Жул Верн
Две години ваканция (4)

IV

Първо изследване на крайбрежието. — Бриан и Гордън през гората. — Напразен опит за намиране на пещера. — Опис на наличното имущество. — Провизии, оръжие, облекло, постелки, съдини, сечива, инструменти. — Първи обед. — Първа нощ.

Брегът беше пуст, какъвто го бе видял Бриан, когато наблюдаваше от върха на фок-мачтата. От един час шхуната лежеше на пясъчния бряг, а никакъв туземец не бе забелязан досега. Нито под дърветата, които растяха нагъсто пред скалата, нито по бреговете на реката, набъбнала от водите на прилива, не се виждаше ни къща, ни колиба, ни заслон. Нямаше дори отпечатък от човешки крак на пясъчния бряг, поръбен от дълъг пояс водорасли, изхвърлени от морските вълни. В устието на речицата — никаква рибарска лодка.

И най-после, в цялото пространство на залива, съграден между двата носа от юг и север, не се виеше никаква струйка дим.

Най-напред Бриан и Гордън решиха да навлязат между купчинките дървета, за да достигнат скалата и ако е възможно, да я изкачат.

— Ето ни на суша, а това е вече нещо! — каза Гордън. — Но коя е тази земя, която изглежда необитавана?

— Важното е да не бъде необитаема — отвърна Бриан. — За известно време имаме провизии и муниции! Но ни липсва подслон, а трябва да намерим някакъв поне за малките. За тях преди всичко!

— Да имаш право! — съгласи се Гордън.

— Колкото до това, да разберем къде сме — продължи Бриан, — ще имаме време да се занимаем с тая работа, след като се погрижим за най-необходимото! Ако е континент, може би има някаква надежда да се спасим! Ако ли пък е остров ненаселен остров е, тогава ще видим! Ела, Гордън, ела да огледаме!

Двамата стигнаха бързо края на горичката, простираща се косо между скалата и десния бряг на речицата, на триста-четиристотии фута от устието, ако се върви срещу течението.

В тази гора нямаше никакви следи от хора, нито просека, нито пътечка. На земята лежаха дънери, рухнали от старост, и Бриан и Гордън затъваха до колене в килима от опадали листа. Ала птиците се разбягваха боязливо, като че ли вече се бяха научили да се пазят от хора. Тъй че този бряг, макар и ненаселен, от време на време види се е бил спохождан от жители на някоя съседна земя.

За десет минути двете момчета прекосиха гората; тя ставаше все по-гъста откъм другия край на скалата, издигаща се като отвесна стена със средна височина от сто и осемдесет фута. Дали в долната част на тази скала нямаше да се намери някаква вдлъбнатина, която би послужила за подслон? Това беше много желателно. Действително една пещера, защитена от пояса дървета срещу морските ветрове и недостигана от вълните дори в бурно време, би представлявала чудесно убежище. Там малките корабокрушенци биха могли да се настанят временно, докато едно по-сериозно изследване на брега им позволи да се впуснат по-уверено във вътрешността на страната.

За нещастие в тази скала, отвесна като стена на укрепление, Гордън и Бриан не откриха никаква пещера, дори цепнатина, през която да се изкачат до гребена й. За да проникнат във вътрешността на страната, вероятно трябваше да заобиколят скалата, чието разположение Бриан бе установил, когато я разглеждаше от мачтата на „Слуи“.

Около половин час двамата се спущаха на юг покрай основата на скалата. Така те достигнаха десния бряг на реката, която криволичеше в източна посока. Докато този бряг беше засенчен от красиви дървета, другият опираше до местност със съвсем друг вид — равна, без зеленина. Тя наподобяваше огромно блато, което се простираше на юг чак до хоризонта.

Разочаровани, неспособни да се изкачат на върха на скалата, откъдето несъмнено биха огледали местността на няколко мили в окръжност, Бриан и Гордън се върнаха при „Слуи“.

Донифан и неколцина други бродеха насам-натам из скалите, докато Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър се забавляваха, като събираха раковини.

