Фин
Мистър Бог, тук е Ана (11)

Какво всъщност беше Ана? Със сигурност беше дете, много интелигентно и надарено, но каква беше тя? Всеки, който имаше контакт с нея, откриваше нещо странно, нещо, което я отличаваше от другите деца. Това караше някои хора да се чувстват неудобно, но невинността и миловидността й действаха като балсам, който успокоява всички съмнения и страхове. Ако Ана бе математически гений, всичко щеше да бъде наред. Ако бе музикално чудо, всички щяхме да пеем от удоволствие. Но тя не беше нищо такова. Странността й бе в това, че твърденията й бяха толкова често верни и с течение на времето ставаха все по-верни. Един от съседите ни беше убеден, че Ана вижда в бъдещето. Тя толкова често бе права в своите предвиждания, че изглеждаше и беше възприемана като миниатюрен пророк или оракул.

Ана със сигурност имаше дарба, но тя не се оказа нищо тайнствено, нищо извън този свят. Погледната издълбоко, тя бе едновременно колкото мистериозна, толкова и проста. Ана моментално схващаше модела, строежа, начина, по който малките частици бяха организирани в цялото. Колкото и необяснима да бе тази дарба, тя бе винаги добре заземена в природата на нещата. Проста и мистериозна като паяжина, обикновена като спиралата на раковина. Ана виждаше подреденост там, където другите виждаха бъркотия, и това бе нейната дарба.