Владимир Мегре
Анаста (34)

Подаръкът от първата земна цивилизация

— Предполагам, че всички детайли в проекта на имението ще са единно цяло. Възможно е то да е все още неясен за съзнанието биологичен уред или механизъм. Трябва да се обмисли, да се разгадае. Продълговатият овал на твоя парцел е обграден със земен вал с глинени страни. Валът е покрит с прозрачен материал. Вътре има различни растения и нещо в тях трябва да има значение.

— Володя каза, че растенията могат да бъдат обикновени зеленчуци — например домати, краставици, салати. Общо взето, всичко, което човекът иска да употребява за храна. На разстояние от единадесет метра обаче трябва да се направят лехи с диаметър от деветдесет сантиметра. В лехите да се посадят растения от тайгата, за да не пропускат информацията на антиразума. Така каза.

— Да, няма да я пропуснат. По такъв начин периметърът се превръща в обвивка.

— Обвивка на какво?

— На всичко, намиращо се вътре. Парникът, разположен по края, където са вградени необходимите помещения за човека и за стопански нужди, изглежда красиво и рационално. След няколко години ще отпадне необходимостта от прозрачния купол. Основното ще е онова, което укрепне под него. Синът ни е преследвал някаква необикновена цел. Той е предпазил имението от вредното въздействие на антисвета и антиразума с най-мощната преграда, каквато би могъл да си представи човек. Най-важната роля в нея играят не глинените стени и прозрачният купол, а растенията в съоръжението. Те ще оказват сами по себе си психологично въздействие и ще ти помогнат лично да уравновесиш противоположностите в себе си.

— По какъв начин ще ми помогнат да уравновеся противоположностите в себе си? С някаква мистика или магия?

— Никаква мистика или магия няма тук, Владимире. По-скоро е наука, която вие наричате психология. Представи си, че се приближаваш към своето имение, виждаш отдалече белите стени на къщичката от твоето детство и това веднага предизвиква в теб положителни емоции. След това излизаш от колата и изтриваш краката си, като още веднъж мислено се отърсваш от негативната информация. Пред теб се разтваря вратата и погледът ти обхваща живото великолепие на родовото ти имение, на което никога няма да престанеш да се учудваш и възхищаваш. То не е като статична картина, а винаги ще е различно. Разцъфналите нови цветчета в лехите и по дърветата, новата игра на светлината или шумът на цветята от ветреца всеки път ще те очароват. След това ще решиш да видиш какво се случва в оградата и ще влезеш в нея, а прекрасното й живо многообразие и ефирът й ще те откъснат напълно от негативната информация на антисвета.

— Да, наистина е чудесно. Имението ще изпълнява и ролята на личен психолог, и то доста успешно. Права си, Анастасия, че всеки път, когато дори и след три-четири дневно отсъствие се връщам в своето имение, ще ми е интересно да видя какво се е променило в градината, лехите и парника.

Имението, за което говориш, не може да се сравни с извънградски дом, защото то, разбира се, е много по-ефективно. Какво може да постигне една птица на брега на езерото! Кой да предположи, че всичко ще започне от обикновена баня и ще завърши с великолепна и функционална скулптура. Сега разбирам, че ще има силно психологично въздействие.

— Разбира се, Владимире. И когато престъпиш прага на дома си, птицата ще те посреща, и когато запалиш огън, ще влезеш в нея, за да сгрееш тялото и душата си.

— Кажи ми, Анастасия, защо така стреснато реагира, когато Володя започна да ти разказва за водното огледало?

— Стените на бялата къщичка от твоето детство; парникът по края с живите организми вътре; птицата от пръст с горящото сърце, стремяща се да отнесе човека в небето… Възможно е тя да е по-съвършен аналог… Огледалото в центъра, отразяващо небесните светила…

Анастасия стана и ясно произнесе, както прави винаги, когато говори за нещо важно:

— Нашият син Владимир е сътворил макет… Той е построил биологичен междупланетен кораб.

— Какво??? — изумих се аз. — Сигурна ли си, Анастасия?

— Да, сигурна съм. Възможно е да се нарече с друга дума, която засега не знам. Сигурна съм обаче, че функционалното предназначение на видяното е телепортиране заедно с намиращите се в него хора.

Човекът, който създаде родово имение с елементите от този проект, без съмнение ще може да изгради свой свят на друга планета и този свят ще бъде прекрасен.

В центъра на имението е разположена част от устройството, с помощта на което може да се трансформира (психотелепортира, премества) пространството с цялото му съдържание на други планети и в други светове. Част… А къде е… Разбрах, Владимире. Пред нас е макет на прекрасно родово имение и едновременно е макет на съвършен междупланетен кораб. Той може да се движи със скоростта на мисълта. За един миг може да стигне до Луната, Марс или Юпитер.

Разстоянието няма никакво значение за него. Той преодолява за едно и също време един метър и милиони светлинни години. Той може да пренася хора на която и да е планета от Слънчевата система и извън пределите й.

— Учените обаче са доказали, Анастасия, че на другите, най-малкото на най-близките, планети няма живот.

— Нали казах, Владимире, психо депортиране на пространството с цялото му съдържание, включително жизнената среда на всичко живеещо в това пространство: С други думи това имение може да бъде пренесено, по-точно казано, имението може да бъде копирано и придвижено на друга планета.

— А хората в имението също ли ще бъдат преместени на друга планета?

— И хората също, ако в момента на телепортирането се намират в имението.

— Ако обаче на другата планета липсва плодородна почва, горещо е до триста градуса или е студено до минус сто градуса?

— Когато се телепортира пространство, на планетата се предизвиква нещо като взрив, и в резултат се осигурява съществуването на новото пространство.