Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анаста, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция, форматиране
devira (2018)

Издание:

Автор: Владимир Мегре

Заглавие: Анаста

Преводач: Мариян Петров

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Аливго

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: руска

ISBN: 978-954-8454-89-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4883

История

  1. — Добавяне

Декларация за родово имение

Декларация за моето родово имение (Проект)

Аз, гражданинът на РФ[1], се докоснах до идеологията и начина на живот, представени в художествена форма в поредицата книги „Звънтящите кедри на Русия.“ Идеята за създаване на родово имение ме вдъхнови да действам.

Купих в пустошта извън града земя с размер един хектар, с цел да създам на нея по-съвършена жизнена среда за своето семейство, за своите потомци и в памет на своите предци.

Мястото нарекох „Родово имение.“ Върху своята земя засадих градина; направих езеро, в което да развъждам риба; набавих няколко пчелни семейства и отглеждам плодови и зеленчукови култури.

Планирам да обогатявам земята предимно с естествени торове.

Смятам, че ще е добре, ако много семейства, в състояние да се трудят на полето, пожелаят да се заселят в родови имения, разположени около големи и малки градове. Те ще могат да осигурят от растениевъдството напълно екологично чисти продукти за градското население, а и ще подобрят екологичната обстановка.

За мен е недопустим фактът, че десетки милиони хектара земя в страната ни не се обработват и запустяват, а същевременно внасяме 60% от продуктите от чужбина и те често се оказват некачествени и вредни, особено за децата.

Смятам, че тази действителност не само подронва продоволствената независимост на страната, но и че унищожава нацията ни.

Смятам, че при подобни обстоятелства е нелепо да се обвинява правителството или когото и да било за грешките. Те са допуснати от цялото общество, и то не само в нашата страна. В резултат обществото в много държави е на прага на социален взрив. При така създадената ситуация всеки трябва да помисли какво конкретно може да направи лично той за позитивни промени в най-близко бъдеще.

Примерът на държавите, заложили на фермерските стопанства, доказва неефективността и дори вредата от такъв избор. Фермерите, ориентирани към печалба от селскостопанската си продукция, се конкурират взаимно. За да спечелят, те са принудени да използват пестициди и хербициди; да отглеждат вредни генномодифицирани продукти, с което поставят под заплаха живота на хората в цели държави.

В родовото имение семейството живее и отглежда реколта за собствени нужди, а също така в помощ на роднините си в градовете. По такъв начин семейството в родовото имение има принципно различно отношение към земята. Продоволствените излишъци, добивани в именията, ще са ясно различими от останалата продукция по щандовете на градските магазини.

Задълбочаващата се световна икономическа криза заплашва много държави със социални взривове. За да се излезе от кризата, е необходима принципно нова и всеобщо разбираема идеология за начина на живот на семействата. И тази идеология е изложена в поредицата книги „Звънтящите кедри на Русия.“ Приемам основните й концепции и те ме вдъхновяват за гореизложените действия.

Както показва практиката, не чрез финансови инжекции, а именно благодарение на тази идеология около моето родово имение вече строят родови имения върху своя хектар земя повече от сто семейства, в които се раждат деца и се възпитават в по-съвършена екологична среда.

Известно ми е, че благодарение на тази идеология в различни региони на Русия, Украйна, Беларус десетки хиляди семейства строят вече своите родови имения. Милиони семейства са готови да ги последват, стига само да се приеме по-благоприятна нормативна база. Мнозина планират да се занимават с дребно предприемачество за производство на селскостопанска продукция.

Аз изцяло подкрепям усилията на правителството и президента на РФ за създаване на благоприятни условия за строеж на ниски сгради в предградията. Също така е добра идеята да се предоставя земя със селскостопанско предназначение за строеж на ниски сгради с отделяне на участък земя за всяко семейство. Смятам, че тези участъци не трябва да са по-малки от един хектар, защото на по-малка площ е невъзможно да се създаде относително съвършена и самовъзстановяваща се екосистема, т.нар. малко селско стопанство.

Без отделянето на приемлив терен земя за семействата селищата около градовете ще се превърнат не в производители, а в потребители, което само ще влоши продоволствената, екологичната и социалната ситуация в страната. Смятам, че е необходимо да се апелира към правителството и президента на РФ да ускорят работата в това направление и да приемат необходимия закон за родовите имения.

