Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Азбучник на имената и понятията

Александрия се наричат няколко града, основани от Александър Велики по време на похода му във втората половина на IV в. пр.н.е. Най-известен между тях е Александрия, столицата на елинистически Египет, прочута със своята библиотека.

„Александрия“ е анонимно прозаическо съчинение, роман, вероятно от III в. пр.н.е., в който се предават в увлекателна форма животът и делата на Александър Македонски. Цитатът в текста е от „Роман за Александър“ (прев. От стгр. Б. Богданов), в: Антични романи, 1975 (1976, 1984).

Алкивиад (V в. пр.н.е.) е атински политик и пълководец, шеф на партията на радикалната демокрация и един от инициаторите на завоевателната политика на Атина.

Антимах (V-IV в. пр.н.е.) е епически поет и учен, занимавал се с изследване и издаване на Омир. Според един античен канон е между петимата най-добри епически поети, начело на които е поставен Омир.

Антистен (V-IV в. пр.н.е.), ученик на софиста Горгий, по-късно на Сократ, е основател на киническата философска школа. Педи да се занимава с философия, пише съчинения, посветени на Омир.

Аполоний Родоски (III в. пр.н.е.) е елинистически поет, автор на епическата поема „Аргонавтика“. Бил е директор на Александрийската библиотека.

Аристрах (III-II в. пр.н.е.) е прочут филолог, директор на Александрийската библиотека и известен с работата си върху поемите на Омир. Синоним за добросъвестност и педантичност.

Аристоник (I в. пр.н.е. — I в. от н.е.) е гръцки граматик, живял и работил в Рим. Занимавал се с коментиране на съчиненията на Аристарх.

Аристотел е именитият гръцки философ (IV в. пр.н.е.), основател на Перипатетическата школа в Атина. Цитатите от „Поетика“ в текста са „За поетическото изкуство“ (прев. От стгр. Ал. Ничев), 1975 (1993).

Атическа класика се нарича в историята на старогръцката култура времето на V и IV в. пр.н.е. Имат се предвид достиженията на атинската култура, наречена в случая с името на областта Атика, на която Атина е главен град.

 

Вико, Джовани Батиста (1668–1744) е италиански философ-просветител. Освен „Нова наука“ прочуто е също съчинението му „Принципи на философията на историята“.

Василий Велики (IV в. пр.н.е.) е раннохристиянски писател и оратор. Един от първите образовани християни, които се отнасят с уважение и обич към античната езическа литература.

Винкелман, Йохан (1717–1768) е основател на класическата археология и на съвременната наука за изкуството. Неговата книга върху античното изкуство оказва силно влияние върху развитието на естетическите идеи по-късно и допринася за усилването на интереса към елинската древност.

Гимназион първоначално се нарича мястото, дето елинските младежи се занимават със спорт и гимнастика. От IV в. пр.н.е. там започват да се водят и други учебни занятия. В гимназионите се уреждат диспути, сказки на философи. Те са един от центровете на елинския духовен живот.

 

Делфи е град в Средна Гърция в подножието на Парнас със светилище на Аполон и Атина и прочуто прорицалище, в което пророкувала жрицата на Аполон, наречена по един от епитетите му Пития.

Демокрит (V-IV в. пр.н.е.) е известният философ атомист, сред чиито недостигнали до нас трудове се откриват и филологически изследвания.

Дидим (I в. пр.н.е.) е гръцки граматик и коментатор, прочут с това, че е написал огромно количество съчинения.

Дион Хризостом (I-II в. пр.н.е.) е елински философ и оратор. Занимава се и с въпроси на художественото творчество. Интересна е следната характеристика на Омировата поезия в единадесета реч: „Право би било да се каже, че Омировата поезия е като някакъв сън, при това неясен и неразгадаем.“

Драйден, Джон (1631–1700) е английски поет, драматург и критик, един от основоположниците на английския класицизъм.

 

Елинизъм в историята на Древна Гърция се нарича епохата, която обема последните три века от старата ера. В това време се явяват нови културни центрове (Александрия, Пергам), основно се променя принципът на културния живот, както и цялостното мировъзприятие на човека.

Ератостен (III в. пр.н.е.) е директор на Александрийската библиотека. Учен с разностранни интереси, той работи в областта на филологията, хронологията, астрономията и географията.

Ефор (IV в. пр.н.е.) е гръцки историк. От неговата история, която започвала с нахлуването на дорийците и завършвала с 340 г. пр.н.е., са запазени само фрагменти.

 

Йоан Цец (XII в.) е византийски филолог и писател, оставя много коментари към антични автори. На младини пише едно обяснение към „Илиада“.

