Фин
Мистър Бог, тук е Ана (7)

Струваше ми се, че това можеше да бъде сведено до факта, че приличахме на Мистър Бог поради нашите прилики с него, но той не приличаше на нас поради разликите, които имахме.

Вътрешните й огньове бяха рафинирали идеите й и като истински алхимик тя бе превърнала оловото в злато. Всички човешки дефиниции за Бога се бяха изпарили, защото те бяха само опити да се опише неописуемото.

— Виждаш ли, Фин, Мистър Бог е различен от нас, защото той може да завършва нещата, а ние не можем. Аз не мога да свърша да те обичам, защото ще съм умряла милиони години, преди да мога да свърша. Но Мистър Бог може да свърши да те обича и тогава това не е същата любов, нали?

Първият залп ми беше достатъчен. Всичко това трябваше да се премисли, но не ми беше спестена и останалата част от артилерийския огън.

— Фин, защо хората водят битки и войни и такива работи?

Обясних й по възможно най-добрия според мен начин.

— Фин, как се казва, когато го виждаш по различен начин?

След минута-две ровичкане точната фраза, която търсеше, беше изкопчена и това бе „гледна точка“.

— Фин, това е разликата! Разбираш ли, всеки си има гледна точка, а Мистър Бог няма. Мистър Бог има само точки за гледане.

В този момент единственото ми желание беше да стана и да си направя една дълга, дълга разходка. Накъде биеше това дете? Какво беше направила тя? Първо, Бог можел да свършва неща, които аз не мога. Ще го приема. Но какво означаваше това? Струваше ми се, че тя бе извадила цялата идея за Бога извън ограниченията на времето и пространството и го бе поставила завинаги в царството на вечността.

А разликата между „гледна точка“ и „точки за гледане“? Това ме обърка, но още малко разсъждения изясниха мистерията. „Точки за гледане“ звучеше тромаво. Тя имаше предвид наблюдателни точки. Вторият залп беше изстрелян. Човечеството имаше безброй „гледни точки“, а Мистър Бог имаше безброй „наблюдателни точки“. Когато й го представих по този начин и я попитах дали това е имала предвид, тя кимна и изчака да види дали ще се насладя на вкуса. Нека да видим: човечеството има безброй гледни точки, а Мистър Бог има безброй наблюдателни точки. Това значи — Бог е навсякъде. Скочих. Ана избухна във фонтан от смях.

— Виждаш ли — казваше тя, — виждаш ли? — И аз наистина виждах. — Има още един начин, по който Мистър Бог е различен — очевидно още не бяхме свършили. — Мистър Бог може да познава хората и нещата отвътре. Ние ги познаваме само отвън, нали? И затова, Фин, хората не могат да говорят за Мистър Бог отвън, за Мистър Бог можеш да говориш само вътре от него.

Още петнайсет минути бяха отделени, за да изгладя тези аргументи в главата си. После Ана ме целуна с думите „Не е ли прекрасно?“ и се сгуши под ръката ми, готова да заспи. Около десет минути по-късно каза:

— Фин?

— Да.

— Фин, нали си спомняш оная книга за четирите измерения?

— Да. Какво за нея?

— Знам къде е четвъртото. То е вътре в мен.