Филипа Грегъри
Червената кралица (28)

Април 1472

Давам си един месец да преценя кралския двор на династията Йорк, дворът на узурпаторите, приели за свой герб розата, която расте в живите плетове, и да се питам кой от мъжете, ползващи се с благоволението на краля, е най-вероятно да закриля мен и земите ми и да доведе сина ми безпрепятствено у дома. Уилям, който сега носи благородническата титла лорд Хейстингс, най-добрият приятел и другар на краля, вече има съпруга, а и във всеки случай е предан от сърце и душа на Едуард. Той никога не би поставил интереса на един заварен син над интересите на любимия си крал. Никога не би изменил на Йорк, а аз трябва да се омъжа за човек, който е готов да бъде верен на моята кауза. И най-добре би било да се сдобия със съпруг, който е готов да стане изменник. Братът на кралицата, сър Антъни Удвил, новият граф Ривърс, би представлявал интерес, само че той е пословично предан на сестра си и дълбоко я обича. Дори и да можех да се насиля да сключа брак във вулгарното семейство на кралица, която е срещнала съпруга си, застанала край пътя като блудница, не бих могла да обърна никого от нейното семейство срещу нея и срещу скъпия им невръстен син. Те се държат заедно като разбойници, каквито са си всъщност. Хората от семейство Ривърс винаги се събират заедно, като притоци в една река, така казват всички. А реките текат винаги надолу, разбира се.

Мисля си за братята на краля. Не смятам, че отправям поглед твърде нависоко. В края на краищата, аз съм наследницата на фамилията Ланкастър; би имало смисъл Йорк да се обърне към мен, за да излекува раните от войната чрез брак. Джордж, следващият по възраст брат на краля, опитният изменник, е вече женен за най-голямата дъщеря на Уорик, Изабел, която сигурно всяка сутрин щом стане, съжалява за амбицията на баща си, подтикнала го да я чифтоса с този суетен глупак; но Ричард, по-младият брат, е все още свободен. Той е почти на двайсет години, следователно разликата помежду ни ще е осем години, но са били сключвани и по-лоши бракове. За него знам само, че е искрено верен на брат си; но ако се ожени за мен и се сдобие със заварен син, който да наследи престола, кой млад мъж би могъл да устои на предателската амбиция — особено един Йорк?

Но фактът, че не мога да имам Едуард, краля, просто ме разяжда, ден след ден, докато обмислям мъжете, за които бих могла да се омъжа. Само ако Едуард не беше впримчен в капан от красивата Елизабет Удвил, сега той би бил идеална партия за мен. Момчето на Йорк и наследницата на Ланкастър! Заедно бихме изцелили раните на нашата страна и моят син би бил следващият крал. Чрез женитбата си щяхме да обединим родовете си и да сложим край на съперничеството и войната. Въобще не ме е грижа за приятната му външност, тъй като съм лишена от суетност и похот, но съзнанието за това, че би било редно да бъда негова съпруга и кралица на Англия преследва мислите ми като изгубена любов. Ако не беше Елизабет Удвил и безсрамният начин, по който тя плени един млад мъж, сега можеше аз да бъда до него, кралица на Англия, подписвайки писмата си: Margaret R.

Говори се, че тя била вещица, че го запленила със заклинания и се омъжила за него на майския празник — независимо доколко е вярно това, ясно разбирам как е заобиколила Божията воля, прелъстявайки мъжа, който можеше да ме направи кралица. Коварството на тази жена трябва да е ненадминато.

Но е безсмислено да скърбя, а и във всеки случай, щеше да е трудно да уважавам съпруг като Едуард. Как би могла една жена да понесе да се подчинява на мъж, който постоянно е готов да търси удоволствия? Какво би могъл да заповяда на една съпруга? Какви ли пороци би възприел? Ако легне с жена, за какви ли тъмни и потайни наслади би могъл да настоява? Потръпвам, като си представям Едуард гол. Говори се, че е напълно лишен от морал. Легнал с недостойната си съпруга и се венчал за нея (вероятно в този ред), а сега те имат красив силен син, и той ще предяви претенции за трона, който по право принадлежи на моето момче, и няма надежда тя да умре при раждане, докато я пази майка й, която без съмнение е вещица. За мен изобщо няма надежда, освен ако не успея да се промъкна близо до трона чрез младия му брат Ричард. Няма да стоя край пътя и да се опитвам да го изкуша като съпругата на брат му; но бих могла да му направя предложение, което би го заинтересувало.

