Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карвальо (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La rosa de Alejandria, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и форматиране
Еми (2017)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Мануел Васкес Монталбан

Заглавие: Александрийска роза

Преводач: Нева Мичева

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Испански

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-589-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2519

История

  1. — Добавяне

В него нарасна усещането, че ей сега ще уцели два заека с един куршум. Сякаш му сервираха работата право вкъщи. Отбелязаният номер отговаряше на малка вила със занемарен външен вид, на броени метри от спирката на електричката „Пеу дел фуникулар“. Градски гвардеец[1] регулираше излизането на учениците от съседното училище, непрестанна нишка от мравчици, опната от сградата до спирката, и му даде енергичен знак, че не бива да паркира на шосето. Върна се до моста преди спирката на електричката и остави колата в една самотна улица току до дувара на някаква резиденция. Отиде пеш до високата метална ограда на вилата, върху която бе закована стара цинкова ламарина, за да не се вижда дворът. Бутна вратничката и тя се отвори. Зад нея го очакваше покрито с чакъл пространство и централна алея от тухли до парадното стълбище на къщичка с неокласически претенции. Но дворът не беше празен. Двама мъже се впуснаха към него. Единият спря на педя от лицето му, другият покри десния му фланг. Не беше сигурен дали разпознава физиономиите им, но стилът им му беше известен.

— Документите за проверка, моля.

— А вашите?

Полицейската карта му беше показана със стриктна служебна безпристрастност. Човекът срещу него нямаше нужда от документи, за да познае Карвальо, та едва ги и погледна.

— Придружете ни за изясняване на обстоятелствата.

Вратата на къщата се отвори и в рамката й се появиха други двама полицаи, а навътре можеха да се различат още чужди присъствия. Мястото беше завзето и превърнато в клопка и той се беше заврял в нея като новобранец. Не се възпротиви на искането им и вместо в своята, предпочете да се качи в полицейската кола.

— Трудно се паркира при вас.

Докато пътуваха, прерови всичките си мозъчни гънки, за да схване кога и защо полицията е предприела първо паралелни, след това и съвпадащи с неговите действия. Или бяха по петите на Абелянови от много време, или следяха самия него, или ги беше вдигнала на крак подозрителната сводница. Прекалено се заигра с нея. Държа се като любител, като онези детективи по филмите.

— Контрерас?

— Да. Случаят е на Контрерас. Като му казахме по телефона, че ни е паднал самият Карвальо, за малко да се пръсне от смях.

— Бре, той смее ли се?

— Понякога.

— А аз си мислех, че е дал обет за печал, откакто Франко умря.

— Не прекалявайте.

Контрерас седеше зад цял Манхатън от папки, някои от които с вид на антики от епохата на Джак Изкормвача.

— Чудно нещо. Частният Супермен. На вас няма смисъл да ви опяваме. Сам си знаете защо ще си изгубите разрешителното. И се радвайте, ако просто се наложи да си смените професията. Нямам време за губене и ще спечелите, ако си изпеете всичко, при това незабавно. От игла до конец. Кой, мамка му, ви забърка в тази касапница? Защото вие знаете, че това не е убийство като убийство, а касапница.

— Изкушавам се да не ви дам имената на клиентите си. А ако се заядете и ме задържите официално, имам право да се обадя на адвокат.

— О, да, разбира се, на адвокат, на двама, на трима, на колкото си щете. И аз ще се обадя. Да им помогнем и те да си изкарат хляба. Значи държите на професионалната си тайна, така ли?

— Да речем, че да.

— Да речем, че да. Ей, Рендуелас. Я докарай професионалните тайни на този господин.

Рендуелас беше преуморен или от работата, или от живота си — потътри се с агонизираща мудност към вратата от матово стъкло, която разделяше кабинета на Контрерас от съседния. Остави я открехната и половин минута по-късно оттам влязоха Андрес и автодидактът. Андрес изглеждаше покрусен, а автодидактът удържаше цинична усмивчица под руменината на бузите си, една неповторима руменина, която можеше да бъде следствие само на два шамара, предизвикани от самия автодидакт чрез използването на енциклопедичния речник, който носеше в главата си.

— О, Карвальо…

— Ти да мълчиш!

Изръмжаването на Контрерас затвори устата на многознайкото.

— Това ли ти бяха професионалните тайни? Е, вече не са. Отведи ги.

Контрерас се отпусна в стола си и разсеяно заразлиства папки, които не беше поглеждал през последните трийсет години. От време на време вдигаше вежда, за да надникне изпод свода й към Карвальо.

— Е, и? Още ли си играем на криеница?

Стъклената врата отново се отвори. Поразбуденият Рендуелас рече:

— Искат адвокат.

— И двамата ли?

— Не. Цайсът. Умникът. На другия му е все тая.

— Я ги докарай. Сега, Карвальо, ще видите как работи демократичната полиция. Рендуелас, те какво признаха?

Рендуелас погледна Карвальо.

— Говори, говори, този господин все едно ни е от екипа.

— Цайсът казва, че къщата е негова и че я е предостъпвал на жената да се среща с любовника си. Но нищо не знаел за смъртта й. А сополанкото повтаря, че нямал представа, че леля му се среща там с гадже.

— Името на гаджето.

— Хинес Лариос Перес. Моряк. На далечно плаване в момента. Те не знаеха на кой кораб, но ние проверихме. „Александрийска роза“, търговски.

— И къде е сега?

