Жул Верн
Две години ваканция (19)

IV

Сигналната мачта. — Големи студове. — Фламингото. — Пързаляне с кънки. — Ловкостта на Жак. — Неподчинение на Донифан и Крос. — Мъглата. — Жак в мъглата. — Оръдейните изстрели от Френч-ден. — Черните точки. — Поведението на Донифан.

 

 

Като спряха избора си на Бриан, другарите му искаха да изразят признателност за отзивчивия му характер, за смелостта, която проявяваше във всички случаи, от които зависеше съдбата на колонията, за неуморната му преданост към общите интереси. От деня, когато, така да се каже, пое командуването на шхуната при пътуването от Нова Зеландия до остров Черман, той никога не бе отстъпвал пред опасности или трудности. Макар и да беше от друга националност, всички го обичаха, и големи, и малки — особено последните, за които се грижеше непрестанно с такова старание и които бяха гласували единодушно за него. Само Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб отказваха да признаят качествата на Бриан; но дълбоко в душата си те много добре знаеха, че са несправедливи към най-достойния от другарите си. Макар и да предвиждаше, че този избор ще изостри още повече съществуващите вече раздори, макар и да се страхуваше, че Донифан н сподвижниците му ще вземат някакво опасно решение, Гордън не пестеше поздравленията си към Бриан. От една страна, поради вродената си справедливост той не можеше да не одобри направения избор, а от друга, предпочиташе да се занимава само със сметководството на Френч-ден.

Още от този ден обаче пролича, че Донифан и тримата му приятели са решили да не търпят това положение, при все че Бриан се зарече да не им дава никакъв повод за спречкване.

Колкото до Жак, той се учуди, като видя, че брат му приема резултата от гласуването.

— Значи си готов? — му каза той, но не довърши мисълта си, която Бриан допълни вместо него, като му отговори шеннешком:

— Да, готов съм да сторя дори много повече, за да изкупя провинението ти!

— Благодаря, батко — отвърна Жак, — и не ме жали!

На другия ден започна отново всекидневният живот, който дългите зимни дни щяха да направят толкова еднообразен.

Най-напред, преди големите студове да възпрепятствуват всякаква екскурзия до залива Слуи, Бриан взе една твърде полезна мярка.

Знаем, че на един от най-високите хребети на Окланд-хил бе издигната сигнална мачта. Ала от знамето, окачено на върха на тази мачта, разлюлявана седмици наред от морските ветрове, бяха останали само парцали. Ето защо тя трябваше да се замени с някакво съоръжение, способно да издържа дори на зимните бури. По съвет на Бриан Бакстър измайстори нещо като балон, изплетен от жилавите тръстики, които растяха но бреговете на блатото и можеха да устоят, когато вятърът щеше да минава през тях. Като свърши тази работа, на 17 юни през деня направиха последна екскурзия до залива и Бриан смени знамето на Обединеното кралство с този нов сигнал, който се виждаше в радиус от няколко мили.

Но не беше далеч времето, когато Бриан и неговите „поданици“ трябваше да се затворят във Френч-ден. Термометърът бавно, но непрекъснато спадаше, което показваше, че ще има продължителни силни студове.

Бриан нареди да се измъкне ялът на брега, до ъгъла на скалата. Там го покриха с дебел брезент, за да не се разсъхнат и разхлабят дъските му. После Бакстър и Унлкокс поставиха примки близо до сайванта и изкопаха нови ями в окрайнините на Трапс-уудс. Най-подир опънаха мрежи по левия бряг на река Зеландия, така че да се лови в тях водният дивеч, който силните, южни ветрове щяха да прогонят към вътрешността на острова.

Между другото Донифан и двама-трима от другарите му, качени на кокилите си, обхождаха Саут-мурс, откъдето никога не се връщаха с празни ръце, но все пак пестяха патроните, защото по отношение на мунициите Бриан беше скъперник досущ като Гордън.

През първите дни на юли реката започна да замръзва. Няколкото ледени блока, които се образуваха върху Фемили-лейк, бяха отнесени от течението. Скоро поради струпването им малко под Френч-ден стана задръстване и повърхността на реката се покри с дебела ледена пора. И тъй като студът продължаваше — термометърът показваше вече дванайсет градуса под нулата, — скоро цялото езеро щеше да замръзне. И наистина след една силна буря, която забави това вледеняваме, вятърът задуха към югоизток, небето се проясни и температурата спадна почти до двайсет градуса под точката на замръзването.