В разговор с големите Бриан и Гордън им съобщиха резултата от огледа си. В очакване на по-нататъшни проучвания сметнаха за целесъобразно да не се отделят от шхуната. Макар и с разбито дъно и силно наклонена на лявата си страна, тя можеше да служи за временно жилище на самото място, където бе заседнала. Палубата беше пробита в предната си част, над кубрика, но поне каюткомпанията и задните каюти можеха да осигурят задоволително убежище срещу бурите. Що се отнася до кухнята, тя никак не бе пострадала при блъскването в рифа — за голямо задоволство на малките, които живо се интересуваха от въпроса за яденето.

Добре, че не се наложи тези деца да пренасят на брега необходимите за настаняването им неща. Дори и да успееха, какви мъчнотии, каква умора би трябвало да претърпят! Ако „Слуи“ бе заседнала още на първата редица подводни скали, как щяха да спасят запасите? Морето бързо би разрушило яхтата и тогава не биха могли да спасят дори оскъдните останки, пръснати по пясъка — консерви, оръжие, муниции, дрехи, постелки, всевъзможни съдини и прибори, толкова нужни за живота им в този малък свят. За щастие приливът бе изхвърлил „Слуи“ отвъд рифовия пояс. Ако и да не можеше вече да плава, тя беше поне обитаема, тъй като надводната й част бе устояла най-напред на бурята, а после — на удара и нищо не беше в състояние да я изтръгне от това пясъчно ложе, в което бе забила своя кил. Не ще и дума, постепенно под влиянието на слънцето и дъжда тя щеше да се разпадне, обшивката й — да се пробие, палубата и — окончателно да се продъни и накрая да стане негодна за убежище, каквото осигуряваше поне засега. Но дотогава или малките корабокрушенци щяха да успеят да се доберат до някой град или село, или пък, ако бурята ги е изхвърлила на пуст остров — да намерят пещера в крайбрежните скали.

Така че най-добре беше засега да останат на борда на „Слуи“. Така и сториха още същия ден. С помощта на въжена стълба, прикрепена за десния борд, от страната, накъдето беше наведена яхтата, и големи, и малки можаха да достигнат до капаците на люковете. Моко, който в качеството си на юнга разбираше горе-долу от готвене, подпомаган от Сървис, който пък обичаше да си похапва, се залови да приготви ядене. Всички ядоха с добър апетит, дори Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър се развеселиха. Само Жак Бриан, някога шегобиецът на пансиона, продължаваше да стои настрана. Тази промяна в характера и в навиците му наистина учудваше всички; но Жак, който бе станал много мълчалив, упорито отбягваше въпросите, задавани от другарите му.

Най-после, капнали от умора след толкова дни и нощи, прекарани сред хилядите опасности на бурята, на всички им се доспа. Малките се пръснаха по каютите на яхтата, където големите скоро се присъединиха към тях. Бриан, Гордън и Донифан обаче пожелаха да дежурят поред. Дали нямаше да се появи стадо диви зверове или дори група туземци, които биха били не по-малко страшни? Нищо подобно не стана. Нощта мина без тревоги и когато слънцето изгря, след благодарствена молитва към бога всички се заловиха за разни работи, изисквани от положението им.

Първо трябваше да се направи опис на провизиите на яхтата, а после — па материалите, включващи оръжие, инструменти, съдини, облекло, прибори и др. Въпросът за храната беше по-важен, понеже този бряг изглеждаше пуст. Тук можеше да се разчита само на риболова и лова, стига впрочем да имаше дивеч. Донифан като много изкусен ловец бе забелязал досега само многочислени ята птици над повърхността на рифовете и крайбрежните скали. Но би било печално, ако се наложеше да се хранят само с морски птици. Затова трябваше да разберат за колко време щяха да им стигнат провизиите на шхуната, и то като ги изразходват пестеливо.

Но при проверката установиха, че имаха в достатъчно количество само сухари, а консервите, шунката, месните сухари — състоящи се от първокачествено брашно, кълцано свинско и подправки, — соленото месо, сланината, кутиите със задушено щяха да стигнат само за два месеца, дори при много строги икономии. Така че още отначало трябваше да прибягнат до местни продукти, за да пестят провизиите в случай, че се наложеше да пропътуват няколкостотин мили, за да достигнат пристанище по брега или град във вътрешността.

— Дано не са се развалили консервите! — забеляза Бакстър. — Ако след засядането ни в трюма е проникнала морска вода.

— Ще видим това, като отворим кутиите, които ни се струват развалени — отвърна Гордъи. — Може би ако преварим съдържанието им, ще можем да ги консумираме.

