Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Австралия (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Outback Station, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Аарон Флетчър. Птиците свиват гнезда

Американска. Първо издание

ИК „Пеликан Прес“, София, 1993

Редактор: Пеликан Прес

Коректор: Пеликан Прес

УДК: 820(94)-31

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

— Накратко, мистрес Керък — обобщи Хърмиън Уинтроп, — Диердри е отлична ученичка. Както съм изтъквала в писмата ми до вас, тя проявява интерес, а има и талант към изкуствата. След време, навярно тя ще трябва да продължи в тази насока, като учи в Англия или Европа.

— Навярно г-жо директор — изрази съмнение Александра, — ако тя желае, ще се постарая да й осигуря възможност за това. Що се отнася до моите предпочитания обаче, аз съм разделена от нея вече дълго време и не ми се иска да я окуражавам да напусне Австралия.

Високата, слаба директорка на Сайдънхам Академи кимаше, като приемаше примирено човешките слабости. Със сива коса и очи, които отиваха на цвета на безупречно чистата и изключително строга рокля, тя надзърташе над пенснето си, докато продължаваше да разговаря с Александра за Диердри. На нея й бяха поверени голям брой ученици от най-далечни земни кътчета на възраст между 10 и 18 години, всичките от богати семейства, което изискваше висок стандарт от самото училище, и тя напълно отговаряше на отговорностите, които бе поела.

Докато разговаряше с нея в кабинета й, от портрета върху покритата с ламперия стена я гледаше навъсено основателят на училището и Александра научи, че според учителското тяло Диердри няма никакви проблеми. Доволна от чутото, след няколко минути тя приключи разговора.

— Много мило от ваша страна да ме приемете веднага, като се има предвид колко късно ви съобщих за посещението си — каза Александра. — За мен разговорът ни бе не само приятен, но ми даде и доста информация.

— За мен е особено удоволствие да ви приема по всяко време, мистрес Керък. Часът по спортни игри ще свърши всеки момент. Веднага след това ще изпратя дъщеря ви в хола за посетители.

Александра благодари на директорката и излезе от кабинета, като тръгна надолу по стълбите. Беше пристигнала предишната нощ в Сидней и вършеше работите си в столицата, облечена в модна синя поплинена рокля с бледосини брокатени шарки върху корсажа и подходяща за модела висока якичка от бледосиня дантела. Шапката й, украсена с бледо син тюл отиваше на роклята й, както и сините й ръкавици от мека ярешка кожа. Въпреки че предпочиташе Пустошта, тя продължаваше да се чувства напълно в свои води сред най-отбраните кръгове, които столицата можеше да предложи.

Седнала в стаята за посетители, Александра чакаше с нетърпение да пристигне Диердри. Не след дълго вместо малкото момиченце, което бе пратила да учи, в стаята влезе висока, хубава девойка в бяло облекло за крикет, която се усмихваше възбудена. Диердри зяпна от радост, сетне двете с Александра се затичаха една срещу друга и се прегърнаха.

Очите на Александра се изпълниха с радостни сълзи и тя притисна дъщеря си по-силно и я целуна. Сетне и двете отстъпиха назад и се погледнаха една друга, при което Диердри изглеждаше леко учудена:

— Не си спомням да беше толкова превъзходно красива мамо — избърбори тя.

— Виждам, че си научила твърде добре светските обноски — подразни дъщеря си Александра, смеейки се весело.

— Но, мамо, това, което казах е самата истина — настояваше Диердри. — Винаги съм те мислела за привлекателна жена, разбира се, но… — Тя замълча, като търсеше и не успяваше да намери думите, с които да изрази чувствата си.

Александра се усмихна замислено, и погали дъщеря си по лицето.

— Винаги съм мислела за теб, като за най-прекрасното човешко създание на земята. Жизнените необходимости могат да бъдат твърде жестоки. Трябва да получиш образование, а в същото време копнея да бъдеш до мен всяка минута. Зная, че в писмата си ми казваш, че си щастлива, но дали е така, мило мое момиче?

— Да, мамо. Подобно на теб, и аз предпочитам да бъдем заедно. Но тъй като не сме, и тук е много приятно. Имам приятели и предметите ми харесват.

— Добре, ела, нека да седнем и да разговаряме, Диердри.

Седнаха на дивана и Александра улови ръката на момичето. Тя остави Диердри да говори, тъй като знаеше, че има много неща да й казва, както и беше. Нямаше никакъв намек за проблеми и Александра търсеше да открие нещо зад думите й. Те бяха просто поток от информация за приятелките на Диердри, за приятни мигове и училищните й занимания.

Една от приятелките, които Диердри спомена на няколко пъти, се казваше Алис Монтаг, чиято майка беше Елизабет, по баща Макартър. Александра каза на момичето, че Елизабет и е приятелка от дълги години, но дъщеря й знаеше вече всичко.

— Да, Алис ми е казвала, че майка й често говори за теб — рече тя. — Освен това, баща й има бизнес връзки с Мортън.

— Доколкото разбирам, той не посещава клубовете.

— Мортън ли? — възкликна Диердри през смях. — Не, ако Мортън приеме покана за вечеря, той ще занесе един от неговите мухлясали стари регистри, за да ги изучава, докато яде супата. Бизнесът е единственият му интерес, мамо.

Диердри продължаваше да говори и в крайна сметка стигна до темата за Клара Тейвиш.