Обръщам се към президента и Конгреса на САЩ, към ООН и към всички държавни глави, загрижени за процъфтяването на народа си, с предложение да разгледат и приемат идеята за създаване на родови имения като най-ефективен проект за излизане от глобалната икономическа криза и предотвратяване на наближаващата екологична катастрофа, а също така и за избягване на продоволствена криза.

Голяма част от народите в Русия възприемат проекта „Родово имение“ като национална идея. Нека тя се превърне в международна идея и страните ни да се съревновават в материализирането на прекрасното бъдеще.

Искреното разбиране на идеята, разгласяването й и подкрепата от страна на правителствата на различните държави ще обуздаят приближаващата депресия. Ще се организира вдъхновен, съзидателен, международен процес.

Хиляди руски семейства вече доказаха на практика положителното въздействие на проекта „родово имение“. Подобни декларации са подписани от повече от хиляда и петстотин руски семейства и те вече изграждат своите родови имения. Събирането на подписи продължава.

Успех и вдъхновение за всички съмишленици в съзидателното изграждане на прекрасна среда за живот на техните семейства в различните страни и по света като цяло!

Подпис на основателя (основателите) на родовото имение

 

 

След известно време този документ, получил вече собствен живот, предизвикваше в мен все по-голямо чувство на значимост. Сякаш не паспортът, дипломата или всякакви награди, а именно подобна декларация е най-важният документ на човек. Връщайки се мислено към него, се опитвах да разбера защо възникват тези усещания. Текстът и езикът му могат да са различни, защото не те са основното, а същността му.

Прочетох декларацията на Анастасия, разказах й за усещанията си и я попитах:

— Как мислиш, Анастасия, защо възникват тези усещания, и то не само у мен. Разговарях с много хора, които също съзнават значимостта на декларацията, но не могат да си я обяснят. Защо?

— Знаеш ли, Владимире, аз също веднага усетих значимостта на този документ. Както и ти обаче, и другите хора, аз също не мога да обясня в момента кое в него предизвиква такива усещания. Може би трябва да поразсъждаваме заедно?

— Може би, но аз вече съм мислил много. Усещането за значимост си остава, а защо — така и не разбрах.

Изведнъж Анастасия трепна, засия и заговори, произнасяйки ясно сричките, както прави винаги, когато иска да подчертае казаното:

— Мисля, Владимире, че започвам да разбирам в какво се състои голямата му значимост. Виж! Когато Създателят сътворявал земния свят, преди великото Сътворение Той първо огласил замисъла си. Съобщил за него на всички Вселенски същности. На въпроса им: „Какво желаеш така горещо?“, той отговорил: „Съвместно творение и радост за всички от сътворението му.“

— Нима е толкова важно да огласиш намеренията си?

— Разбира се, че е важно. Нали когато осведомяваш другите, означава преди всичко да известиш и себе си в това число. Да разбереш случващото се, да повярваш в себе си.

И, декларирайки с думите си замислите си, ти вече ги материализираш. Когато съобщаваш на другите за тях, ти ги призоваваш към съвместно творчество.

— Защо да призовавам всички? Някой може да ми се присмее, да ми противодейства или да е безразличен.

— Присмиването, противодействието или равнодушието ще са участници в сътворението от обратната страна. Те са важни за целостта на творението, в което ти ще уравновесиш всичко.

— Вълнувам се, Анастасия, а не знам защо.

— Аз също се вълнувам, Владимире. Този документ е предвестник на новата ера на Земята. Стремежите на хората, застанали зад него, крият голямо себеосъзнаване. Хората живеят хилядолетия, без да ръководят живота си. Към какво са се стремили, защо? Какво да продължат новите поколения? Да ги заклеймят, че са грешили? В какво? Жените са раждали деца, но не им е предоставяна цел в живота. Децата им не знаели какво да продължат. И земните цивилизации отмирали след суетен живот. Нищо значимо не е останало след тях. Децата са възприемали чуждите съждения за своите родители.

Какво е искал от живота дядо ти, Владимире, като не е насочил баща ти и майка ти? Те пък не са насочили теб. Ти си тяхното продължение. Кажи какво продължение са искали те в живота?

— Не знам. Мога само да предполагам.

— Всичко може да се предположи. Обаче със сигурност знаеш, че жизненият им стремеж не е определен.

— Не е определен, разбира се. Както и при всички хора, които познавам.

