Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Омировият епос

Издание: Второ преработено и допълнено издание

Издател: Издателство „Отворено общество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: монография

Националност: българска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София

Технически редактор: Владимир Бояджийски

Художник: Кремена Филчева

Коректор: Милка Великова

ISBN: 954-520-090-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1460

История

  1. — Добавяне

Древните за Омир и за неговите произведения

Колкото до това дали Омир е съществувал, съмнение в античността не проявява никой. Херодот смята, че поетът е живял около четиристотин години преди него, т.е. в първата половина на девети век пр.н.е. Тукидит смята, че Омир създава поемите си много време след Троянската война. Ето какво се казва по въпроса в една от достигналите до нас биографии на поета: „Що се отнася до времето на съществуването му, школата на Аристарх твърди, че е живял по времето на разселването на йонийците, което е 60 години след завръщането на Хераклидите, а то пък е 80 години след Троянските събития. В школата на Кратет го поставят по-рано, по време на Троянската война.“

Древните вярват в реалното съществуване на поета, но не разполагат със сигурни факти за живота му. Причина да се забравят много неща още в древността е това, че в най-старо време историческите сведения се пазят и предават във формата на митически разкази. По-късно започват да се замислят над всеки факт, сравняват, съставят съчинения. Вадят заключения за живота дори от името „Омир“. Според народното тълкувание то означава „този, който не вижда“. На диалекта на град Куме значи „слепец“, а на друг говор „заложник“. Биографията се обогатява с нови факти. Така се оформят седемте биографии на Омир, достигнали до нас. Най-пространната от тях е приписана на Херодот. Към тези извори спада и т.нар. „Състезание на Омир и Хезиод“.

Животът на Омир първоначално се представя като легенда с божие начало. Роден е от брака на нимфата Кретеида и реката Мелес. Според елинските представи реките са мъжки божества. По-късно майка му се превръща в обикновена девойка от Смирна в Йония. Ето какво се казва за рождението му в една от биографиите: „Мина известно време в Кретеида посети заедно с други жени един празник вън от града при реката, която се казваше Мелес. И когато денят на нейното освобождение наближи, тя роди Омир, не сляп, а със здрави очи и даде на момченцето името Мелесигенес, като го взе от реката.“ Но и за бащата започват да сочат смъртен човек, някой си Майон, като вярват, че детето било заченато на брега на Мелес.

Събитията следват хронологически. Омир отраства умен и схватлив като Йосиф от Писанието. Негов учител е певецът Фемий, прославен от поета в „Одисея“. Възмъжал, обикаля йонийските градове и острови. Загубва зрението си и става певец в Куме. Във Фокея един измамник учител му записва поезията и я представя за своя. По-голямата част от живота си прекарва на остров Хиос. Оженва се и има две дъщери. Там основава школа и създава „Илиада“ и „Одисея“. Продължава да пътува като всички народни певци. При едно такова пътуване участва в погребални тържества на остров Евбея и се състезава с беотийския поет Хезиод. Арбитърът цар Панедес отсъжда първенството на автора на „Дела и дни“, тъй като възпявал мирния труд, а не войната като Омир. Ето как завършва житейският му път според една от биографиите: „И пристигна при Креофил на остров Иос. Живя там известно време — беше на преклонна възраст — и сигурно на Иос е приключил дните си.“

До нас е достигнала епиграма в три варианта, в която се казва, че седем града спорили помежду си за това, че са родното място на Омир. Като се съберат от трите версии, градовете се оказват повече (Куме, Смирна, Хиос, Колофон, Пилос, Итака, Аргос, Родос, Саламин и Атина). По този повод в една от античните биографии се твърди, че човек с право може да смята Омир за „космополит“ (т.е. за гражданин на света). Но така или иначе елинските градове се борят да осветят по този начин началата си.

По-късно учените продължават този спор. Според софиста Хипий и историка Ефор Омир произхожда от Куме, а според Антимах — от Колофон. Аристарх вярва, че е от Атина. Някои го изкарват египтянин. Лукиан, който не пропуска да се надсмее над пустословието, пародира тия спорове в своя роман-фантастическо пътешествие „Истинска история“. Авторът разказвач уж достига с другарите си на Острова на блажените, среща се с Омир и беседва с него. И ето какво научава: „Разпитах го и за други неща, но също и откъде е родом. Казах му, че по този въпрос продължава да се спори на земята. Сподели, че му е известно, дето едни смятат, че е роден на Хиос, други в Смирна, а мнозина в Колофон. Но каза, че е от Вавилон, където го наричали не Омир, а Тигранес.“

В елинската древност ограждат личността на Омир с особена почит. Месеци и гимназиони носят името му, на остров Хиос секат монети с неговия образ, а в Делфи и Олимпия му издигат статуи. В Аргос и в градовете, които претендират да му бъдат родно място, го почитат като герой, дори като божество.

Първоначално не съществува единодушие на какво точно е автор. Тенденцията е цялата епическа поезия на ранното време да се разпредели между Омир и Хезиод, авторитетите в тази област. Може би за това са помагали и самите епически поети, които сами са приписвали творбите си на тези имена, за да им осигурят бъднина. Първото споменаване на Омир у лирическия поет Калин (VII в. пр.н.е.) е като автор на поемата „Тебаида“. Чак до V в. пр.н.е. се смята, че неговото дело са и т.нар. киклически поеми. Херодот се съмнява, че една от тях „Киприя“ е негово творение, но му приписва друга поема — „Епигоните“. В IV в. пр.н.е. за Платон и Аристотел той е предимно поетът на „Илиада“ и „Одисея“, но му приписват и пародията „Маргит“, както и сборника от тридесети три по-кратки поеми, посветени на божества, т.нар. „Омирови химни“. Това мнение става традиция, която бива укрепена от филолозите в Александрия.

В античността не остават незабелязани значителните разлики между двете поеми. Според т.нар. „хоризонти“ (разделители) „Илиада“ и „Одисея“ са дело на двама поети. Срещу Ксенон, най-авторитетния от разделителите, филологът Аристарх написва съчинение, с което се смята, че е сложен край на хоризонтската „ерес“. А разликите между двете поеми започват да обясняват с факта, че Омир създал „Илиада“ като млад, а „Одисея“ — на преклонна възраст. Според други било точно обратното.