Жул Верн
Две години ваканция (28)

XIII

Разпит на Форбс. — Положението. — Проектирано разузнаване. — Преценка на силите. — Останки от лагер. — Бриан изчезнал. — Донифан му се притичва на помощ. — Тежка рана. — Викове откъм Френч-ден. — Появяване на Форбс. — Оръдеен изстрел на Моко.

 

 

Колкото и уморителна да беше тази безсънна нощ, на другия ден никой не мислеше дори за час почивка. Сега вече нямаше съмнение, че Уолстън ще си послужи със сила, щом хитростта му не бе успяла. Рок, неулучен от щурмана, навярно се е върнал при него да му съобщи, че плановете му са разкрити, че не може вече да се проникне във Френч-ден, без да се разбият вратите й.

На разсъмване Ивънс, Бриан, Донифан и Гордън излязоха предпазливо от Залата. С изгрева сутрешните мъгли малко по малко се разпръсваха и разкриваха езерото, набръчкано от лек източен ветрец.

Всичко беше спокойно около Френч-ден и откъм река Зеландия, и откъм Трапс-уудс. Вътре в заслона домашните животни както винаги сновяха насам-натам. Фан, който припкаше по Спорт-теръс, не даваше никакъв признак на тревога.

Ивънс се зае най-напред да търси по земята отпечатъци от стъпки. И наистина той откри по нея много следи, най-вече около Френч-ден. Те се пресичаха в различни посоки и несъмнено показваха, че през нощта Уолстън и другарите му са стигнали до реката и са чакали там да им бъде отворена вратата на Склада.

По пясъка не се виждаха следи от кръв — доказателство, че Рок дори не е бил ранен от пушечния изстрел на щурмана.

Но възникваше друг въпрос: дали Уолстън е дошъл, като мнимите корабокрушенци, откъм южната част на Фемили-лейк, или е предпочел да се спусне до Френч-ден от север? В такъв случай Рок трябва да е побягнал към Трапс-уудс, за да се присъедини към шайката?

И тъй като беше важно да се изясни този въпрос, решиха да разпитат Форбс, за да разберат по какъв път се е движил Уолстън. Ще се съгласи ли Форбс да говори, а ако проговори, ще каже ли истината? От признателност за това, че Кейт му бе спасила живота, в дъното на сърцето му няма ли да се пробуди някакво добро чувство? Ще забрави ли, че бе поискал гостоприемство от стопаните на Френч-ден с намерение да ги предаде?

Желаейки да го разпита, Ивънс влезе в Залата, отвори вратата на помещението, където беше затворен Форбс, отвърза въжетата и го доведе в Залата.

— Форбс — заговори Ивънс, — хитростта, която сте замислили с Рок, не успя. Искам да зная проектите на Уолстън, които не може да не са ти известни. Ще отговаряш ли?

Форбс бе навел глава и мълчеше, не смеейки да вдигне очи към Ивънс, Кейт и момчетата, пред които щурманът го бе изправил.

Кейт се намеси.

— Форбс — каза тя, — вие за пръв път проявихте малко милост, като попречихте на другарите си да ме убият по време на клането на „Севърн“. Е, няма ли да направите нещо, за да спасите тези деца от още по-страшно клане?

Форбс не отговори.

— Форбс — продължи Кейт, — те ви пощадиха живота, когато заслужавахте смърт! Невъзможно е да е угаснало всякакво човешко чувство у вас! След като сте сторили толкова злини, вие можете да се върнете към доброто! Помислете си на какво ужасно престъпление ставате съучастник!

Сподавена въздишка се изтръгна с мъка от гърдите на Форбс.

— Но какво мога да направя аз? — отвърна той с глух глас.

— Можеш да ни разкажеш например — подзе Ивънс — какво е трябвало да стане тази нощ и какво предстои да стане по-късно. Чакал ли си Уолстън и другите, щяха ли те да се вмъкнат тук, щом се отвори някоя врата?