— Сигурна съм, че леля Марта ти е разказала за срещата ми с жената — добави тя, с леко оправдателен тон. — Не съм я виждала втори път. Но ако я срещна, няма да разговарям с нея, разбира се.

— Защо не? Това би било изключително грубо от твоя страна, Диердри.

От изненада дъщеря й за миг онемя.

— Искаш да кажеш, че одобряваш? — попита тя превъзмогвайки смущението си.

— Нямам нищо против да разговаряш с нея, което не означава, че трябва да станете приятелки. Колкото и абсурдно да изглежда, понякога човек трябва да се съобразява с репутацията си. Но познанството ти с една бедна жена, която е на ръба на пропастта и се опитва да осигури децата си, навярно ще те накара да бъдеш по-внимателна към клопките на живота. — Александра се засмя, клатейки глава: — Мисля обаче, че можеше да измислиш някоя по обикновена личност от лейди Диердри Аугуста Джулиана Хановър, внучка на Джордж Трети.

Диердри се усмихна, като замислено изучаваше лицето на майка си, след това се облегна на нея и я целуна.

— Някак си преди не си давах сметка колко си чудесна мамо. Ти си една много, много чудесна жена.

— Не, Диердри, аз съм само едно от божиите създания, с всичките несъвършенства, наследявани от човека. Сега трябва да отивам да видя брат ти, но ние ще говорим още много с тебе, докато съм тук. Освен това, ще уредя да вечеряме няколко пъти заедно с всичките ти братовчедки.

— Може би ще е по-добре, ако ние двете вечеряме заедно, мамо. Мелиса и сестрите й не са така сърдечни, както преди, защото се чувстват обидени от Мортън. Смятат, че той е могъл да направи много повече за вуйчо Крейтън.

— Така ли? — мислеше на глас Александра. — Да, трябваше да предвидя това. Добре, аз ще се погрижа за това, но най-важното е, че двете ще прекараме колкото е възможно повече време заедно, докато съм тук. Трябва да тръгвам сега и да посетя брат ти този следобед, но утре пак ще дойда при теб.

— Ще можеш ли да дойдеш на вечерята с чай в училище поне веднъж? — попита нетърпеливо Диердри. — Моля те да го направиш, защото искам всичките ми приятелки да се запознаят с теб. Винаги съм се гордеела с теб, но искам те самите да видят, колко прекрасна си в действителност, мамо.

Дъщеря й бе от изключителна важност за нея и забележката й накара Александра да засияе от удоволствие. Като прегръщаше и целуваше момичето, тя я уверяваше, че ще дойде да гостува на нея и приятелките й. След това те отидоха до входа заедно, взеха си довиждане и Александра си тръгна.

Докато караше двуколката към хотела — Сидней Армс — Александра си даде сметка, че през годините, откакто за последен път бе видяла Сидней, градът се беше разраснал неимоверно, както по размери, така и с удобства, които да отговарят на статута му на оживена колониална столица. В края на Хайстрийт, на съвсем кратко разстояние от училището, се намираше хотелът, който беше изграден по модел на Гранд хотел в Лондон. Стаята на Александра беше просторна, луксозно мебелирана и гледаше към градините отзад, докато овцевъдите и помощниците бяха отседнали в една странноприемница няколко улици по-нататък.

Александра нетърпеливо влезе в хотела, тъй като сутринта беше изпратила единия от помощниците да занесе молба за среща със семейство Бакстър, заедно с писмата на Катрин до родителите й. На рецепцията тя намери покана от Обърта Бакстър да ги посети, когато й е удобно. Без да бърза, Александра обядва в тихата и елегантна трапезария, след това отиде при Мортън.

Полудървената сграда в търговския център, където преди години тя идваше от време на време при брат си, докато той работеше, беше непроменена и извика приятни спомени. Вътре помощниците все още работеха над канцеларските регистри и писма, застанали на високите писалища точно както преди. Но вместо Крейтън, мъжът, който разговаряше с главния чиновник, беше нейният син.

Мортън беше среден на ръст и скъпият, безупречно ушит костюм, в който беше облечен, отвличаше погледа от коремчето му, което вече беше оформил от прекалено малко физическа активност. Лицето му беше възпълничко и мрачно, а русата му коса и острите му проницателни бледосини очи бяха най-привлекателните му черти. Но за Александра той бе толкова мил и не по-малко забележителен от неговия висок и красив брат.

Мортън се обърна към нея, като учудването върху лицето му премина в усмивка, която стопли сърцето й от радост.

Силната й любов към него я изпълваше докрай, и тя изпитваше желание да го прегърне, но той не обичаше показността, особено когато присъстваха други. Тя се сдържа само да го целуне по бузата за поздрав и Мортън направи същото.

След като я представи на чиновниците си, той я отведе в стаята си.

— Колко неочаквано — коментира той. — Какво те носи в Сидней?

Александра му каза някои от причините за пътуването й усещайки промяна в настроението му. Изненадата и удоволствието да я види отстъпиха на така обичайното за него поведение на отбрана.

— Най-вече съм тук — каза тя накрая, — тъй като отдавна не съм виждала теб и Диердри.

Щом я настани на стола до писалището, Александра видя в очите му студенината, която познаваше толкова добре и от която се страхуваше така много.

— И без съмнение искаш да ме осъдиш заради Клара Тейвиш — предположи той, като седна на стола си.

— Да те осъждам? Това е много силен израз, Мортън!

