Тери Брукс
Молитвената песен (16)

ГЛАВА 16

На четвъртия ден след като тръгнаха от Кълхейвън те стигнаха до Клина.

Беше късен следобед и сивото небе беше прихлупило земята. Поройният дъжд, който беше започнал преди три дни, продължаваше да се излива и горите на Анар бяха мокри и студени. Загубили багрите си, дърветата се извисяваха черни и голи в прииждащата на талази мъгла, която се промъкваше като призрак през сгъстяващия се мрак. Безлюдната зловеща гора тънеше в мълчание.

През целия ден бяха се изкачвали по лек наклон, който ги отведе в огромни скални масиви и верига от хребети. Прииждащата от пороищата Сребърна река се пенеше в мъглата и следваше лъкатушния си път в дълбоко дефиле. То бе оградено от високи планини, затворено от отвесни и голи скали. Скоро Сребърната река се загуби напълно от погледа, потъна в мъглата и настъпващата нощ.

Джуджетата бяха нарекли дефилето Клина.

Шестимата се изкачиха високо на северния му склон. Движеха се с приведени срещу вятъра глави, с плътно увити наметала, които не можеха да ги предпазят от проникващите студ и дъжд. Всичко наоколо тънеше в дълбока тишина. Не чуваха нищо друго освен воя на вятъра, който заглушаваше всичко останало. Обзети бяха от натрапчиво чувство на самота. Вървяха през шубраци и борове, напредваха бавно и упорито. Струваше им се, че с отминаването на следобеда и с бавното настъпване на нощта, хоризонтът все повече ги захлупва. Водеше ги Форейкър. Територията беше негова и той най-добре познаваше всичките й клопки. Следваше го Гарет Джакс, мрачен и безпристрастен като дърветата, които отминаваха. Зад него вървяха Слантър, Джеър и Еден Елеседил. Огромният Хелт беше в края на колоната. Всички мълчаха. Минутите се влачеха бавно.

Изкачили бяха полегат склон и се бяха озовали в горичка от лъщящи смърчове, когато Форейкър внезапно се спря. Той се ослуша и им направи знак да се скрият сред дърветата. Каза нещо, на Гарет Джакс, след което джуджето тръгна нанякъде и изчезна в мъглата и дъжда.

Чакаха завръщането му без да продумат. Форейкър доста се забави. Най-после се появи от посока, напълно противоположна на посоката, в която беше тръгнал. Махна им да го последват и ги поведе навътре в горичката. Клекнаха, наобиколили го в кръг.

— Гноми — каза той тихо. Обилна пот се стичаше от оплешивялата му глава в буйната къдрава брада. — Най-малко стотина. Завардили са моста.

Всички мълчаха потресени. Мостът се намираше по средата на местността, която смятаха за сигурна. Тя се охраняваше от цяла армия от джуджета, настанени в крепостта в Капаал. Какво се беше случило на армията, след като гномите бяха стигнали толкова на запад и толкова близо до Кълхейвън?

— Можем ли да заобиколим? — веднага попита Гарет Джакс.

Форейкър поклати глава:

— Можем. Само че ще загубим три дни. Над Клина може да се мине единствено по моста. Ако не пресечем тук, ще трябва да се върнем обратно долу в планините и да заобиколим на юг през пущинака.

Всички мълчаха, а дъждът плющеше по лицата им.

— Не можем да си позволим да загубим три дни — проговори най-после Майсторът на бойните изкуства. — Няма ли начин да минем край гномите?

Форейкър сви рамене:

— Може би, но ще трябва да изчакаме да се стъмни.

Гарет Джакс кимна с глава:

— Хайде да хвърлим едно око.

Заизкачваха се по скалите, като заобикаляха борове, смърчове и храсталаци, мокри и хлъзгави купчини от камъни, и вървяха през мъглата и сгъстяващия се мрак на нощта. Напредваха бавно и предпазливо като безмълвни привидения, водени от Елб Форейкър.

Внезапно в сивкавия здрач замъждука светлина на огън.

Бледите, самотни отблясъци се къпеха в дъжда и примигваха от скалите пред тях. Шестимата едновременно легнаха и запълзяха бавно към ръба на едно било. Оттам можеха да погледнат от високо към светлината.

