Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анаста, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция, форматиране
devira (2018)

Издание:

Автор: Владимир Мегре

Заглавие: Анаста

Преводач: Мариян Петров

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Аливго

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: руска

ISBN: 978-954-8454-89-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4883

История

  1. — Добавяне

Не съди напразно

На следващата сутрин ние с Анастасия решихме да отидем на поляната на дядо й. Отдавна я молех да ми покаже неговата поляна, а и ми се искаше да поговоря с него. Според думите на Анастасия до там се стигаше за почти три часа. Следователно разходката ни можеше да отнеме цял ден, но тя се проточи два дни.

Още по пътя през тайгата към поляната на дядо й, се заговорихме с Анастасия за именията.

— Знаеш, Анастасия, много от строителите на родови имения смятат, че в имението не трябва да се прокарва електричество и да се използва каквато и да било техника. Други пък използват.

— А ти как мислиш, Владимире?

— Мисля, че в началото без техника и дори без професионални строители няма да може.

— Възможно е и да си прав, Владимире, че изобретяваните с векове технически средства могат сега да послужат за благото. Ще се получи единство на противоположностите. Мисля обаче, че животът трябва да се проектира така, че в бъдеще да няма нужда от тях.

Известно време вървях мълчаливо след Анастасия. Прекрачвах повалени стари дървета, заобикалях по невидимата пътека гъстите храсти и си мислех нещо, затова може би и изостанах малко. Дори я изгубих от поглед. Тогава обаче след още няколко крачки чух гласа на Анастасия.

— Сигурно се умори, Владимире? Можем да починем. Хайде да поседнем.

— Добре — съгласих се аз. — Пътечката не е от леките. Вървим едва от час, а сякаш сме изминали десет километра.

Поседнахме на един дънер. Анастасия ми подаде шепа френско грозде, набрано по пътя. Аз похапвах мълчаливо вкусните плодове на сибирската тайга и продължавах да разсъждавам за неприятната си ситуация. След това реших да я разкажа на Анастасия.

— Знаеш ли, Анастасия, отдавна мисля за едно неприятно обстоятелство. В една от книгите си разказах за зараждането на християнството в Рус, като цитирах исторически факти, данни от музеи. И информацията се оказа някак негативна. Това възникване на религията прилича на завладяване на Русия. Уж изложих достоверни факти и изводи, но сега ми е тежко на душата и вече от доста години ме измъчват съмнения.

— Защо ти е тежко, Владимире? Защото отделни представители на Църквата се изказват против теб ли?

— А, не, с това вече свикнах, но друго не мога да превъзмогна.

— И кое е то, Владимире?

— Когато писах неодобрително за покръстването на Рус, излезе, че съм се отнесъл отрицателно не конкретно към някого, а към всички едновременно. Едва после осъзнах, че не е трябвало да го правя в никакъв случай.

— И как го осъзна, Владимире?

— Прекарах най-добрите години от детството си при баба и дядо в село Кузничи[1]. Спомням си подробно много неща от тогава. Спомням си, че там, в малката украинска селска къщичка, над масата в ъгъла имаше православни икони. Баба ми ги украсяваше с везани кърпи и палеше кандилце.

Още виждам как майка ми, дори и накуцваща, ходеше на църква. Често си спомням своя духовен баща, отец Теодорит, от благочинния манастир в Троицко-Сергиевската лавра. И досега пазя Библията, която той ми подари.

Когато се изказах негативно за християнството, излезе, че се отнасям негативно към дядо си и баба си, майка си и своя духовен баща Теодорит. И може би към много добри и достойни хора. Когато го осъзнах, при първия удобен случай, в интервю за първи канал на телевизията, се извиних на Църквата. От това обаче не ми олекна много. Какво, мислиш, трябва да направя още, за да изкупя вината си пред близките си? А и пред себе си може би.

— Мисля, че е необходимо да се осъзнае всичко в подробности и да се призове положителен образ, който да засенчи отрицателния.

— Разбира се, лесно е да се каже: „Да се осъзнае.“ Аз се опитвам да го направя много отдавна, но не се получава напълно. Кажи, ти как се отнасяш към религиите? Може би отдаваш предпочитание на някои, а други отричаш и отхвърляш като неверни?

— Не разбирам, Владимире, какъв смисъл влагаш в думата „отричаш“, но ще се опитам да ти покажа родословието ти. Вземи тази пръчка, която ще използваш като сабя, с която да отсечеш брънките от веригата, които отричаш.