Изпращам моя управител, Джон Лейдън, в Лондон с указания да се сприятели с началника на домакинството на Ричард, и да се среща с него на маса. Не бива да казва нищо, само да опипа почвата. Трябва да разбере дали младият принц обмисля годеж, да открие дали би се заинтересувал от поземлените ми владения в Дербишър. Трябва да нашепне в ухото му, че един доведен син на Тюдорите, чието име има влияние в цял Уелс, е момче, на което си струва да стане баща. Трябва да се запита на глас дали искрената вярност на Ричард към брат му би могла да се разколебае дотам, че той да сключи брак с жена от вражеския род, ако условията са подходящи. Трябва да разбере какво би могъл да приеме младият мъж като цена за венчавката. Трябва да му напомни, че макар да съм с осем години по-възрастна от него, все още съм стройна и слаба, с приятна външност и че още нямам трийсет години; някои биха казали, че съм привлекателна. Навярно бих могла да бъда смятана дори за красива. Не съм златокосата блудница, избрана от брат му, но съм жена, която притежава достойнство и елегантност. Само за миг си представям ръката на Джаспър върху талията ми на стълбището в Пемброук и целувката му по устата ми, преди да се отдръпнем един от друг.

Моят управител трябва да изтъкне, че съм набожна и благочестива, и че никоя жена в Англия не се моли по-пламенно, нито ходи на повече поклонения, и че макар той може би не отдава значение на това (в края на краищата, Ричард е млад човек и произхожда от лекомислено семейство), да има съпруга, в чиито молитви Бог се вслушва, чиято съдба се направлява от самата Дева, то е предимство. Наистина е сериозно предимство домакинството ти да бъде ръководено от жена, чиито колене още от детинство са били протрити от молитви като на светците.

Но всичко е напразно. Джон Лейдън се прибира у дома, яхнал едрия си набит дорест кон, и поклаща глава към мен, докато слиза пред входната врата на къщата в Уокинг.

— Какво става? — изсъсквам без друг поздрав, макар че той е яздил надалече и лицето му е зачервено от майската горещина. Един паж изтичва към него с чаша пенлив ейл, и той заравя лице в нея, сякаш аз не чакам, сякаш не стоя жадна и не постя цял петък всяка седмица, а също и в дните, когато са празниците на светците.

— Какво? — повтарям.

— Да поговорим насаме — казва той.

От което аз разбирам, че новините са лоши, и тръгвам пред него, не към личните си покои, където не искам да приемам разгорещен изпотен мъж, който пие ейл, а към стаята отляво на голямата зала, където съпругът ми се занимаваше със свързаните със земите си дела. Лейдън затваря вратата зад гърба си и аз се изправям пред него със сурово изражение.

— Какво се обърка? Вие ли провалихте нещо?

— Не съм аз. Целият план е неоснователен. Той вече е женен — казва Лейдън и отпива нова голяма глътка.

— Какво?

— Омаял е другата наследница от рода Уорик, сестрата на Изабел, съпругата на Джордж. Оженил се е за Ан Невил, вдовицата на юлския принц, тоест, на бившия Уелски принц Едуард. Онзи, който загина при Тюксбъри.

— Как е възможно? — питам настойчиво. — Майка й никога не би допуснала подобно нещо. Как самият Джордж е допуснал това да се случи? Ан е наследница на имотите на Уорик! Не е правдоподобно той да остави по-младия си брат да я вземе! Едва ли ще иска Ричард да получи дял от състоянието на Уорик! Земите им! Предаността на севера!

— Не е знаел — обажда се моят управител с гъргорещ тон, забил нос в чашата. — Казват, че Ричард отишъл в къщата на Джордж, намерил лейди Ан скрита там, отвел я, скрил я на свой ред, и се оженил за нея дори без позволение от Светия Отец. Във всеки случай, в двора цари пълен смут, задето Ричард я взема за своя съпруга; но той я е взел, кралят ще му прости, а за вас няма нов съпруг, милейди.

Толкова съм разярена, че не го освобождавам да си върви, а излизам с отривисти крачки от стаята, като го оставям да стои там като глупак с чашата ейл в ръка. Като си помисля, че планирах да се омъжа за младия Ричард, а той през цялото време е ухажвал и омайвал момиче от рода Уорик, и сега всички те — фамилията Йорк и родът Уорик — са прекрасно обвързани едни с други, а аз съм изключена от техните среди. Чувствам се толкова оскърбена, сякаш сама съм му направила предложение за брак и съм била отхвърлена. Наистина се готвех да се принизя дотам, че да се омъжа за човек от фамилията Йорк — а после откривам, че той е отвел младата Ан в леглото и че всичко е свършено.

Отивам в параклиса и падам на колене, за да отправя жалбите си към Нашата Повелителка, която ще разбере колко оскърбително е да бъда пренебрегната, и то заради такова безпомощно създание като Ан Невил. През първия час, докато се моля, съм обзета от раздразнение, но после спокойствието в параклиса ме завладява, свещеникът пристига за вечерните молитви, и познатият ритуал на службата ме успокоява. Докато шепна молитвите и прокарвам зърната на броеницата през пръстите си, се питам кой друг може да е на подходящата възраст, неженен и с влияние в двора на Йорк, и Нашата Повелителка в особената си загриженост за мен ми изпраща едно име, докато изричам: „Амин“. Изправям се на крака и излизам от параклиса с нов план. Мисля, че разполагам точно с човека, който ще е готов да измени и да мине на страната на печелившата кауза, и прошепвам тихо името му: Томас, лорд Станли.