— В Атлантическия океан, на път към Барселона.

— Свържи се с Морското командване и пратете радиограма. Да задържат този Хинес в каютата му, на отговорността на капитана на кораба. Кога ще са в Барселона?

— След четири-пет дни.

— Дай насам онези двамата.

Покрусата на Андрес беше достигнала критични стойности. Автодидактът се правеше на естествен и се оглеждаше за стол да седне, сякаш правото беше на негова страна.

— Ще седнеш, когато аз кажа. Така. Я да видим дали ще свършим с тази простотия колкото се може по-бързо. Сега, след като намерихме убиеца, искам да ми обясните защо сте прикривали гнусен тип като него, способен да нареже една жена, сякаш е добиче.

— Аз прикривах една любовна история, нищо повече.

Карвальо се притесни за съдбата на лицето на автодидакта, на което пак се беше изписала подигравка.

— Поемам цялата отговорност. Моят приятел Андрес не знаеше, че давам вилата на леля му.

Андрес кимаше утвърдително, но така, сякаш утвърждава нещо пред себе си.

— Твоят приятел Андрес, дето работи като дупедавец в салон за масажи.

Очите на Андрес изхвръкнаха от възмущение и той пристъпи крачка към комисаря, крачка, която беше пресечена от Рендуелас.

— Кротко, сополанко, не си на кино.

— Не работя като дупедавец. Дупедавец е вашият…

— Спокойно, момче, да не си изпросиш някой плесник, че както са се разхвърчали… Добре, добре, вярваме ти. Работиш като обслужващ персонал. Но сам знаеш, че мястото не е от най-приличните.

— Нямам избор.

— Разбира се. Безработицата. Промишлената реконверсия. Икономическата криза. Обичайните дрънканици, но ще ги приема. Чудесно. Ти почтено си изкарваш хляба с чистене на публичен дом. Някой трябва да го върши и това. Какво още излиза: леля ти е уважавана дама от Албасете и си има приятел моряк, с когото се среща в Барселона, но понеже не й е достатъчно, чат-пат упражнява проституция във вилата на най-добрия ти приятел, под псевдоним Карол. Ти обаче понятие си нямаш.

— Честна дума, той наистина си нямаше понятие. А за мен това беше нещо като игра, заклевам се. Въпреки че сме приятели, той не е в течение на всичко, с което се занимавам.

— Слушате ли го, Карвальо?

— Много внимателно.

— Тогава ще ми кажете ли какво общо имате вие? Този господин твърди, че не е знаел за престъплението. А пък ви е наел да търсите убиеца.

Автодидактът го изпревари:

— Видях се принуден да се включа, когато чух за убийството. Абелянови също научиха много по-късно.

— Петнайсет, двайсет дни по-късно, когато останките бяха разпознати. Оттогава минаха три месеца, предостатъчно време, за да можете вие, какъвто сте оперен, да схванете отношението между престъплението и вашата вила и да спрете да укривате едно косвено доказателство. Рендуелас. Кажете на господина колко годинки могат да му лепнат за подобно нещо.

— Бая ще си полежи.

— Трупът в моята вила ли беше намерен? Не. Какво косвено доказателство съм укрил тогава?

— Знаел си, че тя има връзка в Барселона и доказателството е, че ни каза името и фамилията на мъжа.

— Не мислех, че той има нещо общо. Защо ще я убива?

— Ще продължим, като ви дойдат адвокатите. Ние тука сме по конституционните права. Викайте адвокатите си.

— Аз нямам.

— Моят ще поеме и тебе.

— Браво. Така ще ви идва на двойно свиждане в затвора. Излиза по-евтино. Отведи ги.

Контрерас беше доволен, свирукаше си и попоглеждаше Карвальо, учуден от безмълвието му.

— Току-що разкрих един черен, черен случай. Сега остава да установя степента на съучастие на тия двамата безобразници.

Карвальо се усмихна като чу „безобразник“, отнесено към автодидакта.

— Черен, черен случай беше това. Само чакахме нещо да му даде импулс и да го раздвижи. Аз им казах на нашичките. Нали?

„Нашичките“ кимнаха вяло.

— И импулсът дойде от мене. От посещението ми при сводницата.

— Горе-долу така се получи. Да кажем, че поддържаме добри отношения с този тип дами, в техен интерес е. Не могат да контролират всичките си хора и понякога възникват нередности. Щом подушат, че нещо намирисва, какво по-добро от малко превенция. В този случай имаше един негативен фактор, заради който загубихме време. Отсъствията на жертвата между престоите й в Барселона. Заради тях сводницата, както вие се изразихте, не се е усъмнила. Просто си е мислила, че пак ще се появи, както й е странната привичка. И тогава цъфвате вие. Тревога. Обажда ни се. Показваме й снимки. Тя е. Телефонът. Вилата. Собственикът. Недоносчето недно.

— Хитрецът.

— Тъпакът. Тоя е от типа, дето само се смятат за големи умници. За съжаление лесно ще се измъкне, ако му е оправен адвокатът. Времената са такива. Ние чистим, те мърсят. Да видим кой кого накрая. А вие си вървете, вървете си, преди да съм размислил… При всички положения досието ви остава, остава и още как.

— Няма нужда да ми благодарите.

Бележки

[1] Барселонската градска гвардия (Guardia urbana, за разлика от Гражданската гвардия, Guardia civil) е своего рода общинска полиция, която отговаря главно за движението по пътищата. — Б.пр.