— Може би, но отговаря на голяма част от разговорите, които сме водили с теб през годините. Когато бях момче, ти непрекъснато ме цензурираше.

— Смятам и този израз за прекалено силен, но нека оставим това. Ако желаеш, помисли за момент каква е била моята цел. Исках да ти помогна да се научиш да контролираш буйния си нрав, да ти помогна да откриеш какво искаш от живота и най-накрая — да насочиш енергията си към постигането на това. Мисля, че успях.

Мортън погледна встрани, дълго мисли, сетне кимна бавно с глава.

— Да, така е — призна той. — Предполагам, че никога преди не съм си давал сметка, но и ти никога не си ми казвала, нали? Ако беше ми обяснила всичко това, майко, щеше да бъде по-лесно и за двама ни.

— Не мисля, че щеше да е така, Мортън. Ти си човек на логиката, но като момче често се държеше неразумно. Може би греша, но аз съм само обикновено човешко създание, а не всезнаещ мъдрец. Ако съм била жестока, искрено те моля да ми простиш. — Тя протегна ръка и улови неговата. — Винаги съм те обичала от цялата си душа и сърце и не е възможно да съм се отнасяла преднамерено жестоко с теб.

Студенината изчезна от очите му и той поклати отрицателно глава, като стисна ръката й.

— Не, не си била жестока, майко, и аз също те обичам. И може и да не си мъдрец, но не познавам друг човек, който да е по-мъдър от теб.

Откровената размяна на мнения бе завършила в разбирателство, което Александра никога не бе успявала да постигне, докато той беше по-малък. Отношенията им изведнъж изглеждаха по-близки и това много я зарадва. Продължиха да разговарят и тя го попита как точно е станал провала на бизнеса на брат й. Мортън обясни, като даваше примери за лош късмет и грешки в преценките, довели до фалита на Крейтън.

Темата премина към неговия бизнес и Мортън каза на Александра, че в последно време е назначил още помощници и възнамерява да се премести на неизползувания втори етаж на сградата, така че ще има кантора с достатъчно място за счетоводител и други чиновници. Добави, че негов юридически съветник е Джон Фицрой. Учудена и развеселена, Александра обясни, че преди години Джон се е опитвал да я ухажва и Мортън се засмя от сърце, отбелязвайки, че е щастлив, че той не му е баща.

— Наистина — съгласи се Александра, като се усмихна, след което смени темата. — Винаги съм изпитвала голямо удоволствие да слушам за успехите ти, Мортън, и съм очарована от това, как вървят работите ти. — Тя посочи скалата върху писалището, която той използваше като преспапие: — Но по всичко личи, че не можеш да си позволиш по-хубава украса. Защо си сложил този камък?

Но когато той направи гримаса, тя добави бързо:

— Или може би предпочиташ да не обсъждаме това?

Мортън се поколеба за миг, сетне погледна към вратата.

— Не, ще ти кажа — отговори той тихо. — Този камък може да окаже въздействие върху цялото ми финансово положение, по начин, за който ти трябва да знаеш. Но трябва да те помоля за твоето абсолютно мълчание по въпроса. Не трябва да казваш на никого другиго.

Озадачена и изпълнена с любопитство, Александра се съгласи. Тогава Мортън й разказа с тих глас надълго и на широко, обяснявайки за златната руда, както и защо трябва да изчака, вместо да се възползва незабавно от шанса. Макар че бе учудена от златната находка, мислите на Александра бързо се насочиха в друга посока.

По-важно за нея в случая бе, че той й се доверяваше, че най-сетне бе постигнала неговото доверие. Освен това, колкото и парадоксално да звучеше, тя нямаше никаква представа, как да използва това откритие, за да го убеди да разшири спектъра на живота си извън границите на маниакалното преследване на богатство.

— Това наистина е забележително — каза тя, когато той свърши. — Можеш да се учиш на търпение от котка, дебнеща пред миша дупка. Мортън, безсъмнено ще рискуваш твърде много, ако действаш незабавно.

— Прекалено много — съгласи се той мрачно. — Ако всичко това тръгне добре, възнамерявам да прехвърля част на вуйчо Крейтън. Освен това, аптекарят не знае откъде е взета рудата, така че само ти и аз знаем всички факти. Сигурен съм, че разбираш необходимостта от пълно мълчание по въпроса.

— Да, разбира се. Радвам се, че ми се доверяваш, и трябва да бъдеш сигурен, че ще оправдая доверието ти. Освен това, смятам, че е проява на щедрост от твоя страна да прехвърлиш дял на Крейтън. Когато започнеш да поръчваш съоръженията и другите неща, трябва да внимаваш много.

Промяната на темата на разговора бе внимателно избрана, докато Александра мислеше как да му помогне. Мортън отговори, че не е бил в състояние да измисли по какъв начин да поръча необходимите машини и съоръжение от Англия, без да предизвика и най-малката проява на любопитство относно това, което върши. Александра предложи, поръчката да бъде за фермата, след това би могло тайно да му бъдат прехвърлени нещата на негово име. Идеята му хареса много и той ентусиазирано прие предложението.

Те продължиха да разговарят още дълго през целия следобед. Александра изпитваше голямо удоволствие, атмосферата между нея и сина й продължаваше да бъде сърдечна и хармонична. Но той си оставаше Мортън, който бе по-обидчив от останалите й деца и засега тя избягваше да говори за неща, които можеха да предизвикат противоречия.

