Джейн Остин
Ема (32)

32

Мисис Елтън се появи за пръв път в църквата, ала макар да бе възможно човек да преустанови за малко набожното си смирение, любопитството не можеше да бъде задоволено само от един бегъл поглед към пейката. Формалните посещения, които предстояха, трябваше да решат въпроса дали булката действително е много хубава, хубавка или пък въобще не е хубава.

Водена повече от чувство за гордост и благоприличие, отколкото от любопитство, Ема реши, че ще е по-добре да бъде сред първите, които ще поднесат почитанията си, и настоя Хариет да я придружи, за да може да приключат веднъж завинаги с най-лошата част, и то колкото може по-скоро.

Не можа да се избави от спомените, когато влезе в същата стая, в която се бе оттеглила преди няколко месеца и напразно се бе преструвала, че поводът е скъсаната връзка на обувката й. В главата й отново нахлуха хиляди объркани мисли. Комплименти, шаради и ужасни заблуждения! Горкичката Хариет несъмнено също си ги спомняше, но се държа много добре, само дето бе малко бледа и притихнала. Посещението, разбира се, беше кратко и мисълта на Ема бе толкова неспокойна и трескаво заета как да го съкрати още повече, че тя не можа да си изгради представа за младата дама. В никакъв случай не беше в състояние да изкаже мнение, по-различно от нищо незначещите думи „елегантно облечена и много приятна“.

Всъщност Ема не я хареса. Бързаше да открие недостатъците й, но още отсега подозираше, че мисис Елтън не притежава никаква изисканост. Държеше се свободно, но съвсем не и изискано. Според Ема поведението й дори бе прекалено свободно за млада жена, чужденка и младоженка като нея. Външността й беше доста хубава; лицето й не беше грозно, но нито чертите, нито излъчването й, нито гласът, нито обноските й бяха изтънчени. Или поне Ема смяташе, че ще се окаже така.

Що се отнася до мистър Елтън, неговото поведение не изглеждаше… не, тя не можеше да си позволи нито една остроумна или горчива забележка по повод държането на мистър Елтън. Приемането на посетители със сватбени приветствия е неловка церемония и мъжът трябва да извика на помощ цялата си добра воля, за да изпълни достойно задълженията си. Положението на жената е къде-къде по-благоприятно. Тя има на разположение красивите дрехи и привилегията да бъде стеснителна, а мъжът може да разчита единствено на здравия си разум. Но след като размисли колко ужасно нещастен трябва да се чувства мистър Елтън, когато се намира в една стая с жената, за която се е оженил, с тази, за която е искал да се ожени, и с третата, за която са очаквали, че ще се ожени, Ема му прости, задето изглежда толкова глупаво и така престорено непринуден, когато всъщност е напрегнат до краен предел.

— Е, мис Удхаус — подхвана Хариет, след като бяха напуснали къщата и тя напразно бе очаквала приятелката й да започне разговора, — какво мислите за нея? — Тя леко въздъхна. — Нали е много очарователна?

Ема се поколеба какво да отговори.

— О, да… да… много приятна жена.

— Намирам я за красива… за много красива.

— Наистина е облечена много добре. Роклята й беше много елегантна.

— Изобщо не се учудвам, че той се е влюбил в нея.

— О, не, в това няма нищо чудно. Състоянието й е съвсем прилично, пък и тя сама се е поставила на негово разположение.

— Смея да твърдя — отново въздъхна Хариет, — че тя е много привързана към него.

— Може би, но не всеки мъж успява да се ожени за жената, която го обича най-силно. Може би мис Хокинс е имала нужда от свой дом и е сметнала, че това е най-доброто предложение, което би могла да получи.

— Да — настоя Хариет, — и съвсем правилно, тъй като по-добро от това просто няма. Желая им щастие от все сърце. Мис Удхаус, струва ми се, че вече няма да се притеснявам при следващите си срещи с тях. Той продължава да бъде най-прекрасният човек, но сега, след като вече е женен, нещата стоят по друг начин. Няма защо да се тревожите, мис Удхаус, уверявам ви. Вече съм в състояние да седя и да му се възхищавам, без да се чувствам много нещастна. За мен е истинска утеха, че не се е оженил за първата срещната. Съпругата му изглежда наистина очарователна млада жена — точно каквато заслужава. Истинска щастливка! Той я нарече „Огъста“. Колко трогателно!

