Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mister God, This is Anna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2010)
Корекция и форматиране
aradeva
Източник
Списание «Съвременник», бр.1/1996 г.

Издание:

Автор: Фин

Заглавие: Мистър бог, тук е Ана

Преводач: Ева Йорданова

Език, от който е преведено: английски

Издател: Аквариус

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Симолини“

Редактор: Даря Хараланова

Художник на илюстрациите: Папас

ISBN: 978-954-8692-41-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1552

История

  1. — Добавяне

— Ще ми направиш ли тази сутрин две веслени колела? — попита ме Ана.

— Може — казах аз. — Закъде ще пътуваш?

— За никъде. Искам да направя един експеримент.

— Колко големи ги искаш и за какво ти трябват?

— Малки. Горе-долу толкова. — И с ръце ми показа кръг с диаметър около десет сантиметра. — Трябват ми, за да открия нещо за Мистър Бог.

Приемах подобни молби като нещо естествено в последно време. В края на краищата, ако беше възможно да получаваме прозрения от природата, защо не и от веслените колела?

Мога ли да взема и голямото корито, маркуча и една тенекиена кутия с дупка? Може да ми потрябват и други работи, но още не знам.

Докато изработвах веслените колела, Ана правеше приготовления за експеримента си. Колелата бяха закрепени на оси. Една голяма цилиндрична кутия имаше дупка около един сантиметър, пробита отстрани, близо до дъното. Едно от колелата бе запоено вътре в кутията, напречно на дупката. След около час трескава дейност аз бях повикан в задния двор да видя експеримента за Мистър Бог в действие.

Маркучът, идващ от чешмата, пълнеше голямото корито. Кутията с весленото колело бе закрепена за дъното на коритото с тежести от камъни. Колелото в кутията се въртеше от влизащата вода през дупката. Друг маркуч служеше за сифон, като извеждаше водата от кутията, която падаше върху второто колело, завърташе го и най-накрая се изливаше в канала. Обиколих експеримента от всички страни с повдигнати вежди.

— Харесва ли ти, Фин? — попита Ана.

— Харесва ми, но какво е това?

— Това си ти — посочи тя кутията с весленото колело.

— Определено. И какво правя аз?

— Водата е Мистър Бог.

— Ясно.

— Водата идва от чешмата в коритото.

— Все още разбирам.

— Влиза в кутията, която си ти, през дупката и те кара да работиш — посочи тя въртящото се колело, — както сърцето.

— О!

— Когато работиш, тя излиза през тази тръба — показа ми сифона, а това кара другото колело да работи.

— А канала?

— Ами — поколеба се тя, — ако имах малка помпа, като сърцето на Мистър Бог, щях да изпомпя всичката вода обратно в коритото. Тогава нямаше да имам нужда от чешмата. Водата щеше просто да се върти непрекъснато.

Ето това е — как да си направите модел на Мистър Бог с две веслени колела. Всеки дом трябва да си има по един. Седнах на стената и запалих цигара, докато наблюдавах как Мистър Бог и аз въртим веслени колела.

— Нали е хубаво, Фин?

— Разбира се. Най-добре е да го занесем в църквата в неделя. Може да вдъхнови някого за някаква идея.

— О, не можем. Това ще бъде лошо.

— Как така? — попитах.

— Ами това не е Мистър Бог, но малко му прилича.

— И какво от това? Ако аз го разбирам и ти го разбираш, може и някой друг да го разбере.

— Аз и ти го разбираме, защото сме пълни.

— А това какво означава?

— Ами ако си пълен, можеш да използваш каквото и да е, за да разбереш Мистър Бог. Не можеш да го направиш, ако не си пълен.

— Защо? Дай ми пример.

Тя не се поколеба нито за момент.

— Кръстът! Ако си пълен, нямаш нужда от него, защото кръстът е вътре в теб. Ако не си пълен, кръстът е извън теб и ти го превръщаш в нещо магическо. — Тя ме хвана за ръката и погледите ни се срещнаха. Заговори тихо и бавно: — Ако не си пълен отвътре, тогава можеш да превръщаш всяко нещо в магическо и тогава то става външна част за теб.

— Това лошо ли е?

Тя кимна.

— Ако правиш това, тогава не можеш да правиш нещата, които Мистър Бог иска от теб.

— О! А той какво иска да правя?