Мортън се радваше силно на посещението й и не му се щеше тя да си тръгне, когато двамата се отправиха към вратата. Като му обеща, че ще се виждат още много пъти, докато е в града, Александра го прегърна и целуна. За първи път той я прегърна и целуна, без да се смущава от чувствата си. След това тя се отправи с двуколката към къщата, която някога бе принадлежала на баща й.

Докато колата си прокарваше път през множеството коли в късния следобед, Александра обмисляше още една причина, поради която искаше Мортън да заживее нормален живот. Тя отдавна си бе дала сметка, че когато Диердри завършеше училище, щеше да има нужда от някаква друга алтернатива, освен връщането й към изолираността на овцевъдната ферма, като постоянно място за живеене. Едната възможност бе тя да остане в Сидней и да живее със семейството на Крейтън, но самите събития бяха изключили този вариант. Мортън обаче лесно можеше да си позволи разкошно домакинство, където Диердри можеше да живее.

Когато стигна къщата, видя, че портата за колите беше затворена с верига и катинар. Щом слезе от двуколката, Александра забеляза, че по алеята се задава възрастен пазач, който забързано отключи и отвори портата, след като тя се представи. Той й даде ключовете от къщата и подкара двуколката по алеята, а Александра тръгна по пътеката към входната врата на сградата.

Къщата миришеше на мухъл и подгъвът на роклята й вдигаше прах от пода. На слабата светлина, която проникваше през покритите с капаци прозорци, под брезентовите покривала мебелите изглеждаха обемиста безформена маса. Стъпките й отекваха като шепот в тихата къща, която в много отношения приличаше на гроб и Александра усети наоколо да витае присъствието на отишли си от земния свят нейни близки, които тя бе дошла да види, закъсняла с много десетилетия.

Като се качи на горния етаж, тя влезе в някогашната си спалня. Погледна в шкафа, където бе държала пистолета си, който можеше да промени изцяло посоката на живота й, ако го беше взела през онзи ден, когато се бе отправила към Камдън парк. Притегляйки везните обаче, тя не съжаляваше, въпреки че Енос Хинтън бе разбил живота й, във всяко друго отношение животът й бе безгранично богат и възнаграждаващ, изпълнен с цел, радост и любов.

Александра отвори прозореца и махна брезента от стола. Седнала до прозореца, тя гледаше към градината и обмисляше как да продължи това, което трябваше да стори. Малко преди залез-слънце, когато затвори прозореца, за да си тръгне, тя вече беше решила. Първоначално тя възнамеряваше да остане в Сидней за кратко време и да се върне във фермата доста преди Катрин да роди, но сега тя бе разбрала, че трябва да остане по-дълго.

* * *

През следващите няколко дни тя се срещаше всеки ден с Мортън и разговаряше с него в най-лошия случай по няколко минути. Разговорите им продължаваха да бъдат все така сърдечни и приятни, като по-голямата част от времето обсъждаха неговите търговски дела. Веднъж той отново спомена Клара Тейвиш в полушеговит тон, като очевидно искаше да разговарят за нея и след това да забравят темата, но Александра отклони разговора в друга посока.

Освен всекидневните си посещения при дъщеря си, един следобед Александра отиде в училището за вечерята с чай с Диердри и нейните приятелки. Този приятен случай отразяваше космополитната атмосфера в училището. Между приятелките на Диердри имаше момичета от Великобритания и Австралия, както и едно прекрасно англо-индийско момиче от Бомбай и френска девойка, чийто баща беше богат търговец от Папити, Таити.

Рано една вечер Александра посети семейство Бакстър, които я посрещнаха сърдечно и гостоприемно. Докато разговаряше с тях за Катрин, Александра изрази самата истина, когато им каза колко много се е обогатило нейното семейство от присъствието на младата жена сред тях. След като Александра си тръгна, като взе писмата, които бяха написали на Катрин, семейството остана щастливо и напълно доволно от това, че тяхната дъщеря си бе намерила добър дом.

Сред различните задачи Александра обсъди с печатаря скиците на Адолариъс и обяснителните бележки към тях и разгледа мостри от работата, извършена от подвързвача, който щеше да оформи албумите. Освен това, тя отиде да види племенницата си Мелиса, в чиято любезност се почувстваха студени нотки, но тя покани Александра да им гостува в неделя, когато сестрите й и семействата им щяха да прекарат заедно.

Най-сетне, един следобед тя отиде да посети Клара Тейвиш. Клара пребледня, когато отвори вратата, тъй като разпозна Александра и се уплаши, да не би да предизвика скандал. Докато вървеше напред, като водеше Александра към дневната, Клара нервно коментираше колко неловка е ситуацията.

— Да, така е — съгласи се с нея Александра, докато сядаше. — Но с разум и добро желание ние трябва да преодолеем това.

Облекчена от сърдечния тон на Александра, Клара се усмихна леко.

— Моля ви, нека да обясня обстоятелствата, в които се намирам, мистрес Керък. Когато се запознах със сина ви, току-що бях овдовяла с три деца. За малко да бъда изхвърлена от дома ми, без никакви пари или перспектива да намеря такива.

— Да, известно ми е. В градската градина вие сте се срещнали веднъж с дъщеря ми, която ви се е представила като лейди Диердри Аугуста Джулиана Хановър. Е, тя случайно е моята дъщеря, Диердри Керък.