Във въздуха се появи изображение на дълга редица хора, хванати за ръце. На вратовете на първата група хора висяха кръстчета и малки иконки.

— Както виждаш, Владимире, това са твоите роднини от православното вероизповедание. А онези с чалмите, са мюсюлмани, каквито също има в рода ти. А ето и голяма група хора, които сега наричат „езичници.“ По-нататък са хванати за ръце предците ти от ведическия период. След тях са неясните очертания на хората от първата раса, за които може още да се каже, че са хора от първата земна цивилизация и са замъглени, защото информацията за тях не е огласена в пространството, но те също са твои роднини.

Първият човек в тази родова линия е сътворен от Бога и сега е хванал ръката на Бога. Във всички след това също има частичка от Бога. Някога в близко или далечно бъдеще поредният човек от твоя род ще разбере всичко и ще почувства всички. И той ще се хване за ръката на Бога. Това може да си ти или твоите правнуци. Кръгът ще се затвори. Кръгът — Алфа и Омега и отново Алфа.

А сега помисли и кажи коя група би искал да отстраниш от веригата?

— Трябва да помисля… Почакай, Анастасия, почакай. Та нали, ако отстраня дори и една група, линията ще се прекъсне?

— Разбира се, че ще се прекъсне.

— А ако това стане, човекът, който я е причинил, никога няма да може да разбере Бога, да го хване за ръката и да образува кръг.

— Аз също мисля, че няма да може.

— Какво означава това? Че човек трябва да приеме всички религии ли?

— Коя религия да приеме, е личен избор на всеки, но си мисля, че не трябва да се отрича нищо от изминатия от човечеството път. Навярно всичко, случило се в миналото, е необходимо за сегашното осъзнаване. Това, което смяташ за правилно, трябва да се приеме. Което ти изглежда недопустимо, трябва просто да се знае, за да не се повтаря в бъдеще, но не и да се отхвърля.

— А ако не се знае, задължително ли ще се повтори, при това в същия вид?

— Да, ще се повтори. Ще се яви пророк, проповядвайки уж нещо ново, а забравилите ще го слушат внимателно с възторг, без да са наясно, че при това не сътворяват нищо ново.

— Нали обаче е невъзможно да се знае абсолютно всичко, което се е случило с човечеството от времето на сътворението? Дори и неотдавнашните исторически събития се изопачават от историците в угода на властта.

— В теб, Владимире, както и във всеки човек на Земята, има частичка, в която се съдържа цялата информация за рода ти от сътворението до наши дни.

— Значи тази информация се съдържа на генно ниво във всеки, но как да се научим да я използваме? В това е въпросът.

— Като не се отрича и не се отхвърля дори и малко от своята частичка.

— Никой не желае да отхвърля своето.

— Когато отричаш външната информация за миналото, едновременно с това отхвърляш частичката, която е в теб.

— А ако тази информация е лъжлива?

— В теб също има частичка с лъжлива информация. Тя е запазена, за да можеш да разпознаеш лъжата.

— Нали обаче ти, Анастасия, показа и разказа как черните монаси са убивали семействата на ведрусите[2], които не искали да предадат вярата си и начина си на живот. Аз написах книга за това. Образът на ведрусите се получи много силен — така твърдят мнозина. И аз си го припомням често. Особено момента, когато раненият ведрус, художникът, лежи под бора, притиснал към гърдите си издяланата от него статуетка на любимата му жена. Той я обичал през целия си живот, а тя се омъжила за друг. Той продължил да я обича, криейки любовта си. Само че, когато дялкал статуетки, те винаги приличали на нея.

Той, възрастният старец, влязъл в сражение с цял отряд противници, за да ги отклони от семейството на любимата си жена, и бил ранен. И аз написах твоите думи: „На тревата лежал ведрус, без да стене, а от гърдите му се стичала струйка кръв. Не можел да плаче дървеният бор…“ Помниш ли?

— Да, Владимире, помня тази емоционална сцена.

— И как аз или който и да е да не отхвърли след тази сцена черните монаси.

— Кажи ми, Владимире, ти как се чувстваш — като ранения ведрус или черния монах?

— Аз ли? Кой съм аз ли? Значи затова ми го показа… За да определя… Какво общо обаче имам аз?

— Там, в миналото, в тази картина е имало твои предци. Кои са те? Как мислиш, Владимире?

— Не знам. Би ми се искало да са ведруси. Разбира се, че са били ведруси! Защото черните монаси са дошли в Рус от друга държава. Кажи, Анастасия, правилно ли съм разбрал всичко? Кажи!