— Да! — потвърди Форбс.

— И тези деца, които ти оказаха гостоприемство, щяха да бъдат убити?

Форбс наведе още по-ниско глава и този път нямаше сила да отговори.

— А сега кажи от коя страна дойдоха дотук Уолстън и другите? — запита щурманът.

— От северния край на езерото — отвърна Форбс.

— А вие с Рок дойдохте от юг, така ли?

— Да!

— Ходили ли са в другата част на острова, на запад?

— Не още.

— Къде може да са сега?

— Не зная.

— Нищо повече ли не можеш да кажеш, Форбс?

— Не, Ивънс нищо!

— А мислиш ли, че Уолстън ще дойде пак?

— Да!

Очевидно Уолстън и хората му, уплашени от изстрела на щурмана и разбрали, че хитростта им е разкрита, са сметнали за разумно да стоят по-надалеч, докато се представи по-благоприятен случай.

Тъй като не се надяваше да научи нищо повече от Форбс, Ивънс го заведе обратно в отделението и заключи вратата отвън.

Значи, положението продължаваше да бъде крайно сериозно. Къде се намираше сега Уолстън? Дали се е настанил под високите дървета на Трапс-уудс? Форбс не можеше или не искаше да каже. А това трябваше на всяка цена да се разбере. Тогава на щурмана му хрумна да разузнае в тази посока, макар това да беше рисковано.

Към обед Моко донесе малко храна на пленника. Форбс, изпаднал в униние, едва се допря до нея. Какво ставаше в душата на този нещастник? Дали съвестта бе започнала да го гризе? Никой не знаеше.

След обеда Ивънс съобщи на момчетата за намерението си да стигне до края на Трапс-уудс, толкова искаше да узнае дали злодеите са още в околностите на Френч-ден. Това предложение бе прието единодушно, но бяха взети мерки срещу всякаква неприятна изненада.

След залавянето на Форбс сигурно Уолстън и другарите му не наброяваха повече от шестима, докато малката колония се състоеше от петнайсет момчета, без да се смятат Кейт и Ивънс — общо седемнайсет души. Но от това число трябваше да се приспаднат най-малките, които не можеха да вземат пряко участие в борбата. Затова бе решено, докато щурманът разузнава, Айвърсън, Дженкинс, Доул и Костър да останат в Залата с Кейт, Моко и Жак, под надзора на Бакстър. А големите — Бриан, Гордън, Донифан, Крос, Сървис, Уеб, Уилкокс и Гарнет да придружат Ивънс. Осем момчета срещу шестима зрели мъже — силите бяха твърде неравни. Вярно, че всяко момче бе въоръжено с пушка и револвер, а Уолстън разполагаше само с петте пушки, взети от „Севърн“, При тези условия бой от разстояние би предлагал по-големи шансове, защото Донифан, Уилкокс и Крос бяха добри стрелци и превъзхожда многократно американските моряци. Освен това имаха достатъчно муниции, докато Уолстън, както бе казал щурманът, сигурно трябваше да се задоволява само с няколко патрона.

Беше два часът след обед, когато се събра малкият отряд, предвождан от Ивънс. Бакстър, Жак, Моко, Кейт и малките се прибраха незабавно във Френч-ден и затвориха вратите, но не ги барикадираха, за да може при нужда щурманът и другите бързо да се скрият зад тях.

Впрочем нямаше никаква опасност нито от юг, нито дори от запад, защото, за да дойде от тази посока, Уолстън трябваше да стигне до залива Слуи и да поеме по долината на река Зеландия, което изискваше много време. Освен това, според отговора на Форбс, той се бе спуснал по западния бряг на езерото и никак не познаваше тази част от острова. Ето защо Ивънс не се страхуваше от изненадващо нападение в тил — то можеше да бъде извършено само от север.

Момчетата и щурманът се придвижваха предпазливо в подножието на Окланд-хил. Храстите и купчинките дървета зад заслона им позволяваха да стигнат почти незабелязано гората.

