Джейн Остин
Ема (38)

38

Повече не се случи нищо, което да възпрепятства бала. Денят наближаваше. Най-сетне той настъпи и след една сутрин, изпълнена с напрегнато очакване, Франк Чърчил се появи в Рандълс от плът и кръв малко преди обяд. Вече всичко беше наред.

Между него и Ема все още не се бе състояла втора среща. Свидетел на нея щеше да бъде залата в Краун, но и това щеше да е по-добре, отколкото най-обикновена среща в тълпата. Мистър Уестън разпалено увещаваше Ема да отиде по-рано и да пристигне почти веднага след тях, за да изкаже мнението си за подредбата и удобството на стаите преди да са дошли останалите. Тя не можеше да му откаже и затова прекара доста дълго време в компанията на младия мъж. Ема трябваше да докара Хариет с каретата и двете пристигнаха в Краун съвсем навреме след групата от Рандълс.

Франк Чърчил изглежда ги очакваше и макар да не бе много разговорлив, по очите му се познаваше, че възнамерява да прекара изключително приятна вечер. Заедно обиколиха, за да проверят дали всичко е както трябва и не след дълго към тях се присъединиха пътниците от още една карета. Пристигането й доста учуди Ема. Тъкмо се готвеше да възкликне: „Толкова безразсъдно рано!“, когато установи, че това е семейство стари приятели на мистър Уестън, които също като нея бяха дошли, за да помогнат на организаторите с преценката си. Веднага след тях пристигнаха и някакви братовчеди, които се оказаха подмамени да дойдат по-рано заради същата неустоима настойчивост на мистър Уестън и със същата задача. Сякаш не след дълго половината компания щеше да се събере, за да надзирава приготовленията.

Ема установи, че мистър Уестън не разчита единствено на нейния вкус и реши, че да бъде любимец и приятел на някой, който има толкова много близки и довереници, съвсем не е най-голямото удовлетворение. Тя много харесваше откритите му обноски, но ако ги обуздаеше поне малко, характерът му щеше да стане още по-благороден. Истинският мъж трябваше да бъде добронамерен към всички, а не приятел на всички. Ето такъв човек би спечелил одобрението й.

Всички заедно се разходиха наоколо, огледаха обстановката и похвалиха организацията. А след това, понеже нямаше какво повече да правят, образуваха нещо като полукръг около огъня и всеки по различен начин отбеляза, че макар да е вече май, огънят в камината вечерта е нещо много приятно.

Ема установи, че причината съветниците да не бъдат още повече не се дължи на мистър Уестън. Той бе спрял каретата си пред вратата на мисис Бейтс, за да предложи превоз на лелята и племенницата, но те щели да пътуват заедно със семейство Елтън.

Франк стоеше до Ема, но не през цялото време. Не го свърташе на едно място, което подсказваше, че е неспокоен. Оглеждаше се наоколо, отиваше до вратата, ослушваше се за шум от приближаващи карети. Може би се страхуваше да бъде близо до нея или да не остане там задълго.

Заговориха за мисис Елтън.

— Мисля, че тя скоро ще пристигне — отбеляза Франк. — Много съм любопитен да се запозная с мисис Елтън. Толкова много съм чувал за нея. Надявам се да пристигне скоро.

Чу се шум от идваща карета. Той незабавно се отправи натам, но скоро се върна:

— Забравям, че не съм й представен. Никога не съм виждал нито мистър, нито мисис Елтън. Не е моя работа да им се натрапвам.

Мистър и мисис Елтън се появиха. Бяха разменени съответните усмивки и любезности.

— Но къде са мис Феърфакс и мис Бейтс! — огледа се мистър Уестън. — Смятахме, че вие ще ги доведете.

Грешката не беше голяма. Каретата пътувала към тях в момента. Ема копнееше да научи мнението на Франк за мисис Елтън, какво мислеше за претенциозната елегантност на роклята и за снизходителните й усмивчици. Той незабавно се подготви да си изгради мнение, като й отдели нужното внимание след запознанството.