— За пръв път може би от милиард години, сякаш събудил се на разсъмване, човекът казва: „Аз искам. Ще започна своето творение и моите поколения ще живеят в обетована среда. И ще усъвършенстват обетованата среда. Те, разбира се, ще са по-добри от мен. Аз обаче ще започна! В потомците ми ще живее и частичка от мен.“

Може да се дадат много примери как неогласеното умира с тялото.

 

 

Мислил човекът как да подобри жизнената среда за потомците си и посадил кедър на своята земя. Скоро след това умрял. Изминали 29 години, кедърът станал петнадесет метра висок, разклонен и красив. Само след година трябвало да даде прекрасни лечебни плодове, но децата на човека, който го посадил, го отсекли. Решили, че не им е необходимо дървото, което засенчвало част от парцела и сянката му пречела на доматите и краставиците да растат. И те отсекли разклонения кедър, защото човекът не огласил намеренията си.

 

 

Чингис хан завоювал почти половината свят; обединил под властта си Рус[2], Индия, Китай и Палестина, за да няма войни; строил пътища; намалявал данъците; уважавал традициите и културата на различните народи и живеел не в завладените дворци, а в юрта. Стремял се да се заобиколи с мъдреци от цял свят. Заедно с тях разсъждавал как да направи обществото щастливо, как всички народи да опознаят вечността и безсмъртието. Империята му е съществувала най-дълго от всички, защото сред всички завоеватели на Земята той е знаел нещо, нещо е постигнал и доказал и все пак империята му се е разпаднала. И през вековете Чингис хан е наричан обикновен завоевател, защото никой съвременник сега не може да каже какви са били истинските му намерения, тъй като той не ги е огласил.

— А може просто да са унищожени или пък да се съхраняват някъде в свитъци?

— Намеренията трябва да се пазят не само в свитъци, но и в човешките сърца. Чингис хан не е могъл да ги огласи така, че да се предават от поколение на поколение през вековете.

— Поразителни примери. Само можем да се чудим защо милиони години хората не са придавали значение на необходимостта да огласяват живота си? Сега и на мен ми се струва, че документът е предвестник на новата ера. Кажи ми, Анастасия, а как ще огласиш ти пред хората и пред себе си своите стремежи?

— Нали в твоите книги, Владимире, са изложени моите стремежи. Ако трябва да кажа по-конкретно, то от цялата Вселена най-добрите звукове ще събера и в съчетания от букви и ноти ще ги вложа. Ще помоля днешните поети; теб, Владимире; бардовете да ги озвучат. Много хора ще ги почувстват с душите си. Нека ги интерпретират на разбираем език и да моделират разцвета на Земята, нейния прекрасен цъфтеж. Когато мелодиите на достойната за човека среда обхванат цялата Земя, ще помагам чрез нашите внуци на добрите ни съседи да създават именията си, като при това не забравям и своето родово пространство.

— А какво трябва да кажа на себе си и как да оглася декларацията си пред хората?

— За това всеки трябва да помисли сам.

— Така е. Разбира се, че сам. Въпреки че съществуващият ми проект е вече огласен. Какво да добавя към него, ще мисля сам.

Ще помоля и всички читатели да помислят по него.

Този документ е необходим, защото е важно послание на основателите на родови имения към бъдещите им поколения. Заръка, произлязла от народа, към властимащите на всички нива, общуване с тях. Ще е хубаво, ако красиво оформен, подобен документ се пази като реликва от всяко семейство заедно с родовата книга на основателите на родови имения или на възнамеряващите да основат такова.

С трепет и благодарност ще го чете човек в прекрасната градина на родовото си имение и след сто години, ще го чете и ще си спомня за основателя. А пак след сто години някой, изгубен във водовъртежа на живота, докато рови в старите вещи на своите родители, ще го намери и ще прочете за неосъществените им намерения. И в него ще се породи изгарящо желание да ги осъществи.

И още си мисля, че ще е полезно да се изпрати подобен документ лично на всеки от местните власти и в ООН.

И смятам, че също така е необходимо да се учреди в рамките на ООН ежегодна научнопрактическа конференция „Родовите имения на бъдещето.“

Бележки

[1] РФ — Руска федерация. — Б.пр.

[2] Рус (Рос) — име на източно славянска държава, създадена през IX век по поречието на Среден Днепър.