Когато посещението беше върнато, Ема окончателно затвърди мнението си. Тогава успя да забележи повече неща и да ги прецени по-добре. Случи се така, че точно тогава Хариет не беше в Хартфийлд и тъй като баща й ангажира мистър Елтън в разговор, тя посвети четвърт час само на дамата и спокойно я прецени. Петнадесетте минути я убедиха, че мисис Елтън е суетна жена, изключително самодоволна и с много високо мнение за себе си. Ясно беше намерението й да блесне и да затъмни всички, но се държеше нахално и свойски, което сигурно бе усвоила в някое лошо училище. Ема бе уверена, че всичките й представи са изградени в определена среда с характерен за нея начин на живот и че ако не е глупава, тя със сигурност е невежа и общуването с нея няма да се отрази добре на мистър Елтън.

Хариет щеше да бъде по-подходяща за него. Самата тя не бе изтънчена и образована, но поне щеше да го свърже с хора, които притежават тези качества. От горделивото самодоволство на мис Хокинс спокойно можеше да се заключи, че тя се има за най-издигнатото същество в обкръжението си. Богатият й зет, който живееше близо до Бристъл, беше гордостта на семейството, а неговата гордост пък бяха конете и каретите, които притежаваше.

Първата тема на разговора, след като ги настаниха, беше Мейпъл Гроув — „домът на зет ми, мистър Саклинг“ — или по-скоро сравнението между Мейпъл Гроув и Хартфийлд. Градината на Хартфийлд беше малка, но живописна и добре поддържана, а къщата бе модерна и солидна. Мисис Елтън изглеждаше искрено впечатлена от големината на стаята, входната врата и всичко останало, което виждаше или просто си представяше. Досущ като Мейпъл Гроув! Тя била поразена от приликата! Тази стая била точно толкова голяма и изглеждала досущ като сутрешната приемна на Мейпъл Гроув — любимата стая на сестра й. После потърси потвърждение от мистър Елтън. Нима приликата не била поразителна? Почти си представяла, че е в Мейпъл Гроув.

— Пък и стълбището! Още с влизането забелязах колко много прилича на стълбището там. Разположено е точно в същата част на къщата. Направо възкликнах от изненада! Уверявам ви, мис Удхаус, толкова ми е приятно, че домът ви ми напомня за едно място, към което съм особено привързана — Мейпъл Гроув. Там прекарах толкова щастливи месеци! — И продължи с прочувствена въздишка, — очарователно място! Несъмнено! Всеки, който го види, остава поразен от красотата му, но за мен то почти се превърна в дом. Когато, подобно на мен, ви откъснат от родното място, мис Удхаус, ще разберете неизразимата наслада, която ви доставя гледката на нещо познато, което сте оставили зад гърба си. Винаги съм твърдяла, че това е една от лошите страни на брака.

Ема отговори колкото може по-кратко, но това напълно задоволи мисис Елтън, която желаеше да вземе думата.

— Толкова прилича на Мейпъл Гроув! И не само къщата, уверявам ви, а и градината, докъдето мога да видя оттук, е поразително същата. И в Мейпъл Гроув има много лаврови храсти, подредени почти по същия начин точно от другата страна на моравата. Мернах и едно красиво високо дърво, около което имаше пейка. Именното ми напомни за всичко това! Сестра ми и съпругът й ще останат очаровани от това място. Хора, които имат големи градини, винаги се радват да видят нещо подобно на тяхното.

Ема се съмняваше във верността на това твърдение. Бе убедена, че хората с големи имоти почти нехаят за големите притежания на околните, но понеже не си заслужаваше да се противопоставя на едно толкова закоравяло твърдение, тя се задоволи само да отбележи:

— Страхувам се, че когато поопознаете тази област, ще се убедите, че сте надценили Хартфийлд. Природните красоти на Съри са неизброими.

— О, да, знам много добре. Градината на Албион! Ненапразно се нарича Съри.

— Да, но претенциите ни не бива да се основават само на това твърдение. Мисля, че много графства, подобно на Съри, могат да се назоват с това име.

— Струва ми се, че не е така — отвърна мисис Елтън с доволна усмивка, — понеже не съм чувала да наричат никое друго графство „градината на Англия“.

Това твърдение просто накара Ема да замълчи.