— Ваша дъщеря? — зяпна развеселена Клара. — Да, сега виждам приликата, но бях сигурна, че е това, за което се представи, мистрес Керък. Това звучеше напълно правдоподобно, а освен това, бе и изключително очарователна.

— Диердри е очарователно момиче — съгласи се Александра. — Но единствено способността й да бъде убедителна надминава нейното въображение. Във всеки случай тя ми разказа за обстоятелствата около вас, които тя научила от една нейна съученичка.

Клара въздъхна дълбоко и кимна с разбиране:

— Да, няма нищо тайно в живота ми, мистрес Керък.

— Наистина децата ви са облечени и нахранени, но връзката ви с Мортън ще се окаже голяма пречка, щом пораснат.

Клара веднага се съгласи, но изтъкна, че няма друга възможност. Докато разговорът течеше, Александра оцени високо личността на Клара. Тя реши, че може да й се довери да не казва нищо на Мортън за срещата им. След това обясни, че възнамерява да го убеди да сложи край на връзката си с нея.

— Дойдох да разговарям с вас — продължи Александра, — така че да не възприемете погрешно намеренията ми и да мислите, че не зачитам нуждите ви. Ако Мортън се съгласи да направи това, което ще го помоля, аз ще се погрижа да уреди изплащането на сума, която да бъде достатъчна, за да осигури на вас и децата ви прилично благосъстояние.

Развълнувана, Клара се усмихна щастливо, възкликвайки, че в такъв случай всичките й проблеми ще бъдат решени. Александра я предупреди да не казва нищо на Мортън и Клара въодушевено се съгласи да запази пълно мълчание по въпроса. След като бе постигнала целта си, Александра поговори още малко с жената, след което си тръгна.

Подготвена да разговаря с Мортън за Клара, Александра обаче знаеше, че ще бъде по-добре, ако той подхване темата, както бе направил преди. Когато го видя същия този ден, той не каза нищо по въпроса, нито на следващия ден. Докато чакаше той да засегне темата, Александра продължи да посещава Диердри всеки ден и да се занимава с другите си делови задачи.

При разговорите си с търговеца, който продаваше вълната от фермата, с посредника, който всяка пролет доставяше товарите с провизиите, както и с началника на компанията, която превозваше вълната и провизиите, Александра откри начини да бъдат избягвани малките проблеми, които възникваха от време на време. Написа и изпрати писмо до сър Джефри Бодънхем в Лондон, в което го информираше, че албумът с офортите, направени от скиците, скоро ще излезе от печат, както и за най-пресните новини, свързани със семейството и Австралия като цяло.

Докато разглеждаше кориците на албума в кантората на печатаря, последният й направи интересно предложение. Каза, че в Англия има готов пазар за една книга за Пустошта и той е готов да раздели разноските по публикуването, ако тя се наеме да напише такава книга. Тъй като работата по обяснителните бележки към албума й бе доставила истинско удоволствие, Александра отговори, че е заинтригувана от идеята и ще размисли върху нея.

Следващия път, когато разговаря с Мортън, тя му каза за офертата на печатаря. Той я окуражи да приеме предложението, като добави, че той ще си поръча значително количество екземпляри от книгата. Най-накрая той отново спомена Клара Тейвиш и изказа убеждение, че Александра не одобрява положението.

— Ти си възрастен човек, скъпи — изтъкна Александра. — Това, което правиш, не изисква моето одобрение. Въпреки това ще кажа, че ти се възползваш нечестно от финансовите затруднения на бедната жена, което не е достойно от твоя страна.

— Никога не съм гледал на нещата от тази гледна точка, майко.

— А трябва, тъй като други го правят. Предполагам, че възнамеряваш в крайна сметка да се ожениш за пари или пост, или може би ще предпочетеш и двете.

— Да, имаш ли нещо против?

— Бих предпочела да се ожениш по любов, но това няма връзка с въпроса. Ролята ми е да ти помогна всячески да постигнеш твоите цели, а не да вземам решения вместо теб. В този смисъл, бих те посъветвала, че жена, която може да ти донесе пари, пост или двете, ще е от семейство, което няма да погледне с добро око на връзката ти с мистрес Тейвиш.

Свъсил вежди, Мортън се замисли, сетне кимна с глава и знак на съгласие.

— Да, това е така — рече той. — Трябва да помисля по този въпрос.

Тонът му говореше, че няма никакво намерение в скоро време да променя нещата, но Александра беше уверена, че е казала достатъчно за момента. Като запази по-силните си аргументи за следващия път, тя заговори за лошото състояние на отношенията между Мортън и братовчедките му. Изтъкна, че семейството на бъдещата му съпруга ще съди на основата на тези връзки за това, доколко той би се разбирал с тях.

— Какво ме съветваш да направя, майко? — попита той. — Докато те продължават да се отнасят с мен като с непознат, и аз ще правя същото.

— Разбира се, скъпи — увери го тя, потупвайки го по ръката. — Що се отнася до мен, те могат да си се сърдят докогато си искат. Единственото ми безпокойство е въздействието, което това може да окаже върху теб, а най-вероятно е да има такова, нали. Поради това ми се ще да позагладя нещата, ако нямаш нищо против.

— Нямам нищо против тях — отвърна той неохотно. — Но не възнамерявам да им правя официални предложения.

