Владимир Мегре
Анаста (22)

Човекоядният октопод

Показаната от Анастасия, или от тъмнокосия момък, картина, в която хората прокарват покрай домовете си зловонните пипала на човекоядното чудовище, съвсем не е измислица, а е самата реалност. Реалност, с която хората дотолкова са свикнали, че я възприемат като даденост.

И чудовището продължава да съществува и да се разраства. Това са нашите пътища и онова, което се движи по тях. Информацията за тях е публична.

Известно е например, че дължината на магистралните автомобилни пътища с твърдо покритие надхвърля 12 милиона километра. За сравнение — повече от една четвърт от дължината на земния Екватор, чиято дължина е около 40 милиона километра. Дължината на въздушните линии доближава 6 милиона километра, на железниците — 1,5 милиона километра, на магистралните тръбопроводи — около 1,1 милиона километра, на вътрешните водни пътища — повече от 600 хиляди километра. Милиони километри е и дължината на морските линии. Ако се обърнем към проблема за замърсяването на атмосферата с различните видове транспорт, то автомобилният е с 85 процента участие! Но проблемът не се изчерпва само с вредните газове. Не бива да се забравят и неблагоприятни екологични фактори като шума и вибрациите. Така 80 децибела — приблизително нивото на шума на оживена градска улица — вече са потенциално опасни за слуха. Развитието на различните видове транспорт и прокарването на автомагистрали не е полезно и за психическото здраве. При това тези фактори въздействат пряко или косвено не само върху шофьорите и пътниците, но и на хора извън транспортните средства и комуникации. Мръсните улици, многочасовите задръствания, невъзможността понякога просто да се пресече пътят — всичко това повишава рязко изнервеността, води до хроничен стрес и нарастване на агресивността, като провокира понякога хората към постъпки, каквито не само не биха предприели никога, но и не биха си представили, че са способни на тях в нормално състояние.

Всяка година обзорите на състоянието на природната среда в регионите на Русия красноречиво сочат колко наболял е проблемът за екологичната безопасност във всички руски мегаполиси без изключение. И специалистите са съгласни, че основната причина за намаляването на степента на екологична безопасност в регионите е „усилващият се процес на автомобилизация на обществото.“ Медиците още отсега са стигнали до извода, че „екологичната преса“ на автотранспортния комплекс „струва“ на средностатистическия гражданин на голям град в Русия 4–5 години от живота му. И това се отнася само за човека, защото той може не само да осъзнае проблема, но и да го формулира. А Земята? Всъщност Земята също може да повдигне въпроса по свой начин, но дали можем все още да чуваме гласа на Земята сред шума, грохота и пушека на нашия живот?

Как по-точно автотранспортният комплекс убива Земята? Преди всичко земята е необходима за строителството на транспортните комуникации, както и водата, и въздухът. В САЩ например — според статистиката — земната площ, върху която са разположени автомагистралите, железниците и летищата, е 101 хиляди квадратни километра, а площта на градовете е 109 хиляди квадратни километра. В Русия пък дължината на автомобилните пътища надхвърли половин милион километра.

Прокарват се по земята пътища — какво от това? Ами това, че при прокарването и експлоатацията на пътищата, тръбопроводите и летищата се разрушава почвата — провокират се свлачища, пропадания; прогресира ерозията. И ето че по коловозите на черните пътища „тръгват“ и се разширяват пукнатини, които още повече утежняват положението.

Следва и по-лошото — голяма част от земята покрай автомагистралите, железниците и излизащите на повърхността тръбопроводи с нефт и газ е замърсена от съединенията на оловото, сярата, нефтопродуктите и други вещества. Като най-опасна специалистите преценяват крайпътната ивица до 200 метра от двете страни на най-оживените магистрали. В тази връзка е категорично забранено да се отглежда селскостопанска продукция покрай пътищата, да се берат плодове, да се пасе добитък, особено млеконадойни (известни са случаи на отравяния на деца с мляко от крави, пасли край пътя). До метър над повърхността въздухът край автомобилните пътища е също така катастрофално замърсен с прах, състоящ се от частици асфалт, гума, метал. В него има олово и други вещества с канцерогенно и мутагенно действие. За това трябва да се замислят любителите на разходки и джогинг покрай пътищата и трябва задължително да се внимава с малките деца, защото в количката или пеша те се движат именно в зоната на риска.

И още нещо ми се иска да добавя. Обърнете внимание, че най-много вредни пътища са съсредоточени не в пустинята или в Антарктида, а на местата, където има най-масово струпване на хора. И големите градове, мегаполисите, се гордеят със своите многолентови околовръстни автомагистрали убийци.

Когато гласуват държавния си бюджет, всички държави залагат в него сериозно финансиране за прокарване и ремонт на автомагистралите. И как да не е така? Та нали в случай на липса на пътища жителите на мегаполисите могат да останат без храна и медикаменти. Пътищата са кръвоносните съдове, по които човекът, живеещ в мегаполиса, се подсигурява с всичко необходимо.

Стоп! Получава се някаква безсмислица. Това вече наистина е тържество на антиразума. Кръвоносният съд, без който като че ли не можем, на практика вещае бавна смърт.

Ах, колко духовити, интелигентни и умни ни се иска да изглеждаме! Ако обаче завещаваме подобни чудовища на идното поколение, значи му предаваме в жертва собствените си деца. Какви излизаме в такъв случай?

И изглежда, че няма изход от създалата се абсурдна ситуация. Само изглежда обаче. Изход има. И се крие в начина на живот както на отделния човек, така и на обществото като цяло.

Отделяните от милионите автомобили газове, от комините на големите и малките предприятия и от другите източници са само следствието, а не първопричината. Причината е антиразумният технократски начин на живот.