Лорд Станли е вдовец, по рождение обвързан с моя род, Ланкастър, но никога не е бил твърде уверен в предпочитанията си. Спомням си как Джаспър се оплака, че по време на битката при Блор Хийт Станли се заклел пред нашата кралица, Маргарет Анжуйска, че ще бъде на нейно разположение със своите две хиляди войници, как тя го чакала безкрайно дълго да дойде и да завоюва победата за нея, и докато го чакала, Йорк спечелил битката. Джаспър се кълнеше, че Станли е човек, който повежда в боен ред всичките си приближени — армия от много хиляди мъже — а после се разполага на някой хълм, за да прецени кой ще спечели, преди да предприеме нещо в израз на верността си. Джаспър каза, че много го бивало във финалните щурмове. Независимо кой бил победителят, той винаги бил признателен на Станли. Това е човек, когото Джаспър би презирал. Това е човек, когото аз бих презирала. Но сега може да се окаже, че това е точно човекът, от когото имам нужда.

Той сменил лагера след битката при Тоутън, станал йоркист и си спечелил благоволението на крал Едуард. Сега е управител на кралското домакинство, възможно най-близък до краля, и е възнаграден с обширни земи в северозападна Англия, които биха се съчетали чудесно със собствените ми земи, и от тях може да излезе добро наследство за сина ми Хенри в бъдеще, макар че Станли вече има собствени деца, сред които пораснал син и наследник. Изглежда, че крал Едуард му се възхищава и му има доверие, макар да подозирам, че кралят (и то не за първи път) греши. Бих се доверила на Станли само ако мога да го наблюдавам, а и да го сторя, бих държала под око и брат му. Като семейство те са склонни да се разделят и да подкрепят противоположни страни, за да бъдат сигурни, че винаги ще има някой на печелившата страна. Познавам го като горд човек, студен човек, пресметлив човек. Ако бъде на моя страна, бих имала силен съюзник. Ако стане доведен баща на Хенри, бих могла да се надявам да видя сина си благополучно завърнал се у дома и възвърнал титлите си.

Без майка или баща, които да ме представляват, аз трябва да се обърна към него сама. Овдовявала съм два пъти и съм жена на почти трийсет години. Мисля, че е време да поема живота си в собствените си ръце. Разбира се, знам, че би било редно да изчакам в продължение на една пълна година на траур, преди да се обърна към него; но щом се сетих за него, се изплаших, че ако чакам твърде дълго, кралицата ще го привлече за поредния изгоден брак в собствената си фамилия, а освен това искам той веднага да предприеме необходимото за прибирането на Хенри у дома. Не съм безделничеща дама, която разполага с години, за да обмисля планове. Искам нещата да бъдат направени сега. Не ми трябват нечестните предимства на кралицата, осигурени й от нейната красота и магьосничество — аз трябва да извърша делото си почтено и бързо.

Освен това нали името му изникна в ума ми, когато бях на колене в параклиса. Сама Нашата Повелителка ме насочи към него. Божията воля е да намеря в негово лице съпруг за себе си и съюзник за моя син. Мисля, че този път няма да се доверя на Джон Лейдън. Жана д’Арк не е намерила мъж, който да й върши работата; отправяла се е сама в собствените си битки. Затова лично пиша на Станли и предлагам брак между нас по възможно най-прост и искрен начин.

Прекарвам няколко нощи, тревожейки се, че ще го отвратя с това безцеремонно излагане на плановете си. После се сещам за Елизабет Удвил, която причака краля на Англия под един дъб, сякаш просто случайно се е озовала край пътя — криеща се край живите плетове вещица, която прави своите заклинания и си мисля, че аз поне правя честно и открито предложение, а не прося влюбен поглед, и не се занимавам с достойно за блудница предлагане на овехтели прелести. После, най-сетне, той ми пише в отговор. Неговият управител ще се срещне с моя в Лондон, и ако успеят да се споразумеят за брачен договор, той ще се радва да стане мой съпруг веднага. Отговорът е прост и студен като документ за продажба. Писмото му е хладно като ябълка в зимник. Споразумяваме се, но дори аз забелязвам, че това не прилича много на сватба.

Управителите, а после — икономите, и накрая — адвокатите, се срещат. Препират се, постигат съгласие и се взема решение да се оженим през юни. За мен това не е маловажно решение — за пръв път в живота си държа собствените си земи в собствените си ръце като вдовица; стана ли съпруга, всичко става собственост на лорд Станли. Трябва да се преборя да опазя каквото мога от закона, който постановява, че една съпруга няма права, и успявам донякъде, но знам, че си избирам господар.