Богдан Богданов
Омировият епос (32)

Темите за гнева и отмъщението на Ахил

И все пак не е без значение, че епическият разказ в „Илиада“ започва със събитията в първа песен, със свадата между Ахил и Агамемнон. Не само началото, но и цялата поема е организирана от историята, чийто център е личността на Ахил. Това дава основание на някои изследователи да смятат, че Омир е имал за образец поема за Ахил, от която е заел сюжетната линия за гнева на героя, за да я свърже с темата за Троянската война.

Ако в Тесалия, откъдето е Ахил, наистина е съществувала подобна древна поема, героят й е бил навярно по-чисто митологичен, дори божество. Това начало е ограничено у Омир. Древната основа на мита за тесалийския герой се напомня само доколкото служи на сюжета на „Илиада“. Извън полезрението на поемата остават и по-ранни събития, както и епизодът на гибелта на героя. Киклическата поема „Етиопида“, която се занимава с гибелта, продължавала някои сюжетни мотиви от древната „Ахилеида“.

По съдържанието на „Етиопида“ се разбира как Омир се отнасял към предходната епическа традиция, какво е ползвал и как го е преобразувал. Предполага се например, че спасяването на Нестор от Диомед в осма песен на „Илиада“ е имало за образец подобно спасяване в по-ранна поема, запазено в „Етиопида“, където Нестор бива спасен от сина си Антилох. В тази поема се показвала още смъртта на Антилох, който падал убит от Мемнон. Отмъщавайки за него, Ахил убивал Мемнон, както в „Илиада“ при подобни обстоятелства героят убива Хектор. И в двете поеми убийството на друг герой предвещава края на Ахил. Според изследователите на „Илиада“ това можело да бъде случайно. Омир създавал своите ситуации, като се опирал на образци в съществуващи епически песни.

Спори се дали тия образци се намирали в „Ахилеида“ или в някоя още по-древна „Етиопида“. Говори се за още една предходна поема, послужила на Омир като изходен материал — за „Патроклия“, песен за живота и подвизите на Патрокъл. Ако наистина е съществувала отделно, тя вероятно е имала подобно развитие като „Ахилеида“ — първоначално е възникнала като митологическа поема, а по-късно е придобила героически характер, като включила сказания за действителни исторически събития.

Според тезата, която обяснява всичко исторически, когато Ахил и Патрокъл попаднали в общо сказание, те се свързали в приятелство. Героическото приятелство е традиционен мотив в епоса, който между другото служи и като сюжетно средство за свързване на две геройни съдби в обща история. Патрокъл става нещо като двойник на Ахил. Когато облича доспехите му, троянците го мислят за Ахил. Бие се храбро като него и подвизите му отвеждат врага чак до стените на Троя. Той има като че ли качествата на Ахил. Древен дублет на героя, приятелят помага да се усложни епическият разказ и да се постигнат определени сюжетни цели. Той умира, когато оцеляването на героя в новия сюжет се оказва необходимо. Точно така става — вместо Ахил, който умира в древната „Ахилеида“, в „Илиада“ умира Патрокъл. По този начин традиционният мотив за смъртта на героя едновременно се опазва и нарушава. Епическото творене е един вид хитруване около задачата да се спазват образци, които същевременно се променят.

Темите за гнева и отмъщението за приятеля едва ли са били открития на евентуалните поеми за Ахил и Патрокъл. Двата мотива се откриват в редица елински и неелински митове. Те са нещо като универсален митически стимул за действие. Боговете са постоянно разгневени на някой смъртен. Хера ненавижда Херакъл, Посейдон се гневи на Одисей. Не по-малко разпространено е отмъщението. Както се вижда, на бойното поле в „Илиада“ то е чест стимул за агресия.

Не знаем дали преди Омир мотивите за гнева и отмъщението са били свързвани и използвани толкова широко. В „Илиада“ те играят особена роля на сюжетно равнище — служат като посредник между разказа за Ахил и историята за Троянската война. Поетът ги изпълва с ново значително съдържание. Това се отнася най-напред за гнева на Ахил, който става импулс за пораждането на събитията. Неслучайно „Илиада“ започва с думата „гняв“. За да подчертае мотива и да демонстрира своя избор, Омир нарушава обичайния стандарт с тази подредба на думите в първия стих на епопеята.