Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Илиева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- За понятието от биологията вижте ген.
Ген | |
Next | |
Автор | Майкъл Крайтън |
---|---|
Първо издание | 2006 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
ISBN | ISBN 978-954-585-803-1 |
Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.
Сюжет
Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.
Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.
Издания на български език
- 2007 — „Ген“ — изд. Бард, ISBN 978-954-585-803-1
Източници
- ((en)) Genetics gone wild. What's the world to do? Рецензия на романа Ген от Майкъл Крайтън в The New York Times. November 28, 2006.
94.
Флуоресцентното осветление в залата за аутопсии се включи постепенно, тръба след тръба. Идеално беше за начален кадър, драматично някак, реши Горевич. Човекът в лабораторната престилка излъчваше строго достойнство — посребряла коса, очила с тънки метални рамки. Международно признатият специалист по анатомия на приматите Йорг Ериксон.
Насочил ръчна камера, Горевич каза:
— Доктор Ериксон, какво ще правим днес?
— Ще се занимаем с един световно известен индивид, предполагаемия говорещ орангутан от Индонезия. Има данни, че това животно е било чуто да говори поне на два езика. Е, сега ще разберем дали това е така.
Д-р Ериксон се обърна към стоманената маса, където трупът лежеше, покрит с бял чаршаф, и дръпна чаршафа с драматичен жест.
— Това е млад индивид от вида Pongo abelii, суматрийски орангутан, разли-чаващ се от борнейския си роднина по по-дребния ръст. Този индивид е от мъжки пол, на приблизителна възраст три години, по всичко личи в добро здраве и без външни наранявания или белези… Така, нека започнем… — И взе един скалпел.
— Чрез разрез по вертикалната равнина разкривам външната мускулатура на гърлото и фаринкса. Забележете супе-риорното и инфериорно стомахчета на омохиоида, както и тук, на стернохиодния мускул… Хммм. — Ериксон се беше навел над шията на животното. Горевич се мъчеше да намери добър ракурс.
— Какво виждате, докторе?
— В момента гледам стилохиоидния и крикотироидния мускули, тук и тук… И това, което виждам, е много интересно. Обикновено при този вид орангутани външната мускулатура на шията е слабо развита и й липсва финият двигателен контрол на човешкия речеви апарат. Но това създание тук, изглежда, е някакъв преходен случай, който носи черти както на класическия орангутански фаринкс, така и елементи, които са по-характерни за човешката шия. Забележете стерно-клейдомастоидния…
„Стерноклейдомастоидния“, помисли си Горевич. Леле! Щеше да се наложи да озвучат записа допълнително.
— Докторе, дали не може на английски?
— Не, термините са латински, не знам как им е преводът…
— Имах предвид да го обясните като за лаици. За зрителите ни.
— А, да, разбира се. Всички тези допълнителни мускули, повечето от които се прикрепват към хиоида… извинете, към адамовата ябълка — тези мускули са по-скоро като при човека, отколкото като при приматите.
— На какво може да се дължи това?
— На някаква мутация, явно.
— А останалата част от тялото? И тя ли е по-скоро човешка?
— Още не съм разгледал останалата част от тялото — малко раздразнено каза д-р Ериксон. — Но ще стигнем и дотам. Особено интересно ще ми е да огледам ротацията по оста на форамен магнем, както и дълбочината и подредбата на мозъчните гънки в моторния кортекс, в зависимост от степента, в която се е запазило сивото вещество.
— Очаквате ли да откриете човекоподобни промени в мозъка?
— Откровено казано, не. Не очаквам — каза Ериксон. Насочи вниманието си към върха на черепа. Прокара ръце през оскъдната козина по скалпа на орангутана и опипа костите. — Вижте, при това животно париеталните кости са хлътнали навътре, към върха на краниума. Това е типично както за орангутаните, така и за шимпанзетата. При хората париеталните кости са изпъкнали. Върхът на главата е по-широк от долната й част.
Ериксон се изправи. Горевич каза:
— Значи казвате, че това животно е нещо средно между маймуна и човек.
— Не. — Това е примат. Нетипичен примат, наистина. Но иначе си е просто маймуна.
ИНВЕСТИЦИОННА КОРПОРАЦИЯ „ДЖОН Б. УОТСЪН“
За незабавно разпространение
Джон Б. Уотсън, световноизвестният филантроп и основател на инвестиционната корпорация „Уотсън“, почина вчера в Шанхай, Китай. Г-н Уотсън се ползваше с всеобщо уважение заради благотворителността си и усилията си в името на бедните и потиснатите по целия свят. Г-н Уотсън почина след кратко боледуване от изключително агресивна форма на рак. Той постъпи в частна шанхайска клиника и три дни по-късно почина. За него скърбят приятели и колеги от целия свят.
ИСТОРИЯ, ДЕТАЙЛИ — предст.