Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Разпространението на Омировата поезия според античните източници

За по-малко от два века Омировата поезия се разпространява по целия елински свят. Според източниците от Мала Азия на полуострова пренесъл Омировия епос спартанският законодател Ликург, който получил поемите от потомците на Креофил, епически поет и приятел на Омир. Според друго предание този Креофил бил зет на поета и получил като дар от него една поема, която направила да се помни неговото име. По-късно друг „лъжепоет“ Паниасис му я откраднал и я представял за своя. А по поръчка на някой си Тесторид Омир съчинил поемите „Малката Илиада“ и „Фокеида“. Както се разбира, според елините разпространението става във формата на брачни дарове, заемки и кражби. Смята се, че Омир е създател на цялата епическа поезия и че лично я е предал на тия, които я разпространяват. Очевидно тази митическа идея трябва да бъде преведена на езика на фактическата истина.

Чак до IV в. пр.н.е. на остров Хиос съществува сдружение на рапсоди (епически рецитатори). Задачата му е изпълнението и същевременно опазването на Омировите епически произведения. Членовете се наричат Омириди и смятат поета за свой прадядо. С един такъв специалист по Омирова поезия на име Ион разговаря Сократ в едноименния диалог на Платон. Един такъв изпълнител рапсодът Кинет в VI в. пр.н.е. отнася поемите на Омир в Сиракуза. Както твърди тиранинът Хиерон, в началото на V в. пр.н.е. отнася поемите на Омир в Сиракуза. Както твърди тиранинът Хиерон, в началото на V в. пр.н.е. много рапсоди живеят и се изхранват от Омир.

По всяка вероятност елините дължат своя Омир на Омиридите. Те разпространяват неговата поезия, но същевременно творят своя, като я представят за Омирова, за да й осигурят успех. Това е причината в ранното време да не бъде ясно кое точно принадлежи на поета и кое на рапсодите от гилдията на Хиос. Съществуват и други поетически обединения. Може би от подобна школа в Беотия израства Хезиод. Поетите на VII и на VI в. живеят и творят като рапсоди — Терпандър и Стезихор например, които скитат от град на град, изпълняват чужди произведения, а между тях и свои собствени.

С течение на времето тържественото изпълнение на епическа поезия става обичайно. Най-ранната рецитация пред широка публика, за която знаем, става на малкия остров Делос, на празника на Аполон. Ето какво се казва в Омировия химн към Аполон: „Изобщо у елините не може да се намери нищо писано, което да е по-древно от Омировата поезия. Но изглежда Омир е живял по-късно от събитията в Троя. И казват, че дори не оставил в писмена форма своите поеми, ами че те са се предавали по памет като песни и по-късно са били съставени. Затова съдържат в себе си и толкова много противоречия.“