— Не мисля, че е необходимо, Мортън. Но ако те решат да бъдат сърдечни, ти можеш да бъдеш великодушен към бизнеса на съпрузите на Мелиса и Аманда като търговци в града. Ако братовчедките ти искат да бъдат в добри отношения с теб, няма да ти бъде кой знае колко трудно да насочиш някоя печеливша сделка към Джилбърт и Харисън, не е ли така?

Мортън се съгласи неохотно и Александра изпита дълбоко облекчение, тъй като още един ход от плановете й попадна точно в целта. Тя бе уверена, че може да убеди Мелиса и сестрите й да променят отношението си. След това, ако успееше да накара Мортън да създаде семейство — той щеше да има около себе си роднини, както и четири жени, които да се грижат за светските му прояви. След като бе постигнала повече от достатъчно за един ден, Александра незабавно премина към по-леки теми, оставяйки Мортън във весело настроение, когато разговорът им свърши.

Неделя следобед Александра се отправи към дома на Мелиса и както бе очаквала, се натъкна на гостите. Всичките четири сестри бяха там, както и съпрузите на две от сестрите и децата. В атмосферата на наложена любезност, обстановката беше неприятна, дневната пренаселена и шумна, като никой от възрастните не правеше усилия да контролира децата.

Разговорът беше изпълнен с намеци за Мортън, както и за парите като цяло. Слабият чай беше единствената почерпка, като Мелиса се извини и каза, че не може да си позволи нищо друго. Тя също се извини за шума, който децата вдигаха, като отбеляза, че доходите на семейството й не позволяват да наеме гувернантка или прислужница. Докато намеците продължаваха, Александра се сдържаше, като чакаше удобен случай.

Той се появи, когато Леона, най-прямата от сестрите изкоментира малката сума, която Мортън бе платил за къщата на баща им.

— Колко трябваше да плати, Леона — попита кротко Александра.

— Е, във всеки случай повече, отколкото плати — отговори Леона възмутено, — като се има предвид, че татко го въведе в професията. Ако имах пари за зестра, отдавна да съм се омъжила за човек по мой избор.

— Сделката беше продажба на къщата, а не осигуряването на твоята зестра, а освен това, Крейтън изобщо не е показал нищо на Мортън. От самото начало Мортън пое по свой собствен път, по един по-агресивен начин, какъвто Крейтън изобщо не е използвал.

— Агресивен ли? — повтори Леона, повдигайки вежди. — От това, което чувам, мисля, че „безжалостен“ ще е по-точната дума.

— Леона — започна Александра с тих, леден глас — Ще изтърпя твоята наглост, но няма да слушам как злословиш за сина ми.

Изненадана от тона на Александра и от ледения й поглед, младата жена се изчерви от смущение.

— Моля да ме извиниш, лельо Александра — каза тя. — Не исках да очерням Мортън, а и съвсем естествено е да го защитиш. Но по всичко личи, че той можеше да направи повече, за да помогне на татко.

Когато другите се съгласиха с нея, Александра ги прекъсна, като им каза безцеремонно, че случилото се е било неизбежно.

— По-голямата част от доходите на Крейтън бяха от инвестиции в товарни кораби — отбеляза тя, — но тази дейност сега е премахната от морската застрахователна компания, учредена в града. Крейтън щеше да откаже на Мортън, ако той просто му беше предложил пари, а това щеше да е единственото разрешение. А както вие добре знаете, Крейтън далеч не е единственият фалирал тук.

Настъпи неловко мълчание, нарушавано единствено от вдигания от децата шум. След това Мелиса се обади:

— Ние обичаме баща си и според мен нашето схващане за случилото се е напълно естествено, лельо Александра.

— Никоя от вас не обича баща си повече, отколкото аз обичам брат си, а вашето схващане за нещата е неразбираемо за мен. Казвате, че се намирате в нужда, а съвсем преднамерено обиждате богат ваш близък роднина. И ако фирмата „Хамънд & Керък“ някога възкръсне, вие ще бъдете наследници на баща ви, не е ли така.

Александра се обърна към двамата мъже:

— Вашето поведение е най-нелогично от всичко, защото вие трябва да си дадете сметка, че Мортън е в състояние да ви помогне в бизнеса.

Мъжете размениха учудени погледи, след което Стивън призна, че е направил грешка, като не е изразил привързаността и уважението си към Мортън. Харисън каза, че изпитва същите чувства и отношението на четирите сестри рязко се промени. Атмосферата в дневната се успокои, когато Дора изведе децата да играят навън, а двамата мъже излязоха забързано до най-близката кръчма, като се върнаха след няколко минути с бутилка шери.

На чашка шери атмосферата стана приятна, а разговорът — сърдечен и задушевен. Сестрите заразпитваха за родителите си, след това със същия интерес и за семейство Керък. Александра си тръгна след час, като всички въодушевено настояваха да ги посети отново, когато на нея й е удобно.

Посещението на Александра имаше непосредствено въздействие. На следващата сутрин Стивън и Харисън се появиха в кантората да засвидетелстват уважението си към Мортън. Освен това, когато тръгваше за кафенетата, той срещна Леона и Дора и двете се държаха много приятелски с него. Когато по-късно през деня двамата с Александра разговаряха, той й разказа за това, добавяйки, че е уредил сделки за двамата мъже, които с течение на времето ще се окажат много изгодни.