Йония е антична област в Мала Азия, в която влизат крайбрежните страни Лидия и Кария, както и островите Хиос и Самос. По-главните градове в областта са Колофон и Милет. По-късно се добавят и еолийските градове Смирна и Куме.

Йосиф Флавий (I в. от н.е.) е историк от еврейски произход, автор на „Юдейска история“. Цитираният откъс е от неговото съчинение „Срещу Аполон“.

 

Каракала е римски император, управлявал от 211 до 216 г.

Квинтилиан (I в. от н.е.) е римски писател, преподавател по реторика. Капиталното му съчинение е „Обучението на оратора“.

Киници се наричат философите от киническата школа, чийто идеал е простотата и непосредствеността, олицетворена в живота на кучето (на стгр. „кучешки“ е kynikos). Основател на школата е философът Антистен.

Константин I Велики (280–337) е римски император. От 326 г. започва изграждането на новата столица Константинопол (преди това Византион, днес Истанбул).

Кратет (II в. пр.н.е.) е гръцки философ стоик и филолог. Оглавява Пергамската филологическа школа.

Ксенофан (VI-V в. пр.н.е.) е гръцки поет и философ. Според Платон е основател на Елейската философска школа.

Ксенофонт (V-IV в. пр.н.е.) е атински писател-историк. Бил е ученик на Сократ. Оставил е няколко съчинения, в които главен персонаж е Сократ — едно от тях е споменатият диалог „Пир“ — преводът на цитата е на Р. Стефанов (Ксенофонт. Сократически съчинения, 1985).

Ксеркс е персийският цар (V в. пр.н.е.), който продължава войните на Персия с елините.

 

Лизимах (355–281 г. пр.н.е.) е офицер и телохранител на Александър Македонски, един от неговите наследници. От 305 г. е цар на Тракия.

Логографи се наричат писатели от седми и шести век пр.н.е., които предават в проза исторически сведения, сказания и митове. Особено силно логографията се развива в Йония. Главни нейни представители са Хекатей и Хеланик.

Лонгин е условно име, с което се бележи анонимният автор на трактата от първи век на н.е. „За възвишеното“. Цитираният пасаж е в превод на Ив. Генов (За възвишеното, 1985).

Лукиан (II в. от н.е.) е гръцки писател сатирик, който подлага на критика в прозаическите си съчинения порядките на времето си, както и някои философски учения. Цитираният пасаж от „Истинска история“ е в превод на Б. Богданов (Антични романи, 1975).

 

Миндар (V в. пр.н.е.) е спартански пълководец от епохата на Пелопонеската война.

Музей е легендарен елински певец, смятан за ученик на тракийския музикант Орфей. По-късно му приписват пророчества в хекзаметри и религиозни песни. В античните биографии изкарват Омир потомък на Орфей и Музей.

Неоплатоници са представителите на неоплатоническата философска школа, чийто основател се смята Плотин (III в. от н.е.). Неоплатонизмът се развива на основата на Платоновата философия, от която взема и названието си.

Никифор Грегора (XIV в.) е византийски писател, известен най-вече със своята „История“, която обхваща периода от 1204 до 1359 г. Някои от съчиненията му са все още неиздадени.

 

Олимпия е свещена местност в Елида в Пелопонес (Южна Гърция), в която се намира светилището на Зевс, където на всеки четири години до края на IV в. от н.е. се провеждат Олимпийските състезания.

Орфици са привържениците и разпространителите на религиозно учение, свързано с името на Орфей. То възниква вероятно в Древна Тракия. Централен пункт в него е възгледът за безсмъртието на душата.

 

Павзаний (II в. от н.е.) е автор на съчинението „Описание на Елада“, важен извор за историята на античното изкуство и култура.

Паламед е митически герой, който разобличава Одисей, когато се престорил на луд, за да не вземе участие в похода срещу Троя. Одисей му отмъщава по-късно, като го обвинява посредством лъжливо писмо, че е влязъл в съглашение с троянците. Ахейците пребиват Паламед с камъни.

Паниасис (V в. пр.н.е.), чичо на историка Херодот, е епически поет, автор на поемата „Хераклови истории“, от която са запазени фрагменти.

Парменид (VI-V в. пр.н.е.) е гръцки философ и поет от Елеийската школа. Излага учението си в дидактическата поема „За природата“.

Пеплос е тържествена дреха или женско облекло, рокля.

Пиндар (VI-V в. пр.н.е.) е велик гръцки поет, автор на хорови песни в чест на победители на общогръцките състезания в Олимпия, Делфи, Истъм и Немея, т.нар. епиникии.

Питагор (VI-V в. пр.н.е.) е прочут гръцки философ, основател на т.нар. питагорейска школа в Южна Италия. Възгледите му за душата и отвъдния живот съвпадат с тези на орфиците.

