Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Emma, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2016)

Издание:

Автор: Джейн Остин

Заглавие: Ема

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Мърлин Пъбликейшън“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/867

История

  1. — Добавяне

27

Ема не съжаляваше, че се е съгласила да отиде у семейство Коул. На следващия ден тя се радваше на приятните спомени от вечерта и опасенията й, че ще накърни достолепното си уединение, бяха щедро възнаградени от блясъка на популярността. Беше доставила истинско удоволствие на семейство Коул — много достойни хора, които заслужаваха да бъдат щастливи, и си бе създала слава, която нямаше да заглъхне скоро.

Съвършено щастие, белязало дори спомените, не се среща често. Все пак имаше две неща, които тревожеха Ема. Чудеше се дали не е престъпила дълга си като е издала пред Франк Чърчил подозренията за чувствата на Джейн Феърфакс. Едва ли беше редно да го прави, но тя бе толкова завладяна от мисълта за това, че думите просто се изплъзнаха от устата й, пък и пълното му съгласие с казаното от нея бе своеобразен комплимент за нейната проницателност и й пречеше да твърди със сигурност, че е било по-добре да си държи езика зад зъбите.

Другото нещо, което я тревожеше, беше отново свързано с Джейн Феърфакс, а по този въпрос не изпитваше никакви съмнения. Ема съвсем искрено и недвусмислено съжаляваше, че собствените й вокални и инструментални изпълнения значително отстъпват пред тези на Джейн. От все сърце съжаляваше за пропиляното време в детството си, затова седна пред рояла и в продължение на час и половина здраво се поупражнява.

Прекъсна я пристигането на Хариет. Ако похвалите й бяха в състояние да задоволят Ема, сигурно скоро щеше да се успокои напълно.

— О, ако можех да свиря като вас и мис Феърфакс!

— Не ни поставяй на едно стъпало, Хариет. В сравнение с нейните изпълнения моите са като светлината на лампата пред слънчевите лъчи.

— О, Божичко, според мен вие сте по-добра от нея. Свирите почти както свири и тя. Предпочитам да слушам вас. Снощи всички толкова харесаха изпълнението ви.

— Онези, които разбират от музика, сигурно са усетили разликата. Истината е, Хариет, че аз свиря достатъчно добре, за да заслужавам похвала, но Джейн Феърфакс свири още по-добре.

— Винаги съм смятала, че свирите точно толкова добре, колкото и тя и че ако има някаква разлика, никой няма да я усети. Мистър Коул похвали вкуса ви, мистър Франк Чърчил също говори много за това и каза, че цени любовта към музиката много повече от самото изпълнение.

— Но Джейн Феърфакс притежава и двете неща, Хариет.

— Сигурна ли сте? Чух изпълнението, но за любовта към музиката не съм убедена. Никой не спомена и една дума за това. Мразя италианските песни. Не разбирам нито думичка. Освен това, дори и да свири толкова добре, това чисто и просто е нейно задължение, тъй като й предстои да преподава. Снощи семейство Кокс се чудеха дали ще успее да се настани в някое знатно семейство. Как ви се видяха те снощи?

— Както винаги — доста простовати.

— Казаха ми нещо — подхвана Хариет колебливо, — но то не е от голямо значение.

Ема се принуди да попита какво са й казали, макар да се боеше, че ще е нещо, свързано с мистър Елтън.

— Казаха ми, че мистър Мартин вечерял с тях миналата събота.

— О!

— Бил при баща им по някаква работа и той го поканил да остане за вечеря.

— О!

— Много говорят за него и особено Ан Кокс. Не знам какво имаше предвид, но ме попита дали ще гостувам на семейство Мартин и другото лято.

— Просто е искала да бъде нахално любопитна, както само една Ан Кокс може да бъде.

— Тя каза, че той се държал много приятно по време на вечерята. Седял до нея. Според мис Неш и двете дъщери на Кокс с удоволствие биха се омъжили за него.

— Много е вероятно. Мисля, че те са най-безличните същества в Хайбъри.

Хариет имаше някаква работа в магазина на Форд и Ема сметна, че ще е най-благоразумно да я придружи. Можеше отново случайно да срещне някой член на семейство Мартин, а в сегашното й състояние това щеше да бъде опасно.

