Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Дорийското нахлуване и преселването на ахейците в Мала Азия

Труден пункт в проследяването на връзките на Омировия епос с историята е как се е отразило в него времето след 1150 г. пр.н.е., когато ахейската цивилизация упада. В епоса не е предаден един важен исторически факт — идването на дорийците, заселването на Балканския полуостров на тези най-късно спуснали се от север индоевропейци, роднини на ахейците, което станало в края на XII в. пр.н.е. Поетът знае за дорийците, споменава ги на две места, но за по-късното им уседяване на полуострова и за това, че вероятно те разрушават крепостите на Микена и Пилос, не става и дума. Епосът забравя за това събитие, за да не урони микенската бойна слава. Но и самите дорийци се стараят да забравят за идването си. В митовете за Хераклидите то се представя като завръщане. Също како ахейците по-рано се мислят за потомци на заварените по тези места пеласги и лелеги, тъй и дорийците се изкарват за ахейци.

С идването на дорийците в Елада се разпространява новият метал желязото. Ахейският бронз му отстъпва. След годините на движение настъпва застой. От времето след 1150 г. пр.н.е. липсват писмени паметници. Както се разбира по многото локални керамични школи, преустановява се търговският обмен. На мястото на големите ахейски строежи се издигат малки къщички. Вазовото изображение се опростява. Но донякъде е условно да се наричат тъмни тия два-три века след преселението на дорийците. Упадъкът не е абсолютен. Дорийският принос усилва индоевропейския елемент в културата на Егея, явяват се първите храмови постройки. Че тия векове не са празно време, се доказва и от факта, че тогава се развива устното творчество, легнало по-късно в основата на „Илиада“ и „Одисея“.

Още преди идването на дорийците ахейската експанзия към Мала Азия, към Родос, Памфилия и анатолското плато, дето е царството на хетите, предизвиква разместване на големи етнически маси. Изглежда в това разместване, в което се вплита и нахлуването на дорийците, се крие сериозната причина за упадъка на микенската цивилизация. Така или иначе голяма част от ахейското население напуска старите поселища на полуострова и заема островите и крайбрежието на Мала Азия. Образуват се нови градове. Пришълци от Тесалия и Беотия се настаняват в Троада и на остров Лесбос — това са т.нар. еолийци, на юг от тях се установяват йонийците, а най на юг — новопришълците дорийци.

Отначало съществуването на ахейците по местата, по които може би са воювали предците им по-рано, е жалко в сравнение с бляскавото минало в Микена и Аргос. И това е вероятно причината, поради която те помнят сказанията за Ахил и Агамемнон. Но постепенно пришълците укрепват, заемат властта, организират градовете в съюзи. В хода на това укрепване все по-силно чувстват нуждата от образци. Изкарват потеклото си от Пилос и Микена и укрепяват с древни примери съвременната си власт. Подчинили местното население, те започват да воюват помежду си. Йонийците претендират за еолийски градове и тъй удобно разположената Троя, пазителка на провлаците и на пътя към Анатолия, отново става предмет на спорове.