Филипа Грегъри
Червената кралица (15)

Октомври 1459

Оказа се, че е можел.

Когато войниците на Йорк се изправили лице в лице с истинския си крал на бойното поле, открили, че не могат да се заставят да го нападнат. През целия ден се молих коленопреклонно войските на Йорк да се изтеглят зад оръдията и лафетите си, и гледах надолу по хълма към Лъдфорд Бридж и знамената на самия крал. Те прекараха деня в преговори, а аз прекарах деня, борейки се с молитвите си, а през нощта родената им от греха смелост рухна и те побягнаха. Побягнаха като страхливци, каквито всъщност бяха, а на сутринта кралят светец, но слава богу, не и мъченик, тръгна сред редиците на обикновените войници на Йорк, изоставени на позициите си от своите командири, прости им и великодушно ги изпрати у дома. Съпругата на Йорк, херцогиня Сесили, бе принудена да чака край кръста на един кръстопът в Лъдлоу с ключовете от замъка в ръка и с двете си малки момчета, Джордж и Ричард, треперещи от двете й страни, докато тълпата от привърженици на краля нахлуваше като порой, жадна за плячка. Тя трябваше да се предаде на краля и да отведе синовете си в затвор, без да знае къде са избягали съпругът й и двамата й по-големи сина. Сигурно е била посрамена до дън душа. Големият бунт на рода Йорк и на Уорик срещу посочения им от Бога крал завърши с безредно плячкосване в самия замък на Йорк, и с хвърлянето в затвор на тяхната херцогиня, притиснала малките си синове предатели, които плачеха за поражението си.

— Те са страхливци — прошепвам на статуята на Богородица в личния си параклис. — И Ти ги наказа с позор. Молех се да бъдат победени, и Ти отговори на молитвите ми и ги унизи.

Изправям се и излизам от параклиса с по-високо вдигната глава, съзнавайки, че моят род е благословен от Бог, че е предвождан от човек, който е колкото крал, толкова и светец, и че нашата кауза е справедлива и е била защитена, без да полети дори една стрела.