Отвесните скални стени на Клина се спускаха право надолу, обвити в мъгла и отмити от дъжда. Над реката се простираше здрав мост на подпори, построен от дървен материал и желязо, с присъщата на джуджетата сръчност и изобретателност, прикрепен здраво към скалата като предпазна мярка срещу унищожителната сила на вятъра. На отсамната страна на моста имаше широка издатина, която водеше към билото. Тя беше покрита с рядка гора, а сега и с огньовете на гномите, които се бяха подслонили под импровизирани навеси и брезентни палатки. Те бяха навсякъде — скупчени на групички край огньовете, в палатките, които се очертаваха на трепкащата светлина, и по цялото протежение на издатината от билото до моста. В най-отдалечения край на дефилето, почти невидими в тъмнината, също имаше гноми. Те наблюдаваха тясна пътека, водеща от ниското възвишение към широк, горист склон, който на около стотина ярда от там се спускаше в пущинака.

От двете страни на моста имаше разположени наблюдателни постове на гноми.

Шестимата, които бяха залегнали на хребета, дълго изучаваха местността под тях. Накрая Гарет Джакс им направи знак да се оттеглят по-надолу между скалите.

После Майсторът на бойните изкуства се обърна към Хелт:

— Ще можем ли да се промъкнем, когато се стъмни?

Едрият мъж погледна преценяващо:

— Най-много до моста, може би.

Гарет Джакс поклати глава:

— Това не е достатъчно. Трябва да се измъкнем зад охраната.

— Един човек би могъл да го направи — отвърна бавно Форейкър. — Ще трябва да пропълзи по моста отдолу, край подпорите. Ако е достатъчно бърз, ще може да се промъкне, да убие пазачите и да задържи достатъчно дълго моста, докато другите го последват.

— Това е лудост! — възкликна внезапно Слантър. — Даже и да успеете някак си, другите веднага ще тръгнат след вас! Как ще се измъкнете от тях?

— Благодарение на гениалността на джуджетата — измърмори тихо Форейкър. — Като строители ние сме най-добрите, гноме. Този мост има съоръжения, които могат да го срутят. Ако се изтеглят болтовете от двата края всичко ще пропадне в дефилето.

— А колко време е необходимо за това?

— Минута-две, не повече. Подозирахме, че гномите ще се опитат да нападнат Капаал във фланг. — Поклати глава. — Страхувам се, че те вече са го направили без някой да ги спре, след като имат смелостта да държат моста толкова открито. А и начинът, по който са разгърнали лагера си подсказва, че не ги е страх, че някой може да ги изненада от другата страна. Пак поклати замислено глава. — Безпокоя се за армията.

Гарет Джакс изтри дъжда от очите си:

— Остави притесненията си за друг път. — Хвърли бърз поглед на другите. — Слушайте внимателно. Когато се стъмни, Хелт ще ни преведе през лагера до моста. Аз ще мина отдолу. Когато очистя часовите, Елб и гномът ще преминат с младежа от Вейл. Хелт, ти и принцът на елфите ще използвате дългите си лъкове, за да задържате гномите от тази страна на моста, докато болтовете бъдат извадени. После ще преминете, когато ви дадем знак, че работата е свършена и ще пуснем моста в дефилето.

Елб Форейкър, Хелт и Еден Елеседил кимнаха, без да кажат нищо.

— Там има повече от сто гнома преследвачи! — посочи гневно Слантър към отсрещната страна на моста. — Ако се случи нещо непредвидено, тогава сме загубени!

Форейкър хвърли на гнома смразяващ поглед:

— Ти най-малко имаш основания да се тревожиш, нали така. Нищо няма да ти пречи да се престориш, че си с тях.

Джеър погледна гнома с крайчеца на окото си, но Слантър се отвърна, обърна се и се отдалечи. Гарет Джакс тръгна след него.

— Нито звук оттук нататък. Помнете какво трябва да направим.

Отново се качиха на хребета, укриха се сред скалите и търпеливо зачака падането на нощта. Мина час, после още един. Майсторът на бойните изкуства продължаваше да ги държи там, където се бяха настанили. Цялото дефиле потъна в тъмнина, а дъждът и мъглата ги обгърнаха като, с плътно покривало. Студът се засилваше и безмилостно ги сковаваше. Долу огньовете на гномите засветиха още по-ярко в нощта.

Най-после Гарет Джакс махна с ръка и групата потегли. Измъкнаха се от скалите безшумно и се заспускаха към лагера на гномите. Вървяха в колона по един. Водеше ги Хелт, който подбираше пътя бавно и внимателно. Доближиха светлините на огньовете и сред воя на вятъра и шума от дъжда започнаха да дочуват гласове — тихи, гърлени, обезпокоителни. Шестте фигури се промъкваха край огньове и палатки, приведени ниско сред сенките на скалите и дърветата. Групата сви вляво от лагера и само способността на Хелт да вижда в нощта им помогна да не загубят посоката.