— Не се вълнувай, Владимире. Възприемай спокойно информацията. Прародителите ти наистина са били ведруси. И грубият черен монах обаче също е твой прародител.

Всички са произлезли от Първия и значи всички са братя. Народите, забравяйки това, се сражават помежду си и унищожават самите себе си като „противници.“ Може би ненапразно е било така. С началото на новото хилядолетие чрез новото осъзнаване на битието на Земята е дошла нова ера. Ерата на прекрасното преобразяване на Земята.

— Дошла ли е? Вече е дошла?… По принцип и аз имам усещането, че нещо ново се случва по света, особено когато виждам как хората строят цели селища, съставени от родови имения, в пустошта. Те ли са предвестниците на новата ера?

— Осъзнаването и чувствата им са новото в света.

— От друга страна обаче, като гледам телевизия, там си е все същото — преди всичко показват кой от управниците с кого се е срещнал, колко струва нефтът; за кризата в икономиката говорят от години, но не предприемат нищо съществено.

— По телевизията, Владимире, ти виждаш новините от предишния живот. Вселената вече живее с други измерения. Запомни цялостно миналото. Вземи със себе си измолената от предците сила.

— Как да разбирам това? Какво означава „измолена сила“? Какво представлява тя?

— От поколение на поколение предците ти се кланяли всеки ден на православни икони, молили им са се и са им посвещавали своите мисли, надежди и молби. Те са ги приемали и са се опитвали да помогнат, като с всеки ден са ставали по-силни. Те ще ти помогнат и вече са го направили. Освен това прехвърляй броеницата и чети Корана, които ти бяха подарени от върховния мюфтия на мюсюлманите. И Библията на твоя отец Теодорит. С почитание запомни деня, когато се изказа пред хората в катедралата на великия Спасител Христос. Как пред хората, препълнили залата на най-красивата джамия „Лала[3] Лале[4]“, седеше до православен свещеник и равин. Ти говори за именията. Еколозите те подкрепяха. Помниш ли този ден?

— Помня го. Върховният мюфтия организира мероприятието, в джамията дойдоха хора от различни изповедания и всичките му бяха благодарни. Аз обаче помня и друго. Помня клеветническите статии в пресата. Спомням си как по първи канал на телевизията се опитаха организирано да ми се присмеят.

— Може би тази клевета ти е била необходима?

— Необходима ли? Защо? Какви ги приказваш, Анастасия?

— В дворец и в храм влизаш ти. Герой ли си? Да! Само че не можеш да издържиш на звученето на медните тръби и на фанфарите. Как да се спасиш от самотата си? От себе си?

— Аз не съм нито самотен, нито горд. Само съм уморен.

— Значи от умора, Владимире, си се изказал пред препълнената с читатели зала в столицата на Беларус, където отлъчи епископа от Църквата пред всички. От умора ли беше?

— Не бе сериозно. Преди изказването ми казаха, че той…

— И залата те аплодира. Колективната мисъл излетя като енергия нагоре.

— Какво стана с епископа?

— Сега не говорим за него, а за теб, Владимире. Ти искаше да си изясниш отношението си към религиите, да го усетиш и разбереш.

— Така е.

— Трябва да го направиш сам, но аз ще ти разкажа за бъдещите събития и може би информацията за тях ще ти помогне.

Скоро повече от сто и петдесет управници на различни страни ще се съберат заедно. С участието на учените те ще решават проблема как да се намали количеството вредни газове, изпускани в атмосферата от дейността на човека. Газове, които заплашват планетата с катастрофа. Сто и петдесетимата управници на Земята обаче няма да стигнат до спасително решение и ще се разотидат. И произвежданият от човечеството вреден газ ще продължи да убива планетата.[5] Какво ще кажеш за тази ситуация, Владимире?

— Какво да кажа? Вече неведнъж се събират държавни глави, за да решат проблема с възстановяването на екологичната ситуация, но напразно. Повечето хора дори и не обръщат внимание на тези срещи.

— Защо?

— Защото нито една държава не е предложила нещо смислено досега. След като в дневния ред няма уместни предложения, каква е ползата от срещата? Само разсмиват хората.

— А ти какво приемаш за смислено предложение?

— Предложение, вследствие от което жизнените приоритети на повечето от хората на Земята ще се променят. Ще възникне желание за усъвършенстване на жизнената среда, а не да се работи във вредни производства единствено за прехраната. Никой управник не може да спре тези вредни производства, защото ще се породи безработица, ще избухнат бунтове и властта му ще се окаже застрашена.