След няколко минути каретата се завърна. Някой спомена, че вали.

— Аз ще се погрижа за чадърите, сър — каза Франк на баща си. — Не бива да пренебрегваме мис Бейтс — довърши той и излезе навън.

Мистър Уестън понечи да го последва, но беше задържан от мисис Елтън, която искаше да го ощастливи с мнението си за сина му. Тя заговори толкова високо, че младият човек, който не вървеше никак бавно, при всички случаи чу думите й:

— Много изискан младеж, наистина. Нали си спомняте, когато откровено ви предупредих, че ще си изградя собствено мнение по въпроса, и сега съм безкрайно щастлива да заявя, че съм много доволна от него. Повярвайте ми. Аз никога не правя комплименти. Смятам, че той е много красив млад човек, а обноските му са точно това, което напълно одобрявам и харесвам — маниери на истински джентълмен, без никаква превзетост или арогантност. Трябва да ви предупредя, че направо ненавиждам празните контета. Просто ме ужасяват, в Мейпъл Гроув никой не ги понася. Нито аз, нито мистър Саклинг сме били някога в състояние да ги търпим. Понякога бяхме дори прекалено резки. Селина, чийто характер е неприлично благ, беше по-търпелива с тях.

Докато говореше за сина му, вниманието на мистър Уестън бе направо приковано, но щом спомена за Мейпъл Гроув, той се досети, че има току-що пристигнали дами, за които трябва да се погрижи, и се отдалечи с щастлива усмивка.

Мисис Елтън се върна при мисис Уестън.

— Сигурна съм, че това е нашата карета с мис Бейтс и Джейн. Нашият кочияш и конете ни са толкова бързи. Струва ми се, че караме по-бързо от всички тук. Истинско удоволствие е да услужиш с каретата си на приятел. Разбрах, че вие сте предложили услугите си, но няма смисъл да го правите друг път. Можете да бъдете сигурна, че аз винаги ще се грижа за тях.

Съпровождани от двамата джентълмени, в салона влязоха мис Бейтс и мис Феърфакс. Изглежда, мисис Елтън сметна, че да ги посрещне е не по-малко нейно задължение, отколкото на мисис Уестън. Жестовете и постъпките й можеха да бъдат разбрани от всеки, който подобно на Ема наблюдаваше внимателно. Но нейните думи и репликите на всички скоро се изгубиха в неспирния порой, който се изсипа от устата на мис Бейтс. Тя говореше още като влизаше в салона и все още не бе завършила мисълта си, когато й направиха място в кръга до огъня. Чуха гласа й едновременно с отварянето на вратата:

— Колко любезно от ваша страна. Изобщо не вали. Не е нищо сериозно! Пък и мен не ме е грижа. Обувките ми са толкова дебели. Джейн каза, че… О! — възкликна тя веднага щом влезе в стаята. — О, но това е великолепно! Направо очарователно! Честна дума! Погрижили сте се за всичко! Нищо не липсва. Изобщо не допусках!… Толкова добре е осветено… Джейн, Джейн, погледни… Виждала ли си някога нещо подобно? О, мистър Уестън, вие сигурно наистина притежавате лампата на Аладин! Добричката мисис Строукс просто няма да може да познае собствената си стая. Видях я на влизане. Стоеше на входа. „О, мисис Строукс“ — подхванах аз, но нямах време да кажа нищо повече… — Сега към нея се запъти и мисис Уестън. — О, много съм добре, много съм добре, мадам, благодаря ви. Надявам се, че и вие сте добре. Щастлива съм да го чуя. Толкова се боях, че ще имате главоболие, като ви гледах как непрекъснато сновете напред-назад и като знаех колко грижи имате! Наистина се радвам да науча, че сте съвсем добре! А, скъпа мисис Елтън, толкова сме ви благодарни за каретата… Да, точно навреме. Джейн и аз бяхме напълно готови и въобще не задържахме конете. Много удобна карета!… О, сигурна съм, че и на вас трябва да благодарим, мисис Уестън! Мисис Елтън беше изпратила на Джейн една много мила бележка, в противен случай щяхме да… Две покани за един ден! Никога не сме имали такива съседи! Казах на мама: „Кълна се, майко…“ А, благодаря ви, много е добре. Отиде у мистър Удхаус. Накарах я да вземе шала си, защото вечерите не са никак топли… Да, големият й шал. Сватбеният подарък от мисис Диксън… Толкова мило от страна на мисис Диксън, че се е сетила за майка ми. Купила го е в Уеймаут и сама го е избрала… Имало още три различни, около които се колебаели за известно време… Полковник Кембъл повече предпочитал масленозеленото… Скъпа Джейн, сигурна ли си, че не си измокри краката? Паднаха една-две капки, и аз се страхувах, че… Но мистър Франк Чърчил беше толкова безкрайно любезен… а и имаше постелка, на която да се стъпи… Никога няма да забравя изключителната му учтивост! О, мистър Франк Чърчил, трябва да ви кажа, че очилата на майка ми изобщо не са се разваляли оттогава! Болтчето никога не се е откачало. Майка ми често споменава добрината ви. Не е ли така, Джейн?… Нали често разговаряме за мистър Франк Чърчил?… А, ето я и мис Удхаус. Как сте, скъпа мис Удхаус?… Аз съм добре, благодаря ви. Срещаме се като в страната на приказките… Какви промени!… Знам, че не трябва да правя комплименти, но… — и тя погледна Ема твърде доволно, — би било невъзпитано от моя страна, но вие изглеждате прекрасно!… А какво ще кажете за косата на Джейн?… Вие отсъдете. Направи си прическата съвсем сама… Удивително е умението й да си прави косата. Никой фризьор в Лондон не би могъл да се справи като нея!… О, виждам доктор Хюгс и мисис Хюгс!… Трябва да отида и да поговоря за момент с доктор и мисис Хюгс… Как сте? Как сте?… Много съм добре, благодаря ви… Толкова е приятно, нали?… А къде е скъпият мистър Ричард? А, ето го. Не го притеснявайте! Сигурно му е много по-приятно да разговаря с младите дами! Как сте, мистър Ричард?… Видях ви онзи ден, докато яздехте из града… О, но това е мисис Отуей и добрият мистър Отуей, и мис Отуей, и мис Карълайн!… Толкова много приятели!… А ето ги и мистър Джордж, и мистър Артър… Как сте? Как сте?… Много съм добре!… Благодаря ви! Никога не съм се чувствувала по-добре!… Струва ми се, че чувам още една карета. Кой ли може да е това? Може би достойните Коул. Кълна се, че е абсолютно очарователно да се намираш сред толкова много приятели. А и огънят е толкова величествен! Направо се изпекох! Не, благодаря ви, не искам кафе… Малко чай, ако обичате, но когато имате възможност… недейте да бързате… О, вече го носите! Всичко е толкова хубаво!

Франк Чърчил отново застана до Ема и когато мис Бейтс замълча, тя установи, че без да иска подслушва разговора между мисис Елтън и мис Феърфакс, които стояха малко зад нея. Франк беше замислен. Ема не можеше да прецени дали и той слуша всичко. След като поднесе на Джейн множество комплименти за роклята и външния й вид, които тя прие мълчаливо и скромно, мисис Елтън очевидно искаше самата тя да получи комплимент и затова последва серия от въпроси: „Харесвате ли роклята ми? Какво ще кажете за гарнитурата? Добре ли е направила Райт косата ми?“ и други подобни, на които бе отговорено с търпелива учтивост. Тогава мисис Елтън каза:

— Не обръщам никакво внимание на дрехите, но при случай като този, когато погледите на всички са насочени предимно към мен, пък и в знак на уважение към семейство Уестън (които несъмнено дават този бал в моя чест) се постарах с нищо да не отстъпвам на останалите. Виждам много малко перли в салона, освен своите. Та значи Франк Чърчил е чудесен танцьор. Ще видим дали стиловете ни си подхождат. Франк Чърчил наистина е много изискан млад човек. Много ми харесва.