— Аз ще се заема с това — заяви Моко.

— Но по-бързо се залавяй за работа — предупреди Бриан, — защото през първите дни ще бъдем принудени да се прехранваме с провизиите от „Слуи“.

— А защо — обади се Уилкокс — да не обиколим още днес скалите, които се издигат на север от залива, и да съберем там яйца, годни за ядене?

— Вярно вярно.! — възкликнаха Доул и Костър.

— И защо да не наловим риба? — добави Уеб. — Та нима няма въдици на шхуната и риба в морето? Кой иска да дойде на риболов?

— Аз! … Аз! … — завикаха малките.

— Добре! Добре! — отвърна Бриан. — Но това не е игра, ще дадем въдици само на сериозните рибари!

— Бъди спокоен, Бриан! — отговори Айвърсън. — Ще правим каквото трябва.

— Добре, но да започнем да описваме онова, което имаме на яхтата — каза Гордън. — Не бива да мислим само за храна.

— Можем да съберем и миди за закуска! — забеляза Сървис.

— Разбира се! — отвърна Гордън, — Малките да тръгнат по трима или четирима! Моко, ти ще ги придружиш.

— Слушам, господин Гордън.

— И ги пази добре! — вметна Бриан.

— Не бойте се!

Юнгата беше много услужливо, много сръчно и много храбро момче и можеше да се разчита, че ще бъде доста полезен на младите корабокрушенци. Той беше особено привързан към Бриан, който от своя страна не криеше симпатиите, вдъхващи му от Моко — симпатии, от които неговите другари англосаксонци сигурно биха се срамували.

— Да тръгваме! — извика Дженкинс.

— Ти няма ли да отидеш с тях, Жак? — запита Бриан, обръщайки се към братчето си.

Жак отговори отрицателно.

Дженкинс, Доул, Костър и Айвърсън, предвождани от Моко, тръгнаха покрай рифа, който се бе оголил след отдръпването на морето. Те се надяваха в пукнатините на скалите да съберат добър запас от различни видове раци, миди и дори стриди, които, печени или сурови, биха представлявали солидна добавка към сутрешната закуска. Вървейки, те подскачаха, защото виждаха в тази разходка повече удоволствие, отколкото полза. Това е присъщо на възрастта им; те бяха почти забравили преживените доскоро изпитания и тревогата от бъдещите опасности.

Щом отрядът на малките се отдалечи, големите пристъпиха към претърсване на яхтата. От една страна, Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб преброяваха оръжието, мунициите, дрехите, постелките, сечивата и съдините на борда. От друга, Бриан, Гарнет, Бакстър и Сървис описваха напитките, вината, бирата, брекдито, уискито, джина, затворени в дъното на трюма в бурета е вместимост от десет до четиридесет галона^[1] всяко. Гордън вписваше всеки инвентаризиран предмет в бележника си. Тоя бележник впрочем беше пълен със записки относно обзавеждането и товара на шхуната. Този методичен американец, може да се каже, счетоводител по рождение, вече имаше списък на материалната част и оставаше само да го свери.

Най-напред бе установено, че има пълен комплект от резервни платна, въжета и друг такелаж. Ако яхтата беше още в състояние да плава, нищо не би липсвало, за да се преекипира изцяло. Но ако тези първокачествени платна и нови въжета не можеха вече да влязат в работа, то щяха да ги използуват, когато се настаняха на брега. В описа фигурираха също няколко риболовни принадлежности, ръчни мрежи и различни въдици, а те бяха ценни уреди, стига по тия места да имаше риба в изобилие.