Програмата за зимния живот продължи при същите условия, определени предишната година. Бриан следеше за изпълнението й, без да се опитва да злоупотребява с властта си. Впрочем всички му се подчиняваха е готовност и Гордън улесняваше много задачата му, като даваше пример за послушание. Дори Донифан и неговите привърженици никога не проявяваха непокорство. Те се грижеха за всекидневното поддържане иа капаните, мрежите и примките — работа, специално възложена на тях, като продължаваха да странят, да си приказват тихо и много рядко се намесваха в общите разговори дори но време на ядене и при вечерните развлечения. Дали не готвеха някакъв заговор? Никой не знаеше. Всъщност в нищо не можеха да ги упрекнат и Бриан не им се месеше. Той се стараеше да бъде справедлив към всички, като често се нагърбваше с най-тежките и трудни работи, без да жали братчето си, което не му отстъпваше по усърдие. Гордън забеляза дори, че характерът на Жак започна да се изменя, а Моко виждаше не без задоволство, че след обяснението си с Бриан малкото момче участвуваше по-охотно в разговорите и игрите на своите другари.

Учебните занятия запълваха дългите часове, които студът ги принуждаваше да прекарват в Залата. Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър явно напредваха. Като им преподаваха, големите сами се учеха заедно е тях. През дългите вечерни часове четяха гласно разкази за пътешествия, пред които Сървис, разбира се, предпочиташе четенето на своите Робинзоновци. Понякога акордеонът на Гарнет свиреше някоя от втръсналите вече мелодии, която злополучният меломан^[1] „надуваше“ с досадно увлечение. Други пееха в хор детски песнички. А когато концертът свършеше, всеки се оттегляше на койката си.

Ала Бриан не преставаше да мечтае за връщане в Нова Зеландия. Това беше главната му грижа. Тук той се различаваше от Гордън, който гледаше само как да се усъвършенствува организацията на колонията на остров Черман. Така че управлението на Бриан щеше да се отличава най-вече с усилията за връщане в родината. Той все си мислеше за белезникавото петно, забелязано на хоризонта в Дисепшън-бей. „Дали това не е някаква земя, разположена в съседство с острова?“ — питаше се той. В такъв случай не биха ли могли да построят лодка, с която да се опитат да стигнат до тази земя? Но когато разговаряше за това е Бакстър, той само клатеше глава, защото разбираше добре, че такава работа не е по силите им!

— Ах, защо сме само деца — повтаряше Бриан, — да, деца, когато би трябвало да бъдем възрастни!

И това най-много го огорчаваше.

През тези зимни нощи, макар че безопасността на Френч-ден изглеждаше осигурена, не мина без тревоги. Няколко пъти Фан надаваше продължителен тревожен лай, когато глутници хищни зверове — почти винаги чакали — се навъртаха около заслона. Тогава Донифан и другите се втурваха през вратата на Залата и като хвърляха горящи главни срещу тези проклети животни, успяваха да ги прогонят.

Освен това два-три пъти в околностите се появиха няколко двойки ягуари и кугуари, но никога не се приближаваха колкото чакалите. Тях ги посрещаха е пушечни изстрели, по поради голямото разстояние, на което стреляха, не можеха да ги улучат смъртоносно. Изобщо е голяма мъка успяваха да запазят заслона.

 

 

На 24 юли най-после Моко има случай да усъвършенствува готварските си способности, като сготви дивеч, който всички лапаха с голям апетит, едни — като познавачи, други — като лакомци.

Уилкокс и Бакстър, който с удоволствие му помагаше, не се задоволяваха да слагат капани за дребни животни, хвъркати или гризачи. Като прегънаха няколко от младите фиданки, които растяха между големите дървета в Трапс-уудс, те успяха да нагласят истински примки заедър дивеч. Такъв капан се слага обикновено в гора, на места, откъдето минават катерички, и често дава добри резултати.

