Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гробището на забравените книги (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
El prisonero del cielo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2015)

Издание:

Карлос Руис Сафон. Затворникът на Рая

Испанска. Първо издание

Превод: Светла Христова

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Людмила Петрова

Художник на корицата: Петър Станимиров

ISBN: 978-619-152-101-2

 

Формат 16/60/90 Обем 16 п.к.

Дадена за печат септември 2012

Излязла от печат октомври 2012

Предпечат и печат Изток-Запад

История

  1. — Добавяне

22

Когато пристигна в крепостта Монжуик, господин директорът слезе от колата и се втурна към кабинета си. Секретарят му, закотвен на малкото си бюро до вратата, печаташе с два пръста на машина дневната кореспонденция.

— Зарежи това и незабавно ми докарай тук оня кучи син Салгадо — нареди Валс.

Секретарят го погледна объркан. Явно се чудеше дали да каже нещо.

— Не стой като истукан. Размърдай се!

Стреснат, секретарят се изправи, като избягваше да срещне гневния поглед на директора.

— Салгадо умря, господин директор. Ей сега, тази нощ… Валс затвори очи и пое дълбоко дъх.

— Господин директор…

Без да си прави труда да обяснява, Валс хукна като хала и се спря чак пред килия №13. Когато го видя, полузадрямалият тъмничар се сепна и отдаде чест по войнишки.

— Ваше превъзходителство, какво…

— Отваряй! Бързо!

Тъмничарят отвори килията и директорът нахълта вътре, без да се церемони. Отправи се към койката, сграбчи рамото на проснатото върху нея тяло и рязко го дръпна. Салгадо остана да лежи с лице нагоре. Валс се наведе над него и подуши дъха му. После се обърна към тъмничаря, който го гледаше ужасен.

— Къде е трупът?

— Онези от погребалната служба го отнесоха…

Валс го зашлеви с такава сила, че го събори на земята. Двама стражи се бяха появили в коридора и очакваха указанията на директора.

— Искам го жив — каза той.

Стражите кимнаха и се отдалечиха с бърза крачка. Валс остана там, подпрян на решетките на килията, която споделяха Мартин и доктор Санауха. На тъмничаря, който се бе изправил и не смееше дори да диша, му се стори, че господин директорът се смее.

— Идеята навярно е била ваша, нали, Мартин? — попита накрая Валс.

Сетне направи лек поклон и, докато се отдалечаваше по коридора, бавно заръкопляска.