Що се отнася до оръжието, ето какво бе вписано в бележника на Гордън: пет ловни пушки с централен ударник, една дълга далекобойна пушка и една дузина револвери; муниции — триста патрона с гилзи за оръжие, което се пълни от задната страна на дулото, две бурета барут по 25 фунта^[2] всяко и доста голямо количество олово, сачми и куршуми. Тези муниции, предназначени за лов при спирките на „Слуи“ по бреговете на Нова Зеландия, тук щяха да послужат за по-полезна цел — да осигурят живота на всички, ако не дай боже се наложеше да го защищават! В трюма имаше също известно количество сигнални ракети за поддържане на връзка през нощта, тридесетина заряда и снаряда за двете малки оръдия на яхтата, но дано не станеше нужда да ги използуват, за да отблъсват нападения на туземци. А облеклото и кухненските принадлежности бяха достатъчни за нуждите на младите корабокрушенци, дори ако им се наложеше да престоят дълго тук. Макар част от съдините да бяха се изпочупили при блъсването на „Слуи“ в рифа, все пак бяха останали достатъчно за кухнята и трапезата. Всъщност те не бяха толкова необходими предмети. По-важно беше да има фланелени, сукнени, памучни и брезентови дрехи в такова количество, че да могат да се сменят според колебанията на температурата. Наистина, ако тази земя се намираше на същата географска ширина, както Нова Зеландия — което беше твърде вероятно, защото откакто шхуната бе потеглила от Окланд, непрекъснато я бяха тласкали западните ветрове, — можеха да се очакват силни горещини през лятото и големи студове през зимата. За щастие на борда имаше много от ония дрехи, които са необходими за няколкоседмични походи, защото по море трябваше да се обличат дебело. Освен това в сандъците на екипажа се намираха панталони, вълнени фланели, мушами и дебело плетено бельо, които лесно можеха да се нагодят към ръста и на големи, и на малки, за да понесат суровата зима. Естествено, ако обстоятелствата наложеха да изоставят шхуната и да се настанят в по-сигурно жилище, всеки щеше да пренесе постелките си — койките имаха хубави дюшеци, чаршафи, възглавници, завивки и ако ги пазеха, тези всевъзможни предмети биха могли да траят дълго дълго! Дума, която би могла да значи „завинаги“! Ето какви бордови инструменти вписа Гордън в бележника си: два барометъра-анероиди, стоградусов спиртен термометър, два морски часовника, няколко от ония медни тръби, или рупори, които се употребяват при мъгли и се чуват на големи разстояния, три далекогледа с малък и голям обсег, един компас с нактоуз м два други с по-малки размери, един барометър, показващ приближаването на бури, и накрая няколко знамена на Обединеното кралство, без да се брои комплектът от флагчета, с помощта на които корабите могат да сигнализират в открито море. И най-после — една от ония малки гумени лодки, които се сгъват като куфар и служат за преминаване на река или езеро.

Що се отнася до инструментите, дърводелското сандъче съдържаше доста пълен комплект от тях, без да се смятат торбичките с гвоздеи, винтове и бурми, всевъзможна железария за дребни поправки на яхтата. Освен това не липсваха копчета, конци и игли, които майките на тия деца, предвиждайки, че често ще се кърпят, се бяха погрижили да им сложат. Нямаше опасност също да останат без огън: големият запас от кибрит в добавка към праханта и огнивото щеше да им стигне за дълго време, тъй че в това отношение можеха да бъдат спокойни.

На борда се намираха също големи карти; но те се отнасяха специално за бреговете на Новозеландския архипелаг, следователно бяха безполезни в тия непознати краища. За щастие Гордън бе взел със себе си един от ония общи атласи, които включват карти на Стария и Новия свят и особено атласа на Щилер, смятан от съвременните географи за най-съвършения от тоя род. Освен това библиотеката на яхтата притежаваше известен брой хубави английски и френски книги, най-вече пътеписи и няколко научни труда, да не говорим за двамата знаменити робинзоновци, които Сървис бе спасил, както някога Камоенс^[3] спасил своите „Лузиади“ — каквото бе направил и Гарнет от своя страна за прочутия си акордеон, измъкнат здрав и читав от трусовете на засядането. И накрая, освен всичко необходимо за четене имаше и всичко необходимо за писане — пера, моливи, мастило, хартия, а също и календар за 1860 година, на който Бакстър бе натоварен да зачерква последователно всеки изминат ден.

— Нашата клета „Слуи“, бе изхвърлена на брега на 10 март! Тъй че зачерквам 10 март. Както и всички предишни дни на 1860 година.

Трябва да споменем също сумата петстотин лири стерлинги в злато, която се намери в касата на яхтата. Тези пари можеха да послужат за нещо, ако младите корабокрушенци успееха да стигнат до някое пристанище, отдето биха могли да се приберат по домовете си.

След това Гордън се залови да преглежда внимателно различните бурета, наслагани в трюма. Някои от тези бурета, пълни с джин, бира или вино, се бяха продънили при блъсването в рифа и съдържанието им бе изтекло през разхлабените дъски. Това беше непоправима загуба, а останалото трябваше да се пести колкото се може повече.

