Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mister God, This is Anna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2010)
Корекция и форматиране
aradeva
Източник
Списание «Съвременник», бр.1/1996 г.

Издание:

Автор: Фин

Заглавие: Мистър бог, тук е Ана

Преводач: Ева Йорданова

Език, от който е преведено: английски

Издател: Аквариус

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Симолини“

Редактор: Даря Хараланова

Художник на илюстрациите: Папас

ISBN: 978-954-8692-41-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1552

История

  1. — Добавяне

— Фъстъче — казах аз, — ставай. Имам да ти покажа нещо.

Грабнах двете огледала, съединени като книга, и се промъкнахме в кухнята. Запалих газта. Намерих голям лист картон и начертах дълга, дебела, черна линия. Закрепих двете огледала прави върху масата като отворена книга. Между тях поставих плътната черна линия. Надникнах вътре и нагласих ъгъла.

— Погледни — възкликнах и притаих дъх.

Тя погледна, но не каза нищо. Започнах леко да затварям ъгъла между огледалата и я чух да се задъхва от вълнение. Продължи да гледа, но след още малко не издържа и бомбата избухна. Добре си спомням чувството, когато и аз го видях за първи път.

Ана връхлетя върху мен като експресен влак. Ръцете й около врата ми замалко не ме удушиха, а пръстите й се забиваха в гърба ми. Тя се смееше и плачеше и ме ухапа. Бяхме на милиони години далеч от думите. Нямаше нито една подходяща за дадения момент. И двамата бяхме физически изтощени. Мисловно и духовно не бяхме на земята. И никога не се върнахме.

Огледалната ни книга стоеше разтворена върху картона с нарисуваната плътна черна линия, като ъгълът се намираше максимално далече от нея. Надникнах вътре и нагласих огледалата. Нарисуваната линия и двете й отражения образуваха равностранен триъгълник. Ана също надникна. Леко свих ъгъла, линиите се наместиха и се появи квадрат. Ана се взираше внимателно.

— Още малко — изкомандва тя. Аз приготвих огледалата и тя преброи: — Едно, две, три, четири, пет. Има пет страни. Как се казва това?

— Петоъгълник — отговорих аз.

Книгата се затвори още малко, и аз обявих появата на шестоъгълник, седмоъгълник, осмоъгълник. След десет изчерпах имената, така че просто брояхме страните и ги наричахме „37-ъгълник“ или „42-ъгълник“. Ана смяташе, че това е много странна и чудесна книга. Колкото повече я затваряш, толкова по-сложни стават фигурите. Странна беше най-малкото, което можеше да се каже за нея. Още по-странно бе, че книгата се състоеше само от две огледала, но ако имаше отделна страница за всеки отделен „-ъгълник“, който може да се види, о, тогава щяха да са нужни милиони страници. Не, скуилиони! Това наистина беше вълшебна книга. Кой беше чувал за книга със скуилиони картинки в нея и без нито една страница?

Колкото повече затваряхме книгата, толкова по-малка ставаше пролуката, през която можеше да се наблюдава. Когато стигнахме до „n-ъгълника“, вече не можехме да видим нищо. Какво да правим? Ана каза:

— Когато стигнем до скуилионоъгълник, това ще е кръг.

Но как да проникнем вътре? Тази малка гатанка беше решена след малко мислене и много неуспешни опити. Изстъргахме част от сребристото покритие на едно от огледалата и направихме дупчица, голяма колкото стотинка, през която можехме да надникнем. Шпионка! Сега вече можехме да го видим — наистина скуилионоъгълникът щеше да бъде кръг. Трудно бе да се каже дали това, което виждахме не беше кръг.

Тогава се появи друг проблем: затваряйки книгата, останахме без светлина и не можехме да виждаме нищо. Ана искаше да знае какво щяхме да видим, ако книгата беше платно затворена. Това не бе никак лесно. Как да вкараш светлина в плътно затворена книга?

— Не можем ли да сложим светлина вътре в книгата? — попита тя.

Отхвърлихме възможности като кибрит и свещ и най-накрая се спряхме на фенерчето. То бе разглобено много бързо и също толкова бързо сглобено по нов начин: крушката беше свързана чрез жички за батерията. Сложихме лампичката в книгата. Тя беше твърде голяма и не можехме да затворим книгата плътно. Решението на този проблем дойде почти веднага. Двете огледала, поставени успоредно на около сантиметър разстояние, ни даваха образ, много близък до затворена книга. Покрихме ги с кърпа, за да не влиза светлина около ръбовете. Ана погледна през шпионката и ахна.

— Има милиони светлинки — прошепна тя и с още по-голяма изненада каза: — Фин, това е права линия!

Аз се бях сблъскал със същата изненада преди десет години и този път бях готов за нея. Протегнах ръка и съвсем леко притиснах двете огледала от едната им страна — съвсем малко, няколко сантиметра. Тя рязко отскочи назад, погледна ме и каза:

— Какво направи?

Обясних й как да събира ръбовете.

— Това прави най-големия кръг в света! — възкликна тя.

Докато Ана седеше и наблюдаваше съсредоточено най-големия кръг в света, аз притиснах другите два ръба. Най-големият кръг се изправи и после се огъна на другата страна.