В този момент Франк започна да говори толкова оживено, че Ема престана да се съмнява дали е чул хвалбите по свой адрес. Той просто не искаше да чуе нищо повече. Гласовете на дамите заглъхнаха за малко, но не след дълга пауза отново се извиси гласа на мисис Елтън. Мистър Елтън се приближаваше към дамите и съпругата му възкликна:

— Значи най-сетне ни открихте и нарушавате уединението ни, така ли? Тъкмо казвах на Джейн, че вече сигурно сте нетърпелив да научите нещо за нас.

— Джейн ли? — възмутено се удиви Франк Чърчил. — Твърде фамилиарно, но мис Феърфакс май няма нищо против!

— Харесва ли ви мисис Елтън? — шепнешком попита Ема.

— Ни най-малко.

— Много сте неблагодарен!

— Неблагодарен ли? Но какво искате да кажете — намуси се той и после изведнъж се усмихна. — Не, не ми казвайте. Къде е баща ми? Кога ще започнат танците?

Ема изобщо не го разбираше! Изглежда беше в странно настроение. Той отиде при баща си и бързо се върна, придружаван и от мистър, и от мисис Уестън. Бяха се изправили пред малко затруднение, което трябваше да споделят с Ема. Току-що на мисис Уестън й бе хрумнало, че трябва да помолят мисис Елтън да открие бала. Тя сигурно го е очаквала, но това проваляло плановете им да удостоят Ема с тази чест. Господарката на Хартфийлд посрещна новината стоически.

— Но кой ще бъде подходящият партньор за нея? — зачуди се мисис Уестън. — Тя сигурно смята, че Франк трябва да я покапи.

Франк незабавно се обърна към Ема с молба да предяви претенциите си за даденото по-рано обещание и се обяви за ангажиран. Баща му напълно одобри това и скоро стана ясно, че целта на мисис Уестън е да накара съпруга си да танцува с мисис Елтън и че задачата на двамата млади е да го убедят, което те бързо направиха. Танците бяха открити от мистър Уестън и мисис Елтън, следвани от мистър Франк Чърчил и мис Удхаус. Ема трябваше да се съгласи да отстъпи първенството на мисис Елтън, въпреки че винаги бе смятала себе си за главната виновница за тържеството. Това събитие почти я накара да пожелае брака.

Несъмнено до този момент суетата на мисис Елтън бе напълно задоволена, защото макар да се бе надявала да открие бала с Франк Чърчил, едва ли бе загубила от промяната. Мистър Уестън беше по-важна личност от сина си. Въпреки това малко затруднение, Ема щастливо се усмихваше и се радваше от все сърце при вида на внушителната колона от двойки, която се оформяше, и при мисълта за множеството празнични часове, които я очакват. Най-много я тревожеше това, че мистър Найтли не танцува. Ето го, сред наблюдателите, а мястото му не бе там. Той трябваше да танцува, а не да седи сред съпрузите, бащите и играчите на вист, които се преструваха, че се интересуват от танците, докато се съберат каретата за играта. Та той изглеждаше толкова млад! Може би там, където беше застанал, това личеше най-добре. Неговата висока, слаба, изправена фигура, извисена над натежалите тела и приведените рамене на възрастните мъже, според Ема трябваше да привлича погледите на всички. Като се изключи собствения й партньор, в редицата млади хора нямаше никой, който можеше да се сравнява с него. Той направи няколко крачки, но и те бяха достатъчни, за да подскажат колко изтънчено и с каква вродена грация би танцувал, ако просто си дадеше този труд. Тя го принуждаваше да се усмихва, когато срещнеше погледа му, но като цяло той изглеждаше много мрачен. Искаше й се мистър Найтли да харесва повече баловете и Франк Чърчил. Стори й се, че той я наблюдава твърде често. Не смееше да се ласкае, че тя му харесва как танцува, но ако се опитваше да я укорява за нещо, Ема просто нямаше от какво да се страхува. Между нея и партньора й нямаше никакъв флирт. Изглеждаха по-скоро като непринудени и весели приятели, отколкото като влюбени. Това, че Франк Чърчил мислеше за нея по-малко от мистър Найтли, беше несъмнено.