През нощта на 24 юли в една от тези примки се хвана не катеричка, а великолепно фламинго, което въпреки усилията си не можеше да се измъкне. Когато на другия ден Уилкокс обходи тези капани, животното вече се бе удушило в примката, която фиданката при изправянето си бе затегнала около шията му. Това фламинго, добре оскубано, добре изчистено, добре напълнено с ароматични треви, бе превъзходно на вкус. Всички опитаха и от крилата, и от кълките, дори всеки получи по парченце от езика, който е най-апетитното нещо на земята.

През първата половина на месец август имаше четири много студени дни. Бриан не без тревога видя как термометърът спадна на тридесет градуса под нулата. Въздухът беше необикновено прозрачен и както става често при твърде ниски температури, никакъв полъх не го раздвижваше.

В такова време не можеха да излизат от Френч-ден, защото мигновено щяха да премръзнат до кости. На малките беше забранено да се излагат дори за момент на открито. А големите вършеха това само при крайна нужда, главно за да поддържат денонощно огнищата в обора и птичарника. За щастие тези студове не траяха дълго. Кьм 6 август вятърът задуха отново от запад. Тогава над залива Слуи и крайбрежието на Рек-коуст се разразиха страшни бури, които шибаха с все сила обратната страна па Окланд-хнл, по скалата ги отблъскваше и те се връщаха обратно с неописуема ярост. Ала Френч-ден не пострада. Изглежда само земетресение беше в състояние да разклати здравите и стени, и най-неудържимите бури, които изхвърлят на бре-а кораби с висок борд или събарят каменни сгради, не можеха даниаправят нищо на непоклатимата канара. А що се отнася до повалените дървета, колкото и многобройни да бяха те, това само спестяваше труда на младите дървари, когато трябваше да подновяват запасите от гориво.

Изобщо тези бури измениха силно атмосферните условия в смисъл, че прекратиха големите студове. Оттогава температурата непрекъснато се повишаваше и щом престанаха тези смущения, започна да се задържа средно от седем до осем градуса под точката на замръзването.

Втората половина на август беше доста поносима, така че Бриан можа да възобнови работата на открито, с изключение на риболова, защото дебел слой лед покриваше още водите на реката и на езерото. Често обхождаха капаните, примките и мрежите, в които се хващаше много блатен дивеч и кухнята винаги разполагаше с прясно месо.

Скоро обитателите на заслона се увеличиха. Освен излюпилите се нови дропли и токачки ламата роди пет малки, които Сървис и Гарнет обсипаха с грижи.

При тези обстоятелства, докато състоянието на леда още позволяваше това, на Бриан му хрумна да предложи на другарите си голямо състезание с кънки. От дървена подложка и желязна пластинка Бакстър успя да направи няколко чифта кънки. Всички тези момчета владееха повече или по-малко този спорт, много разпространен през суровите зими в Нова Зеландия, и се зарадваха от възможността да покажат умението си на повърхността на Фемили-лейк.

И тъй, на 25 август към единайсет часа сутринта Бриан, Гордън, Донифан, Уеб, Крос, Уилкокс, Бакстър, Гарнет, Сървис, Дженкинс и Жак, като оставиха Айвърсън, Доул и Костър под охраната на Моко и Фан, излязоха от Френч-ден, за да потърсят достатъчно обширно заледено пространство, удобно за пързаляне с кънки.

Бриан бе взел една тръба, за да събира малката си дружина в случай, че някои се отдалечеха много по езерото. Преди да тръгнат, всички закусиха и смятаха да се върнат за обед.

Почти три мили трябваше да вървят по брега, докато намерят удобно място, тъй като Фемили-лейк около Френч-ден беше задръстено с ледени блокове. Едва след като минаха Трапс-уудс, младите колонисти се спряха пред равномерно замразена повърхност, която се простираше на изток, додето поглед стига. Това беше великолепно маневрено поле за цяла армия кънкьори.

От само себе си се разбира, че Донифан и Крос носеха пушките си, за да убият някакъв дивеч, ако им се представеше такъв случай. А Бриан и Гордън, които не обичаха тоя вид спорт, бяха дошли единствено с цел да предотвратят евентуално неблагоразумие.

Безспорно най-изкусните кънкьори на колонията бяха Донифан, Крос и особено Жак, който ги превъзхождаше както с бързината на движението си, така и с точността, с която описваше сложни фигури.

