Серия
Гробището на забравените книги (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
El prisonero del cielo, (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 15 гласа)

13

Зловещата игра на залози, организирана от Номер 17, се проточи още няколко дни. През това време Салгадо ту изглеждаше на път да издъхне, ту се надигаше, за да се завлече до решетките на килията, откъдето крещеше с цяло гърло строфата: „Кучи-синове-няма-да-ми-измъкнете-и-стотинка-мамка-ви-мръсна“, и вариации на тази тема, докато не рухнеше на пода, прегракнал и изтощен. После Фермин трябваше да го вдига оттам и да го отнася на койката.

— Гътна ли се Хлебарката, Фермин? — питаше Номер 17, щом го чуеше да тупва на пода.

Фермин вече не си правеше труда да дава медицински заключения за своя съкилийник. Ако се споминеше, бездруго щяха да видят как го изнасят с брезентовия чувал.

— Вижте, Салгадо, ако ще мрете, направете го най-сетне, а ако сте решили да живеете, бъдете по-тих, моля ви, че до гуша ми дойде да ви слушам как се пенявите — каза Фермин, като го зави с парче мръсен брезент, който в отсъствието на Бебо бе успял да изврънка от един тъмничар. За целта бе спечелил благоразположението му с една уж доказана стратегия за съблазняване на петнайсетгодишни девойчета с гощавка от бита сметана и медени курабийки.

— Не ми се правете на благотворител, че сте ми ясен като бял ден. И вие сте като ония лешояди, които си залагат даже и гащите, че ще пукна — отвърна Салгадо, явно решил да запази проклетията си до сетния си миг.

— Не искам да противореча на смъртник, който бере душа, но знайте, че не съм заложил нито грош в тая игра, и дори ако река някога да се отдам на порок, пак няма да правя залози за живота на човешко същество. Макар че вие сте толкова човешко същество, колкото аз съм бръмбар — заяви Фермин.

— Не си въобразявайте, че с тия дрънканици ще ми хвърлите прах в очите — злобно рече Салгадо. — Отлично зная какво кроите с вашия сърдечен приятел Мартин в духа на „Граф Монте Кристо“.

— Не зная за какво говорите, Салгадо. По-добре поспете някой и друг час или цяла година, ако щете — бездруго няма да липсвате на никого.

— Ако си мислите, че ще избягате от това място, значи сте луд като него.

Фермин усети как по гърба му изби студена пот. Салгадо оголи изпотрошените си зъби в усмивка.

— Така си и знаех — рече той.

Фермин изруга под сурдинка и отиде да се свие в своя ъгъл, колкото се можеше по-далече от съкилийника си. Затишието продължи само една минута.

— Моето мълчание си има цена — заяви Салгадо.

— Трябваше да ви оставя да умрете, когато ви донесоха — измърмори Фермин.

— В знак на признателност съм готов да ви направя отстъпка — продължи Салгадо. — Моля ви само за една последна услуга и ще запазя тайната ви.

— Как мога да съм сигурен, че ще е последна?

— Защото ще ви пипнат като всички, които са се опитали да офейкат оттук, и след като ви потормозят няколко дена, ще ви обесят на двора за назидание на останалите и тогава вече не ще мога да ви поискам нищо друго. Какво ще кажете? Една малка услуга и пълното ми съдействие в замяна. Давам ви честната си дума.

— Вашата честна дума? Човече, защо не го казахте по-рано? Това променя всичко.

— Елате по-близо…

Фермин се поколеба за миг, но си каза, че няма какво да губи.

— Зная, че оня кучи син Валс ви е поръчал да изкопчите от мен къде съм скрил парите — рече Салгадо. — Не си правете труда да отричате.

Фермин само сви рамене.

— Искам да му кажете.

— Каквото ми наредите, Салгадо. Къде са парите?

— Предайте на директора, че трябва да отиде лично и сам. Ако някой го придружи, няма да получи и едно дуро. Кажете му да отиде при старата фабрика „Вилардел“ в Пуебло Нуево, зад гробището. Точно в полунощ. Нито по-рано, нито по-късно.

— Дотук всичко звучи като комична пиеска с елементи на мистерия, Салгадо…

— Слушайте ме внимателно. Кажете му, че трябва да влезе във фабриката и да намери старата кабина на пазача до тъкачния цех. Когато отиде там, да почука на вратата и щом го попитат кой е, трябва да отговори: „Жив е Дурути![1]

Фермин едва се сдържа да не прихне.

— Това е най-голямата глупост, която съм чувал от последната реч на директора насам.

— Просто му повторете каквото ви казах.

— А откъде знаете, че няма да отида аз и с тия ваши пароли от евтина мелодрама да прибера парите за себе си?

Алчност гореше в очите на Салгадо.

— Не ми го казвайте: няма да отида, защото ще съм мъртъв — допълни Фермин.

Лукава усмивка играеше по устните на съкилийника му. Фермин се взря в очите му, пламнали от жажда за мъст, и изведнъж разбра какво целеше той.

— Това е клопка, нали? — попита.

Салгадо не отговори.

— Ами ако Валс оживее? Не помислихте ли какво ще ви направят тогава?

— Нищо, което да не са ми направили вече.

— Бих казал, че не ви липсва мъжество, ако не знаех, че ви е останала само половин топка. А ако сметките ви излязат криви, ще се лишите и от нея — отсъди Фермин.

— Това си е моя грижа — тросна се Салгадо. — Е, какво решаваме, Монте Кристо? Договорихме ли се?

И той протегна единствената ръка, която му бе останала. Фермин я погледа няколко мига, преди да я стисне неохотно.

Бележки

[1] Хосе Буенавентура Дурути Доминго (1896–1936) — испански политически деец, ключова фигура на анархическото движение през периода преди Испанската гражданска война.