На другия ден Мортън отново повдигна въпроса за Клара Тейвиш. Александра беше започнала да идва в кантората му в ранните вечерни часове, когато там оставаше само един от помощниците, и те можеха да говорят, без да бъдат прекъсвани. Стаите в кантората бяха тихи, а летният здрач преминаваше в мрак, когато Мортън й каза, че е решил да сложи край на връзката си с Клара.

Щом свърши, Александра отбеляза, че е негово задължение да осигури Клара и децата й, след като ги остави. Той се замисли, след което се съгласи и заяви, че ще им предостави необходимата сума. Държането му говореше, че той има предвид далечното бъдеще, и Александра му заяви, че трябва да го стори в най-близко време, след което да разшири интересите си извън бизнеса си така, че да има приятели и дължимото уважение. Мортън отговори, че вече е уважаван из целия град, има приятели, които се отклоняват от пътя си, за да говорят с него на улицата.

— Това са делови познанства, а не приятели — обясняваше Александра. — А някои от тях се страхуват от теб, тъй като държиш ипотеките върху тяхна собственост, а това далеч не е уважение, Мортън. — Тя вдигна ръка, когато той понечи да говори: — Не, моля те, изслушай ме. Според мен ти се отклони от пътя към това, което в действителност искаш, и сега единственото, което правиш, е да трупаш пари. Когато живеех тук, Фаръл Ибетс не беше много по-стар, отколкото си ти сега. Мисля, че си тръгнал по същия път.

— Не, не — противопостави се Мортън, — та той дори не е женен, мамо. Както говорихме с теб, аз искам да имам съпруга и семейство.

— Ибетс имаше същите намерения. Той не можа да намери съпруга и семейство в регистрите, и ти няма да ги откриеш там. Ти си преуспял много в бизнеса, но ти липсва успеха като човек, който е уважаван и тачен. За тази цел ти трябва да бъдеш канен на всички социални събирания, да подпомагаш благотворителни дейности и да бъдеш изключително щедър към роднините и приятелите си.

— Но защо трябва да правя това, мамо? Мога да си намеря жена от добро семейство, без да обръщам наопаки целия си живот.

— Ако искаш тя да бъде от много добро семейство, с положение, ти трябва да се промениш, Мортън. И когато веднъж усетиш истинското уважение от страна на тези около теб, резултатът ще си е заслужавал труда. — Като се наклони по-близо към него, тя извади последния си, най-силен аргумент. — Освен това, ти трябва да си създадеш репутация, която е необходимо условие за почит, запазена за неколцина.

— Какво искаш да кажеш, мамо?

— Споменах за теб пред сър Джефри Бодънхем. Той е високопоставен държавен служител, с когото установих приятелски отношения чрез кореспонденция.

— Да, името ми е познато.

— Когато си готов да започнеш с това — продължи Александра, сочейки с пръст към камъка на писалището, — първо, изпрати твоя аптекар да открие какво е количеството. Ако става въпрос за големи залежи, замини за Лондон да се срещнеш със сър Джефри. Нека той да извлече политически дивиденти, като обяви откриването на злато, след което ще стане твой спонсор. Златото ще ти донесе несметни богатства, но в същото време ти ще извършиш огромна услуга на кралството, тъй като ще осигуриш пари за държавата. Такава услуга се възнаграждава с големи почести, Мортън. — Като улови ръката му, тя завърши с тих, настойчив глас:

— Имам предвид да получиш титлата найт[1].

Той остана безмълвен за известно време, слисан от казаното от нея, след това проговори тихо:

— Възможно ли е, мамо?

— Мисля дори, че е вероятно — отговори тя и се изправи на крака. Целуна го, след това тръгна към вратата. — Помисли си за това, Мортън.

Тя излезе и потегли към хотела. След вечеря в трапезарията, Александра се качи в стаята си. Докато се приготвяше да си легне, тя си мислеше със задоволство, че е сторила най-доброто за Мортън и само може да чака плодовете.

На следващата сутрин, когато понечи да се облече, на вратата се почука. Завързвайки колана на нощницата си, Александра отговори. В коридора стоеше Мортън, който беше спал малко, ако изобщо си беше лягал. Със зачервени очи и набръчкано от умора лице той й заяви, че е решил да действа съгласно съветите й.

Изпълнена с облекчение, а също и с толкова радост, Александра му каза, че братовчедките му ще преместят неговите вещи в къщата на Хамъндови и ще ги подредят. Размениха си целувки, след което той си тръгна. Александра се облече и когато прислужницата донесе подноса със закуската, тя помоли жената да предаде на управителя на хотела да изпрати човек да докара от конюшнята една двуколка.

На път към къщата на Мелиса Александра спря в странноприемницата, където бяха отседнали работниците от фермата, и изпрати един от помощниците до къщата на Елизабет Монтаг с молба да бъде приета.

Когато пристигна у Мелиса, тя и Дора я посрещнаха с възторжени поздрави. Щом им каза за намеренията на Мортън, Дора излезе да вземе другите две сестри, а Мелиса направи чай. Когато всички се събраха, Александра им каза какво трябва да бъде направено. Сестрите познаваха домашни прислужници, които търсеха работа, и Мелиса пое грижата, заявявайки, че тази вечер къщата ще е готова.

Уверена, че домакинството на Мортън беше в напълно сигурни ръце, Александра си тръгна.

В хотела тя намери отговора, който Елизабет веднага беше предала на момчето да донесе. Вместо покана тя бе написала изпълнена с хумор заповед Александра незабавно да се яви. Доволна и развеселена, тя се качи в двуколката.