Преди да даде сигнал за старт, Бриан събра другарите си и им каза:

— Излишно е да ви съветвам да бъдете разумни и да оставите настрана всякакво самолюбие! Наистина ледът може да не се счупи, но винаги има опасност вие да си счупите ръка или крак! Не се отдалечавайте толкова, че да не ви виждаме! В случай, че отидете много далеч, не забравяйте, че двамата с Гордън ще ви чакаме на това място. И тъй, когато ви дам сигнал с тръбата, всеки трябва да бъде готов да се върне!

След тези наставления кънкьорите се впуснаха по езерото и Бриан се успокои, като видя каква ловкост проявяват. Макар и отначало да имаше няколко падания, те предизвикаха само смях.

Жак наистина вършеше чудеса, като ту се устремяваше напред, ту се връщаше назад, пързаляше се ту на един крак, ту на два, прав или клекнал, описвайки кръгове и елипси с идеална точност. А с какво задоволство наблюдаваше Бриан участието на братчето си в игрите редом с другите!

Възможно е Донифан като страстен спортист, любител на всички видове телесни упражнения, да изпитваше известна завист към успехите на Жак, на когото ръкопляскаха от все сърце. Затова въпреки настойчивите предупреждения на Бриан, скоро той се отдалечи от брега. И дори по едно време даде знак на Крос да го последва.

— Хей, Крос — извика му той, — забелязвам ято патици … там на изток! Виждаш ли ги?

— Да, Донифан!

— Ти имаш пушка! Аз — също! Хайде на лов!

— Но Бриан забрани!

— Е, стига си ме занимавал с твоя Бриан! … Напред с пълна скорост!

Преследвайки ятото птици, които летяха над Фемили-лейк, Донифан и Крос неусетно изминаха половин миля.

— Но къде отиват? — попита Бриан.

— Видели са някакъв дивеч — отвърна Гордън, — и ловджийската им страст …

— Или по-право страстта да не се подчиняват! — възрази Бриан. — Все тоя Донифан …

— Мислиш ли, Бриан, че може да им се случи нещо?

— Ех, кой знае, Гордън! Все пак неблагоразумие е да се отдалечават! Гледай колко далеч са вече!

И наистина, понесени в бърз бяг, в тоя момент Донифан и Крос се виждаха само като две точки на хоризонта над езерото.

Макар и да разполагаха е време за връщане, защото до края на деня оставаха още няколко часа, все пак това беше неблагоразумие. Действително по това време на годината винаги имаше опасност от внезапна промяна в атмосферните условия. Достатъчно е само да се измени посоката на вятъра, за да докара бури и мъгли.

Така че можете да си представите безпокойството на Бриак, когато към два часа хоризонтът се скри внезапно под гъст слой мъгла.

Крос и Донифан още не се появяваха, а изпаренията, които сега се бяха струпали над повърхността на езерото, закриваха западния бряг.

— Ето от това се страхувах! — извика Бриан. — Как ще намерят обратния път?

— Изсвири с тръбата! Дай сигнал с тръбата! — отвърна бързо Гордън.

Три пъти прозвуча тръбата и медният й звук се разнесе из простора. Сигурно щяха да й отговорят с пушечни изстрели — единственото средство, с което Донифан и Крос можеха да сигнализират за своето местоположение.

Бриан и Гордън се ослушаха Никакъв гърмеж не стигна до ушите им.

А в това време мъглата ставаше все по-гъста, разстилаше се все но-нашироко и вълмата й се виеха вече на по-малко от четвърт миля от брега. Но тъй като същевременно тя се вдигаше и към горните слоеве, след няколко минути езерото щеше напълно да изчезне.

Тогава Бриан повика ония от другарите си, които бяха наблизо и още се виждаха. След няколко минути всички бяха събрани на брега.

— Какво да решим? — попита Гордън.

— Да направим всичко възможно, за да намерим Крос и Донифан, преди да са се загубили окончателно в мъглата! Един от нас да хване посоката, накъдето отидоха, и да се опита да ги повика с тръбата …

— Аз съм готов да тръгна — каза Бакстър.

— И ние! — добавиха още двама-трима.

— Не! — Аз ще отида! — настоя Бриан.

— Нека бъда аз, бате! — обади се Жак: — С кънките си бързо ще настигна Донифан.

— Добре! — отвърна Бриан. — Тръгвай, Жак, и се ослушвай дали няма да чуеш пушечни изстрели! Ето, вземи тази тръба, с която ще сигнализираш къде си!