Ивънс крачеше начело, след като се бе наложило да обуздае пламенността на Донифан, винаги готов да изпреварва другите. Когато минаваха край малката могила, под която лежаха останките на корабокрушенеца-французин, щурманът сметна за уместно да ударят косо, за да се приближат до брега на Фемили-лейк.

Фан, който Гордън напразно се опитваше да задържи, душеше със забит в земята нос и наострени уши и скоро като че ли попадна на следа.

— Внимание! — каза Бриан.

— Да — отвърна Гордън. — Това не е следа на животно! Гледайте как се държи Фан!

— Нека се скрием в тревата — обади се Ивънс — и ако някой от тия негодници се покаже на удобно разстояние, вие, господин Донифан, като добър стрелец няма да го изпуснете! Никога няма да ви се удаде да насочвате куршум така на място.

След няколко минути всички стигнаха до първите групи дървета. Там, на границата на Трапс-уудс, още имаше следи от скорошно лагеруване — полуизгорели клони и неизстинали въглени.

— Сигурно Уолстън е прекарал тук предишната нощ — забеляза Гордън.

— А може да е бил на това място само преди няколко часа? — отвърна Ивънс. — Според мен най-добре е да завием към скалата.

Още не бе се доизказал и отдясно екна гърмеж. Куршумът одраска главата на Бриан и се заби в дървото, на което се бе облегнал.

Почти в същото време се чу друг изстрел, а след него — вик, и на петдесет крачки от групата някакъв силует се строполи внезапно под дърветата.

Бе стрелял Донифаи, водейки се по дима от първия изстрел.

Но кучето вече не се спираше, и Донифан, увлечен от устрема му, се втурна след него.

— Напред! — изкомандува Ивънс. — Не бива да го оставяме сам!

След миг всички настигнаха Донифан и наобиколиха тялото, проснато в тревата, което вече не даваше признаци на живот.

— Това е Пайк! — каза Ивънс. — Негодникът е мъртъв! Ако дяволът е тръгнал днес на лов, няма да се върне с празни ръце! Един по-малко!

— Другите сигурно не са далеч! — забеляза Бакстър.

— Да, момчето ми! Затова да не се излагаме! Приклекнете! Приклекнете!

Раздаде се трети изстрел, този път отляво. Сървис, който не свари да наведе навреме глава, бе пернат по челото от куршума.

— Ранен ли си? — извика Гордън, като се завтече към него.

— Нищо ми няма, Гордън, нищо ми няма! — отговори Сървис. — Само драскотина!

В този момент не биваше да се разпръсват. Пайк беше убит, но оставаха още Уолстън и четирима от хората му, които сигурно се намираха наблизо зад дърветата. Затова Ивънс и другите, клекнали в тревата, образуваха плътна група, готова за отбрана, от която и страна да дойдеше нападението.

Изведнъж, Гарнет извика:

— Но къде е Бриан?

— Не го виждам! — отвърна Уилкокс.

Наистина Бриан бе изчезнал и тъй като Фан лаеше още по-силно, можеха да се опасяват, че смелото момче се е счепкало с някой от бандата.

— Бриан! Бриан! — викаше Донифан.

И всички, може би безразсъдно, се втурнаха по следите на Фан. Ивънс не можеше вече да ги възпира. Те притичваха от дърво на дърво и напредваха неотстъпно.

— Пази се, щурмане, пази се! — извика внезапно Крос, залягайки.

Щурманът инстинктивно наведе глава точно когато един куршум прелетя на няколко инча над него.

После, като се изправи, забеляза един от другарите на Уолстън, който бягаше през гората.

Това беше именно Рок, който им се бе изплъзнал предишния ден.

— Твой ред е, Рок! — кресна Ивънс.

Той стреля, но Рок изчезна, сякаш земята се бе разтворила внезапно под нозете му.

— И тоя път ли не го улучих? — възкликна Ивънс. — Тю да се не види! Не ми върви!