Хариет се изкушаваше от всичко и се разколебаваше от половин дума, затова покупките й продължиха дълго. Докато тя продължаваше да виси на муселините и да размисля, Ема застана на вратата, за да се разнообрази. Не можеше да се очакват много впечатления от движението дори в най-деловата част на Хайбъри. Мистър Пери премина забързано, мистър Кокс си отключваше вратата на кантората, конете за каретата на мистър Коул се връщаха от разходка, едно опърпано момче — куриер премина, яхнало твърдоглаво муле — това бяха най-забавните личности, които можеше да види. Затова, когато съзря месаря с количката си, спретнатата старица, която се прибираше от пазар с препълнена кошница в ръка, двете палета, счепкали се за някакъв мръсен кокал и върволицата малки нехранимайковци, скупчени до малкото прозорче на пекаря и вперили погледи в сладкишите с мед и джинджифил, Ема реши, че няма причини да се оплаква. Забавляваше се достатъчно добре, за да остане на вратата още малко. Когато човек е в добро настроение и с леко сърце, все му е едно дали вижда нещо, а и не забелязва онова, което не отговаря на настроението му.

Тя погледна надолу по пътя за Рандълс. Сцената продължаваше да се населва. Приближаваха двама души. Мисис Уестън и завареният й син идваха в Хайбъри на път за Хартфийлд, разбира се. Първо обаче спряха до дома на мис Бейтс, чиято къща се намираше малко по-близо до Рандълс от магазина на Форд, и тъкмо бяха почукали, когато забелязаха Ема. Веднага пресякоха улицата и се приближиха към нея. Приятно прекараната вечер изглежда им помогна да изпитат още по-голямо удоволствие от сегашната среща. Мисис Уестън я осведоми, че възнамерявала да се отбие у семейство Бейтс, за да чуе новия инструмент.

— Спътникът ми твърди, че снощи твърдо съм обещала на мис Бейтс да мина сутринта — каза мисис Уестън. — Аз не си спомням подобно нещо. Не помня да съм определяла точния ден, но след като той казва, значи е така и ето че дойдох.

— А докато мисис Уестън привърши посещението си — поде Франк Чърчил, — надявам се, ще ми разрешите да се присъединя към вас и да я изчакам в Хартфийлд, ако се прибирате у дома.

Мисис Уестън беше разочарована.

— Мислех, че възнамерявате да ме придружите. Те толкова ще се зарадват!

— Аз ли? Само ще преча, но може би и тук преча не по-малко. Изглежда, мис Удхаус не изгаря от желание да й правя компания. Леля винаги ме отпраща, когато пазарува. Казва, че я изнервям до смърт. А мис Удхаус изглежда така, като че ли иска да ми каже точно същото. Какво да правя?

— Не съм дошла тук по своя работа — отвърна Ема. — Чакам приятелката си. Тя сигурно скоро ще свърши и ще се прибираме у дома. Но вие по-добре вървете с мисис Уестън и чуйте инструмента.

— Е, щом вие ме съветвате ще го направя. Но — усмихна се той, — но ако полковник Кембъл е натоварил с поръчката някой безотговорен приятел и ако пианото няма хубав тембър, какво трябва да кажа? Няма да подкрепям мисис Уестън. Тя и сама ще се справи съвсем добре. Неприятната истина може да прозвучи приятно от нейната уста, но никой не владее по-слабо от мен изкуството на учтивите преструвки.

— Не вярвам да е така — възрази Ема — и смятам, че когато е необходимо, можете да бъдете толкова неискрен, колкото са и съседите ви. Но според мен няма причина да очаквате, че инструментът ще бъде лош. Даже напротив, ако правилно съм разбрала мнението на мис Феърфакс снощи.

— Моля ви, елате с мен, ако няма да ви бъде твърде неприятно — помоли мисис Уестън. — Няма да се бавим много и после ще отидем в Хартфийлд. Наистина искам да ме придружите. Това ще бъде толкова голяма проява на внимание. Пък и смятах, че възнамерявате да направите тъкмо това.

Той не каза нищо повече и с надеждата Хартфийлд да го възнагради по-късно, придружи мисис Уестън до вратата на семейство Бейтс. Ема ги проследи с поглед, върна се при Хариет на щанда и вложи цялото си старание да я убеди, че ако иска обикновен муселин, няма защо да разглежда фигуралния и че синята панделка, даже и да е толкова красива, няма да подхожда на жълтия десен. Най-сетне уточниха всичко, дори и направлението на пакета.

— Да го изпратя ли при мисис Годард, мадам? — попита мисис Форд.

— Да… не… да, при мисис Годард. Само скроената ми рокля е в Хартфийлд. Не, изпратете ги в Хартфийлд, ако обичате. Но мисис Годард сигурно ще иска да ги види. Е, мога да занеса скроената рокля вкъщи някой ден. Но панделката ще ми трябва веднага, затова по-добре да се отнесе направо в Хартфийлд. Поне панделката. Нали бихте могли да направите два пакета, мисис Форд?

— Не си заслужава да затрудняваш мисис Форд с тези два пакета, Хариет.

