Фин
Мистър Бог, тук е Ана (2)

Когато леглото й беше оправено и всички приготовления за нощта завършени, отидох да я взема от кухнята. Вдигнах я на ръце и я отнесох до леглото. Завивките бяха отметнати, така че я пъхнах вътре и се опитах да я завия, но всичко това беше погрешно.

— Няма ли да си кажеш молитвите? — попита ме тя.

— Ами да — отговорих, — като си легна.

— Аз искам да си кажа моите сега с теб. — Така че и двамата коленичихме и тя заговори, а аз слушах.

Бил съм на църква много пъти, слушал съм много молитви, но не и такава. Не мога да си спомня много за нея, освен че започваше с думите: „Мистър Бог, тук говори Ана“ — и тя продължаваше да Му приказва по този фамилиарен начин. А мен ме полазиха тръпки и имах чувството, че ако събера смелост да се обърна назад, ще го видя зад мен. Помня, че тя каза още: „Благодаря ти, че позволи на Фин да ме обича“, помня, че ме целуна за лека нощ, но как стигнах до леглото си, не зная.