли помисли?

Аз съм тъмен и мислите ми са тъмни и агресивни. Такъв съм и в това се състои предназначението ми в Божия промисъл! — все повече се разпалвал Тъмнокосия. — Ако съм светличък лигльо, светло мислителче, то няма да съм аз. Хоп — и няма да ме има. Разбра ли, момиче? Пред теб ще остане само един светличък нескопосник. Ние обаче сме двама! Разбра ли, момиче? И не си длъжна да говориш само за светличкия. Върни си обратното мислите, ако е имало такива при думите ти, а не е било просто заучена фраза — папагалски звуци.

— Ако поздравът ми ви е обидил, ще го поправя и ще ви кажа просто: „Здравейте!“ — отговорила Анаста.

— Така е по-добре.

— Кои сте вие? — поинтересувала се Анаста. — От кой род сте? Досега не съм ви виждала.

— Разбира се, че не си ни виждала. Нас никой никога не ни е виждал. Но от нашите действия зависи всичко в човешкия свят — казал бързо тъмният юноша. — Да, всичко. Моите дела са, разбира се, повече, защото са грандиозни. Почти цялото човечество живее от катастрофа до катастрофа, движено от моите енергии.

— Спри се, мой тъмни талантливи братко — обадил се Светлокосия — Ние така и не се представихме — и се обърнал се към момичето: — Опитай се да разбереш думите ми, Анасточка. Ние с брат ми представляваме двата комплекса на Вселенските енергии. Цялото необятно пространство на Вселената е запълнено с енергийни същности. Когато Бог е сътворявал човека, Той е взел от всяка същност равно количество енергия, по неведом начин ги е балансирал в Себе Си и ги е отдал на сътворения от Него човек. От всичко балансирано в Себе Си е сътворил човека.

Когато това се случи, всички ние разбрахме, че най-силната същност във Вселената би трябвало да е човекът. Поради това и той вече се нарича не същност, а човек. В какво обаче се състои силата му, какви са възможностите му и имат ли предел, е неизвестно. И никой във Вселената не знае и досега кога тази сила, ще се прояви напълно. Дори и ние, въпреки че отделните ни енергии присъстват навсякъде. Ние винаги сме невидими, запълваме пространството, присъстваме във водата, във всяко живо същество, дори в червейчето. А във всеки човек има енергии от Вселената.

— Казвате, че сте невидими — учудила се Анаста, — но аз ви виждам!

— Да, виждаш ни, защото уплътнихме въздуха, така че да се представим в привични за теб тела. Ето облаците например в небето също са уплътнение на въздушни пари. От тези уплътнения се получават причудливи форми, които приличат понякога на животни, на човешко тяло или лице. И човешкото тяло в значителна степен е изградено от уплътняването на водата. Смисълът, съотношението на уплътняването на човешкото тяло е известен може би само и единствено на Създателя. Телата ни само външно приличат на човешки. Тъмнокосият ми брат е съставен от всички тъмни същности, а аз — от светлите.

— А защо се представяте пред мен под формата на човешко тяло? — попитала Анаста.

— За да не се уплашиш, когато чуеш гласовете ни, и да не хабиш енергията на мислите си в търсене откъде идва този звук — отговорил й Светлокосия.

— Защо искате да говорите с мен?

— Ти си се изправила срещу стихията, срещу планетарната катастрофа. Сама си се изправила с увереността, че можеш да я предотвратиш. Ние сме сигурни, че това е невъзможно. В Божиите промисли е предвидена катастрофа, ако човечеството тръгне по гибелен път. Така е било неведнъж. И ние не бихме обърнали внимание на усилията ти, но всичките същности на Вселената трепнаха, когато твоето цвете цъфна в цветната леха. То разцъфна, въпреки че според плана на Създателя трябваше вече да е загинало. А то цъфна.

— Цветето цъфна, благодарение на мамута, който му правеше завет от студения ветрец.

— Мамутът е само звено от веригата събития, предизвикани от теб.

— Нищо не съм предизвиквала.

— Мисълта ти предизвикваше, Анасточка.

— Значи и в мен има от вашите частички? — замислено попитала Анаста. — Аз обаче не ги усещам.

— Човек не ни усеща, особено когато успее да уравновеси в себе си нашите частички. Когато те са в баланс, се появява трета енергия. И третата е присъща само на едно същество във Вселената — на човека. Тя се появява, когато сме напълно уравновесени, и тази нова енергия е всесилна. Способна е да твори нови светове. За нея не съществуват никакви тайни. Такъв човек става властелин на Вселената — творец, и никой не може дори да си представи на какво е способен, възможно е да е величествено и непостижимо.

— Явно в мен вашите частички съвсем не са уравновесени, след като не мога да спра ледника — въздъхнала Анаста. — Цветето цъфна, но всичко в нашето родово пространство наоколо вехне, загива.

— Ти си на път да постигнеш единство, Анасточка. Може да се случи в следващия миг или след хилядолетия. Ето защо Вселенските енергии се стремят да ти помогнат — за да узнаят великата тайна за човека и своята по-нататъшна съдба.

— Колко интересно разказвате за необичайната сила, криеща се в единството на противоположностите. Защо обаче, след като знаете за тази необичайна сила, вие самите не се обедините?

Братята се спогледали, след което обходили с поглед родовото пространство на Анаста. И започнали да гледат в различни посоки. Бавели отговора си, сякаш подбирали думите си. Момичето чакало търпеливо.

Най-накрая му отговорил Светлокосия.