— Сестра ми и съпругът й обещаха да ни посетят през пролетта или най-късно през лятото — продължи мисис Елтън, — и тогава ще изследваме околността. Доста ще попътуваме, докато те са при нас. Ще дойдат с голямото ландо, разбира се, което чудесно побира четирима души, и затова ще можем да разгледаме различните красоти превъзходно, без да имаме нужда от собствената си карета. Мисля, че едва ли ще дойдат с файтона в това годишно време. Когато наближи моментът, решително ще ги посъветвам да дойдат с ландото. Би било за препоръчване да дойдат с него. Нали знаете, мис Удхаус, когато хората пристигат в красива област като тази, съвсем естествено им се иска да разгледат колкото може повече от прелестите й. Мистър Саклинг е истински изследовател. Миналото лято направихме две такива изследователски пътешествия до Кингс-Уестън веднага след като си купиха ландото. Сигурно тук организирате такива развлечения всяко лято, нали?

— Не, не точно тук. Намираме се доста далеч от забележителностите, които биха заинтересували експедиция като вашата, пък и обичаме спокойствието. Предпочитаме да си седим у дома, отколкото да организираме някакви развлечения.

— Да, нищо не може да се сравни по удобство с пребиваването у дома. Едва ли има човек, повече привързан към дома от мен. Бях станала нарицателна за Мейпъл Гроув. Много често, когато Селина отиваше в Бристъл, се оплакваше: „Не мога да накарам това момиче да излезе от къщата. Трябва непременно да вляза в ландото, макар че страшно мразя да стоя затворена самичка вътре. Вярвам, че добричката Огъста няма да се отдалечава отвъд градината.“ Често повтаряше това, но все пак аз не съм защитник на пълното уединение. Дори напротив, смятам, че е много лошо човек да се изолира от обществото. Според мен е много по-разумно да общуваш с хора, като не допускаш нито прекалена близост, нито отчуждение. Но аз напълно разбирам положението ви, мис Удхаус — отбеляза тя и метна разбиращ поглед към мистър Удхаус. — Състоянието на здравето на баща ви сигурно е сериозно затруднение. Защо не опита климата в Бат? Непременно трябва да го направи. Препоръчвам ви го от все сърце. Не се и съмнявам, че ще се отрази добре на мистър Удхаус.

— Преди време е опитвал, при това нееднократно, но без никакво подобрение. Мистър Пери, чието име смея да се надявам, ви е известно, смята, че баните едва ли ще му бъдат от полза сега.

— О, наистина е жалко, тъй като, когато баните се отразяват добре на организма, облекчението, което даряват, е наистина прелестно, уверявам ви. По време на престоя ми в Бат съм виждала много подобни случаи. Мястото е много весело и несъмнено ще се отрази добре на настроението на мистър Удхаус, който, както научих, понякога се чувства много потиснат. А що се отнася до вас, едва ли ще трябва да изхабя много сили да ви убеждавам. Предимствата, които осигурява Бат на младите, са известни на всички. Би ви се отразило добре след усамотения начин на живот, който водите, и ви уверявам, че веднага ще се приобщите към най-доброто общество в града. Само няколко реда от мен ще ви донесат цял куп познати, а моята най-скъпа приятелка мисис Партридж, дамата, при която винаги отсядам в Бат, ще бъде безкрайно щастлива да ви засвидетелства вниманието си и е най-подходящият човек, който да ви придружава в обществото.

Учтивостта на Ема се простираше дотук. Мисълта, че може да бъде задължена на мисис Елтън за онова, което тя наричаше „приобщаване“, че може да се появява в обществото, под покровителството на приятелката на мисис Елтън (сигурно някоя грубовата, енергична вдовица, която току-що се е издигнала в обществото с помощта на някой от пансионерите си), бе много повече, отколкото можеше да понесе достойнството на мис Удхаус от Хартфийлд.

Въпреки това тя се въздържа от заслужените укори, които би могла да отправи, поблагодари хладно на мисис Елтън и отбеляза, че за посещение в Бат не може да става и дума. Не била убедена, че мястото ще се отрази и на самата нея по-добре, отколкото на баща й. А след това рязко смени темата, за да избегне по-нататъшното възмущение и оскърбление:

— Излишно е да ви питам дали сте музикална, мисис Елтън. При случаи като този, славата на дамата се носи далеч преди нея, затова Хайбъри отдавна знае, че сте великолепна изпълнителка.