— Добре, бате!

След миг изчезна сред мъглата, която ставаше все по-непрогледна.

Бриан, Гордън и останалите се ослушваха внимателно в звуците на тръбата, надавани от Жак; но скоро разстоянието ги заглуши.

Измина половин час. Нямаше никаква вест от отсъствуващите нито от Крос, нито от Донифан, които не можеха да се ориентират на езерото, нито от Жак, който бе тръгнал да ги пресрещне.

А какво щеше да стане е тримата, ако нощта настъпеше, преди да успеят да се върнат?

— Да имахме и ние огнестрелно оръжие — извика Сървис, — може би …

— Оръжие ли? — повтори Бриан. — Във Френч-ден има! Нямаме нито минута за губене! Да вървим!

Това беше най-разумното решение, защото трябваше преди всичко да покажат както на Жак, така и па Донифан и Крос в каква посока да се движат, за да намерят отново брега на Фемили-лейк. Така че най-добре щеше да бъде да се върнат по най-късия път във Френч-ден, откъдето можеха да дадат сигнали с последователни изстрели.

За по-малко от половин час Бриан, Гордън и останалите изминаха трите мили, които ги деляха от Спорт-теръс.

В случая нямаше защо да пестят барута. Уилкокс и Бакстър напълниха две пушки, с които стреляха в източна посока.

Никакъв отговор. Нито изстрел, нито звук на тръба.

Беше вече три часът и половина. Колкото повече слънцето се снишаваше зад масива на Окланд-хил, толкова повече се сгъстяваше мъглата. През тези тежки изпарения не можеше да се види нищо на повърхността на езерото.

— С оръдие! — каза Бриан.

Домъкнаха до средата на Спорт-теръс едно от двете малки оръдия на „Слуи“ — това, което се подаваше от една от амбразурите на залата — и го насочиха както трябва на североизток.

Напълниха го с един от сигналните заряди и Бакстър вече се готвеше да дръпне връвта ма фитила, когато Моко предложи да сложат върху заряда шепа трева, напоена с масло. Той смяташе, че това ще даде по-голяма сила на изстрела, и не грешеше.

Екна гръм, който накара Доул и Костър да си запушат ушите.

В толкова спокойния въздух беше немислимо този гърмеж да не се чуе на няколко мили разстояние. Ослушаха се Нищо!

В течение на още един час малкото оръдие стреляше на всеки десет минути. Донифан, Крос и Жак не можеха да не разберат значението на тези повтарящи се изстрели, които показваха местоположението на Френч-ден. Освен това гърмежите сигурно се чуваха над цялата повърхност на Фемили-лейк, защото мъглите спомагат много за разпространяването на звука надалеч и от гъстотата им това тяхно свойство дори се засилва.

Най-носле, малко преди пет часа, от североизток доста ясно се чуха два или три още отдалечени пушечни изстрела.

— Те са! — провикна се Сървис.

И Бакстър, тутакси отговори на сигнала на Донифан с последен изстрел.

След няколко минути в мъглата, която при брега не беше толкова гъста, колкото над езерото, се очертаха две сенки. Скоро викове „ура“ се смесиха със същите възгласи, идещи от Спорт-теръс.

Това бяха Донифан и Крос. Жак не беше с тях.

Можем да си представим каква мъчителна тревога изпита Бриан! Братчето му не бе успяло да открие двамата ловци, които дори не бяха чули сигналите му с тръбата. Всъщност, докато Крос и Донифан в усилията си да се ориентират вече се връщаха към южната част на Фемили-лейк, Жак пое на изток, за да се опита да ги настигне. Ако не бяха изстрелите от Френч-ден, те никога нямаше да успеят да намерят сами пътя.

Бриан, който се пренасяше мислено при братчето си, загубено сред мъглата, не възнамеряваше ни най-малко да упреква Донифан, чието непокорство можеше да има сериозни последици. Ако Жак бъде принуден да прекара нощта на езерото при температура, която щеше да спадне може би до петнайсет градуса под нулата, как щеше да понесе толкова силен студ!

— Аз трябваше да тръгна вместо него, аз! — повтаряше Бриан, комуто Гордън и Бакстър се опитваха напразно да вдъхнат малко надежда.