— Да обичаш всички, както обичаш себе си, а за това трябва първо да си пълен със себе си, за да обичаш истински.

— Като това, което беше казала, че повечето от човека е отвън? — рекох аз.

Ана се усмихна.

— Фин, на небето няма различни църкви, защото всеки е вътре в себе си. Външните неща са тези, които правят всички различни църкви и синагоги, и храмове, и такива работи. Фин, Мистър Бог е казал „Аз съм“ и точно това иска и всички ние да кажем. Това е трудното.

Главата ми кимаше в озадачено съгласие.

„Аз съм… това е трудното. Аз съм.“ Наистина, опитайте се да си го кажете, и вече сте си вкъщи. Кажете го с мисъл — и вече сте изпълнени, целите сте вътре. Не е нужно да искате неща отвън, които да запълват празнините отвътре. Не оставяте части от себе си, висящи върху разни предмети по витрините, в каталози или рекламни брошури. Където и да отидете, носите целия себе си; не оставяте части от себе си наоколо, в които да се препъвате; целият сте едно — вие сте това, което Мистър Бог иска да бъдете. Вие сте „Аз съм“, както той е.

О, Господи! През цялото време си бях мислил, че ходиш на църква, за да търсиш Бога, за да го прославяш. Не ми беше и хрумвало какво прави Мистър Бог. През цялото това време той бе работил извънредно, за да вкара малко смисъл в глупавата ми глава, беше се опитвал да превърне „То е“ в „Аз съм“. Сега разбирах.

Имайки предвид колко важно бе това за Мистър Бог, аз намирах, че не е толкова трудно да се справя. Най-трудното бе да погледнеш вътре в себе си и да видиш кои части от мозайката ти липсват. Веднъж преодолееш ли това, останалото е лесно.

Първото ми истинско надникване ме накара да тръшна вътрешната си врата почти веднага. „Това вътре съм аз!“ Свети Боже, та аз приличах повече на швейцарско сирене, пълно с дупки. Забележката на Ана „Ти си пълен, Фин“ сега ми се видя повече като окуражаване, отколкото като факт.

След като преодолях шока, открехнах леко вратата и отново надникнах. Не ми отне много време да идентифицирам една от дупките. Имаше формата на мотоциклет. Нещо повече, аз познавах тази дупка. Тя бе истински двойник на мотоциклета на витрината на Хай Стрийт.

След известно упражняване ми ставаше все по-лесно да различавам дупките: един стар микроскоп, едно от най-новите телевизионни устройства, както и часовник, който ти показва колко е часът едновременно в Бомбай, Москва, Ню Йорк, Лондон и още няколко други места. Мои части бяха разпръснати навсякъде около мен, като оставяха съответните дупки отвътре. Най-малкото, което може да се каже, бе, че съм съвсем разпилян. Някъде назад в миналото ми нещо не беше наред. Бях сигурен, че не съм започнал с тези дупки. Онези проклети флагчета бяха причината и те продължаваха да изникват на всяка крачка: „ДАВАЙ НАПРЕД“, „ЕДИН МОТОЦИКЛЕТ ЩЕ ВИ НАПРАВИ ЩАСТЛИВ“, „ЕДНА КОЛА Е ОЩЕ ПО-ДОБРЕ“, „ДВЕ КОЛИ И… БРАТЧЕ, УДАРИЛ СИ ДЖАКПОТА“. Бях глътнал въдицата чак до гърлото. Флагчетата се бяха вкоренили в мен и бяха попаднали на доста плодородна почва. Колкото повече флагчета отвътре, толкова повече мои части отвън. „Повечето от човека е отвън.“ Можете да си го повторите пак.

Това не беше мигновено чудо, нито блясък на откровение. То се промъкна в мен без предупреждение и аз все още се опитвам да го разбера. Като дете, което учи нова дума, аз се борех с изречението „Искам да бъда аз“, „Искам, наистина искам да бъда аз“. В онези дни не ми беше трудно да отварям вратата. Вече знаех къде се намирам. Мотоциклетната дупка все още си стоеше, но ми се струваше, че присвятква като електрическа крушка, преди да изгори. И един ден тя изгасна. Дупката вече я нямаше, една голяма част от мен се бе завърнала у дома. Най-после бях тръгнал по пътя. Още няколко надниквания, и разбрах, че бях започнал да се изпълвам. Светът си оставаше едно добро място въпреки войната.