Богдан Богданов
Омировият епос (33)

Пораждането на сюжета и оригиналната Омирова тема — примирението

Така че ако сюжетът на „Илиада“ се реализира върху придвижването от разгневяване на нанесена обида към възмездие, което навярно е било изпълнено и в някоя поема образец, основната задача на поета е била сюжетното свързване на сказанието за Ахил и историята за Троянската война. То е изпълнено внимателно, не в случайни пунктове. Омир е верен на народопесенната поетическа техника. Той не измисля. Новото се получава с дублиране на вече известни мотиви.

Според мита Менелай се разгневява на Парис, задето, нарушавайки всякакво право, отвежда неговата съпруга. В един свой аспект Троянската война възниква като спор за жена. Затова не е случайно, че микропоемата за войната в трета песен се открива с двубоя на Парис и Менелай. Този спор е примерното положение. По негов образец Омир създава нов спор за жена. Върховният водач на ахейците при Троя Агамемнон отнема на Ахил пленницата Бризеида. Това разгневява героя. Освен че е уязвена воинската му чест, засегнато е чувството му. Той е привързан към девойката. Както сам се аргументира в девета песен, гневът му е напълно основателен, щом като и цялата война се води заради една жена.

Спорът между Ахил и Агамемнон поражда своеобразна война в лагера на ахейците. Противопоставянето на Менелай и Парис временно отстъпва на противопоставянето на Ахил и Агамемнон. Отвеждането на Бризеида докарва мъки на мнозина също както отвличането на Елена. На свой ред помирителното връщане на пленницата в деветнадесета песен е представено като край на нещастията на ахейците, както евентуалното връщане на Елена би прекратило самата война.

Дублирането се прилага и в божествения план в началото на „Илиада“. Преди да обиди Ахил, Агамемнон обижда Хриз. След молбата на жреца бог Аполон се разгневява и девет дни стрелите му сеят смърт в ахейския лагер. Причинен също от несправедливост, морът е паралел на войната. Принуден от обстоятелствата, Агамемнон връща Хризеида на баща й, но отнема Бризеида на Ахил, за да му я върне по-късно също принуден от обстоятелствата. Въпросът е дали не се случва нещо подобно в края на поемата, когато Ахил връща на Приам мъртвото тяло на Хектор.

Така, като наслагва сюжета за гнева и отмъщението на Ахил върху сюжета за войната при Троя, Омир открива в определени пунктове своята оригинална тема за примирението. И в по-малки откъси, и като цяло сюжетът на „Илиада“ представлява придвижване от спор към примирение. Наблюдаваме две едри движения на раздяла и събиране — едното между Ахил и Агамемнон, другото между ахейците и троянците в лицето на Приам и Ахил. Троянската война, която според мита завършва с победата на елините и разрушаването на Троя, е представена посредством откъс, който завършва с примирие между двете воюващи страни. Това не е без смисъл. Понеже поемата е художествен заместител на цялата война и примирието стои в нейния край, то се явява заместител на края с победа и разрушение. Това е оригиналното тълкуван, което прави Омир на традиционната фабула за войната при Троя. То внушава косвено идеята, че една война би могла да завършва в мир и съгласие.