Дадоха още няколко оръдейни изстрела. Ако Жак се е приближил до Френч-ден, вероятно ги е чул и не би пропуснал да сигнализира за присъствието си с тръбата.

Но когато и последният грохот заглъхна в далечината, никой не отговори на изстрелите.

А нощта започваше вече да се спуща, скоро мракът щеше да обвие целия остров.

Ала в този момент настъпи едно много благоприятно обстоятелство. Мъглата като че ли започна да се разсейва. Вятърът, който задуха при залез, както ставаше почти всяка вечер след тих ден, взе да отвява изпаренията към изток, очиствайки повърхността на Фемили-лейк. Скоро единствено нощната тъмнина щеше да затруднява намирането на Френч-ден.

При тези условия оставаше само едно: да накладат голям огън на брега, който да послужи за сигнал. И Уилкокс, Бакстър и Сървис вече трупаха сухи клони в средата на Спорт-теръс, но Гордън ги спря.

— Чакайте! — каза той.

С далекоглед пред очите Гордън се взираше внимателно в североизточна посока.

— Струва ми се, че виждам точка — рече той, — точка, която се движи.

Бриан грабна далекогледа и на свой ред загледа.

— Слава богу! Това е той! — извика Бриан. — Жак е! Забелязвам го!

И всички завикаха с все гърло, като че ли можеха да бъдат чути на не по-малко от една миля разстояние!

Обаче това разстояние видимо намаляваше. Жак с кънки на краката се плъзгаше като стрела по ледената кора на езерото, приближавайки се към Френч-ден. Още няколко минути и щеше да бъде при тях.

— Като че ли не е сам! — извика Бакстър, който неволно разпери учудено ръце.

Действително, като се взряха по-внимателно, забелязаха, че на стотина крачки зад Жак се движеха две други точки.

— Но какво е това? — запита Гордън.

— Дали не са хора? — отвърна Бакстър.

— Не! Май животни! — каза Уилкокс.

— Вероятно хищници! — извика Донифан.

Той не се лъжеше и без да се колебае, с пушка в ръка се втурна по езерото срещу Жак.

За няколко секунди Донифан се озова до малкото момче и даде два изстрела по хищниците, които се обърнаха и бързо изчезнаха.

Това бяха две мечки, каквито съвсем не очакваха да срещнат в животинския свят на остров Черман! Щом такива страшни зверове бродят из острова, как така ловците не са попаднали на следите им? Възможно е тези мечки да не живеят тук, но зиме да идват чак до тия места било като вървят по повърхността на замръзналото море, било като се качват на плаващи ледени блокове. А дали това не показва, че в съседство с остров Черман има някакъв континент? Не би било зле да помислят върху този въпрос.

Но както и да е, Жак беше спасен и брат му го притискаше в обятията си.

Поздравления, целувки, ръкостискания се сипеха щедро върху храброто момче. След като напразно призовавал с тръбата двамата си другари, той сам се загубил в най-гъстата мъгла и не можел вече да се ориентира, когато екнали първите гърмежи.

„Това може да е само оръдието на Френч-ден!“ — си рекъл Жак, мъчейки се да долови откъде иде звукът.

Тогава се намирал на няколко мили от брега в североизточната част на езерото. Тутакси се понесъл с пълната скорост на кънките си в посоката, от която се чували сигналите.

Изведнъж, тъкмо когато мъглата започнала да се разсейва, видял пред себе си две мечки, които се втурнали към него. Въпреки опасността, хладнокръвието не го напущало нито за миг и благодарение на бързия си бяг съумявал да се държи на разстояние от тези животни. Но не дай си боже да паднел, щял да бъде загубен.

Когато всички стигнаха до Френч-ден, Жак дръпна Бриан настрана и му каза тихо:

— Благодаря, батко, благодаря, че ми позволи да — Бриан му стисна ръката, без да отговори.

После, точно когато Доиифан се канеше да влезе през вратата в залата, той му рече:

— Бях ти забранил да се отдалечаваш и виждаш какво нещастие можеше да причини твоето неподчинение! Но въпреки простъпката ти, Донифан, все пак ти дължа благодарност, загдето се притече да помогнеш на Жак!

— Аз само изпълних дълга си — отвърна хладно Донифан.

И дори не пое ръката, която другарят му протягаше от все сърце.