Всичко това стана за няколко секунди. Изведнъж кучето се разлая наблизо. Веднага след това се чу гласът на Донифан:

— Дръж се, Бриан! Дръж се! — викаше той.

Ивънс и другите се втурнаха в тази посока и двайсет крачки по-нататък забелязаха Бриан, вкопчен с Коуп.

Този негодник бе повалил момчето и се готвеше да го промуши с ножа си, когато Донифан, пристигнал тъкмо навреме, за да предотврати удара, се нахвърли върху Коуп, ала не успя да извади револвера си.

Ножът го прониза право в гърдите. Той падна, без да издаде звук.

Тогава, като видя, че Ивънс, Гарнет и Уеб искат да му пресекат пътя зо отстъпление, Коуп хукна на север. Няколко изстрела бяха дадени едновременно подире му. Той изчезна, а Фан се върна, без да успее да го настигне.

Щом се привдигна, Бриан се хвърли към Донифан и като му подкрепяше главата, се опита да го свести.

Ивънс и останалите отидоха при тях, след като бързо заредиха наново оръжията си.

Всъщност борбата бе започнала неизгодно за Уолстън, понеже Пайк лежеше убит, а Коуп и Рок по всяка вероятност бяха извадени от строя.

За нещастие Донифан беше ранен в гърдите, и то изглежда смъртоносно. Със затворени очи, с бяло като восък лице, той вече не помръдваше, дори не чуваше Бриан, който го зовеше.

В това време Ивънс се бе навел над тялото на момчето. Той разкопча куртката му, после разкъса ризата му, пропита с кръв. Кръвта течеше от тясна триъгълна рана на височина на четвъртото ребро от лявата страна. Дали върхът на ножа не бе засегнал сърцето? Не, защото Донифан още дишаше. Но имаше опасност да е пострадал белият дроб, понеже дишането на ранения беше крайно слабо.

— Да го пренесем във Френч-ден! — каза Гордън. — Само там ще можем да се погрижим за него.

— И да го спасим! — извика Бриан. — Ах, клети ми приятелю! Заради мен ти се изложи на опасност!

Ивънс одобри предложението да се отнесе Донифан във Френч-ден — още повече, че в момента като че ли имаше известно затишие в боя. Вероятно Уолстън, като е видял, че работите вървят зле, е решил да се оттегли в дебрите на Трапс-уудс.

Все пак Ивънс се безпокоеше, че не е забелязал нито Уолстън, нито Брандт, нито Кук, а те бяха най-опасните от бандата.

Състоянието на Донифан налагаше да бъде пренесен без сътресение. Затова Бакстър и Сървис побързаха да направят носилка от клони и положиха на нея момчето, което все още не идваше в съзнание. След това четирима от другарите му го вдигнаха внимателно, докато другите го наобиколиха със заредени пушки и револвери в ръце.

Процесията се насочи право към подножието на Окланд хил. Това беше по-удобно, отколкото да вървят по брега на езерото. Като се движеха покрай скалата, трябваше да гледат само наляво и назад. Но нищо не наруши това тъжно шествие. От време на време Донифан изпущаше такава болезнена въздишка, че Гордън даваше знак да спрат, за да се вслуша в дишането му, и след миг поемаха отново.

Три четвърти от пътя изминаха така. Оставаха им само осемстотин-деветстотин крачки, за да стигнат до Френч-ден, но вратата, скрита зад една издатина на скалата, още не се виждаше.

Изведнъж откъм река Зеландия се раздадоха викове. Фан се втурна в тая посока.

Очевидно Уолстън и двамата му съучастници бяха нападнали Френч-ден.

Всъщност ето какво се бе случило — както узнаха по-късно.