Балът протичаше много приятно. Всички бяха загрижени за мисис Уестън и върху нея се сипеше постоянен поток от похвали. Всички изглеждаха щастливи и оценката, че балът е прекрасен, която рядко се даваше, преди той да е завършил, бе многократно повтаряна още в самото му начало. Балът не беше по-богат на важни и знаменателни събития от други подобни събирания, но все пак се случи нещо, което привлече вниманието на Ема. Започнаха двата последни танца преди вечеря, а Хариет остана без партньор. Тя бе единствената дама, която седеше. Беше истинско чудо, че е останала сама, тъй като до този момент броят на танцьорите бе съвсем точен. Но учудването на Ема скоро се изпари, когато не след дълго забеляза мистър Елтън да се мотае наоколо. Той нямаше да покани Хариет на танц, ако можеше да го избегне. Беше сигурна, че ще постъпи така, и го очакваше всеки момент да избяга в стаята за карти.

Само че той не възнамеряваше да бяга. Приближи се до мястото, където се бяха събрали наблюдателите, размени няколко думи с тях и се поразходи отпред, сякаш за да изтъкне свободата си и решимостта да не се лишава от нея. Не пропусна да мине няколко пъти точно пред мис Смит и да заговори хората, които се намираха най-близо до нея. Ема забеляза всичко. Тя все още не танцуваше. Пробиваше си път от дъното на залата и затова имаше възможност да разглежда наоколо. Забеляза всичко само с едно леко извъртане на главата. Когато бе преполовила пътя до колоната, цялата група се оказа точно зад гърба й и тя вече не можеше да наблюдава. Но мистър Елтън беше толкова наблизо, че Ема чу всяка сричка от разговора между него и мисис Уестън. Забеляза, че жена му, която стоеше непосредствено пред нея, не просто слуша, но и го насърчава с многозначителни погледи. Добросърдечната и внимателна мисис Уестън бе напуснала мястото си, за да отиде до него и да го попита:

— Няма ли да танцувате, мистър Елтън?

Той незабавно отвърна:

— С огромно удоволствие, ако вие танцувате с мен, мисис Уестън.

— Аз ли? О, не, ще ви намеря по-добър партньор. Аз не съм никаква танцьорка.

— Ако мисис Гилбърт иска да танцува, за мен ще бъде истинско удоволствие, защото макар вече да се чувствам женен човек с опит, а дните, когато танцувах, да са далеч зад гърба ми, за мен ще бъде истинско удоволствие да потанцувам с една стара приятелка като мисис Гилбърт.

— Мисис Гилбърт не смята да танцува, но там виждам една свободна млада дама и много ще се радвам тя да потанцува. Мис Смит!

— Мис Смит ли? Не бях забелязал. Вие сте толкова внимателна… и ако не бях семеен човек, може би… Но сега едва ли танците са подходящо занимание за мен, мисис Уестън. Моля да ме извините. Бих бил безкрайно щастлив да направя за вас каквото и да е друго, но дните ми на танцьор свършиха.