— О, не, длъжна съм да възразя срещу това. Великолепна изпълнителка! Съвсем не, уверявам ви. Помислете си колко пристрастен е бил източникът на информацията ви. Аз страстно… даже безумно… обичам музиката и приятелите ми твърдят, че не съм напълно лишена от усет, но честна дума, изпълненията ми са просто посредствени и нищо повече. Но зная, че вие, мис Удхаус, свирите превъзходно. Уверявам ви, че за мен беше голяма утеха, удоволствие и наслада да науча, че ми предстои да се присъединя към такова музикално общество. Просто не мога да живея без музиката. Тя ми е по-скъпа от живота и тъй като бях привикнала към обществото на музикални хора — и в Мейпъл Гроув, и в Бат — за мен би било голяма жертва да се лиша от него. Споделих това откровено с мистър Елтън, когато той ми описваше бъдещия ни дом и се опасяваше, че оттеглянето тук няма да ми допадне, като се имат предвид качествата на къщата и удобствата, с които бях свикнала. Всичко това го притесняваше, разбира се, но когато обсъждахме въпроса, аз съвсем откровено му заявих, че съм в състояние да се откажа от светския живот — пиеси, вечери, балове, тъй като уединението не ме плаши. Бог ме е надарил с толкова способности, че обществото просто не ми е нужно. Мога да се справя великолепно и без него. Хората, които не са достатъчно находчиви, сигурно се чувстват по друг начин, но моята находчивост ме направи независима. Не бих обърнала сериозно внимание на това, че стаите са по-малки от тези, с които съм свикнала. Напълно съм способна на такива жертви. Наистина, в Мейпъл Гроув бях свикнала на всякакви удобства, но аз го уверих, че две карети и просторните помещения не могат да осигурят щастието ми. Но, добавих аз, ако трябва да бъдем честни, не мога да живея, без да имам около себе си хора, които разбират от музика. Не поставям никакви други условия, но без музика, животът ми ще бъде пуст.

— Надявам се — усмихнато подхвана Ема, — че мистър Елтън не е пропуснал да ви увери, че обществото в Хайбъри е много музикално, и се надявам да се уверите, че той не е преувеличил истината повече, отколкото е допустимо, за да ви убеди.

— Не, разбира се, изобщо не се съмнявам в това. Радвам се, че се озовах в такова обкръжение. Надявам се заедно да организираме много приятни концерти. Мисля си, мис Удхаус, че ще е добре вие и аз да учредим музикален клуб с редовни сбирки всяка седмица, които да се провеждат тук или у дома. Нали планът е чудесен? Ако двете с вас се понапрегнем малко, мисля, че няма да ни липсват съмишленици. Подобно нещо би било добре дошло за мен, тъй като ще ме кара да поддържам форма. Нали знаете иначе какви тъжни неща се разказват за омъжените жени. Те са прекалено склонни да се откажат от музиката.

— Но след като вие толкова обичате музиката, за вас няма подобна опасност.

— Надявам се, че не. Но огледам ли познатите си, направо тръпки ми побиват. Селина напълно заряза музиката и изобщо не докосва инструмента, макар да свиреше прелестно. Същото може да се каже и за мисис Джефрис — всъщност Клара Партридж, и за двете Милмън, които сега са мисис Бърд и мисис Джеймс Купър, а мога да изброя още много. Честна дума, това е предостатъчно, за да се наплаши човек до смърт. Отначало се сърдех на Селина, но вече започвам да разбирам, че има много неща, на които една омъжена жена трябва да отдели внимание. Мисля, че тази сутрин останах затворена с икономката си половин час!

— Тези неща скоро ще влязат в обикновения си ритъм — отбеляза Ема.

— Е, ще видим — засмя се мисис Елтън.

Ема установи, че гостенката е решена да не обръща внимание на музиката, затова не намери какво да каже. След кратко мълчание мисис Елтън избра друга тема.

— Отбихме се в Рандълс и заварихме и двамата Уестън у дома. Изглеждат ми много приятни хора. Изключително ми харесаха. Мистър Уестън е прекрасен човек и вече е моят най-голям любимец, уверявам ви. А тя изглежда толкова неподправено добра. В нея има нещо майчинско и добросърдечно, което веднага те спечелва на нейна страна. Струва ми се, че тя е била ваша гувернантка, нали?

Ема бе направо удивена и не успя да отговори, но мисис Елтън така и не изчака отговора, преди да продължи:

— Като имах предвид това, страшно се учудих, че има вид на истинска дама. Наистина изглежда като дама.

— Мисис Уестън винаги е притежавала забележително добри обноски — хладно отбеляза Ема. — Тяхното благоприличие, непринуденост и изтънченост ги превръщат в достоен пример за всяка жена.

— А знаете ли кой дойде, докато бяхме там?

Ема недоумяваше. Тонът предполагаше някой стар познат, но как би могла да отгатне?

