Богдан Богданов
Омировият епос (2)

Вече второ столетие поемите на Омир се смятат достояние на европейската, а оттук и на световната култура. Това най-напред прави допустимо да се тълкуват в един или друг общочовешки план. Но те принадлежат преди всичко на елинската култура. Затова едно от условията за по-конкретното им разбиране е познаването на древното време, което ги е породило и оформило за толкова трайна бъднина.

От антична Елада са оцелели немалко неща. Неколкостотин километра на юг и те са пред огледа — останки от древна крепост, статуи и посуда, затворени в музея. Храмът на Посейдон, кацнал на морския нос, не е ли почти същият, какъвто е изниквал пред погледа преди 2500 години? И морето „с теменужен цвят“, отчетливият силует на остров в далечината дали са различни от времената, когато някой Одисей е скитал по тия места?

Променило се е по-скоро онова, което не се вижда с очи. Днес гърците разказват други истории, не танцуват под звуците на форминкс, към небето не се вие жертвен дим. Разбира се, човешките копнежи не са напълно различни, нито гълчавата на атинския пазар. И все пак душата на древния живот не е тук. Отлетяла е, ако се изразим по омировски. От цялото са останали фрагменти и детайли, които не насочват непременно към историческата форма, на която са принадлежали.

Колкото и да ни се иска да погледнем „Илиада“ и „Одисея“ с очите на елин от шести век пр.н.е., не можем да го направим. Не поради липса на въображение. Живеем в среда с други принципи на разбиране. Възможно е да проникнем съзнателно да назовем съставките, но едва ли ще усетим фината материя на цялото. За нас Омировата поезия е вълнуващ разказ или арсенал от символи, който всеки би ползувал различно. За древния грък тя е сказание с валидността на обща съдба и обединяващи значения.

Редно е да се запитаме какво разбират елините под сказание и обща съдба. Иначе би останало неясно защо поемите на Обир са толкова важен фактор в античната културна история.