Фин
Мистър Бог, тук е Ана (13)

Едно от големите предимства да живееш в Ийст Енд, беше сексът. В онези дни той се пишеше с малко „с“, а не с голямо. Под предимство разбирам, че никой не прекарваше половината си живот в чудене дали се е родил в гнездо, или щъркел го е донесъл. Цялата тази щъркелова сага беше отдавна и окончателно приключила. Никой не се съмняваше в своя произход. Можеше да си заченат под някой храст, но роден там — никога. Това бе времето, когато сексът с малко „с“ беше толкова естествен на подходящото му място, както въздухът, който дишаме. Всичко беше съвършено разбираемо. В края на краищата бебетата си бяха бебета, както и да ги наричате. Котенцата са бебета, агънцата са бебета, а какво ще кажете за малките зелчици бебета? Общото между тях бе, че са нови, съвсем нови — те бяха, както Ана казваше, родени или излезли навън. Ако това беше истина, а то очевидно е, тогава какво са идеите, звездите, планините и тем подобни? Не можете да оборите твърдението, че думите раждат нови идеи. Възможно ли беше думите да имат нещо общо със секса? Не знам колко време Ана беше „работила“ в главата си по въпроса. Може би месеци.

Трябва да е било около три сутринта, когато тя застана до леглото ми.

— Фин, буден ли си?

— Не.

— Добре, мислех, че спиш. Може ли да дойда?

— Ако искаш.

Тя се пъхна в леглото.

— Фин, църквата секс ли е? — Сега вече бях буден, и то съвсем.

— Какво искаш да кажеш — църквата секс ли е?

— Тя посява семена в сърцето ти и кара нови неща да растат.

— О!

— Затова се казва Мистър Бог, а не Мисис Бог!

— О, така ли?

— Ами може би. Може би — тя продължи. — Аз мисля, че уроците са също секс.

— По-добре е да не го казваш на мис Хейнс.

— Защо? Уроците посяват семена в главата ти и после порастват нови неща.

— Това не е секс, а учене. Сексът е за правене на бебета.

— Но невинаги, нали?

— Как го установи?

— Ами ако е от едната страна, е мъж, ако е от другата страна, е жена.

— Едната страна на какво? — попитах.

— Не зная. Все още. — Тя замълча за момент. — Аз жена ли съм?

— Почти, мисля.

— Обаче не мога да имам бебета, нали?

— Е, още не.

— Но мога да имам нови идеи, нали?

— Това, разбира се, го можеш!

— И това е като да си имаш бебе. Почти, нали?

— Би могло.

Разговорът спря тук. Аз лежах буден около половин час и после трябва да съм заспал. Изведнъж се събудих от силно разтърсване, а Ана ме питаше:

— Спиш ли, Фин?

— Вече не.

— Ако излиза, е жена; ако влиза, е мъж.

— Така ли — кое?

— Всичко.

— О, това е хубаво.

— Да! Нали е вълнуващо?

— Направо ти спира дъхът.

— Значи може да си едновременно и мъж и жена.

Сега разбирах идеята, която искаше да изрази. Цялата вселена притежава качеството на секса. Тя е едновременно посяваща и раждаща. Семената на думите раждат идеи. Семената на идеите раждат — един бог знае какво. И всичко е едновременно мъжко и женско. Всъщност всичко си е чист секс. Ние сме взели един аспект от него и сме го нарекли „секс“ или сме го направили с твърде голямо самочувствие и сме го нарекли „Секс“. Но това си беше наша грешка, нали?