Минутите течаха, а бавното им пълзене край вражеския лагер нямаше край. Джеър усещаше миризмата на готвено. Чуваше гласовете на гномите, смеха и дърдоренето им и виждаше силуетите на яките тела, когато се появяваха в слабата светлина на огньовете. Упорито се мъчеше дори да не диша. Така му се прииска да се слее с нощта. Изведнъж се сети, че щом иска, той наистина може да се превърне в част от нея. Можеше да използва песента на желанията и да стане невидим.

В този миг му хрумна, че се е сетил за по-добър начин да преведе всички през моста. Но как да им го каже?

Изпълзели бяха до края на тесния проход и се намираха извън укритието на скалите и дърветата. Единствено откритата скала се простираше пред тях. Тръгнаха ниско приведени в тъмнината. Тук нямаше огньове и те се движеха под прикритието на мъглата и дъжда. Пред тях се мержелееше мостът, дървените му греди лъщяха от дъжда. Отгоре долитаха тихи гласове на гноми, разменени кратки реплики между свитите в наметалата пазачи, вперили замечтан поглед към топлината и безгрижието в лагера. Хелт мълчаливо поведе групата под моста, там където подпорите бяха забити в скалата. На ярдове под тях празната паст на Клина се губеше в чудовищна бездна, а вятърът виеше зловещо в бездънния й търбух.

Доближиха се по плътно един до друг и Джеър махна колебливо с ръка на Гарет Джакс. Суровото лице на мъжа се извърна. Младежът от Вейл насочи показалеца си към Майстора на бойните изкуства, после посочи себе си и накрая часовите на моста над тях. Гарет Джакс сви неразбиращо рамене. Джеър посочи устата си, произнесе беззвучно „гном“, и пак насочи пръста си към него, а после към себе си. Искаше да му каже, че с помощта на песента на желанията часовите можеха да ги вземат за гноми и те щяха да преминат моста, без да бъдат спрени. Дали пък да не му го каже шепнешком? А, не, не бива. Майсторът на бойните изкуства изрично ги беше предупредил да не говорят. Вятърът щеше да понесе звука от гласовете им. Прекалено опасно беше. Повтори движенията си. Другите се скупчиха още по-наблизо и се споглеждаха учудени, докато той правеше знаците на Гарет Джакс.

Накрая Майсторът на бойните изкуства като че ли го разбра. Поколеба се за миг, после хвана Джеър за ръката, доближи го до себе си, посочи към другите, после нагоре към моста. Не можеше ли младежът от Вейл да направи и с тях същото? Джеър се замисли. Не се беше сетил за това. Имаше ли достатъчно сила, че да прикрие толкова много хора? Беше тъмно, валеше и всички бяха загърнати в наметала и качулки. Трябваха му само няколко минути. Кимна утвърдително с глава.

Гарет Джакс го притисна силно до себе си, без да откъсва сивите си очи от неговите. После махна на другите да ги последват. Всички разбраха. Младежът от Вейл щеше да използва песента на желанията, за да ги преведе. Не знаеха как щеше да го направи, но вече бяха виждали силата, която той владееше. Освен това, макар и негласно, всички ценяха мнението на Гарет Джакс, с изключение на Слантър, естествено, но дори и той може би щеше да признае качествата му при тези обстоятелства. След като Майсторът на бойните изкуства гласува доверие на Джеър, значи и те можеха да му се доверят.

Станаха, измъкнаха се от укритието и тръгнаха смело по стръмния склон към моста. Тъмните фигури пред тях стояха безгрижно и си бъбреха. Внезапно усетили приближаването им, часовите гноми се обърнаха рязко. Бяха само трима. Джеър вече беше започнал да пее. Гласът му беше дрезгав и гърлен, сливаше се с вятъра в пронизваща песен, която нашепваше за гноми. За миг часовите като че ли се поколебаха, някои от тях извадиха оръжията си и заеха отбранителни пози. Джеър отпусна още повече гласа си, отприщи го и с все сили се стараеше чрез песента на желанията да направи така, че всички от групата да заприличат на Слантър. За миг му мина през ума, че в момента гномът преследвач сигурно го мислеше за луд, но продължи да пее.

Часовите свалиха оръжието си и отстъпиха встрани. Смяна на охраната? Подкрепления за онези в другия край на прохода? Джеър и спътниците му ги оставиха да си блъскат главите с въпроси и преминаха между тях приведени, загърнати в наметалата си. Стъпиха на моста. Обутите им в ботуши крака затрополиха тихо по дебелите дървени греди. Джеър продължаваше да пее, прикрил всички под маската на гноми.