Мисис Уестън не каза нищо повече и Ема можеше да си представи с какво учудване и огорчение се връща към мястото си. Ето какво представляваше мистър Елтън! Симпатичният, приятен и услужлив мистър Елтън! Ема се огледа наоколо. Той се беше насочил към мистър Найтли и се готвеше да поведе разговор с него, докато си разменяше лъчезарни усмивки със съпругата си.

Ема не искаше да гледа повече нататък. Сърцето й се бунтуваше и тя се боеше, че това е изписано и на лицето й.

Но само след миг пред очите й изникна много по-щастлива гледка — мистър Найтли водеше Хариет към колоната на танцуващите. Ема никога не се бе чувствала по-изненадана и по-доволна, отколкото в този момент. Цялата преливаше от удоволствие и благодарност — и заради себе си, и заради Хариет, — и изгаряше от желание да му го каже. И макар че, когато погледите им отново се срещнаха, мистър Найтли бе твърде далече, изражението й казваше много.

Както бе очаквала, той танцуваше изключително добре, а Хариет щеше да изглежда напълно щастлива, ако не страдаше от жестокото отношение, наранило я преди малко. Лъчезарното й изражение издаваше огромното удоволствие на момичето и изключителното му удовлетворение. Тя не похаби това усещане — подскачаше по-високо и се носеше сред танцуващите по-устремно от когато и да е, а усмивката не слизаше от лицето й.

Мистър Елтън се бе оттеглил при картоиграчите и според Ема изглеждаше страшно глупаво. Тя не смяташе, че той е безчувствен колкото жена си, но вече започваше да става като нея. Мисис Елтън изрази взаимните им чувства, като се обърна към партньора си, но всъщност изрече думите на всеослушание:

— Найтли се смили над бедната малка мис Смит. Колко мило от негова страна!

Вечерята бе сервирана. Гостите вече се придвижваха към другата зала и мис Бейтс започна да нарежда от този момент до мига, в който взе лъжицата в ръка:

— Джейн, Джейн, къде си, скъпа? Ето ти наметалото. Мисис Уестън те моли да си сложиш наметалото. Страхува се, че в коридора може да става течение, макар да са помислили за всичко… едната врата е закована и са уплътнили процепите с рогозки… Скъпа Джейн, разбира се, че трябва… О, мистър Чърчил! Толкова сте внимателен!… Колко хубаво го казахте… много съм ви благодарна… Чудесни танци, наистина… Да, скъпа, изтичах до вкъщи да помогна на баба ти да си легне и, както ти казах, никой не забеляза отсъствието ми… Тръгнах си, без да предупредя никого, точно както възнамерявах… Баба ти е съвсем добре. Прекарала е чудесна вечер с мистър Удхаус, добре са си побъбрили и са поиграли табла. Пили чая си долу с бисквити, печени ябълки и вино, точно преди да си тръгне… Понякога имала голям късмет със заровете… Подробно ме разпита за теб — забавляваш ли се, кои са партньорите ти. „О, няма да изпреварвам Джейн — отвърнах й аз, — оставих я да танцува с мистър Джордж Отуей, но тя самата сигурно копнее да ти разкаже за това утре. Първият й партньор беше мистър Елтън. Не знаех кой ще я покани после. Може би мистър Уйлям Кокс.“ О, уважаеми господине, толкова сте внимателен… Дали няма някой друг, който… Аз все още не съм безпомощна… Кълна се, че сте страшно внимателен… Джейн от едната ви страна и аз от другата… Спрете, спрете, нека да се дръпнем малко… Влиза мисис Елтън! Скъпата мисис Елтън, колко е елегантна само! Прелестна дантела! А сега и ние подире й. Тя е кралицата на вечерта… Е, вече сме в коридора… Има две стъпала, Джейн, внимавай с тях… О, не, само едно е… Стори ми се, че са две… Колко странно, бях убедена, че са две, а то е само едно… Никога не съм виждала толкова удобно и с вкус подредена стая. Навсякъде има свещи… Та ти казвах за баба ти, Джейн… Само едно нещо я разочаровало. Печените ябълки и бисквитите били превъзходни, но отначало поднесли леко фрикасе от момици с аспержи, но добрият мистър Удхаус сметнал, че аспержите не са сварени добре и върнал всичко. Момиците и аспержите са любимото ястие на мама и дълбоко съжалила за случилото се, но решихме да не казваме на никой, за да не стигне до ушите на скъпата мис Удхаус, която много ще се притесни. Но, това е прелестно! Страшно съм удивена! Не можех и да предположа подобно нещо! Какво изящество и изобилие!… Никога не съм виждала подобно нещо!… И така, къде ще седнем? Къде да седнем? Където и да е, само Джейн да не е на течение… Къде ще седна аз, няма никакво значение… Тази страна ли ни препоръчвате?… Е, сигурна съм, че вие знаете, мистър Чърчил… но тук е прекалено хубаво… Добре, както пожелаете!… Щом вие го казвате, не може да грешите. Скъпа Джейн, та ние няма да успеем да запомним и половината от ястията, за да разкажем на баба ти. О, и супа! Мили боже! Не бих избързала да си сипя, но ухае толкова апетитно, че просто не мога да не избързам.