— Значи държавните глави не са в състояние да спрат глобалната катастрофа. Може би тогава друга власт — духовната — може да го стори? Ще се съберат заедно патриарсите на всички религии и ще дадат обет да призоват паството си към усъвършенстване на жизнената среда на Земята.

— Да! Точно така! Те биха могли да се справят по-ефективно с проблема и да повлияят едновременно и на народа, и на властта.

— Значи религиите са важни, необходими са. Как мислиш, Владимире?

— Излиза, че са важни и необходими. И би било хубаво, ако всичките те насочат усилията си към усъвършенстване на жизнената среда — духовната и материалната. И тук обаче е необходима обективност. Проектът ти, Анастасия, наистина е изключително обективен и навсякъде хората го приемат от душа и сърца. Има обаче едно обстоятелство, което поставя под съмнение перспективността му.

— Кое е това обстоятелство?

— Представеният от теб начин на живот на семейството в родовото имение без съмнение превъзхожда значително сегашния на хора в градовете и селата. И още отсега, без каквато и да е подкрепа от страна на държавата, броят на тези семейства нараства постоянно с всяка изминала година. И може да дойде време, когато по-голямата част от населението на Земята ще поиска да има свое родово имение и да живее в него. И тогава площите няма да стигнат за всички желаещи. Още отсега се говори, че е необходимо част от населението на планетата да се унищожи поради недостиг на жизнено пространство и природни ресурси. Според тези слухове на Земята трябва да останат така нареченият „златен милиард“ и два-три милиарда за обслужващ персонал. Сега населението на Земята е шест милиарда и вече се поставя въпросът за ограничаване на раждаемостта. Както например в Китай, където на площ от 9,6 милиона квадратни километра живеят един милиард и триста милиона души.

Ако начинът на живот се променя съгласно твоя проект, ще се увеличи и продължителността на живота на човека. Съвсем очевиден и неоспорим е фактът, че човек, който живее в родово имение и няма вредни навици — имам предвид пиене, пушене и други, консумира здравословна храна, чист въздух и лечебна вода, ще живее средно два пъти по-дълго.

Семейството в родово имение ще поиска да има деца, а желанието за раждане при такива семейства е значително по-голямо, отколкото в съвременните градове. Следователно скоро новите семейства няма да имат възможността да получат по един хектар за създаване на родово имение.

Разбирам, че трябва да има някакъв изход, защото не може с мисъл за прекрасното Бог да създаде подобна безизходна ситуация и да провокира хората към война за жизнено пространство. Дядо ти казва, че усвояването на Космоса по съвременния начин е абсурдно и безперспективно и че има друг начин, наречен „психо телепортация.“ Колкото обаче и да мислех за нея, не можах да си го представя в детайли и не ми изглежда възможен. Въобще не вярвам в него, а и науката не го е споменавала.

— Аз също знам, че съществува психотелепортичен начин за изучаване на космическото пространство и на планети от други галактики. Никой от рода ми обаче не е запознат с детайлите, с механизма му. Надявам се, че хората, създаващи сега родови имения, техните деца или внуци ще открият как и с помощта на какво действа. И това ще се случи със сигурност.

И твоето безпокойство, Владимире, обаче е оправдано. Ако човекът не познава днес поне част от този механизъм, той ще се безпокои от неясното бъдеще на своя род. Нужно е сега да сме наясно поне отчасти.

Аз постоянно мисля за него, търся и намирам все повече логически потвърждения за съществуването му. Може би трябва да се представят логичните разсъждения и хората, запознати с биологията и програмирането, да помислят заедно. Би трябвало да можем да го открием с всеобщи усилия.

Пристигнахме, Владимире. Това е домът… Това е пространството на дядо ми — съобщи ми Анастасия.

Бележки

[1] Кузничи — село в Городнянски район на Черниговска област в Украйна. — Б.пр.

[2] Ведрус — представител на народ, живял според автора през Ведическия период във Ведическа Рус (вж. „Родовата книга“ от същия автор). — Б.пр.

[3] Лала — възпитател. — Б.пр.

[4] „Лала Лале“ — ислямски културно-образователен център в гр. Уфа, в който живеят много потомци на волжките българи. — Б.пр.

[5] През 2009 година от 7 до 18 декември в Копенхаген се проведе форум на държавни глави по въпросите на ограничаването на изпускането на парникови емисии в атмосферата. В работата на форума взеха участие представители на 192 страни. — Б.а.