Общо в трюма на шхуната имаше още сто галона бордо и шери, петдесет галона джин, бренди и уиски и четиридесет буренца с бира, всяко от по осемдесет галона — плюс тридесетина шишета различни ликьори, които, добре увити в сламената си опаковка, бяха издържали на удара о скалите.

Следователно петнайсетте оцелели от „Слуи“ можеха да си кажат, че материалните им нужди са осигурени поне за известно време. Оставаше да се види дали тази земя ще им предложи средства за икономисване на запасите. Ако бурята ги бе изхвърлила на остров, нямаше никаква надежда да се измъкнат оттук, освен ако през тия места минеше някой кораб и успееха да му сигнализират за присъствието си. Да поправят яхтата, да възстановят пукнатите ребра в подводната и част, да закърпят обшивката й — всичко това би изисквало непосилна за тях работа, и то с инструменти, с каквито не разполагаха. Не можеха и да мислят да строят нов кораб с останките от стария, пък и как щяха да прекосят Тихия океан, за да се върнат в Нова Зеландия, като си нямаха понятие от корабоплаване? Все пак с лодките на шхуната можеха да стигнат някой друг континент, някой друг остров, ако имаше такъв наблизо в тази част на Тихия океан. Но двете лодки бяха отнесени от вълните и на борда бе останал само ялът, годен да плава най-много покрай брега.

Към обед малките, предвождани от Моко, се върнаха на „Слуи“. Те бяха вложили голямо старание и свършили полезна работа. Така че сега носеха голям запас от раковини, които юнгата се запретна да сготви. Птичи яйца сигурно имаше в голямо количество, защото Моко бе открил множество скални гълъби, годни за ядене, които виеха гнездата си в горните вдлъбнатини на канарата.

— Добра новина! — каза Бриан. — Някоя сутрин ще излезем на лов, който може да се окаже много успешен!

— Положително — откликна Моко, — и с три-четири изстрела ще сваляме дузини гълъби. Сигурно няма да бъде трудно да се доберем с въже и до гнездата им.

— Разбрано — каза Гордън. — А дотогава не е зле Донифан още утре да отиде на лов, а?

— С удоволствие! — отвърна Донифан. — Уеб, Крос, Уилкокс, ще дойдете ли с мен?

— На драго сърце — отговориха трите момчета, зарадвани, че ще имат възможност да стрелят срещу хилядите птици.

— Все пак — забеляза Бриан — аз ви съветвам да не убивате прекалено много гълъби! Когато имаме нужда, пак ще ги намерим. По-важно е да не хабим излишно оловото и барута.

— Добре! Добре! — отвърна Донифан, който не търпеше забележки, особено от Страна на Бриан, — Не сме почнали още да стреляме, а вече ни дават съвети!

След един час Моко дойде да съобщи, че обедът е готов. Всички побързаха да се качат на борда на шхуната и да насядат в трапезарията. Поради наклоненото положение па яхтата масата беше чувствително наведена наляво. Но това не пречеше на децата, свикнали на бордовото клатене. Раковините, главно миди, бяха обявени за превъзходни, макар че можеха да бъдат сготвени и по-хубаво. Но нали на тая възраст апетитът е най-добрата подправка? Сухар, хубаво парче солено месо, прясна вода, взета от устието на реката при отлива, за да няма солен вкус, с добавка от няколко капки бренди — всичко това представляваше твърде сносен обед.

Следобеда използуваха за различни работи около подреждането на трюма и разпределянето на описаните вещи. През това време Джепкинс и малките му другарчета се занимаваха е риболов в реката, която гъмжеше от каква ли не риба. След вечерята всички си легнаха да си почиват, с изключение на Бакстър н Уилкокс, конто трябваше да дежурят до сутринта.

Така мина първата нощ на тази земя сред Тихия океан. Изобщо тези малки момчета не изпитваха никакъв недостиг от ония неща, които много често липсват на корабокрушенци в по-пусти краища! Силни и опитни хора в тяхното положение лесно биха се справили с трудностите. Но ще могат ли тези момчета, най-голямото от които беше едва четиринайсетгодишно, да задоволяват насъщните си потребности, ако бъдеха обречени да живеят дълги години мри такива условия? Позволяваме, си да изкажем съмнение!