Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Войната на братовчедите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Red Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Червената кралица

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-094-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1702

История

  1. — Добавяне

Юни 1485

Синът ми трябва да пристигне скоро. От замъка в Нотингам Ричард изпраща призив до всички графства на Англия, за да им напомни за дълга им към него, и напомня каква заплаха представлява Хенри Тюдор. Заповядва им да оставят настрана всички местни спорове и да бъдат готови да се съберат за битка в подкрепа на неговата кауза.

Той нарежда на Елизабет да напусне моя дом и да отиде в Шериф Хътън със сестрите си, да се присъедини към осиротелите деца на Джордж, херцог Кларънс, на сигурно място. Настанява всички деца на династията Йорк на най-сигурното място, което може да намери — своя замък на север — докато той се сражава за тяхното наследство срещу сина ми. Опитвам се да я задържа при себе си — мъжете на Йорк ще подкрепят сина ми само ако вярват, че е сгоден за нея — но тя приготвя вещите си светкавично, облича червената си рокля за езда за секунди, готова е да ме напусне, преди да е изтекъл и час, а когато ескортът пристига за нея, тя излиза на двора почти с танцова стъпка.

— Не се съмнявам, че ще се срещнем отново, когато всичко това приключи — отбелязвам, когато тя идва да ми направи прощален реверанс. Оставям я да дойде при мен в голямата зала, оставам седнала в стола си и я карам да стои права пред мен, като прислужница, която отпращам.

Тя не казва нищо, само ме гледа с прекрасните си сиви очи, сякаш ме чака да довърша проповедта си и да я освободя.

— Ако синът ми връхлети като дракон от Уелс и победи крал Ричард, той ще стане крал на Англия. Ще ви вземе за своя съпруга, и вие ще бъдете кралица. Това ще бъде в негова власт — казвам. — Сега вие нямате име; той ще ви даде име, ако избере да го стори. Нямате титла; той може да ви превърне в кралица на Англия. Той ще бъде ваш избавител; ще ви спаси от позора и от положението ви на нищожество.

Тя кимва, сякаш позорът не е проклятие за една жена.

— Но ако Ричард победи сина ми Хенри, тогава Ричард ще вземе вас, своята блудница, и ще изчисти репутацията ви с една закъсняла женитба. Ще бъдете кралица, но омъжена за човека, който уби вуйчо ви и братята ви, който измени на волята на баща ви, който е ваш враг. Позорна съдба. Щеше да е по-добре, ако бяхте умряла заедно с братята си.

За миг си мисля, че не ме е чула, защото погледът й е забит в пода и тя не трепва при описанието на тази перспектива. Съвсем не се тревожи от заплахата да бъде омъжена за един млад човек, който трябва да я мрази, или за мъж, обвиняван за избиването на близките й. После бавно вдига поглед към мен, и виждам, че се усмихва, усмихва се с прекрасна усмивка, сякаш е щастлива.

— И в двата случая ще бъдете опозорена — казвам сурово. — Би трябвало да си давате сметка за това. Публично опозорена, така че всички ще разберат.

Но сияйното щастие не избледнява от лицето й.

— Да, но и в двата случая, опозорена или не, ще бъда кралица на Англия, и това е последният път, когато вие ще седите в мое присъствие — казва тя с тон, от който съм потресена. Увереността й е необичайна, безочието — непростимо, думите й — ужасно верни.

После ми прави реверанс, обръща ми гръб с пълно презрение, излиза от голямата ми зала и отива в двора, където войниците чакат на слънце, за да я отведат далече, на сигурно място.

Трябва да призная, че ме оставя занемяла от потрес.

 

 

Съпругът ми се прибира у дома с мрачно лице.

— Не мога да остана — казва той. — Дойдох да събера армията си. Ще свикам арендаторите си и ще ги поведа на война.

Едва успявам да дишам.

— На чия страна? — е единственият въпрос, който мога да задам.

Той ми хвърля един поглед.

— Знаеш ли, това е точно същият въпрос, който ми зададе крал Ричард — казва той. — Съмнява се в мен толкова много, че е взел сина ми за заложник. Позволи ми да тръгна да вербувам войници само ако Джордж остане на мое място като залог за честната ми дума. Трябваше да се съглася. Трябва да изведа васалите си на бойното поле. С тази битка ще се реши кой ще бъде следващият крал на Англия, знамето на Станли трябва да бъде там.

— Но на чия страна? — повтарям аз.

Той ми се усмихва, сякаш за да ме успокои след това продължително чакане.

— Ах, Маргарет — казва той. — Кой би устоял на възможността да види доведения си син като крал на Англия? Защо мислиш, че се ожених за теб, толкова отдавна, ако не за да бъда тук днес? Въоръжавайки хилядите си васали и арендатори, за да поставя сина ти на престола.

Чувствам как бузите ми пламват и поруменявам.

— Ще поведеш войските си в подкрепа на Хенри? — питам. Армията на Станли ще наброява много хиляди мъже, достатъчно, за да решат хода на една битка. Ако Станли е готов да се бие за Хенри, тогава Хенри със сигурност ще победи.

— Разбира се — казва той. — Би ли могла някога да се усъмниш в мен?

— Мислех, че си готов да застанеш само на печелившата страна? — питам.

За първи път, откакто сме женени, той разтваря обятия за мен и аз пристъпвам охотно към него. Той ме прегръща топло за миг, а после свежда усмихнат поглед към лицето ми.

— Ако аз се бия за него, тогава Хенри ще е печелившата страна — казва той. — Не е ли това желанието ви, милейди?

— Моето желание, и Божията воля — казвам аз.

— Тогава Божията воля ще се изпълни — казва той уверено.