— Да, наистина е така.

— Изобщо не ме затруднява, мадам — услужливо се обади мисис Форд.

— Не, разбира се, че ще е по-добре нещата да бъдат на едно място. В такъв случай, изпратете всичко у мисис Годард, моля ви. Не знам… Мис Удхаус, дали да не ги изпратим в Хартфийлд и аз да си ги взема, когато си тръгвам довечера. Какво ще ме посъветвате?

— Да не обмисляш повече този въпрос. Ако обичате, в Хартфийлд, мисис Форд.

— Да, така ще бъде много по-добре — доволно отбеляза Хариет. — Изобщо не ми се искаше да ги изпращам при мисис Годард.

Чуха се приближаващи гласове или по-скоро един глас и стъпките на две дами. Мисис Уестън и мис Бейтс ги пресрещнаха на вратата.

— Скъпа мис Удхаус — подхвана последната, — веднага изтичах, за да ви помоля да ни окажете честта да ни погостувате малко и да споделите мнението си за новото пиано. Разбира се, заедно с мис Смит. Как сте, мис Смит?… Да, добре съм, благодаря ви… Помолих мисис Уестън да дойде с мен, за да съм сигурна, че няма да ми откажете.

— Надявам се, че мисис Бейтс и мис Феърфакс са…

— Много добре, благодаря, че попитахте. Майка ми е съвсем добре със здравето, пък и Джейн не се простуди снощи. Как е мистър Удхаус? О, толкова се радвам да чуя толкова добри новини. Мисис Уестън ми каза, че сте тук. О, казах си тогава, просто ще изтичам отсреща и се надявам, че мис Удхаус ще ми позволи да я убедя да дойде. Майка ми много ще се радва да ви види. А сега се събрахме такава чудесна компания, че тя не може да ни откаже. „О, моля ви, идете — каза мистър Франк Чърчил — заслужава си да чуем мнението на мис Удхаус за инструмента.“ Аз му обясних, че ще бъда много по-сигурна в успеха си, ако някой от тях ме придружи. Той ме помоли да изчакам половин минутка, докато си свърши работата, тъй като, ако щете вярвайте, мис Удхаус, но той прояви най-голямата добрина на света и се опитваше да нагласи болтчето на очилата на майка ми, което се измъкна тази сутрин. Толкова мило от негова страна! Иначе майка ми не можеше да си сложи очилата, изобщо не можеше да ги използва. Между другото, всеки трябва да има по два чифта очила. Непременно! Смятах първата ми работа днес да е да ги занеса на Джон Сондърс, но все се явяваше нещо, което ми пречеше да го сторя. Първо едно, после друго, край нямат, нали знаете как е. По едно време влезе Пати и каза, че коминът в кухнята трябвало да се почисти. „О, Пати — рекох аз — не идвай при мен повече с лоши новини. Ето, и болтчето от очилата на господарката ти падна.“ Послe пък пристигнаха печените ябълки. Мисис Уолис изпрати сина си да ни ги донесе. Семейство Уолис се държат много добре с нас. Чувала съм хората да казват, че мисис Уолис понякога се държала много непочтително и отговаряла твърде грубо, но специално към нас винаги са се отнасяли с най-голямо внимание. И то не защото им правим Бог знае какъв оборот. Колко хляб ядем ние двете, а сега и Джейн, но тя не хапва почти нищо, направо ще се уплашите, ако я видите какво закусва. Страхувам се майка ми да не разбере колко малко яде Джейн, затова отвличам вниманието й ту с едно, ту с друго, и тя не забелязва нищо. Но някъде към обяд огладнява, а тези печени ябълки са любимата й храна. Пък те са и много полезни, както успях да разбера от мистър Пери онзи ден. Срещнах го случайно на улицата. Не че преди съм се съмнявала, та нали мистър Удхаус толкова често препоръчва печените ябълки. Мисля, че според мистър Удхаус ябълките са полезни само печени. Ние често си хапваме и щрудел. Пати прави великолепен щрудел. Е, мисис Уестън, мисля, че вие успяхте да ги убедите, и дамите ще ни удостоят с честта.

Ема каза, че щяла да е много щастлива да поседи при мисис Бейтс и неща от този род, и те излязоха от магазина, без да позволят на мис Бейтс да каже нищо друго освен:

— Как сте, мисис Форд? Извинете, че не ви забелязах по-рано. Чух, че сте получили от града очарователни нови панделки. Джейн се върна толкова зарадвана вчера. Благодаря ви, ръкавиците са наистина чудесни, само са малко широчки на китката, но Джейн ще си ги стесни. Та за какво говорех? — и отново подхвана монолога си, когато излязоха на улицата.

