Богдан Богданов
Омировият епос (10)

Омир във Византия

Като цялост притежаваме Омир благодарение на средновековната традиция. Нейни деятели са безименните византийски преписвачи, а неин завършителен етап — пренасянето на книжнината на Запад при падането на Византия под турска власт. „Илиада“ е достигнала до нас в около 180 средновековни и ренесансови ръкописи, „Одисея“ в около 100. Никой друг античен автор не се радва на такова количество.

Съвременната наука е проследила донякъде пътищата на тези ръкописи, разделила ги е на класове въз основа на подобията, но не е ясно какъв е най-ранният източник, един ли е била, или няколко, как е преминал от античността в ранното византийско време. Измежду достигналите ръкописи най-авторитетни са създадените между X и XIV в. Те са дело на две епохи на разцвет на филологията и на интерес към езическата култура във Византия. Освен текста на поемите византийските ръкописи съдържат и много коментари, написани край самите стихове. Това са т.нар. схолии. Една част от тях са съставени във византийско време, друга — в късната античност. Особено ценен е пергаментеният ръкопис от X в. (т.нар. Venetus A), който съдържа схолии на античен коментатор, резюмирал коментарите на Аристарх и на филолозите, работили след него.

Във Византия Омир не е това, което е в Древна Елада. Той продължава да бъде училищна книга, но вече наред с други книги. Един учител, граматикът Кометас, го коментира в IX в. по античен маниер. По същото време патриарх Фотий се занимава косвено с Омир и епоса, като преразказва в своя „Мириобиблион“ прочетеното у Прокъл. По принцип във Византия не добавят нищо към античното тълкувание. И алегорията, и граматиката са на по-ниско равнище. Йоан Цец посвещава на Омир специални коментари, дето го нарича велеречиво „всемъдър“, „море от знания“, „извор на цялата поезия“. Това е неоплатоническа фразеология. Епископът на Тесалоники Евстатий (XII в.) се труди над текста като античните филолози, но не може да се оправи със знаците на Аристарх и дори не знае кога точно е живял античният учен. Никифор Грегорас тълкува преносно странствуването на Одисей като пътуване към добродетелта. В училище правят парафрази също както в античността. Нищо ново, но все пак е важен резултатът — Омир оцелява. И не бива да се забравя — дължим нашия Омир на византийците.

Въпреки че обикновените хора четат прозаическата „Троянска притча“, славата на „Илиада“ не увяхва. Поети, вдъхновени от старината, творят по техен образец нови епически произведения. В XIV в. Константин Хермониак пише нова „Илиада“ в осмосричен хореичен стих, по същото време се явява и анонимната „Ахилеида“.