Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карвальо (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La rosa de Alejandria, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и форматиране
Еми (2017)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Мануел Васкес Монталбан

Заглавие: Александрийска роза

Преводач: Нева Мичева

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Испански

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-589-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2519

История

  1. — Добавяне

Мъжът с белезниците е висок, по-висок от мен, помисли си Карвальо. Обувките му бяха най-малко четирийсет и трети номер, нямаше съмнение. Което правеше още по-забележима увереността, с която слизаше по трапа, почтително придружен от полицаите, пред и зад него, колебливи, с очи, вперени в земята, на която още не бяха стъпили. Той не гледаше към стъпалата. Да слиза уверено по корабни трапове бе част от занаята му от повече от двайсет години. Беше мургав и обветрен. Имаше моряшки тен и орлов нос на човек, свикнал да надушва бури и пристанища. По свободата на движенията му можеше да се рече, че той води четиримата нервни полицаи около себе си, чиито ръце едвам свариха да извикат патрулната кола да се доближи до катера, докарал ги от „Александрийска роза“. Докато колата се приближаваше, единият полицай хвана мъжа над лакътя и той вдигна очи, сякаш търсеше някого на пристанището, и може би забеляза Карвальо, безучастен зяпач, облегнат на навес, изпод който невидима стока лъхаше на тежка мазнина. Макар че всъщност погледът му търсеше в морето между закотвените кораби изход за невъзможното пътешествие към Босфора и края на света. Карвальо се беше приучил да не вярва в съдбата. Започне ли да вярва в съдбата, човек рано или късно ще повярва и в собствената си, бе прочел някъде или сам си беше помислил в някой от миговете, когато го избиваше на размисъл, сякаш светът и другите си заслужаваха усилието. Мъжът преглътна и се остави да го тикнат в патрулката, която, сякаш нищо не се беше случило, мина пред Карвальо и пое към града на доброто и злото, на участъците и затворите. Карвальо сви рамене и тръгна към колата си, за да напусне възможно най-скоро този град, към който за днес беше изгубил интерес. Наближаваше краят на една любовна история. Най-вероятно морякът щеше да започне да лъже, за да се спаси, или може би щеше да се примири със съдбата си, все едно я е прочел там, дето му е била писана, и щеше да приеме съда над постъпките си с взор, обърнат към несподелимите си спомени. На Карвальо му дойдоха добре прибирането вкъщи и самотата. Влажният студ на пристанището се беше просмукал до мозъка на костите му, а на този свят няма нищо по-добро за сгряване от чашка ледено орухо с горещото кафе. От хладилника извади цял къс телешко, от корема, пусна го на дъската за рязане и с остър нож го отвори по средата, сякаш беше книга. Изряза стърчащите ъгли, за да оформи приблизителен правоъгълник, и начука месото с чукчето от хавана, за да го омекоти и да отпусне влакната му. Като върху платно, отдясно наляво, нареди върху разстланото месо бекон, камби, кълцано салатно цвекло, объркано с бешамел и кимион, трюфел и нарязано твърдо сварено яйце. От края, където се показваше беконът, нави месото като пергамент. Свитъкът изгълта по пътя си всички съставки и се превърна в грамадно руло от пълнено месо, което Карвальо опакова в двоен слой алуминиево фолио. Сложи изобретението си в предварително загрятата фурна. Три четвърти час във фурната, после — да изстива цяла нощ. На следващия ден щеше да отстрани почернелия саван от фолио и отвътре щеше да изскочи студено месно руло, пълно с изненади. Щеше да си го изяде на кръгли резени със сос тартар и много каперси. Нощта постепенно доби смисъл. Само оставаше да накладе камината и да вземе един кондал номер шест от чудодейната кутия, които му беше изпратил от Тенерифе неговият клиент, онзи неблагороден, но благодарен съпруг. Една книга вопиеше да бъде изгорена в качеството си на сантиментална пречка в живота му и Карвальо измъкна от царството на мъртвите думи „Поет в Ню Йорк“, за да го предаде на пламъците. Последна милост: отвори стихосбирката на страница, която благодарение на някогашното му предпочитание с години бе запазила отстоянието си от останалите. „Луна и панорама на насекомите“. На крачка от кладата стиховете го връхлетяха като писък на невинен.

Ала нощта тече безкрайно, когато се обляга

върху болните

и кораби си търсят поглед, под който да

потънат на спокойствие.

Върна се и сложи книгата на мястото, което й беше отредил, откакто реши да превърне своята библиотека в коридор на осъдените на смърт.

Край