Платон е именитият атински философ (V-IV в. пр.н.е.), основател на школата „Академия“. Цитатите в текста са по Платон. Диалози. Том I-IV, 1979–1990.

Плутарх (I-II в. от н.е.) е гръцки писател, автор на „Успоредни животописи“, в които представя редом великите люде на Древна Елада и Рим.

Полис означава „град“. Думата се употребява като термин, за да изрази понятието за т.нар. град държава, основната форма на обществена организация в Древна Гърция до епохата на елинизма.

Порфирий (III-IV в. от н.е.) е философ неоплатоник, ученик на Плотин.

Прокъл (V в. от н.е.) е философ неоплатоник. Пише коментари към диалозите на Платон. Неговата „Христоматия“ е между най-важните източници на сведения за изгубени съчинения на старогръцката литература.

Приск е византийски ретор и историк от V в. от н.е.

 

Ретор е преподавател по реторика.

 

Сатирна драма е пиеса с по-кратък обем, в която се пародира сериозното съдържание на трагическата трилогия в класическа Атина. Представя се на четвърто място и образува заедно с другите три трагедии тетралогия. Нарича се тъй по името на спътниците на бог Дионис Сатирите, обичайни фигури в това представление.

Софисти се наричат деятелите на духовно-педагогическо движение в Атина от края на V и началото на IV в. пр.н.е. Те полагат основите на реториката и граматиката. Става традиция да се критикува техният гъвкав маниер на разсъждаване, отдето остава и отрицателният смисъл на думата „софист“, опазен и до днес. Най-прочутите представители на софистиката са Горгий, Протагор, Хипий и Продик.

Стадий е антична мярка за дължина, равна приблизително на 180 метра.

Стезихор (VI в. пр.н.е.) е лирически поет, автор на хорови песни. Широко се ползвал от епически сюжети, както показват заглавията на неговите недостигнали до нас поеми — например „Разрушението на Илион“.

Стоици са представителите на стоическата философска школа, основана от Зенон, (VI-III в. пр.н.е.). Наречена е така по мястото на Атина, където преподава Зенон, т.нар. pokile (рисувана портика). Между големите имена на философи и писатели стоици са Сенека, Епиктет и император Марк Аврелий.

 

Тамирис е тракийски певец и музикант. Софокъл създава за него трагедия, която не е достигнала до нас.

Теофраст (IV-III в. пр.н.е.) е гръцки философ, наследил управлението на перипатетическата школа след Аристотел. Автор е на разнообразни съчинения, между които и на прочутата книжка „Характери“.

Тератоморфичен ще рече „чудовищен вид“. Според един исторически възглед тератоморфичните образи възникват на по-ранен етап от развитието на митологическите представи, преди да се е оформил културният герой в човешки образ.

Терпандър (VII в. пр.н.е.) е поет и музикант, творил в Спарта. На него се приписва канонизирането на употребата на седемструнната китара и на музикалната стълбица от седем тона.

Тиранин е политическа фигура от епохата на елинската архаика (VII-VI в. пр.н.е.), едноличен управник и узурпатор на властта, изразител на интересите на средните съсловия и обикновено противник на аристокрацията.

Тукидид (V в. пр.н.е.) е именитият атински писател историк, автор на „История на Пелопонеската война“. Придържа се към фактите и се отнася критически към традиционните предания.

 

Фидий е големият атински скулптор от V в. пр.н.е., приятел на Перикъл и организатор на строежите на Атинския акропол.

 

Хекатомба е жертва от сто бика или изобщо голяма, празнична жертва.

Хераклиди са потомците на Херакъл. Прогонени от родината си Пелопонес от царя на Аргос Евристей, те успяват да се завърнат и да се установят там едва на третото поколение.

Хераклид (VI-V в. пр.н.е.) е гръцки философ, потомствен аристократ и противник на демокрацията. Съчинението му „За природата“ е написано в проза, отличаваща се с особения си художествен стил.

Херодот (V в. пр.н.е.) е именитият атински историк, автор на голямото историческо съчинение, чиято основна тема са гърко-персийските войни.

Хиерон (VI-V в. пр.н.е.) е тиранин на град Сиракуза в Сицилия, любител на изкуствата и меценат. В неговия двор живеят известно време Симонид, Есхил, Пиндар и Бакхилид.

 

Червенофигурно изображение се нарича разпространилият се в V в. пр.н.е. маниер на рисуване върху ваза — фонът се покривал с черен лак, а фигурите запазвали цвета на червеникавата глина. Този тип изображение сменя по-ранния — т.нар. чернофигурно изображение.

 

Шефтсбъри, Антъни (1671–1713) е английски философ, естет и моралист. Неговото учение за вроденото нравствено чувство на човека оказва силно влияние върху мислителите от епохата на просвещението.