Тъкмо икономът понечи да отвори по-широко вратата на огромната, луксозна тухлена къща, за да влезе Александра, и Елизабет прелетя край него с протегнати напред ръце. Тя беше все така стройна и с приятна външност, каквато Александра я помнеше, със същата слънчева и радостна усмивка и докато се прегръщаха и целуваха, и двете се смееха щастливо.

В просторния скъпо мебелиран салон Александра и Елизабет седнаха на дивана да разговарят, а прислужницата донесе чай и бисквити. Старото поколение бе сменено от ново и Елизабет бе една от сравнително малкото хора, които лесно си спомняха за отвличането на Александра преди четвърт век. Тя спомена за него, както и за тревогата и страха, които бе изпитвала до момента, в който бе разбрала, че Александра е добре. След това тя мина към други теми на разговор.

Тъй като имаха много неща да си споделят, те прекараха цял час, като си разказваха за основните събития в живота им през последните години. След това Александра насочи разговора към децата си в частност към Мортън. Елизабет й каза, че го е виждала само веднъж, когато тя и съпругът й случайно го срещнали на улицата.

— Сигурна съм, че знаеш — продължи Елизабет, — че той и Хауърд са съдружници в няколко бизнес операции. Хауърд го кани вече няколко пъти на вечеря, но той не е приел досега нито една покана. За мен ще бъде удоволствие да го поканя на някои по-официални случаи, но… — Гласът й постепенно се загуби и тя вдигна рамене, сякаш се извиняваше. — Нали знаеш, за онази негова доста злочеста любовна връзка, Александра.

— Това е така — отговори Александра, като се усмихна мило. — Но да се чуди човек на стандартите ни. Ако една жена общува с градинаря си или съпругът й си има любовница в крилото на прислужниците, те будят възхищение заради тяхната дързост, стига да не я правят обществено достояние. Но ако един мъж и една жена живеят заедно открито и честно, те биват презирани.

Елизабет сви устни в пристъп на моментно раздразнение, след това се засмя.

— Александра, съвсем бях забравила, че когато се усмихваш най-сладко, можеш да оголиш зъбите си, готова да хапеш. Възхищавам се от лоялността ти към твоя син, но какво искаш от мен да направя? Да се превърна в парий?

— Първо — отговори Александра, като улови ръката на приятелката си, — ще моля да ме извиниш за избухването ми. Второ, искам да чуеш някои новини за Мортън. Той ще живее отсега нататък сам в къщата на баща ми, а аз успях да го накарам да започне да приема покани.

Елизабет поклати отрицателно глава, като се смееше.

— Не трябва да се извиняваш, тъй като аз наистина изпитах удоволствие от огнената искра в теб. Радвам се да чуя тези неща за Мортън. В неделя следобед даваме прием в градината в чест на новия военен прокурор и на него ще присъстват губернаторът и много други. Ще бъда изключително щастлива да включа теб и Мортън в списъка на гостите.

Александра прие поканата и изказа дълбоката си благодарност. След като щеше да бъде гост на прием, чийто домакини щяха да бъдат семейство Монтаг, тя знаеше, че Мортън ще трябва да избира от поканите, които щяха да завалят. Тя поговори с приятелката си още известно време, след това завърши посещението. Елизабет излезе да я изпрати до двуколката. Докато се прегръщаха и целуваха, те си обещаха да поддържат контакти с писма.

Александра подкара двуколката към хотела и след като обядва, отиде до странноприемницата и разговаря с Руъл. Даде му пари да закупи продукти и му каза да направи необходимата подготовка за заминаване на разсъмване следващия понеделник.

След това приключи работите си в града, запълвайки времето до края на учебните часове, когато можеше да посети Диердри. Въпреки че всичко наоколо беше същото, както преди, вътрешно тя изпитваше промяна, дълбока и различна, както е при смяна на годишните времена. След като изпълни задълженията си тук, тя трябваше да се върне в Тибубура и да се изправи пред опасността, пред неразрешимия проблем, дали отвратителното позорно петно на Енос Хинтън щеше да стигне до следващото поколение на нейното семейство.

По-късно, по време на разговора й с Диердри, Александра се опита да намери начин да предупреди дъщеря си срещу нещастия от рода на това, чието трайно страшно въздействие тя продължаваше да изпитва. Принудена да използва най-общи термини, тъй като момичето с острия си ум можеше да отгатне страшната тайна от някои подробности, Александра само успя да я обърка.

— Какво искаш да кажеш, мамо? — попита тя.

— Искам да кажа, че винаги трябва да внимаваш — отговори Александра, продължавайки да търси думи. — Винаги преценявай добре ситуации, при които можеш да бъдеш в опасност.

— Да, мамо, аз правя точно това — отговори Диердри объркана.

Александра се поколеба, като силно желаеше да открие начин, чрез който да предпази прекрасната си дъщеря срещу всички нещастия, да я въоръжи срещу всякакви опасности. Тя обаче знаеше, че е безнадеждно. Беше невъзможно да се предвиди какво Диердри щеше да срещне по време на мъчителното изкачване нагоре по стъпалата на живота и единствено съдбата можеше да определи дали тя щеше да се препъне. Като се усмихна; Александра улови Диердри за ръката и я задържа, докато разговаряше с нея за училището.

Бележки

[1] Найт — титла, по-ниска от тази на баронет.