Филипа Грегъри
Червената кралица (38)

Пролетта на 1484

През цялата зима и цялата пролет размишлявам върху тяхното злосторничество, и откривам, че се радвам, задето кралицата все още не излиза от своето убежище. Докато аз съм затворница в собствения си дом, си я представям хваната като в капан в мрачното прозрение до реката, как съзерцава поражението си в тъмнината. Но после, през пролетта, получавам писмо от съпруга си.

Крал Ричард и Елизабет Удвил постигнаха съгласие. Тя прие постановлението на Парламента, че никога не е била омъжена за покойния крал, а крал Ричард се закле, че тя и дъщерите й ще могат да излязат от убежището, без да ги застрашава опасност. Тя ще бъде поставена под опеката на Джон Несфийлд и ще живее в имението му в Хийтсбъри в Уилтшър, а момичетата ще отидат в двора и ще служат като придворни дами на кралица Ан, докато стане възможно да им се уредят бракове. Той знае, че синът ти е обявил годежа си с принцеса Елизабет, но и ти, и синът ти сте пренебрегнати. Елизабет Удвил, изглежда, е приела поражението, и явно се е примирила със смъртта на двамата си сина. Никога не говори за тях.

И — в това време на помирение — аз наредих тайно претърсване на Тауър, така че телата на принцовете да може да бъдат намерени, а вината за смъртта им — хвърлена върху Бъкингамския херцог (а не върху теб), но стълбището, под което каза, че са погребани, не е докосвано и не открихме и следа от тях. Направих необходимото да се разнесе мълвата, че телата им са били погребани, а после — отнесени от изпълнен с разкаяние свещеник и положени да почиват в най-дълбоките води на Темза — уместно, помислих си, за синовете на фамилията Ривърс. Изглежда, че това дава на историята не по-лош завършек, от която и да е друга версия, и никой не е огласил други, противоречащи на този разказ подробности. Твоите трима убийци, ако изобщо са извършили деянието, си мълчат.

Ще дойда да те посетя скоро — дворът е радостен, тук ликуват заради прекрасното време, а наскоро освободената принцеса Елизабет Йоркска е малката кралица на двора. Тя е изключително чаровно момиче, толкова красива, колкото беше и майка й; половината двор е оглупял от любов по нея, и тя със сигурност ще сключи много добър брак, още преди да изтече годината. Няма да е трудно да се намери съпруг за такова изискано момиче.

Станли

Това писмо предизвиква в мен толкова силно раздразнение, че през остатъка от деня не мога дори да се моля. Налага се да изведа коня си, яздя до края на парка и навсякъде наоколо — това са пределите на свободата ми, почти без да виждам поклащащите се жълти главици на нарцисите, и малките агънца в полята — докато успея да възвърна душевното си равновесие. Предположението, че принцовете не са мъртви и погребани — а те несъмнено са, — и лъжите, които трупа по-нататък онази история за изравянето на телата и водното погребение в Темза — която само създава допълнителни въпроси; това би било достатъчно да ме разяри, но съчетаването му с вестта за свободата на кралица Елизабет и триумфа на дъщеря й в кралския двор на човека, който би трябвало да е техен смъртен враг, ме потриса до дъно.

Как може кралицата да се застави да сключи споразумение с човека, когото би трябвало да обвинява, че е убил синовете й? За мен това е загадка, постъпка, която ме изпълва с отвращение. И как може това момиче да замине и да танцува в двора на чичо си, сякаш той не е убиецът на братята й и тъмничарят от моминските й години? Не мога да го проумея. Кралицата, както винаги, е затънала в суетност, и живее само за собственото си удобство и удоволствие. За мен изобщо не е изненада, че тя би сключила споразумение заради едно красиво имение и — несъмнено — добра издръжка и приятен начин на живот. Едва ли изобщо скърби за момчетата си, щом може да приеме свободата си от ръцете на техния убиец.

Хийтсбъри Манър, виж ти! Познавам тази къща, и знам, че там тя ще живее сред разкош и удобства, а и не се съмнявам, че Джон Несфийлд ще й позволи да поръчва всичко, което пожелае. Мъжете винаги се надпреварват да правят услуги на Елизабет Удвил, защото оглупяват, когато видят красиво лице, нищо, че тя застана начело на бунт, в който загинаха добри мъже и който ми костваше всичко. По всичко личи, че ще се измъкне напълно свободна.

А дъщеря й трябва да е хиляда пъти по-лоша, за да приеме свободата при тези условия и да отиде в двора, да си поръчва хубави рокли и да служи като придворна дама на една кралица узурпаторка, седнала на трона, който трябваше да принадлежи на майка й! Думите ми изневеряват, нямам сили да се моля, дотолкова съм зашеметена от фалша и суетността на кралицата на Йорк и принцесата на Йорк, че онемявам, и единственото, за което мога да мисля, е как мога да ги накажа, задето се измъкват на свобода, когато аз съм съсипана и пленена? След всичко, през което минахме, не може да е справедливо кралицата на Йорк отново да излезе от опасността и убежището, и да живее в красива къща в сърцето на Англия, да отглежда дъщерите си и да се грижи те да сключат добри бракове в семействата на приятелите и съседите й. Не може да е справедливо принцесата от фамилията Йорк да е фаворитка в двора, обичана от чичо си, любимка на хората, а аз — победена. Не е възможно Бог наистина да иска тези жени да водят мирен, щастлив живот, докато синът ми е в изгнание. Невъзможно е това да е волята Му. Не може Той да не въздаде справедливост, Той сигурно иска да ги види наказани. Сигурно иска да види падението им. Той сигурно копнее за разпалването на пламъка. Той сигурно желае да усети мириса на дима от тяхното принасяне в жертва. И Бог знае, че аз с готовност ще стана изпълнителка на волята Му, стига само Той да сложи оръжието в покорната ми ръка.