Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Войната на братовчедите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Red Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Червената кралица

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-094-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1702

История

  1. — Добавяне

Март 1485

„До моята съпруга, лейди Маргарет Станли

Пиша това писмо, за да ти съобщя, че кралицата е мъртва. Тя започна да отпада още след коледното празненство, и почина, без за нея да се положат почти никакви грижи, от слабост на белите дробове, в същия ден, когато слънцето притъмня над замъка.

Ще ти е интересно да узнаеш, че Ричард смята публично да отрече всякакво намерение да се ожени за племенницата си. Слуховете станаха толкова скандални, та лордовете от север ясно му дадоха да разбере, че подобно оскърбление към паметта на кралицата — която те имаха за свой човек — няма да бъде прието. Истината е, че мнозина изпитват ужас при мисълта Елизабет Удвил да бъде възстановена на мястото си като Нейна светлост, майката на кралицата, тъй като те позволиха екзекутирането на брат й и сина й Ричард Грей, и затварянето под ключ на принцовете, нейните синове. Навярно щеше да сториш по-добре, ако беше устояла на изкушението да я порицаеш. Само ако беше настояла за женитбата между момичето на Йорк и Ричард, това можеше да предизвика свалянето на Ричард от власт! Но в гордостта си, заради своя син, ти не помисли за това. Сигурен съм, че с право.

За да демонстрира безразличието си към принцесата на Йорк, кралят реши да я повери на грижите на дама с безукорен морал, за да може светът да види, че тя е целомъдрена — а не, както всички си мислехме, лудо влюбена в него и деляща легло с него, докато съпругата му умираше.

Навярно ще се изненадаш да научиш, че неговият избор за придружителка… пазителка на благоприличието… и, ще позволиш ли да го кажа, майко?… падна върху теб, като дама, най-подходяща да пази репутацията й, тъй като принцесата е сгодена за сина ти.“

Вдигам глава от писмото му; почти мога да чуя подигравателния му смях и да видя студената му усмивка. Откривам, че аз също се усмихвам. Невъзможно е да се предскаже как ще се завърти колелото на съдбата, а ето че сега ще бъда настойница на дъщерята на жена, която мразя. Мразя и самото момиче.

„Принцесата ще пристигне да отседне при теб, преди да е изтекла седмицата. Сигурен съм, че ще се наслаждавате взаимно на компанията си. Лично аз не мога да си представя по-неподходящо съжителство; но несъмнено твоята вяра ще те поддържа, а разбира се, тя няма никакъв избор.“

Станли