Ема нямаше възможност да разговаря с мистър Найтли, преди да свърши вечерята, но когато отново се върнаха в балната зала, той не устоя на погледа й и се доближи до нея, за да получи полагащите му се благодарности. Мистър Найтли бе възмутен от поведението на мистър Елтън отдън душа. Според него грубостта му била непростима, а погледите от страна на мисис Елтън били направо осъдителни.

— Те целяха да наранят не само Хариет — заяви той. — Ема, защо тези хора са Ваши врагове?

Той се усмихна и я погледна проницателно, но тъй като не получи отговор, продължи:

— Струва ми се, че тя няма причини да ви е сърдита, независимо от неговите основания. Разбира се, вие ще подминете с мълчание това предположение, но признайте, че искахте да го ожените за Хариет.

— Така е — призна Ема, — и те не могат да ми простят.

Той укорително поклати глава, но усмивката му й прощаваше всичко.

— Няма да ви се карам. Оставям ви на собствените ви мисли.

— Нима ще ме оставите в ръцете на тези ласкатели? Нима суетата ми ще признае някога, че греша?

— Не разчитам на суетата, а на здравия ви разум. Ако една част от вас ви подвежда в погрешна посока, другата винаги бди над вас.

— Трябва да призная, че сбърках по отношение на мистър Елтън. В него има нещо дребнаво, което вие забелязахте, а аз не успях. А и бях напълно убедена, че е влюбен в Хариет! Беше цяла поредица от странни заблуди!

— В отговор на вашите признания, ще ви отдам заслуженото и ще призная, че вашият избор за него беше по-добър от този, който той направи сам. Хариет Смит притежава някои много ценни качества, които напълно отсъстват при мисис Елтън. Истинският мъж би трябвало хиляди пъти да предпочете едно скромно, всеотдайно и непринудено момиче пред жена като мисис Елтън. Открих, че Хариет е много по-приятен събеседник, отколкото предполагах.

Ема остана изключително поласкана. Прекъснаха ги призивите на мистър Уестън, който канеше всички да подновят танците.

— Хайде, мис Удхаус, мис Отуей, мис Феърфакс, какво правите всички? Хайде. Ема, дайте пример. Всички са станали толкова мързеливи! Да не ви се спи?

— Готова съм — отвърна Ема, — когато пожелаете.

— С кого ще танцувате сега? — попита мистър Найтли.

Тя се поколеба за миг и после отговори:

— С вас, ако ме поканите.

— Ще бъдете ли така добра? — предложи ръката си той.

— Разбира се. Показахте, че умеете да танцувате, пък и с вас съвсем не сме брат и сестра, за да бъде неприлично.

— Брат и сестра ли? Нищо подобно!