Изведнъж гласът му секна, изцеден от огромното усилие. Те обаче бяха вече преминали през охраната, обгърнати от мъглата и дъжда, невидими за очите, които биха се опитали да ги проследят. Стигнаха до средата на моста. Силният вятър се вихреше яростно край тях. Гарет Джакс направи знак на Хелт и Еден Елеседил да се върнат. Джеър хвърли бегъл поглед на Слантър. Гномът го зяпаше с широко отворена уста. После Гарет Джакс махна на двамата да го последват и отново потегли напред с Елб Форейкър от едната му страна.

Изникнаха от дъжда и мъглата като забулени призраци пред очите на гномите, които охраняваха отсрещната страна на моста. В гърлото на Джеър беше заседнала буца. Този път нямаше да има песен на желанията, която да ги прекара невредими през тях. Твърде много бяха. Когато ги доближиха, множество лица се обърнаха. Няколко секунди часовите ги гледаха, изненадани от появата им, но сигурни, че те са гноми, дошли от разположения на отсрещната страна лагер. Нямаше кой друг да бъде. После, преди изненадата да се превърне в паника, и преди часовите да си дадат реална преценка за ръста и вида им, Гарет Джакс и Форейкър се нахвърлиха върху тях. В нощта проблеснаха къси мечове и дълги ножове. Пет-шестима гноми лежаха мъртви преди останалите да се усетят какво става.

Нападателите им се врязаха сред тях и гномите нададоха викове на тревога към часовите на отсрещната страна на моста.

След миг другите им отговориха. Джеър и Слантър се притиснаха до земята в края на моста, наблюдаваха вихрещата се в тъмнината пред тях битка и чуваха нечовешките крясъци около себе си. Острото свистене на ясеновите лъкове на елфа и Хелт се извисяваше над шума на вятъра и дъжда и стрелите им покосяваха все повече и повече гноми преследвачи.

После от тъмнината пред тях изскочи един гном, окървавен и раздърпан, с обезумял поглед. Той се втурна към моста. Носеше брадва с две остриета. Видя Слантър и се спря объркан. После забеляза Джеър и скочи напред. Младежът от Вейл отстъпи и напразно се опитваше да се предпази. Толкова се беше уплашил от появата на гнома, че дори не се сещаше за дългия си нож, който висеше на колана му. Гномът изрева, замахна с оръжието, а Джеър вдигна ръце да се предпази.

— Не пипай момчето, ти… — изкрещя Слантър.

Гномът нададе гневен вик и отново замахна с брадвата. Сабята на Слантър се стовари върху нападателя и той се свлече на колене, издъхващ. Слантър отстъпи. На грубото му лице беше изписана погнуса. Хвана Джеър за ръката, вдигна го на крака и го изтегли от моста.

Изведнъж се появи Елб Форейкър. Без да каже дума, той се спусна под моста, където бяха скрити придържащите болтове. Започна припряно да се мъчи да ги освободи.

От средата на моста отново се разнесоха викове. Върху дървените греди се чуха стъпки на тичащи крака и от гъстата мъгла изскочиха Хелт и Еден Елеседил. Все още на моста, те се обърнаха и изстреляните от големите им ясенови лъкове стрели затрептяха във въздуха. От гърлата на гномите зад тях се изтръгнаха викове на болка. Отново се чу свистене на стрели и после пак, викове. Шумът от тичащи крака потъна в нощта.

— Побързайте с тези болтове — изрева Хелт.

Гарет Джакс отново се появи и слезе при Форейкър под моста. Двамата освободиха останалите болтове, с изключение на два. Тропотът на ботуши пак проехтя.

— Хелт! — извика Майсторът на бойните изкуства, който се беше изкатерил на ръба. Форейкър беше на крачка зад него.

— Махнете се от моста!

Човекът от границата и принцът на елфите изникнаха от тъмнината. Тичаха с ниско приведени срещу вятъра глави, следвани от летящи копия и стрели. Еден, който беше по-лек и по-бърз, пръв излезе от моста, като прелетя със скок край приклекналите Джеър и Слантър.

— Хайде! — викна Форейкър на Гарет Джакс. Те стояха един срещу друг и притискаха поставените в скоби разхлабени пръти към последните скрити болтове. Дръпнаха ги едновременно. В този момент Хелт скочи от моста.

Дървените греди шумно се изтръгнаха от болтовете и мостът започна да пропада в тъмнината. Гномите, които все още бяха върху него, се разкрещяха неистово, но вече нямаше спасение за тях. Мостът полетя надолу в мъглата и дъжда, удряше се с трясък в скалите и накрая изчезна в дефилето.

Между скалите по северните склонове на Клина шест тъмни фигури потънаха бързо в тъмнината.