Докато Рок, Коуп и Пайк, скрити зад дърветата на Трапс-уудс, отвличаха вниманието на малкия отряд около щурмана, Уолстън, Брандт и Кук се бяха изкачили на Окланд-хил по изсъхналото корито на Дайк-крийк. След като прекосиха бързо горното плато, те се спуснаха по клисурата, която стигаше до речния бряг, недалеч от входа на Склада. Щом се озоваха там, те успяха да изкъртят небарикадираната врата и да нахълтат във Френч-ден.

А сега ще успее ли Ивънс да пристигне навреме, за да предотврати катастрофата?

Щурманът взе бързо решение. Докато Крос, Уеб и Гарнет останаха при Донифан, когото не можеха да оставят сам, Гордън, Бриан, Сървис, Уилкокс и Ивънс се втурнаха към Френч-ден по най-късия път. След няколко минути, когато се показа Спорт-теръс, пред очите им се разкри гледка, способна да им отнеме всякаква надежда!

В този миг Уолстън излизаше през вратата на залата, държейки едно дете, което мъкнеше към реката.

Това дете беше Жак. Кейт, която се бе нахвърлила върху Уолстън, напразно се мъчеше да го изтръгне от ръцете му.

След миг се появи вторият другар на Уолстън, Бранд, който бе уловил малкия Костър и го отнасяше в същата посока.

Бакстър на свой ред се нахвърли върху Брандт, но бе отблъснат с такава сила, че се търколи на земята.

Останалите деца — Доул, Дженкинс, Айвърсън, а също и Моко — не се виждаха. Дали не бяха убити във Френч-ден?

В това време Уолстън и Бранд се приближаваха бързо до брега на реката. Имаха ли възможност да я преминат другояче, освен с плаване? Да, защото Кук стоеше там с яла, който бе измъкнал от Склада.

Щом стигнеха левия бряг, тримата щяха да бъдат вън от опасност. Преди да им бъде пресечен пътят за отстъпление, те щяха да се доберат до лагера си при Мечата скала с Жак и Костър, станали заложници в ръцете им!

Затова Ивънс, Бриан, Гордън, Крос и Уилкокс тичаха до задъхване с надежда да стигнат до Спорт-теръс, преди Уолстън, Кук и Брандт да се озоват отвъд реката, където щяха да бъдат в безопасност. Да стрелят по тях от разстоянието, на което се намираха, значеше да улучат същевременно и Жак и Костър.

Но Фан беше вече там. Той се хвърли върху Брандт и се впи в гърлото му. За да се брани от кучето, Брандт се принуди да пусне Костър, който му пречеше, докато Уолстън бързаше да замъкне Жак към яла.

Внезапно от залата изскочи някакъв човек.

Това беше Форбс.

Дали ще се присъедини към предишните си престъпни другари, след като е разбил вратата на своята килия? Уолстън не се съмняваше в това.

— При мен, Форбс! Ела! Ела! — завика му той.

Ивънс се бе спрял и се готвеше да стреля, когато видя, че Форбс се нахвърли върху Уолстън.

Уолстън, изненадан от това нападение, което никак не очакваше, бе принуден да остави Жак и като се обърна, удари Форбс с ножа си.

Форбс падна в краката на Уолстън.

Това стана толкова бързо, че в този момент Ивънс, Бриан, Гордън, Сървис и Уилкокс бяха вече на стотина крачки от Спорт-теръс.

Тогава Уолстън понечи да хване отново Жак, за да го отведе до яла, където чакаха Кук и Брандт, който бе успял да се отскубне от кучето.

Но закъсня. Жак, въоръжен с револвер, стреля право в гърдите му. Тежко ранен, Уолстън едва има сила да допълзи до двамата си другари, които го взеха на ръце и като го качиха, отблъснаха енергично яла.

В този миг екна силен гърмеж. Сноп картеч шибна водите на реката.

Юнгата бе стрелял с малкото оръдие през амбразурата на Склада.

Така че сега, с изключение на двамата негодници, които бяха изчезнали в гъсталаците на Трапс-уудс, остров Черман беше избавен от убийците от „Севърн“, отнесени в морето от течението на река Зеландия!