— Найтли! — продължи мисис Елтън. — Самият Найтли! Имахме късмет, нали? Не си бяхме у дома, когато се е отбил предния ден. Не го познавам отпреди, а в качеството си на толкова близък приятел на мистър Елтън, той, разбира се, предизвикваше любопитството ми. Толкова често се споменаваше за „моя добър приятел сър Найтли“, че аз нямах търпение да се запозная с него. И за да съм справедлива към своя сaro sposo, трябва да призная, че няма защо да се срамува от приятеля си. Найтли е истински джентълмен. Много ми хареса! Определено смятам, че е много изтънчен мъж.

За щастие стана време да си тръгват. Махнаха се и Ема най-сетне можеше да диша свободно.

Непоносима жена! — мислено възкликна тя. — По-лошо е, отколкото предполагах! Абсолютно непоносима! Найтли, значи! Не можах да повярвам на ушите си! Никога преди не го е виждала и го нарича просто Найтли! Пък и го преценява като истински джентълмен! Нищожно парвеню, малка простачка с нейния мистър Елтън и caro sposo, с всичките й заложби, нахални претенции и просташка префиненост. Искала да се убеди в действителност дали мистър Найтли е джентълмен! Съмнявам се, че той ще отвърне на комплимента и ще я определи като дама. Не бих го повярвала! Да се осмели да предложи двете с нея да организираме музикален клуб! Ще речеш, че се познаваме от люлката. Ами за мисис Уестън! Била учудена, че жената, която ме е отгледала, е истинска дама! От лошо по-лошо. Никога не съм се сблъсквала с нещо подобно. Това надхвърля всичките ми очаквания. Ако се опитам да я сравня с Хариет, значи да обидя горкото момиче! Какво ли би казал Франк Чърчил за нея, ако беше тук? Сигурно щеше страшно да се забавлява и да се ядосва. (Ето че направо си мисля за него! Той е първият, за когото се сещам! Как се хванах!) Толкова често си мисля за Франк Чърчил…

Тези мисли набързо преминаха през главата й, докато баща й се настани удобно след суетнята около оттеглянето на семейство Елтън и се приготви да коментира. Тя почти бе в състояние да го изслуша внимателно.

— Е, скъпа моя — предпазливо подхвана той, — като се има предвид, че не сме я виждали преди, трябва да признаем, че е много хубава млада жена. Смея да твърдя, че тя много те хареса. Говори малко бързичко. Именно тази прекомерна бързина дразни слуха. Но сигурно аз съм прекалено придирчив. Не обичам непознати гласове. Никой не говори толкова приятно като теб и горкичката мис Тейлър. Но така или иначе, тя ми изглежда много приятна и възпитана млада жена, и няма съмнение, че ще му бъде добра съпруга. Но въпреки това смятам, че мистър Елтън щеше да стори по-добре, ако не се беше женил. Поднесох му извиненията си, задето не успях да ги посетя по този радостен повод, и му казах, че се надявам да бъда в състояние да го сторя през лятото. Но трябваше да ги посетя по-рано. Да не посетиш новата булка е направо непростимо. Ах! Това просто показва, че съм истински инвалид! Но никак не харесвам завоя за Викаридж Лейн!

— Ако позволите, сър, извиненията ви бяха приети. Мистър Елтън ви познава.

— Да, но една млада дама… при това булка. Трябваше да намеря начин да й поднеса почитанията си. Непростим пропуск от моя страна.

— Но, скъпи татко, вие не сте привърженик на брака. Защо тогава толкова настоявате да поднесете почитанията си на една булка? Във вашите очи това едва ли говори в нейна полза. Нали ще окуражите хората да се женят, ако обръщате толкова голямо внимание на тези неща!

— Не, скъпа моя, никога не съм насърчавал никого да се жени, но винаги съм се стремял да оказвам цялото нужно внимание на една дама. Още повече, ако е булка, тя никога не бива да бъде пренебрегвана. Тя определено заслужава по-голямо внимание. Булката, скъпа моя, е най-важна в даден кръг хора, независимо от това кои са останалите.

— Е, татко, ако и това не е насърчение за сватба, просто не знам какво е. Никога не съм предполагала, че с ваше одобрение ще се пускат такива уловки за суетата на горкичките млади дами.

— Скъпа моя, ти просто не ме разбираш. Това е въпрос само на учтивост и на добро възпитание и няма нищо общо с насърчаването на брака.

Ема бе разочарована. Баща й вече се изнервяше и не можеше да я разбере. Мислите й се върнаха на обидите, изречени от мисис Елтън, и дълго, много дълго се занимава с тях.