Филипа Грегъри
Червената кралица (4)

Октомври 1453

Кралят продължава да сънува, усмихвайки се в своя транс. В стаята си, сама, аз се опитвам да седя, както говорят, че седи той, и да се взирам в дъските на пода, в случай че Бог ми се яви, както се е явил на краля. Опитвам се да бъда глуха за шумовете от двора на конюшнята отвън пред прозореца ми и за високото пеене откъм перачницата, където някой бъхти с бухалка дрехи върху дъска за пране. Опитвам се да оставя душата си да се понесе към Бог, и да почувствам омайващия покой, който сигурно къпе душата на краля, така че той не вижда разтревожените лица на съветниците си и е сляп дори за съпругата си, когато тя слага новородения му невръстен син в ръцете му и му казва да се събуди и да поздрави малкия принц Едуард, наследник на трона на Англия. Дори когато разгневена, тя изкрещява в лицето му, че трябва да се събуди, иначе фамилията Ланкастър ще бъде унищожена.

Опитвам се да изпадна в божествен транс, в какъвто е кралят, но все някой идва и блъска по вратата ми или вика по коридора да отида и да изпълня някакви свои задължения, и отново бивам въвлечена в обикновения грешен свят, и се събуждам. Голямата загадка за Англия е, че кралят не се събужда, а докато той седи, чувайки само словата на ангелите, човекът, присвоил си властта на регент на Англия, Ричард, херцог Йоркски, поема юздите на управлението в собствените си ръце, започва сам да се държи като крал, и така се налага Маргарет, кралицата, да събере приятелите си и да ги предупреди, че може да има нужда от помощта им, за да защити невръстния си син. Дори само предупреждението е достатъчно да породи смут. Из цяла Англия мъже започват да събират войски и да обмислят дали ще им е по-добре да останат под властта на една мразена френска кралица със законороден невръстен принц на ръце, или да последват красивия и обичан англичанин, Ричард Йоркски, натам, накъдето ще го отведе амбицията му.