Ема се почуди на какво да се спре от целия миш-маш.

— Признавам, че не мога да си спомня за какво говорех. О, за очилата на майка ми. Толкова мило от страна на мистър Франк Чърчил. „О — каза той — мисля, че ще мога да оправя болтчето. Страшно обичам да се занимавам с такива неща.“ Това го показва в една много… Трябва да призная, много бях слушала за него преди и очакванията ми бяха много големи, но действителността надхвърля всичко… Поздравявам ви от все сърце, мисис Уестън. Той притежава всичко, с което родителите биха могли да се… „Мисля, че ще мога да се справя с болтчето — каза той, — страшно обичам да се занимавам с такива неща.“ Никога няма да забравя отношението му. А когато донесох печените ябълки от килера с надеждата, че приятелите ни ще ги опитат, той направо каза „Нито един плод не е толкова хубав, колкото печените ябълки; тези са най-хубавите домашни печени ябълки, които някога съм виждал.“ Виждате ли, това беше толкова… От начина, по който го каза, съм убедена, че не беше просто комплимент. Ябълките наистина бяха чудесни и мисис Уолис ги е изпекла превъзходно, само дето са препечени едва два пъти, а мистър Удхаус ни накара да му обещаем, че ще ги припичаме по три пъти, но мис Удхаус ще бъде така добра да не му споменава нищо. Ябълките са от сорт, който е най-подходящ за печене, няма никакво съмнение в това. Всички са от Донуъл — изключително щедър подарък от мистър Найтли. Изпраща ни по един чувал всяка година. Мисля, че никъде няма толкова трайни ябълки като тези, които ражда едно от дърветата му. Дори ми се струва, че има две такива дървета. Майка ми казва, че овощната градина на имението била известна още в дните на нейната младост. Но онзи ден останах наистина удивена, тъй като мистър Найтли се отби една сутрин и свари Джейн да яде една от тези ябълки. Поговорихме си малко за това и аз му казах колко много ги обича тя, а той ме попита да не би запасите ни да привършват. „Сигурен съм, че е така — каза той, — и ще ви изпратя още, тъй като имам много повече, отколкото съм в състояние да изконсумирам. Уйлям Ларкинс ми остави много по-голямо количество от обикновено. Ще ви изпратя още малко, преди да са се развалили.“ Аз го помолих да не го прави, обясних му, че нашите не са се свършили, но имаме още съвсем малко, някъде около половин дузина и трябва да запазим всичките за Джейн, но че не бих допуснала да ни изпрати още, след като веднъж вече се бе показал толкова щедър. И Джейн каза същото. А когато той си тръгна, тя едва не ми се разсърди. Е, не точно разсърди, понеже ние никога не сме се карали, но много се разстрои, задето съм признала, че ябълките били почти свършили. О, Боже, какво толкова бях казала! Но още същата вечер Уйлям Ларкинс дойде с една голяма кошница ябълки, по-скоро с огромен около осемлитров съд с ябълки от същия сорт. Аз бях толкова благодарна, слязох при него и, както предполагате, му разказах всичко. Уйлям Ларкинс ми е стар познат. Винаги се радвам да го видя. По-късно разбрах от Пати, че според неговите думи това били всички ябълки от този сорт, които имал господарят му. Донесъл ги бил всичките и сега господарят му нямал нито едничка да си изпече или да си свари. Уйлям нямал нищо против това и споделил радостта си, че досега господарят му е успял да продаде много от този сорт, защото нали знаете че Уйлям мисли преди всичко за печалбите на господаря си. Но мисис Ходжис била много недоволна, че цялото количество се изпраща навън. Не можела да понесе мисълта, че няма да може да приготви още поне един плодов пай на мистър Найтли тази пролет. Той доверил това на Пати, но й казал да не му обръща внимание и да не го казва на никого, защото понякога мисис Ходжис много се ядосвала, но след като били продали толкова много чували, какво значение имало кой ще изяде остатъка. Това ми каза Пати и аз останах потресена! Не бих допуснала мистър Найтли да научи, че аз знам. Той така ще се… Исках да го скрия и от Джейн, но за нещастие се изпуснах, без да се усетя…

Тъкмо мисис Бейтс млъкна, и Пати им отвори вратата. Гостите заизкачваха стълбите, преследвани от несвързаните, грижовни думи:

— Моля ви, внимавайте, мисис Уестън, има стъпало на завоя. Внимавайте, мис Удхаус, стълбището ни е доста тъмничко. Доста по-тъмно и по-тясно, отколкото му се иска на човек. Внимавайте, мис Смит. Мис Удхаус, толкова се притеснявам, сигурна съм, че си ударихте крака. Мис Смит, стъпалото на завоя!