Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Историческата истина в „Одисея“

Дали „Одисея“ отразява определен исторически сват? Винаги ще има ентусиасти, които ще четат и тази поема на Омир като жива история. В нея се откриват сведения за морска търговия, прави се намек за колонизация. Омир казва за феаките: „Навзитой, боговидният вожд ги посели…, със стени града им опаса…, дебела на земята извърши.“ (Одисея VI, 7–10). Пътят на Одисей на запад вероятно сочи посоката към оловните рудници в Етрурия, а пътят на север и изток напомня за овладяването на крайбрежието на Черно море. Вероятно е блаженият остров на феаките да е бил Коркира (днешният Корфу), който служил за важна станция в морския път от Гърция за Италия и Сицилия, или лежащата по на юг Левкада. Вероятно е също самоходните феакски кораби да не са само химера на отрудения моряк, но и сведение за реално корабостроене.

Френският филолог и изследовател Виктор Берар, един съвременен Шлиман, пропътува в трийсетте години на нашия век басейна на Средиземно море, за да идентифицира описаните в „Одисея“ места. Той открива и лесистия остров Огигия, и пещерата на нимфите в Итака, и реката на крайбрежието на острова на феаките, дето се срещат Навзикая и Одисей. Според Берар Одисей се движи по древните финикийски пътища и посоките на неговото плаване са напълно реални.

В античността също вярват буквално на Омир — географът Страбон (I в. пр.н.е.), например. Също като Берар Кратет съставя карта на Одисеевия път. Разбира се, има и трезви изследователи като александриеца Ератостен, който се отнася скептично към познанията на Омир по география. Опазило се е негово изречение: „Тогава ще открием къде е скитал Одисей, когато намерим кожаря, съшил меховете за ветровете на Еол.“